Стая 107, Матури 2012

Стая 107 в училище "Паисий Хилендарски", град - някъде в България, провеждат се матури 2012, пети поред за тази държава.

Преди няколко дни всеки е получил служебната бележка и знае в кое училище и в коя стая трябва да се яви за двете си задължителни матури. Списъците са изложени на вратата на училището и всеки ученик при желание може предварително да разбере с кой ще е в една стая.

Но едва ли някой си е направил труда да го направи. Вече се използват по-съвременни мързеливи методи като въпрос във FB. Най-големите късметлии получават като бонус умниците на класа или от друг клас в своята стая.

От Регионалния инспекторат по образоване са се погрижили с разпределението и заедно се събират доста различни индивиди, от различни класове и училища, с различен умствен капацитет и подготовка. Така се е получило и в стая 107.

Всяко училище може да разпредели учениците къде да седят и някои училища се застраховат, създавайки дирижиран жребий. Нашия случай е такъв и случайно познаващите се ученици се оказват един до друг.

Да започнем с Петър, отличника на випуска. Петър е ходил на частни уроци, готвил се е усилено, вече е минал някой предварителен изпит в многобройните университети. Изкарал е висока оценка и не се притеснява за матурите, уверен в своите възможности и знания. Петър ще използва пълноценно всяка минута от 4-те часа и няма да излезе и минута по-рано.

Да продължим с Гошката, прекарал е времето си в училище, използвайки територията му в измисляне на щуротии и в осъществяване на контакти с другия пол. Гошето е спортист, тренира футбол, посещава редовно фитнес залите. През 4-те години на обучение е получавал оценките си без много да се напряга. Дори е оставал на поправителни изпити, но това никога не го е притеснявало. Всички в училище, в това число и той, знаят, че изпитите се дават на септември и няма ученик, останал да повтаря клас.

В тази стая е и Таничка, оправно и умно момиче, което добре си знае интересите. На нея й трябва диплома и висок среден успех в нея. Затова, когато е трябвало, си е научавала уроците и изкарвала високите оценки. Това е ставало без изобщо да използва и 50% от умствения си капацитет. Занижените критерии на учителите и добрите и познания в теорията на манипулативното поведение винаги прибавят една единица в повече към оценката и.

Тук е и Емо, момче от силна паралелка, веселякът на класа. Не е глупав, само дето не му се учи много. Заради това, че е в този клас, получава оценки между 4 и 5 преписвайки - и отвреме навреме научавайки по някой урок. Емо отдавна е разбрал, че дипломата няма да му послужи за нищо, колебае се дали да продължи обучението си и помага в бизнеса на баща си.

Следва Сашо, ром, с някакви придобити умения в основното образование. Загубени завинаги след попадането му в клас, където половината от започналите не са стигнали 12 клас, а останалите преминават само заради милостта на учителите. Сашо отдавна е загубил всякакво желание да учи.

Госпожата по български прави отчаяни опити, за да влее поне малко знания в главата му с променлив успех. Тя си е обособила една групичка от няколко човека и работи с тях, останалите категорично отказват да участват в учебния процес и им е безразлично дали ще си вземат матурата или не.

Всичките тези наши герои се появяват в 7.30 в училище и под указанията на квесторите намират стая 107. Към тях ще се присъединят същите типажи от друго училище и бройката в стаята ще достигне 15.

До 8 без пет може да се появи и Кирето. Той е успял някак да се промъкне през ситото. За негов късмет е имал само два поправителни, ако бяха повече от три, нямаше да може да ги вземе всичките заради липса на време, и с това би загубил възможността да се яви на матура.

Кирето няма да дойде, защото предишния ден си е празнувал абитуриенската и се е напил така, че ще се събуди в 12 на следващия ден. Родителите му така и не са разбрали, че синът им трябва да се яви на изпит.

Госпожа Петкова, учител по математика в съседния град, е станала в 5 часа, за да се приготви и пристигне в своето училище. Там я чака бусчето, което ще ги превози при комшиите, за да бъдат квестори.

Госпожа Петкова е квестор за пръв път от няколко години. Изпитите след 7 клас и матурите в един ден са мобилизирали почти всички учители за квестори. Подробно е разучила указанието за квестори, разпечатано им в училище, подписала се е, че е инструктирана.

Госпожа Петкова се притеснява, както и повечето й колеги, да не обърка нещо, правилата са много и грешката може да има фатални последици за учениците. Тук в другото училище получава още една порция указания и научава, че ще бъде квестор в стая 107, заедно с колежката си Иванова от нейния град.

Госпожица Венева е от конкурентното училище. Тя е късметлийка, защото са я поставили да бъде квестор в коридора. Поставили са я там, защото ученици от нейното училище провеждат матурите си тук.

В 7.30 администраторът на училището е изтеглил материалите от интернет и чака паролата, за да ги разсекрети. Тази година от МОН се презастраховат и пускат паролата няколко минути по-рано. 
Това е ценно време за училищата. Те трябва да са приключили разпечатването и да са започнали най-късно в 8. 30. При добра организация и достатъчно техника разпечатването върви гладко и за 20 минути цялата дандания свършва.

Госпожа Петкова е получила материалите от директора на училището и ги е раздала на учениците. Преди това е свършила с изключително отговорната работа да проследи как всеки си изписва правилно името и го слага в малкото пликче.

Системата се е задействала и всеки от нашите герои предварително си е изработил план. До няколко минути вече копие от матурата по съответния вариант e попаднала, където трябва. Интернетът си работи, въпреки уверенията на министъра, че ще го спре.

Госпожа Белнейска вече решава получения по електронен път вариант. Тя цяла година е подготвяла учениците си за тези матури. Те са се превърнали в нещо като меч над главата й. Въпреки че изпитва притеснения заради това, което прави, и не е привърженик на преписващата система. Под общия натиск на колеги и други външни лица решава теста и го предава по веригата.

Класната Узунова няма такива притеснения. Те отдавна са изчезнали. До нея е достигнал решен вариант, незнайно откъде и тя е поела ангажимента да го разпространи. След две седмици ще се окаже, че нейният клас са много добри ученици и са се подготвили отлично.

Училището и класната имат пряк интерес от това и високите оценки ще влязат в употреба в рекламната кампания за привличане на малкото останали ученици. Борбата е безмилостно жестока, както е казал поетът, и всякакви средства са позволени.

Таничка има класна грижовница - в 9 и 20 вече има отговорите на GSM си. Тя се е презастраховала и е ангажирала приятелката си Пенка да реши теста и в 10 часа има вече два решени варианта.

Време е да отиде до тоалетната и да ги сравни. Там на спокойствие може да уточни отговорите, за които се колебае, и да си ги запише някъде. Квесторите са се оказали свестни хорица и телефоните ще вършат работа и в стаята.

Емо с нетърпение чака някой да получи отговорите, за да препише. Таничка му е добра позната и му дава телефона си, след като е свършила. Оценката не й е важна, защото не е определяща за специалността, за която кандидатства. Сигурна в отговорите на теста, тя не си прави труда да пише по есето, а и темата я затруднява. Пропуснала е да прочете този роман. В 11 без 15 тя вече е в заведението срещу училището, доволна от себе си.

Емо също е получил пищов. Намерил го е случайно в тоалетната, която е посетил вече два пъти. За капак съученикът му Пешо е изпратил също отговорите на теста и има малки разминавания в тях. След малко размисъл Емо вкарва верните според него отговори и напуска залата.

Гошката се е върнал от посещение на WC и е изкарал късмет. Познатият учител на баща му го е пресрещнал в коридора и му е дал пищов с отговорите. Сега може спокойно под погледите на квесторите да ги препише. Видял е, че на един въпрос отговорите липсват и затова решава да помоли квесторката да му помогне. Много успешен ход за него и след малко вече има отговор и на този въпрос. В 11 часа вече гордо крачи по улицата и се хвали на всеки срещнат, че ще стане студент и на матурата ще има поне 4.50.

Приятелката на Гошката го чака в кафето, в този момент тя си мисли за това, че догодина и тя завършва и ще има матура. Няма никакви притеснения, защото отсега Гошката й е обещал да намери верните отговори и да и ги прати с SMS. Тя изобщо няма да седне и да чете, защо да се мъчи като останалите малцинство нейни съученици. Накрая ще има по-високи оценки от тези глупаци.

Петър усилено пише есето, повечето в стаята вече са излезли. Но умът му не може да проумее какво става. Преди малко едната от квесторките се е обадила по-телефона, за да попита колежка кой е верният отговор на въпрос 9. Забелязал е как Емо от неговото училище си е поставил пищов и телефон върху чина. Вече е решил за себе си да напусне България, колкото е възможно по-бързо.

Само Сашо стои гордо и се чуди какво прави тук, опитал се е да реши нещо, но матурата е непосилна за моментните му знания. Решил е да опита късмета си с произволни отговори. Момче от съседното училище се е опитало да му даде верните отговори, но той гордо е отказал. Сашо се притеснява и така и не си ги поисква. Не че всичко това има голямо значение за него. Ще изчака до септември, когато калабалъкът ще е по-малък и тогава ще се намери някой милостив учител.

Госпожица Венева се чуди на колегите, които много са се разработили и минават покрай нея с разни папки. Почти забелязва как напъхват в ръцете на един ученик нещо, чуди се какви са тези опашки пред тоалетните. Накрая й омръзва да ги чака, тихичко си сяда на своя стол и престава да си мисли за глупости.