Ся, по принцип е гейско да си правиш дневник, но умните неща, дето ми идват наум, откак почнах да релефя с анаболи, заслужват да векуват. Постчетата във фейс-а са друго, те свалят женско. Но аз имам по-големи амбиции - дневникът е дълбока, сериозна работа.
Химията ми намести гънките и съм звяр. Друго си е с препарати, братле - мисълта ми е бърза като "Бугати" и остра като мачетето на оня гамен Дацата от Несебър. Както викаше и Пеко Пекторалиса - "Без зоб си микроб!". И тъй, това лято съм Вин Дизел и Джейсън Стейтъм в едно! Няма седмица, направо ден няма, абе час няма, без попадения и схеми.
Понеделник
Ставам по пладне и вижам някакво кифле се мотае из апартамента. Броди из кухнята, пуши цигарки, търси сладолед. Явно съм забърсал мацето снощи, но спомените, както и 114 кинта, нещо ми се губят.
В клуба имаше ретро чалга парти и с маниаците издивяхме на Радо Шишарката. Ей, голям класик е Радо! Не ги правят тея парчета вече като едно време... Почна се с "Бели птици" и се направихме на мармалад с бели магистрали. Може и да не помня, но сигурно съм й влязъл на тая като Хю Хефнър. Два коктейла, три лафа и хайде в капана!
Ама сега нещо не ме кефи. Я, марш веднага, й викам. Оная ми се отваря, че съм бил скапан батка и съм я изментил, че живея в мезонет на „слънчака"...
Оправям се, праскам инжекцията с тестостерон, ям 15 кюфтета от телешко с ориз и след два часа отивам към залата. Днес е понеделник или както е известен повече - "Международен ден за гърди и бицепс". Унищожавам се със суперсерии и накрая правя единичка на 190 килограма на лежанката да им покажа на онея плъхове как се тренира. Никой не гъква. Абе, мишкиииии...
Напомпан като гума на тир, отивам на плажа. Там ме чакат вече батките - Каймето, Гофретата, Жилавия и Стефан Михайлов. Гледам някакви птичета са накацали около тях, ама не ми се занимава, иначе са мои. Фейс, мейс, ала-бала, всичко е ясно... Другите нямат шанс.
С Каймето редиме далавера. Ще шиткаме малко зелена плява на туристи. По морето е пълно с чуждоземни аматьорчета, които си мислят че ситнежа от нивата на дядо Добри е холандски чук, гледан в парник. И голям грамаж искат на всичкото отгоре. Един се бръква с 50 точки. Май почвам да попълвам загубите от снощи.
Вторник
Правя шейк с шест лъжици протен, половин литър мляко и един банан. Директно в залата за гръб и рамо. Гледам го Захари Зоба прави крака. Много е свалил маниакът, май са свършили парите за препарати. С ръка 42 сантиметра ще ми се прави на тарикат!
„Захо - викам му аз - докато не те видя с 46 релеф, няма да ми говориш!"
Готината барманка Ани ми пше смс-и. Усмихнати личица, глупости, едно-друго... Ани, Аниии...
Отивам при Жоро Иглата от тату студиото, за да довършваме орела на лявото рамо, тамън съм го напомпал. С тоя татус само колко кифлета ще ударя, не е истина. А за другите рисунки да не говорим - модните надписи по предмишницата, черепа върху прасеца, голото маце от вътрешната страна на дясното бедро, оная нинджа на големия гръб... Има, има. Викам му на Иглата, че ще му платя като довърши орела.
Минавам набързо през плажния бар да купя един къс грамаж бело от Дацата от Несебър за петък. Ще играеме стабилно тогава и си трябва материал.
Сряда
Денят ми започва с хаус, инжекция и три големи омлета със зеленчуци. Гледам малко "Бързи и яростни 7" и се надъхвам зверски. Уговорил съм се с Диньо да му карам Х5-ицата до края на седмицата и ставам бял човек, батко. До две-три години и аз трябва да взема такъв звяр. Новият модел, разбира се.
Отивам до Диньо за колата - ебаси имението има тоя маниак. Колони, басейн, градини, статуи некви, само гаража му е колкото клуба на плажа... Класа, батко, класа и стил. Вътре - огромна картина на Диньо, докаран като оня Пачино от „Белязания". Е, малко е стар филма, ама то и Диньо вече е на години. Когато беше по холдингите и правеше банкноти като подивял, аз още забивах съученичките.
Сядам в джипа и директно на плажа. Батките се кефят, женското полудява. Спокойно, спокойно, момичета, ще има за всички. Паркирам до пясъка и пускам хаусче да звучи, да става парти. Отивам при Ани и директно й викам - "Бейби, искаш ли довечера на барбекю и танци в нас. Само, че няма да има барбекю и танци". Тоя лаф винаги минава. И аз не знам защо. От години го ползвам.
Тоя път обаче Ани се дърпа. Гофретата я бил поканил на суши. „Слушай, ся - разправям на гълъбчето - оня ходещ гаф Гофретата, може да ми е приятел, но за нищо не става. Дори пресата още не изкарал, а е средата на август". Ани обаче вика, че е обещала, ако искам с нея да се видим утре. Никакви грижи, ще намеря време.
Четвъртък
Гофретата ми се обади да се похвали, че след сушито е имало и муши. Смотаняк, що не вземе да направи малко релеф. Преса няма, а със секс ми се хвали. За петък сме планирали голяма размазвация, та трябва да си пазя кинтажеца. Ще влезем в заглавията, ей!
Инжекция, шейк, супресерии бицепс с трицепс, плаж и епилация. Готов съм. Имам среща с Ани. Ще ми пусне, още като ми види новата ризка. Отсипвам си от грамажа и потеглям.
Петък
Ани лежи до мен и ме гледа накриво. Нищо не било станало снощи, изложил съм се бил. „Бегай оттука, бе парцал! Как да го вдигна с теб, я се виж!" Кифлата хвърчи през вратата. Нарочно не спах с нея, за да й е кофти.
С Гофретата ще ми ляга, дето още не е изкарал пресата в средата на август. Не ми било станало... Комбинацията от кокаин, тестостерон, мастерон, анавар и оня метан дето ми беше останал от миналия цикъл е виновна. Това ми прецака либидото, обаче нямам грижи: довечера всичко ще е на шест като се бръкна за малко виагра.
Плажното парти с оня скъпарски диджей от незнамсикъдеси ще бъде дране. А после нахлуваме и в чалгата като Джейсън Стейтъм в оня филм, как му беше името. Няма значение. Вечерта ще се запомни.
Неделя
Баткооооо! Какво си причинихме. Мармалад. Песто. Шибано гуакамоле. Размазахме се. Два дена ми се губят. Какво стана, защо избухнахме толкова лошо, бе. Нищо не помня. А трябва крака да правя днес, най-трудната мускулна група.
Мъгла ми е. Някакви туристи повръщаха на плажа по едно време и с Каймето ги наритахме. После май джобихме едни студенти. Бихме се нещо. Лицето ми е подуто, усещам дюните по скапания си фейс.
Няма ми го портфейла, а вътре имаше 420 лева. Двеста кинта бяха за Диньо. Въййй, Диньо, джипа, къде е джипа на тоя маниак?!? Няма го, мамицата му...
И какво, какво по дяволите прави тоя заспал гол мъж в банята?
FWIW, ще поздравя Бегущий Волк за това, че биде нарочен за кръвен враг на Потника. Силното внимание на невменяем е, естествено, неприятно, но и относително показателно.
Защо триели. "Вук", знаеш примерно комшийките като те хващат с ку*ви, после оди навирай им още "преуспелия" бизнес костум. (ама чак да емигрираш ;) От целия престой 1 се разбра - тук никога не пише квото трябва, оттам и никога не триха квото трябва.
ебати напъна
Ван, Батка, не съм искал да те засягам, сори ПитЧ...Не метър, 2 - 3 метра бира правя ако искам и после си ги избивам я с тичане я с други работи (не ме ебът - не ме кефи още , макар че съм опънмАйндед;) Инак си полу-прав и почти Патрон Ай со здраве и к*ра на кочан ;)
Като гледам как са се превъзбудили колегите, явно се оказва, че nerd rage-a е по-истински от roid rage-a. Често ви се случва май да коментирате чуждите мъжки принадлежности и кой как го вдигал. Доста "хетеросексуално" хоби сте си намерили, това наистина ви прави по-големи мъже от батките, да седите в интернет и да им коментирате ерекциите и ташаците. Това просто доказва твърдението ми колко здраво ви тресат комплексите. №63, последно ме питаха колко бутам от лежанка като бях в 8ми клас бате. Дори и тогава нямаше значение отговора. Всеки 110 килограмов дебелак ще бута повече от някой 70так. Ако само си вървял и си разпитвал всяка "батка", която срещнеш колко бута за да се опитваш да изпъкнеш, нормално да са те гледали всички накриво. Ако погледна света през твоите очи, сигурно първото нещо, което ще видя са 3 пласта шкембе. Как да не се депресирам, кажи честно? Не са ми нужни ясновидски дарби за да видя колко страдаш от комплекси, че чак си почнал да халюционираш. Гледали го накриво щото не ползвал стероиди. Боже опази! Пяна почна да ви излиза от устата вече от толкова злоба и напъни. Някой трябва да направи "Дневника на един кибер-войн". Вътре да пишете колко батки сте сразили в епичните си битки по форумите, тигри такива. Чак ще ме е страх пак да влезна, колко ли нови неща ще науча за себе си, на стероиди съм бил, ревал съм в храстите, п*шката ми не ставала... Сладури.
DayJoy, може да не си особено ориентиран, но поне си забавен. Само не знам как си ме представяш, че пред лицето ми да се намира винаги шкембе... хаха. Вълк, не съм очаквал някой който ползва "тъмната страна" на химията да запази такава солидна гледна точка, за света, евала и извинявай ако с нещо съм те засегнал, явно съм твърде предубеден за някои аспекти на фитнеса, да кажем.
Много добре е уловена характеристиката на тези не бих ги нарекъл и индивиди за голямо съжаление. Тъжно е, че съвременното общество бълва подобни безкрайно безполезни същества, които само консумират. А втората снимка към статията е просто уникална...
Ей, тъжни нацепени батки, ето ви да се видите кви сте готяни https://www.youtube.com/watch?v=JAonyrctSwE
Не е истина колко много хора са се разпознали в литературния герой и са приели на чест написаното, жалко е ...
Забавен е авторът. Провокира, но как иначе да отсееш зърното от плявата?! Плюсче за бягащият вълк. ПП За своя голяма изненада започвам да откривам повече човещина в един трън / пък било той и магарешки и въпреки всичките му магарии/, отколкото в цял куп дървени философи.
Това си е постижение Онова със сексапила де, дето го съхрани при толкова много мили
Учудвам се, защо точно мен, която няма и 10 години навън. А, ако добавя и средно 6 месеца в БГ , то сешсе кво остава. По наблюдения ти отговарям : не, не е длъжен. Доста хлопват вратата зад себе си завинаги. Доста се връщат по икономически причини - с пенсия от друго място се живее добре в Бг, знаеш го. Трети, като мен просто са щастливи, да са с близки и приятели. Ще ти кажа кои не се връщат. Знаеш свойството на мозъкът да запаметява и складира. Правило ли ти е впечатление, как понякога аромат, храна, място ... ти създават приятно настроение без да осъзнаваш защо? Защото някога във времето назад си бил много щастлив сред тези неща. Ще ти дам пример при мен ароматът на прясно окосена трева ми действа така. Или поляна осеяна с маргаритки. Мирисът на печени чушки. Вкусът на печена на жар царевица ми е много по-приятен от всички хайвери на света. Тези сме, които се връщат. При другите, дето не се връщат е запаметено друго. Разбираш, сигурна съм. Ще ти опонирам. Не, България не ми се стори по-хубава последният път. Не мисля , че е необходимо да ти обяснявам защо.
Хахахахаха, убихте ме! То и аз напоследък така (последните три години), както казва братото - полвин година подгизваш у Холандия, после полвин година ти требе да изсъхнеш тук. Весела, аз пък ще траябва да ти опонирам от своя страна - България става все по-привлекателно място за живеене. Има си своите негативи, но малко по малко бакиите ги разчистваме... 90
QUET LITTLE PLACE , като в песента Милозливо е, ама човешко, нали? Почти, като в романите на Ремарк. Във време ПО-РАЗДЕЛНО ОТ ВСЯКОГА / ситизене, това е за тебе, четеш надявам се /. Знам ги тия лишените тръне, поне един скункс, който ти милостиво наричаш коза веднага , след прочетеното от тебе ми изплува в съзнанието. Намерих песента http://www.youtube.com/watch?v=PiRRKqVNwf4 Хайде, до скоро!