Текстът е публикуван в онлайн изданието на британския вестник Гардиан. Писмото е изпратено от анонимен читател в редакцията на медията.
Вие сте част от приятелите ми. Вие сте близки роднини. Много от хората, които срещам в парка или супермаркета. Вие всички обичате децата си, безкрайно отдадени родители сте, мислите как най-добре да отгледате своите момчета и момичета, но за жалост често грешите.
Искате да сте мили с малките непрекъснато. Не знаете как да им кажете "не". Ако ги помолите да свършат нещо и те ви игнорират, вие се отказвате.
Ако направят нещо наистина неуместно, ударят друго дете например, изглеждате неспособни на адекватна и сериозна реакция, каквато подобно поведение изисква.
Не толерирам наказанията, но вие не изглеждате способни дори да ги накарате да седнат за момент, за да можете поне да обсъдите случилото се.
Много от вас са оставили децата си да мрънкат, да хленчат и да се лигавят непрекъснато. Изглежда сякаш за вас е нормално едно петгодишно дете да се държи като бебе. Вероятно мислите, че ако им направите забележка за поведението им, това ще им нанесе доживотна травма.
Резултатите от това либерално възпитание са катастрофални. Всичко избива нанякъде според пола: момчетата се държат като необуздани малки гангстери, a момичетата стават раздразнителни и вечно недоволни.
Представителите и на двата пола изглежда не схващат какво значи да уважаваш чуждите нужди и другите хора изобщо. Често не е лесно да харесаш такова детенце, а вие, родителите, изглеждате смазани и нещастни.
На моменти губите контрол и шокирате децата си като изведнъж започнете да им крещите.
Не ви обвинявам. Онези от вас, които познавам, за жалост имат нещо общо. Поне единият от родителите ви, обикновено бащата, е бил прекалено твърд и суров с вас.
Взели сте решението никога да не бъдете като него. Залитнали сте в другата крайност. В отчаян опит да не сте авторитарни, сте станали свръхтолерантни.
Забравили сте, че най-доброто е някъде по средата, в това да сте авторитет за детето си, без да сте авторитарни. Да бъдете любящи, добри, фокусирани върху малките, но с ясното съзнание, че всичко си има граници и тези граници са от огромно значение за здравословното развитие на детето.
Някои от вас в отчаянието си са ме питали как да постъпят и аз съм давал мнението си, което е било приемано добре. Опитвате се да промените начина, по-който контролирате поведението на децата си, имате някакъв първоначален успех, но пак се подхлъзвате и завръщате към либералното възпитание.
Стигнах до извода, че това просто да се опитвате да промените реакциите си не променя собствената ви болка, скрита някъде дълбоко. Вероятно самите вие имате нужда от помощ, за да се справите с нея, за да преборите проблема си с контрола и възпитанието.
В последните десетилетия родителството се е променило по много начини за добро. Суровите физически наказания отдавна не са норма. Емоционалните нужди на децата се взимат под внимание много повече, отколкото преди.
Но малките деца трябва да знаят, че светът е едно сигурно място и в него има някой, който може да ги закриля, да е по-силен и ако щете - да ги контролира, докато растат и се развиват, докато узряват и се превръщат в големи хора, докато трупат знания и опит, през всичките фази, през които преминават.
Бъдете внимателни, мили и грижовни. Бъдете емпатични и разбиращи. Но бъдете отговорни. Защото един ден вашето диво и разглезено дете ще се превърне в гневен, асоциален тийнейджър и тогава вече ще е късно.
