Наскоро паднах жестоко, спускайки се с колелото по планински склон. Можеше да умра и щеше да бъде тъпо, а можеше и никога да не се сетя какво е да си ожулиш коленете - така че заедно с капачките да ти проблеснат и спомените от детството. След първоначалния шок, те залива мазохистична еуфория като от времето, когато непредпазливо си гонил щастието - за сметка на тревогите на родителите си. И ти минава по-лесно.
А емоцията от спускането трае едно зарастване на раните време. Доста повече от обезопасеното забавление за деца по всички ярки попкултурни атракциони, маскирали парковете. Затворен кръг от пеещи въртележки, батути, гумени пързалки, поклащащи се автомобилчета, зорбинг топки. Освен това харчиш 1/10 от заплатата си за уикенд, ако се навърташ с хлапето си точно в истерията на наложения ентъртеймънт (можеше да минем само с ретроградните блъскащи се колички).
Днешните деца са прекрасни. Дори и изведени на игра в парка, те са облечени като за бал и изглеждат подготвени как се посяга към четириетажна торта. Умилително е да видиш момиченце с розова рокля от скъпа дантела и момченце в официалния екип на Барса, пристъпващи по алеите като по червен килим. Чисти, спретнати, без драскотини по носовете.
Майки и татковци са наобиколили катерушките и пързалките и зорко следят детенцето си, протягайки понякога нервно ръце - да не вземе да се търкулне встрани от наклоненото трасе. Няма съмнение, че сме грижовни родители.
Но, хайде да бъдем честни. Каква беше любимата ти игра като малък? Каквато дойде. Колко пъти си се чудил кои кецове да си сложиш - по-марковите, по-удобните или зелените, дето ти отиват на шапката? Имаше само един чифт, да не кажем минус един - след цяло лято катерене по дърветата за забранени череши. На какво миришеше детството ти? На печени на жар картофи и доста често на йодасепт.
Кое беше по-сладко от бързите филии на баба? Бягството. Измъкването с обичайното "отивам до съседа" на път за колоездене през бабуните в парка или най-дълбокото на реката.
Разбира се, че на днешния свят не му дреме дали нашето детство е било по-правилно, по-весело, в по-естествени цветове и миризми. Но беше по-непосредствено. Един от малкото начини да научиш родителите си да ти казват "Сам ще видиш, че ще си потрошиш главата", вместо паникьосано "Не и не".
Сега майките плашат с караконджули малките само при опита им да мръднат с метър извън погледа им, докато си пият кафенцето в близост до гумената пързалка-дворец. Натоварваме ги с повече причини да живеят в страх, отколкото с окуражителни думи при всеки техен номер да се правят на по-големи. А няма как да не признаем на днешните деца, че ще положат всички усилия, за да ни се харесат.
Затова да ги пуснем да си поожулят коленете. Ако толкова ни притеснява катеренето по дърветата, да заковем летвички по стъблото и да им дадем шанс да се почувстват качили Еверест. А не от мързел да им обясняваме, че в клоните живее някакъв лош киликандзер.
По-добре да изпитат ужас от болката, отколкото несъществуващи ужаси. Всички онези неща, които ни правят неоправдано докачливи големи глупци.
Разбира се, че се разтрепервам, когато видя сина си, оцапан с кръв. Но много бързо през паметта ми се стрелкат случки от детството, когато съм чакала с нетърпение да ми се оправи ръката след падане в огъня, или крака, изкълчен по време на бясна гоненица. За да му кажа "другия път внимавай", а не "обещай, че никога повече няма да правиш така". Детската революция май остана единствената възможна. Нека да й дадем малко искра.
Така е, много се изнежват децата, но какво можем да очакваме при бащи, които си скубят веждите, не отиват по-далеч от 200 метра без колата и като им се повреди крана на чешмата, викат водопроводчик? И майки, които се мажат с крем 40 фактор, докато се пекат на шезлонга на басейна и дори не си помислят за естествено раждане, след като могат просто да се събудят и вече да са "родили". Повратната точка в отношението към живота е настъпила именно по времето на нашето поколение и докато самите ние не се осъзнаем, няма шанс да възпитаме децата си в описания в статията дух на непосредственост. Но да чакаш от човек на почти средна възраст, при всички тези технологии и удобства, да промени отношението си към живота е доста оптимистично...
Тъй като съм част от по "старото" детство мога да направя сравнение с днешното. И донякъде разбирам родителите, без да съм такъв. По мое време имаше милиция, а не полюция. Да, репресивен апарат, обаче като стане дума за дечица, едва ли ни е пукало. От милиционера имаше респект и нямаше педофили във всеки храст, вход и сайт. Едно на нула за ококорените родители. Парк- готина зона. Обаче навремето нямаше глутници диви маркирани и "скопени" от "Екоравновесие" кучета. Като се сетя, почти не съм срещал и кучета разхождани на каишка. Две на нула за стреснатите родители. Улицата- хе хе. Авторката да се сети колко бяха паркираните автомобили навремето и колко са сега? И движението... можехме да играем на ръбчета, а колите минаваха средно на 20 минути. И говорим за москвич, жигула или полско фиатче. Не за безумен тъпанар с БМВ, решил да мине с мръсна космическа газ под терасата на любимата. Три на нула за родителите... Нямаше още наркомани, дилъри и спринцовки в пясъчника. Четири на нула. О, да, както имаше милиция, така имаше и доктори- лекари. Не касови апарати в бели престилки. Така че, като се претрепеш с балканчето или се претрепеш в мазата, дебнейки Пешо, да му бучнеш фунийка в дебелия бут, родителя беше сигурен, че ще те реконструират без да чака три дни за направление и да се изръси за гипс, бинт, конци и вниманието на Белия шаман... Пет на нула... Времената наистина са различни- и е двупосочно.
Напоследъй имам чувството, че се пишат статтии от вида "Аз знам сложни думички и мога да ги комбинирам в още по-сложни комбинации,които евентуално значат нещо"
Аз също съм от поколението на авторката и истината е, че за 15 години нещата за децата наистина се промениха все едно за 100. Няма да обяснявам какви бяха нашите забавления и какви са техните...Обаче живеех до Южния парк и сега го правя отново. Паркът не е мръднал за това време, дори едно кошче не си е сменило мястото. така че промяната е в хората, а не в условията. А Такеши не е прав за кучетата, пак си ги имаше, нося следите на едно на ръката си до ден днешен
Съгласна съм с @Такеши - ок.условията по наше наистина не е като време, когато не се прибирахме вкъщи по цял ден и дори нямахме телефон на който да ни потърсят, а майките казваха "Ще се приберат като огладнеят" Но и не говорим само за това, говорим, че днес родителите треперят над всяка драскотина, над всяко падане , над всяко хранене.. Кое било био , кое не било био .. На нас раниците ни също тежаха, но никой не идваше да мери колко точно.. Нито някой се притесняваше дали сме стресирани и депресирани ..
Тъкмо тръгнах да опонирам на казаното в статията и прочетох Такеши. Едно към едно го е написал, да не заизреждам и аз. Да, нека си ожули коленете, но не, на не повече от един-два метра от мен, защото иначе може и да се наложи да го издирвам през следващите двадесет години, ако съм жива, да не дава случайността този късмет, както бащата или по точно “призрака” на бащата на Съвестин.
браво! така е, ама май няма оправия... разлика в поколенията и ценностите...
Браво, Такеши. Съгласна съм с Вас. Иска да допълня, че едно нямаше и хомо и транссексуални, които да объркват децата и да ги карат да се чудят към кой пол принадлежат. Ужасена съм , просто. Чуждестранните медии засипаха света с новини за известни транссексуални манекени и други подобни и постепенно изградиха култ към тях . И какво искат да превърнат хората в хермафродити ли...
Поздравявам авторката за приятното четиво. Харесва ми начинът, по който е изразила мнението си, разбирам чудесно какво иска да каже, но по-скоро моето лично мнение съвпада с това на Такеши. За съжаление смятам, че неговият контрапункт е доста силен в този случай! Иска ми се ние, родителите, да преигравахме притесненията си! Иска ми се проблемите да бяха в натруфените тафтени роклички и излишно скъпи екипчета на Манчестър. Уви, проблемите са доста повече и доста по-сериозни и доста независещи от нас. Какво ни остава - да се притесняваме! Дано децата ни не останат наранени от тези постоянни наши тревоги! Дано те не осакатят свободата и сладостта на детството, на раните, на босите крачета по сочните черешови дървета...
А може би и децата сега няма да играят както едно време. Аз отдавна не съм виждал някой да се стреля с фунийки, а живея до училище. За сметка на това вчера деца са отвлекли дете (около пълнолетие, ама пак) и са му белязали гърба с нож. Бих прибавил Децата като 6-тата причина към петте на Такеши. Незнам кой е виновен, сигурно екшъните, мутрите и евтини сериали, които обединяват и двете неща, като новия по БНТ.
А моето мнение, че просто не искате децата ви да правят идиотщините които вие сте правили, защото сега осъзнавате (в това число и аз) какви глупости сте вършили. Разбира се че и аз не искам детето ми да има толкова белези, колкото имам аз (шит съм много) ама пък от друга страна всеки белег ме е научил на много. Моя връсничка сега има дете, което расте и тя е залепена за него, недей това недей онова, падна ли мама дай да цункам да мине. С най-голямо удоволствие и припомням детството ни и какви сме ги вършили. Настръхва
малко е глупаво да оставиш дете да се пребие.. малко леки падания и удряния да, за да се научи, но да се претрепе, това вече не е на добре лично аз като малък съм си чупил рака с ролери, главата съм си пъкъл поне 3 пъти, носа ми е счупен.. и още колко рани.. падал съм от мини-моторче с над 60км/h като бях на 17, на косъм от смъртта.. първо паднах на таза, после рамото, и след това главата.. и забележете бях с оригинални дрехи на които нищо не им стана ха-ха-ха а моето цялото тяло от пръсти на краката през пръсти на ръцете до главата бях в кръв.. рамене, кръст, задник, колена, лакти, ръце, пръсти на крака и ръце, глава, целия бях в рани.. направих хубаво 5-6 кълбета та да мога целия да се одера на летния горещ асфалт.. отгоре на всичкото медицинските сестри не искаха да ми помогнат, чаках ги целия в кръв повече от 10 минути защото шибаните полицаи доведоха за мой късмет точно 2 минути след мен някав пиян да го молят да даде кръв за да видят колко е пиян щото го хванали да кара пиян.. и мръсното ченге дето с кеф ще го обезглавя ми вика да съм ставал да ми земе проба за алкохол ха-ха-ха аз не мога да си отворя окото от кръвта която ме е заляла по лицето, а оня урод ми вика ела да духаш на дрегера ха-ха-ха и все пак не бях близнал алкохол чаках 1 час за да дойде лекар да ме прегледа на скенер понеже дежурния е на работа но решил да отиде в друг град на 20 километра по далеч на среща с приятел .. добре че майка ми ги познаваше че се обади и дойдоха и взеха сумати пари.. ако не познаваш и не си плащаш ще те оставят като микроб да умреш.. те за кучетата вече повече грижи се полагат отколкото за хора.. все пак ги защитавам че трябва да имат по големи заплати.. качеството идва с по голямо заплащане.. много ми се искаше да имам умни родители и роднини които да ме наблюдават за да си спестя всички тези рани.. за мен да се стои на главата на детето до 10-тата годишнина е много важно въпреки че за детето е дразнещо, но е в негово добро.. мен винаги ме оставяха да права квото си искам, за тва бях целия в кръв като малък.. всяко дете трябва да има до 10-тата си годишнина някои които да е на главата му и да го насочва в правилния път, защото при мене нямаше кой да ме наблюдава и всеки ден бях с по 2-3 рани ;x а сега живеем в много опасен свят, има много повече места на които да се надереш или натровиш, отколкото преди години ;) затова сега децата трябва още повече да се вардят.. отделно е пълно с побойници, крадци, педофили, изнасилвачи, трафиканти, и прочие изроди
БРАВОООООО
скоро мернах деца, играещи на народна топка. прекрасно, само дето съотношението килограм дете - килограм найлонови пликчета и пластмаски беше почти 1:1. и ако белята преди е била, да не се изтърве топката в някоя кал, то сега е по вероятно да си я търсят в нечии отпадъци, метнати през балкона.примерно. не виждам и нищо хубаво в това да се въздиша с носталгия, че децата имали по 1 чифт обувки. все едно да си спомняш с усмивка прекрасната картинка на щанд с 3 до 5 артикула, а после да ръфаш единия пред първа програма. е, страшен кеф. според моето скромно мнение не е страшно, че родителите не искат децата им да се разкървавяват. щото може да е от спринцовка, както се каза вече. по кофти ми се струва, че вече нямат нужда и не живеят в децки свят. има кукли, които плачат, говорят, пик@ят. ако искат футбол, принцове, войни - имат си ги нагледно и с чудесТна графика. няма нужда да си представяш нищо, да измисляш нищо, да си фантазираш просто. искай после, като пораснат да са креативни. а дано, ама надали различно време, различна среда. различни забавления. факт,тва е. и ако имат желанието и възможността да отделят на отрочето си толкова внимание - тяхна си работа. изненадва ме, че не се е материализирал някой от типа 'вички майки, само пушат цигари и пият кафета и не гледат какво правят отрочетата' и 'тия малките нямат ник'во възпитание, що не им обръщат внимание в къщи'. мислех, че това е последната мода по тази тема