Мастаба - формата, от която е обсебен Христо Явашев-Кристо

От 18 юни насам една необичайна и многоцветна конструкция привлича вниманието на посетителите на Хайд Парк в Лондон. Във водите на езерото Серпентин плава трапецовидна скулптура, наречена "Мастаба Лондон", която е дело на родения в България Христо Явашев-Кристо.

Тя е като излязла от анимационен филм, а цветовете й я правят да напомня на детска играчка.

Всъщност "Мастаба" е масивно произведение на изкуството. Съставена е от 7506 петролни варела, подредени и поддържани от стоманено скеле. Височината й е 20 метра, а основата е 30 на 40 метра. Със своите размери успява да заеме 1% от площта на езерото.

За да е сигурно, че платформата ще остане на своето място, тя е закотвена за дъното на Серпентин с 32 котви, всяка от които тежи по 6 тона.

Проектът на Кристо изглежда футуристично, но идеята всъщност хрумва на него и на съпругата му Жан-Клод преди над 40 години. Още от срещата им в Париж Жан-Клод работи и твори заедно с Явашев. През 1977-а двамата започват да подреждат разноцветни кутии с боя и да образуват форми от тях.

Постепенно се стига до плана за външни инсталации да бъдат използвани пребоядисани варели.

По първоначален план крайната скулптура трябва да е изградена от около 410 хил. варела, а мястото, на което да бъде разположена, да е пустинята на Обединените арабски емирства. Виждането е пъстрите варели да съответстват на сложната и пищна мюсюлманска архитектура.

Само че скиците не успяват да се превърнат в реалност, главно заради избухването на Ирано-иракската война.

Така през следващите десетилетия амбициите на семейството са изместени от други съвместни проекти. През 2012-а, три години след смъртта на Жан-Клод, Кристо решава да поднови опитите си да направи скулптурата до Абу Даби, но липсата на достатъчно добре уредена пътна инфраструктура, по която да придвижва материалите за конструкцията, го спира.

Едно запознанство успява да пренесе проекта от Азия в Европа и по-точно в Лондон.

През 2016-а директорът на лондонската галерия "Серпентина" Ханс-Улрих Орбист вижда "Плаващите кейове" на артиста в езерото Изео в Италия и е впечатлен от творбата.


"Плаващите кейове" в езерото Изео

Орбист успява да се свърже с Явашев и оттогава една от основните му цели е да види произведение на Кристо в британската столица.

"Мастаба" е първата голяма външна инсталация на родения в Габрово артист на територията на Великобритания. Той запазва оригиналната концепция, измислена през 70-те години. Оставя непроменена формата на мастабата - древна трапецовидна египетска гробница с плосък покрив.

Думата означава "Къща на вечността", но Кристо отрича проектът му да има нещо общо с мегаломанията на египетските владетели. Напротив, както при всички негови произведения, и на това държи да се гледа най-вече с чувство за хумор.

Затова спомага промяната, която той нанася върху първоначалните скици.

В тях "Мастаба" е в пясъчни и пастелни цветове, които се сливат с пустинния пейзаж, като на места са изпъстрени с боядисани в контрастни шарки варели.

Оригиналната концепция за "Мастаба"

Конструкцията в Хайд парк е по-колоритна - дъната на варелита са в цикламено, тъмночервено и синьо, а основите им са в по-светло червено с бели кантове.

Погледнати отдалеч, скулптурата и отражението й във водите на Серпентин изглеждат като пикселизирана картина. Цветовете не са подбрани напосоки, а с цел да си кореспондират със синьото и зеленото на парка и езерото.

Въпреки че в "Мастаба" има нещо, което напомня дигиталния свят, Кристо казва, че "не понася виртуалната реалност".


Той допълва, че винаги е предпочитал реалния свят, мрази да говори по телефона, не умее да шофира и дори няма маса в ателието си, защото предпочита да работи прав по 16 часа на ден. По тази причина и новата му инсталация е на открито, изложена на слънце, вода и вятър.

Строежът й започва на 3 април тази година, а на 18 юни е спусната в езерото, където ще остане до 23 септември. Материалите за скулптурата са извозени до парка със 70 камиона, които са шофирали с не повече от 2 км/ ч из алеите заради множеството пешеходци.

Преди това артистът прекарва година в събиране на необходимите документи и разрешителни от лондонските власти и управата на Хайд парк, за да осъществи проекта си. "Мастаба" струва около 3 млн. долара. Средствата идват от продажбата на произведения на Кристо, който държи сам да финансира всички свои начинания.

Произведението е и част от лятната програма на галерия "Серпентина", в която паралелно се провежда изложба на творби на Кристо и Жан-Клод, обединени от идеята им за работата с предмети в цилиндрична форма - кутии, варели, тръби и др.

Според Орбист още при първата им среща на живо артистът изглежда е решен да направи именно мастаба за представянето си в британската столица - форма, от която бил "като обсебен".

Доказателство за това е, че следващата стъпка пред Кристо е реализацията на "Мастаба" в Абу Даби по начина, по който той и Жан-Клод са си я представяли.

Ако успее, това ще бъде най-голямата скулптура в света. Към момента Явашев не е сигурен, че ще осъществи проекта си, но казва, че напредва малко по малко точно като играч на шах и допълва, че да види "Мастаба" в Обединените арабски емирства е най-важното нещо за него в момента.

#1 Вълков 20.06.2018 в 13:56:51

Откъдето и да се погледне "творбите" му са мегаломански изгъзици.То какво ли би се очаквало от безроден човек.

#2 TheRock 20.06.2018 в 14:26:53

Браво! Гениално! Да е жив и здрав, за да направи нови неща!

#3 Nikkor 20.06.2018 в 15:21:47

Чак пък "гениално" ?

#4 dedo adji 20.06.2018 в 15:34:29

Такива инсталации ги правех от пясък на плажа на 5 годинки. Христо Явашев още не беше избягал, сигурно ги е видял и са го обсебили. Къде беше тогава, паве, да ми кажеш колко съм гениален?

#5 Шрайка 20.06.2018 в 15:45:37

"В големия град, където живееше, имаше много забавления. Всеки ден идваха много чужденци, а един ден дойдоха двама мошеници. Те се представиха за тъкачи и твърдяха, че могат да изтъкат най-финия плат, който човек може да си представи. Не само цветовете и шарките били необикновено красиви, но и дрехите, които шиели от тези платове, имали чудното свойство да остават невидими за всеки човек, който не отговарял на поста си или пък бил неимоверно глупав. ... Царят тръгна под прекрасния балдахин, шествието потегли и всички хора по улицата възкликваха: – Божичко, новите дрехи на царя са наистина несравними! Каква прекрасна мантия, как великолепно му стои! Никой не искаше да признае, че не вижда нищо, защото това щеше да значи, че не е достоен за поста си или че е много глупав. Нито едно от предишните облекла на царя не бе имало такъв успех." Ханс Кристиан Андерсен

#6 MrD33pSense 20.06.2018 в 16:47:20

Едва ли някой ще пусне пешеходци да щъкат измежду камионите, по-скоро са други причините... тясно е, не искат да стъпват в тревата, има пейки и т.н.

#7 deowin 20.06.2018 в 18:35:15

>Такива инсталации ги правех от пясък на плажа на 5 годинки. Тъй ми! А на 6 сигурно си строил космически кораби от кашони, така че Мъск хич да не ти се прави с неговите тъпи ракетки. Да си комплексар на 20 е разбираемо - мнозина са. Да си комплексар на 80 е просто тъжно.

#8 vikki 20.06.2018 в 19:03:11

Небезизвестна сайтаджийка беше попитала преди часове във ФБ "Галфон ли съм като не го разбирам тоя Кристо с неговите инсталации или опаковки?". И докато другите й се слагаха с "изкуствоведски критики", скромничко й отговорих "да"... Дано не съм я обидил със своята откровеност!

#9 dedo adji 20.06.2018 в 20:45:03

.... 7 deowin | 20.06.201818:35 >Такива инсталации ги правех от пясък на плажа на 5 годинки. Тъй ми! А на 6 сигурно си строил космически кораби от кашони, така че Мъск хич да не ти се прави с неговите тъпи ракетки. .... Не. На 12 правех ракети от картон и тенеке с гориво главички от кибритени клечки. И ги изстрелвах, издигаха се на цели 20м. На 20 се примирих с факта, че не съм гениален. Ти още не си. И Андерсен не може да ти помогне.

#11 boris 21.06.2018 в 09:20:20

Видях го на живо докато го строяха и хич не ми хареса. Може би - вече завършена - да стои по-дорбе, но все пак добре, че го сложиха в Хайд Парк, а не в някой от красивите паркове.

#13 TheRock 21.06.2018 в 09:57:33

Алекси Николов | 21.06.201809:20 Сус бре, манго!

#14 sim4o 21.06.2018 в 15:23:53

"През 1977-а двамата започват да подреждат разноцветни кутии с боя и да образуват форми от тях. Постепенно се стига до плана за външни инсталации да бъдат използвани пребоядисани варели." -------------------------- Заради Мастабите от кутии, през 80-те Кристо се насочва към засилена консумация на бира в кутийки. От изпитите опаковки, той оформя Мастаби в кухнята и спалнята си .. На подобна практика, слага край Жан Клод. Трагичната случка е в спалнята , а годината 1987. Леглото им е заградено от две огромни бирено-кутиени Мастаби , една вечер те са се отдали на консумиране на връзката си, когато едната от мастабите с грохот се срива надолу. От тогава Кристо гради Мастаби само извън дома.

#15 sim4o 21.06.2018 в 18:42:29

Да си припомним и историята, за която май намеква Творецът Криско : Навремето отбора на Аржентина начело със Сезар Луис Меноти имаше много успехи. Нашият Иван Вуцов - Големия Варел (съгражданин и на Кристо и на Криско) решил да се посъветва с него . Какво да направи, та да има и той сполука с Националния Отбор на България ? "Ами карай ги да тренират. Правете някакви упражнения" рекъл Меноти. "Е да де, ама какви упражнения?" "Примерно - нареди на терена варели. И ги карай да тичат бързо между тях с топка, да стрелят, да си подават" "Добре". Да, ама на другия ден Вуцов звъни на Меноти. "Варелите ни водят с два гола. Какво да правим??" Ей я историята и вижте, как умело Кристо я е разказал . При това , точно на годишнината от "До кога ще се търпят недъзите в българския футбол' и точно, когато интересът е към поредния Мондиал ! П.П На Вили Вуцов се опитаха да му викат "Малкия Варел" ама не придоби гражданственост.

#16 deowin 21.06.2018 в 19:19:16

>На 20 се примирих с факта, че не съм гениален. Ти още не си Не аз съм този, който се опитва да омаловажи постиженията на световнопризнат художник като ги принизи до собствените си умения и талант още в крехката си 5-годишна възраст. Ти си този човек. Та, кой казваш бил се примирил с факта, че не е гениален? Дори самият избор на думата "примиряване" ярко демонстрира манталитета ти, в който дори не е възможно да се говори за спокойно и безконфликтно осъзнаване и разбиране на уменията на другите, без това да влияе върху усещането на собствената ти стойност. За комплексари като теб чуждите постижения са трън в окото, с което можеш в най-добрия случай да се "примириш". За хора като мен са постижения на хора, различни от мен, които нямат и не могат да имат каквото и да било отношение към собствената ми стойност. Ерго защо никога не бих си и помислил да използвам думата "примиряване". Тя е запазена за хората със сериозни комплекси за малоценност, които нямат друг избор, освен да мерят собствената си стойност като се сравняват с другите, което работи дори за последния прошляк, защото винаги можеш да намериш някой, когото да превъзхождаш в поне едно измерение. В абсолютно най-лошия случай можеш просто да си създадеш мним контраст като сложиш стойност на цвета на кожата си или месторождението си, което хора като теб също правят охотно.

#17 sim4o 22.06.2018 в 08:35:17

deowin | 21.06.201819:19 >На 20 се примирих с факта, че не съм гениален. Ти още не си Не аз съм този, който се опитва да омаловажи постиженията на световнопризнат художник като ги принизи до собствените си умения и талант още в крехката си 5-годишна възраст. Ти си този човек. Та, кой казваш бил се примирил с факта, че не е гениален? Дори самият избор на думата "примиряване" ярко демонстрира манталитета ти, в който дори не е възможно да се говори за спокойно и безконфликтно осъзнаване и разбиране на уменията на другите, без това да влияе върху усещането на собствената ти стойност. За комплексари като теб чуждите постижения са трън в окото, с което можеш в най-добрия случай да се "примириш". За хора като мен са постижения на хора, различни от мен, които нямат и не могат да имат каквото и да било отношение към собствената ми стойност. Ерго защо никога не бих си и помислил да използвам думата "примиряване". Тя е запазена за хората със сериозни комплекси за малоценност, които нямат друг избор, освен да мерят собствената си стойност като се сравняват с другите, което работи дори за последния прошляк, защото винаги можеш да намериш някой, когото да превъзхождаш в поне едно измерение. В абсолютно най-лошия случай можеш просто да си създадеш мним контраст като сложиш стойност на цвета на кожата си или месторождението си, което хора като теб също правят охотно. ------------------- Свинпяга! И ти душко, трябва да си горда! Че ти си мияч на чинии в Америка! Ето - имаш възможност да идеш на анти-тръмп митинг, Анджела Дейвис да ти говори от трибуната, а ти да вееш червените знамена! Да нареждаш Мастаби от кутии от боя , бирени кутийки и варели от кисело зеле - не си се сетила, ама явно си впечатлена от уменията на Кристо! Това баш май е признак, за безпросветна Комплексарщина (както и гордостта ти че миеш чинии баш в Ню Йорк) ама да си ни жива и здрава ..

Новините

Най-четените