Училищната система отново поглежда с носталгия към социалистическите методи, вместо да насочи поглед към образователните тенденции на новия век и по-специално - тези в Европа.
След намерението да се въведе предмет "Религия и добродетели" от 2027 г., Министерството на образованието отново залита към миналото с друго също толкова морално остаряло предложение.
От повече от месец в образователните среди се прокрадва идеята за връщане на оценката за дисциплина в българските училища.
През юли в интервю за БНТ министърът на образованието Георги Вълчев оправда странното хрумване с аргумента, че, влизайки в образователната система, детето трябва да се приучи, че е част от социума.
Според него това е отговор на нуждата учителите да работят в по-сигурна среда на ред и дисциплина.
От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", разбира се, побързаха да подкрепят това становище.
"Ние, учителите, искаме да покажем добрите ученици, да наградим добрите родители, които са се справили с възпитателната си функция. А на другите да им помогнем по подобаващ начин", отбелязва председателят на синдиката д-р Юлиян Петров пред БНТ.
Заканите за превъзпитаване и разделението на добри и лоши подразни родителска общност, която смята за недопустимо образователната система да се върне към времена, в които поведението и послушанието биват мотивирани чрез страх от публично унижение.
Всъщност, нека направим кратък исторически преглед на оценяването на дисциплината на ученика в различните епохи.
Корените на тази метода датират още от 1835 г., когато Неофит Рилски въвежда взаимоучителната метода в първото новобългарско светско училище в Габрово. Всеки от вас, който е посещавал възрожденска класна стая, ще се сети за черните и бели табелки, висящи на стената, наречени кавалерии.
Белите кавалерии като "Прилеженъ", "Внимателенъ" и "Доброразуменъ" били изработвани от светъл картон, коприна или лъскава хартия. Имената на отличниците са записвани в "Таблица честности", а самите знаци са носени с гордост пред учителите, гостите на училището и града.
Нарушителите на правилата, от друга страна, са принуждавани да носят черни табели като "Немиренъ", "Лѣнивъ", "Смутителъ", "Лъжецъ", "Побойникъ" и "Хулителъ". Те са наказвани да носят срама от своята черна кавалерия през целия път към дома.
Във времето на Възраждането това може би е била сполучлива възпитателна метода при десетки ученици наведнъж. Но че съвременна учителка не може да се справи с клас от 22-ма, без да ги наказва с ненужни етикети - това отказвам да го повярвам.
Струва ми се твърде демоде да връщаме критериите за "младежко поведение".
Новото предложение на МОН би донесло със себе си порочната практика за оценка на ученика на база нечия идеология и субективни възгледи как трябва да изглежда и да се държи едно "добросъвестно" дете.
Соц практиката за намаляване на поведението също е напълно излишна. За този коментар в миналото най-вероятно щях да получа черна точка, но тези възпитателни методи ми звучат като от видеоигра, в която аватари с червени и сини връзки се изправят през предизвикателства като Педагогически съвет или Другарски съд.
Краят на това фиаско обичайно завършвало с трайна следа в комсомолската характеристика на ученика, което, в голяма част от случаите, ограничавало и достъпа му до престижни гимназии и висши заведения.
Това ли наистина иска да направи МОН?
Да сложи оценка на свободата на изразяване, на индивидуалния характер? Приемам аргументите, че за подобряването на дисциплината в класната стая са нужни мерки, но нека поне те да бъдат от този век.
Никъде не е доказано, че оценката за поведение е работеща практика за справяне с тормоза и агресията.
Напротив. Разделянето на ученическото поведение на "добро" и "лошо" е примитивна и лишена от смисъл стъпка, която би задълбочила неравенството между децата, превръщайки се в предпоставка за още повече конфликти.
Пък и съвременните ученици са много по-различни от своите предшественици в миналото. Те са по-свободни и по-независими и знаят как да бранят това свое право и как да реагират, когато то бива ограничавано.
Нека не ги предизвикваме.
