Миналата седмица за пореден път някой започна „разговор" около „Време разделно" на Антон Дончев. Оказа се, че този път този разговор не започва заради етническото напрежение, а защото Манол Глишев (участник в окупацията на Ректората) казва в своя реч по случай Деня на жертвите на комунизма, че „такъв писател няма, имаме много други писатели".
Влязох във Facebook полемика преди да съм изслушала прословутата реч, както и преди да съм прочела в блога му същото. Чух и прочетох. Да, Антон Дончев не е писател, твърди Глишев. А аз имам сериозен въпрос към младия разпоредител - кой е той, че да решава кой е писател и кой не е?
Не всички негови тези са неверни, но не и раздавайки присъди кой е писател и кой не е. Всеки човек има ниво на компетентност, което не е желателно да напуска, за да не става за смях. Няма да коментирам "Ранобудните студенти", които спаха цяло лято, докато висяхме по площадите, дори и не спяха, а си пекоха задниците по морета и планини, или мързелуваха на село при мама и тате - и решиха да се включат наесен, когато вече беше късно, но пък трябваше да отчетат дейност. Тази жалка сага е приключена.
От друга страна Европейски институт „Помак", каквото и това да означава, съвсем наскоро изпрати до всички европейски институции съобщение в което също нарича Дончев бездарен писател, и определя книгата му като поръчкова и манипулативна.
Антон Дончев твърди, че е написал "Време разделно" за 40 дни в Родопите, вдъхновен от някакво мистично преживяване. Други хора твърдят друго - че книгата е написана по поръчка на Съюза на българските писатели, т.е. от ЦК на БКП.
Годината е 1963, държавата е комунистическа, тезата, че България е била под турско робство е официална. В тази теза съм вярвала и аз, а в момента мисля, че точно робство не е имало, но османско „присъствие" е имало със сигурност. Границата между робство и присъствие е някак неясна.
Присъствието е обратно на отсъствие. Християни са ставали мюсюлмани. Те са ставали такива, за да избегнат ужасните данъци, под които са изнемогвали като неверници. Други са ставали мюсюлмани насила. Имало е и такива. Мюсюлманите са налагали правилата в България. В София е имало между 50 и 80 джамии и 7 църкви и първият кмет на София е разрушил повечето от тях под влиянието на княз Дондуков-Корсаков.
Има спор за Баташкото клане. Има спор за това дали турците са били насилници в България. Има теза, че са се държали добре, българите са били сити, задоволени и спокойни, практикували са вярата си. Въпреки цялата тази доволност и ситост в продължение на няколко века, българският народ е въставал.
Да, неуспешно, но е въставал. Не един път. Освен че е въставал, заради присъствието, е пропуснал европейския Ренесанс. Заради това многовековно присъствие в България не са се случили писатели, художници, музиканти, накратко възможностите са били ограничени до една „История славяно-българска" от Паисий Хилендарски. Големите писатели се появяват към края на присъствието.
Има няколко интересни позиции в България. Първата е, че твърдящите, че османското присъствие не е било кой знае какво, нямат никакво съмнение, че в по-късно време сме били жертва на руското присъствие. Не разбирам, защо смятат турското присъствие за по-нормално и неограбващо българския народ от руското?
Другото интересно е, че тези спорове се водят предимно от наши съвременници-българи, докато съвременниците на присъствието не са имали съмнения в неговата вреда за нас. Преди век и половина когато България, според новите писачи на история, НЕ Е била под турско иго, Гарибалди, Виктор Юго, Уилиям Гладстоун, дори Оскар Уайлд изобщо не спорят, че народът ни е страдал, някак нямат никакво съмнение в това.
Оскар Уайлд дори си позволява - от днешна гледна точка на отрицателите - дързостта да напише поема за страданията на България. Ето и поемата на този бездарник на когото сигурно са поръчали и платили да напише това лъжливо, дискриминативно и анти-хуманно произведение, което обслужва нечии интереси:
Сонет за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
само сън, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно-черна
е плъзнал полумесецът проклет
ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.
Поема, тенденциозно оплюваща мюсюлманите. Вероятно това би било тълкуванието на Манол Глишев и „Помак", както и на много други.
„Време разделно" е изключително добра литература, един от най-добрите български романи писани някога. Всеки писател има право на лична гледна точка в произведението си. Литературата не е история. Може да е базирана на реални исторически факти, но тя няма претенция да бъде крайна инстанция.
Тя е интерпретация. И интерпретацията на Дончев на дадени събития от българската история може да е спорна, но не може да бъде осъждана. За съжаление книгата беше използвана, за да бъде създаден игрален филм - точно по времето на насилствената смяна на имената. Филмът е използван за назидателни прожекции в районите с мюсюлманско население, което е ужасно, но това не е престъпление на книгата, която е отлична литература.
Яростта срещу този роман е толкова голяма, че подозирам много хора биха искали да го забранят. Така както Кремена Халваджиян иска да бъде забранена чалгата. Аз пък бих искала да забраня някой да иска да забранява музика или литература. Независимо какви са мотивите му.
Не сравнявам „Време разделно" и Антон Дончев с Лени Рифенщал, защото изобщо не смятам книгата му за толкова токсична, колкото „Триумф на волята", но нормалните, демократични общества отдавна са загърбили поведението на инквизиции. За разлика от България, която в момента отглежда случайно минаващи инквизитори.
Рифенщал е призната за изключителен режисьор, гений на киноизкуството, и самият Стивън Спилбърг - евреин, основател на фондацията „Шоа" - човек, имащ всички основания да иска произведенията на Рифенщал да бъдат забранени, не само не отрича режисьорския й талант, но и се е учил от нея. Както и режисьори като Френсис Форд Копола. А аз си купих сценария на „Триумф на волята" от Лос Анджелис преди месец.
Не съм адвокат нито на Антон Дончев, нито на романа му. Адвокат съм на историческата памет, на правото на свобода на изразяването на всеки човек, който се занимава с изкуство, на недосегаемостта на литературата, както и на всяко произведение на изкуството. Благодарение на постоянни „присъствия" на турци или руснаци, а сега вероятно и под американско влияние, българският народ се е научил да се навежда в една или друга посока, което е жестоко наказание над духа, от което страдаме ежедневно.
Всъщност съветското присъствие в България след 9 септември 1944 г. какво беше? Не бяхме официално роби, но то беше робство без да сме били навързани на синджир.
Не виждам защо турското присъствие е нещо различно. Политическата коректност е нож с две остриета, който ще ни подпира в ребрата все повече и повече, а моралните и материални щети от двете робства ги живеем всеки ден и са ясни на всички.
Фрида ,,истинско,искрено, честно, свободно произведение, видяло бял свят през 45годишния период на тоталитарната власт , ИЗМАМИЛО височайшето одобрение на обявените за писатели, творци и пр. послушници ,, е най-истинското нещо на света
Искаме си робството! Толкова ни харесва да сме роби, цели 500 г. благодат. Сакън някой да не ни лиши от това удоволствие Пък и е готино оправдание - другите създали това, онова, а ние - ми бяхме роби, не можахме
Малко факти относно българското християнско население през 18-19 век: 1. печелили са поръчки за изработка на сукно, чорапи, колани и въжета за целата Османска имоаерска армия (армия наброяваща 2 500 000 души, разположена от Египет през Месопотамия и Крим до Босна) срещу и до пет (!) пъти по-високи цени в златни лири 2. столицата на Империята - Истанбул, е купувала масло, сирене и агнета и овце основно от Родопите, като по време на Курбан байрияма едно агне е достигало цена и до 10 златни лири, а в Родопите не е имало кехая с по-малко от 10 000 овце 3. българския търговец е имал магазини във всички големи градове от Белград до Каиро 4. когато са минали Дунава, Руснаците (предпочитам да ги наричам Московъ гяуру) са видели как поробеният Българин живее в пъти по-добре от свободния мужик - всеки има къща с градина, а къщата в Свищов в която е одседнал бащицата цар и самодржеца Александър е била на български чорбаджия.
Защо няма опция за редакция на коментарите, исках да напиша "Османска имперска армия"...
Ванка,а намали малко,че изтепа пионерския лагер!
Интересно дали хипер толерантните, заблудените и/или ментално увредените ще се чувстват ок’, хепи, коол, гот – какво изобщо ще чувстват, ако днес 2014 се наложи да прескочат до кметството да си извадят виза от турския си кмет, за да заминат да си продадат стоката в столичния град Стамбул? Хипотетично. Да поиграем на „Ами ако днес...” дпс оглави кабинета, настроят се нови 1300 джамии, въведат шамиите, шефа ти е родом от анкара, налага се да учиш турски за да си конкурентно способен на пазара на труда, вдигнат акциза на алкохола и ограничат интернета (ей така за разкош) Продължете вие Кой какво бил писал няма значение, като гледам колко зомбита вършеят наоколо. И не на последно място забелязах паралелна дискусия какво точно пише в статията, въпреки изобилието от компетентни мнения?! Мани!
Не мога да разбера тази статия дали е базик?!? Толкова малоумно същество, не е била ясна границата, може би ако е била от изнасилваните жени там би разбрала по-добре къде е границата? Я преди да разтягате своите нео-османски илюзорни бълвочи прочетете за какво "присъствие" става дума: Между 28 юли и 25 август 1876 г., Макгахан пише своите репортажи с невероятни описания на целият разрушен град и околностите му: „...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал. После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта...“[15]
Когато една нация със сила си присвои властта да отнеме правото на самоопределение на друга нация, това се нарича робство. Дали ще е колониално, турско, икономическо или политическо, все си е робство, асинонимите като присъствие, зависимост и т.н. са само за оправдание на нацията извършител. Защото, което и да е от горните, си е чиста форма на налагане на чужда воля над твоята, а волята на човека е като мъжкия задник - един път се е*е, после вече задника не е мъжки. ПП: в този смисъл, се сетих за офицера Росен Петров - как му било писнало да се навежда... Ех, Росене, един път наведеш ли се, после само сменяш този, пред когото се навеждаш. Бивш негър и бивш педер*ст няма Росене...
Попаднах тук на интересен поглед към новото лице на викащата мисъл: http://luxurybg.eu/issue-30/164-life/197-luxury-life Явно в кайвето (отскоро с нов собственик) стиска по-усилно устни, добре илюстрирано по-горе, че от физиологизъм се чудиш дали не коментира със срамните си такива... 25 години по-късно пространството за култура е неотменно окупирано от едни и същи отроци. Дамата се оказа и сценарист на сеемчасаразлк. Интересно ми е, като какво е да заливаш от ефира с халтура и да обвиняваш на кило сънародниците си в мисловна скотия?
delight | 27.02.201410:02 ".. настроят се нови 1300 джамии, въведат шамиите, шефа ти е родом от анкара, налага се да учиш турски за да си конкурентно способен на пазара на труда, вдигнат акциза на алкохола и ограничат интернета (ей така за разкош).." Ами ето: - строят се 1300 МОЛ-а (ах, гадно американско влияние) - шефа на много хора е родом от НюЙорк - налага се да учиш английски за да си конкурентоспособен на пазара - вдигат акциза на алкохола - ограничават интернета (щото много се пише против властта) - искат визи (е не ги искат, но нали мразите ЕС и искате да излезем) Представих си го и не е чак толкова страшно. Под робство ли сме? Американско или чие?
На всички коментирали тук виждането ви е черно-бяло. Според едните през тия 500 години българите цъфвали и вързвали, според другите били в окови, клани без повод и прочие опресирани роби. А вероятно истината е някъде по средата - да, българите явно са имали известни свободи в Османската империя, и в същото време са били потискани и лишавани от други свободи. Защо е толкова отчайващо трудно да приемете възможността да е имало както и черно, така и бяло, че delight чак предлага да върнем часовника назад, та да видим колко на сегашните хора ще им се хареса реалността от онова време, все едно очевидният факт, че тогава положението на българите е било по-лошо, отколкото сега, по някакъв начин доказва, че тогава е било чисто черно? Умереността често е добра идея, но българите сме толкова прехласнати в романтичната идея силно да любим и мразим, че заради едната обикновена човешка гордост с охота приемаме да страдаме от черно-бяло виждане. А то е патология, защото силно контрастният черно-бял образ почти никога не съответства на обективната реалност. Диагнозата е слепота по собствен избор.
Роуане, пробвай определението си за робство да го обясниш на някой хамерикански негър и седи гледай как ти се смее.
Доказали сме, че сме най-добри в оцеляването. Нали знаем две и двеста? Тази поговорка едва ли я има в друг език. При всички положения сме го яли яко, поне в началото на робството, когато вероятно си е било робство в най-чистия смисъл на думата. После сме се научили да се нагаждаме, за да оцелеем, което е нормална реакция и затова сме се съхранили. Запазили сме езика, вярата и културата си 500 години. Не е малко и не е за подценяване. Но Батак никой няма право да отрича, черепите, костите и имената са там. Следите от куршуми по стените на църквата са там. И записките на независими наблюдатели и очевидци са съхранени. Всеки българин трябва да посети Батак. И да не забравя. Никога.
Никой не отрича Батак, но каква е ползата от патоса "Всеки българин трябва да посети Батак. И да не забравя. Никога." освен, за да таи омраза към хора, които са нямали нищо общо с кланета и насилие - съвременните турци. Пак отиват нещата на магия и клетви до девето коляно.