Миналата седмица за пореден път някой започна „разговор" около „Време разделно" на Антон Дончев. Оказа се, че този път този разговор не започва заради етническото напрежение, а защото Манол Глишев (участник в окупацията на Ректората) казва в своя реч по случай Деня на жертвите на комунизма, че „такъв писател няма, имаме много други писатели".
Влязох във Facebook полемика преди да съм изслушала прословутата реч, както и преди да съм прочела в блога му същото. Чух и прочетох. Да, Антон Дончев не е писател, твърди Глишев. А аз имам сериозен въпрос към младия разпоредител - кой е той, че да решава кой е писател и кой не е?
Не всички негови тези са неверни, но не и раздавайки присъди кой е писател и кой не е. Всеки човек има ниво на компетентност, което не е желателно да напуска, за да не става за смях. Няма да коментирам "Ранобудните студенти", които спаха цяло лято, докато висяхме по площадите, дори и не спяха, а си пекоха задниците по морета и планини, или мързелуваха на село при мама и тате - и решиха да се включат наесен, когато вече беше късно, но пък трябваше да отчетат дейност. Тази жалка сага е приключена.
От друга страна Европейски институт „Помак", каквото и това да означава, съвсем наскоро изпрати до всички европейски институции съобщение в което също нарича Дончев бездарен писател, и определя книгата му като поръчкова и манипулативна.
Антон Дончев твърди, че е написал "Време разделно" за 40 дни в Родопите, вдъхновен от някакво мистично преживяване. Други хора твърдят друго - че книгата е написана по поръчка на Съюза на българските писатели, т.е. от ЦК на БКП.
Годината е 1963, държавата е комунистическа, тезата, че България е била под турско робство е официална. В тази теза съм вярвала и аз, а в момента мисля, че точно робство не е имало, но османско „присъствие" е имало със сигурност. Границата между робство и присъствие е някак неясна.
Присъствието е обратно на отсъствие. Християни са ставали мюсюлмани. Те са ставали такива, за да избегнат ужасните данъци, под които са изнемогвали като неверници. Други са ставали мюсюлмани насила. Имало е и такива. Мюсюлманите са налагали правилата в България. В София е имало между 50 и 80 джамии и 7 църкви и първият кмет на София е разрушил повечето от тях под влиянието на княз Дондуков-Корсаков.
Има спор за Баташкото клане. Има спор за това дали турците са били насилници в България. Има теза, че са се държали добре, българите са били сити, задоволени и спокойни, практикували са вярата си. Въпреки цялата тази доволност и ситост в продължение на няколко века, българският народ е въставал.
Да, неуспешно, но е въставал. Не един път. Освен че е въставал, заради присъствието, е пропуснал европейския Ренесанс. Заради това многовековно присъствие в България не са се случили писатели, художници, музиканти, накратко възможностите са били ограничени до една „История славяно-българска" от Паисий Хилендарски. Големите писатели се появяват към края на присъствието.
Има няколко интересни позиции в България. Първата е, че твърдящите, че османското присъствие не е било кой знае какво, нямат никакво съмнение, че в по-късно време сме били жертва на руското присъствие. Не разбирам, защо смятат турското присъствие за по-нормално и неограбващо българския народ от руското?
Другото интересно е, че тези спорове се водят предимно от наши съвременници-българи, докато съвременниците на присъствието не са имали съмнения в неговата вреда за нас. Преди век и половина когато България, според новите писачи на история, НЕ Е била под турско иго, Гарибалди, Виктор Юго, Уилиям Гладстоун, дори Оскар Уайлд изобщо не спорят, че народът ни е страдал, някак нямат никакво съмнение в това.
Оскар Уайлд дори си позволява - от днешна гледна точка на отрицателите - дързостта да напише поема за страданията на България. Ето и поемата на този бездарник на когото сигурно са поръчали и платили да напише това лъжливо, дискриминативно и анти-хуманно произведение, което обслужва нечии интереси:
Сонет за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
само сън, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно-черна
е плъзнал полумесецът проклет
ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.
Поема, тенденциозно оплюваща мюсюлманите. Вероятно това би било тълкуванието на Манол Глишев и „Помак", както и на много други.
„Време разделно" е изключително добра литература, един от най-добрите български романи писани някога. Всеки писател има право на лична гледна точка в произведението си. Литературата не е история. Може да е базирана на реални исторически факти, но тя няма претенция да бъде крайна инстанция.
Тя е интерпретация. И интерпретацията на Дончев на дадени събития от българската история може да е спорна, но не може да бъде осъждана. За съжаление книгата беше използвана, за да бъде създаден игрален филм - точно по времето на насилствената смяна на имената. Филмът е използван за назидателни прожекции в районите с мюсюлманско население, което е ужасно, но това не е престъпление на книгата, която е отлична литература.
Яростта срещу този роман е толкова голяма, че подозирам много хора биха искали да го забранят. Така както Кремена Халваджиян иска да бъде забранена чалгата. Аз пък бих искала да забраня някой да иска да забранява музика или литература. Независимо какви са мотивите му.
Не сравнявам „Време разделно" и Антон Дончев с Лени Рифенщал, защото изобщо не смятам книгата му за толкова токсична, колкото „Триумф на волята", но нормалните, демократични общества отдавна са загърбили поведението на инквизиции. За разлика от България, която в момента отглежда случайно минаващи инквизитори.
Рифенщал е призната за изключителен режисьор, гений на киноизкуството, и самият Стивън Спилбърг - евреин, основател на фондацията „Шоа" - човек, имащ всички основания да иска произведенията на Рифенщал да бъдат забранени, не само не отрича режисьорския й талант, но и се е учил от нея. Както и режисьори като Френсис Форд Копола. А аз си купих сценария на „Триумф на волята" от Лос Анджелис преди месец.
Не съм адвокат нито на Антон Дончев, нито на романа му. Адвокат съм на историческата памет, на правото на свобода на изразяването на всеки човек, който се занимава с изкуство, на недосегаемостта на литературата, както и на всяко произведение на изкуството. Благодарение на постоянни „присъствия" на турци или руснаци, а сега вероятно и под американско влияние, българският народ се е научил да се навежда в една или друга посока, което е жестоко наказание над духа, от което страдаме ежедневно.
Всъщност съветското присъствие в България след 9 септември 1944 г. какво беше? Не бяхме официално роби, но то беше робство без да сме били навързани на синджир.
Не виждам защо турското присъствие е нещо различно. Политическата коректност е нож с две остриета, който ще ни подпира в ребрата все повече и повече, а моралните и материални щети от двете робства ги живеем всеки ден и са ясни на всички.
Мануела, мене ме кефят Шведите, много як метъл правят и много сгодни мацета имат. Обичам ром, да знаеш!
Каспаре, твоята работа като онова, дето едно вкарване и изкарване дали се брои за е*ане? Щото според теб не се брои. Нали знаеш какво следва: дай да ти го вкарам само веднъж, пък после ходи разправяй, че не съм те е*ал. Ей, от мерак да изпъкнете като цирей на гъз, какви ли не тези защитавате...
>защо точно да не забравяме НИКОГА? Защото за елементарно мислещи хора обратното на "да не забравяме НИКОГА" е "хайде да го забравим това". И понеже наистина би било доста тъпо да забравяме или игнорираме каквато и да било част от историята си, хайде да се лашнем в другия полюс. Сиреч, щом няма да е черно, значи трябва да е бяло. Умереност? Липсва. Същото се вижда и в коментарите на Rowan - за него веднъж наведен означава завинаги гей. Тоест, бял си единствено докато не направиш каквото и да било несъвместимо с белотата. След това си черен. Като катран.
Ами тогава, Роуане, и децата са роби на родителите си. "Защото ..... си е чиста форма на налагане на чужда воля над твоята, а волята на човека е като мъжкия задник - един път се е*е, после вече задника не е мъжки." Тук е мястото да те запозная с една статия http://rowancomments.com/cherno-bqlo-zrenie/ , където авторът прави някои логически грешки, но като цяло има какво да научиш. Логическата грешка е например тука "Ако докажеш, че нещо не принадлежи към нечовеците, то може да бъде единствено и само човек." ...... освен ако нещото няма общо нито с човеците, нито с нечовеците. Налагането на воля далеч не е главният определящ фактор в робството. Както писах одеве, робът не се смята за човешко същество, не притежава дори собственото си тяло и може да бъде купуван и продаван като стока. Колко точно искаш да обеззначим думата? Тва като с "терорист". Щатите сума години наричаха кой падне терорист и вече думата не значи нищо и може да наречеш хлапакът, дето дразни класа и даскалката с простотиите си, терорист.
Къде бре, мили деца (последните двамца коментирали) видяхте прокламиране на омраза, нетолерантност и т.н. в коментарите ми? Единственото което отстоявам, е правото нещата да бъдат наричани със собствените им имена. Защото "не е проблем, че хората грешат, проблем е, че хората не се учат от грешките си" - както казва човека от заглавието на статията. Не е въпроса да мразим турците мюсюлманите или малките зелени човечета от Алфа Кентавър, а да се усещаме навреме, кога аджеба свършва свободата. И да, черно-бял съм по този въпрос, сигурно щото не търпя някой да ми се налага. Защото където свършва свободата, там започва робството под всичките му форми и във всичките му лица. А робството е нещо лошо, много лошо. Защото налагането на чужда воля над твоята, ти спира развитието. Както за хората, така и за народите. Не съм против исляма или християнството, нито съм фен на ЕС или Русия, а още по-малко на лявата или дясната идея. Но съм много против някое от тези неща да се налага насила на хората. Защото изповядвам много по-стара "религия": Истината е в развитието. Защото развитието ни прави по-различни от животните. И човек който не се развива в някоя област, е по-близко до растенията, отколкото до бозайниците. Всички се раждаме с любопитство да опознаем света и почти на всички това любопитство е някъде убито по пътя. От властните родители, през закостенялата образователна система, та чак до липсата на перспектива за развитие в страна, която не се развива. Затова съм толкова алергичен към отнемането на свободата под каквато и да е форма. Затова наричам всяка зависимост – робство. Но всеки смята себе си за идеален, а всички други за ненормални. И пречупеният човек със зъби и нокти отстоява правото си… да бъде пречупен.
Пък ако знаете, колко сте ми смешни с тълкованията си на статията… Вкопчвате се в изречението, в думата и градите планини от глупости. Защото не можете да схванете текста като цяло, неспособни сте да уловите идеята на авторката. Коментирате от нивото на ограничения си мироглед, човек който има по-широк поглед над света от вашия. А авторката цитира един стих на Уайлд, които го има само в тритомното издание на автора. Единици са хората, които познавам, способни да прочетат тритомник на който и да е автор. И не защото е скъпо, а защото не могат. (лично моето издание си го взех за 6 лева… неотваряно, но надлежно подпечатано на първа страница с поръчково изработен печат „Лична библиотека на Гинка и Станчо Феланкешиеви“). А не могат, не защото са умствено ограничени, а заради липсата на любопитство. Пък човек способен да прочете всичко написано от Уайлд, е схванал житейската философия на Уайлд. Разширил си е мирогледа с неговия мироглед, обогатил се е и е продължил напред. Това е човек без капаци на очите, а вие се вкопчвате в нещо дребно – докъдето ви стига погледа изпод капаците... и пишете мъдрости...
... омраза, нетолерантност Ами омраза и нетолерантност са единствените дъвки, на които е научен компарорския ни елит и ги повтарят като папагали, в споровете с непокорните си сънародници. Обвинението в недемоктатичност е запазено за управници на държави, неподчинили се на Америка и отказващи да бъдат грабени от западните корпорации. Мъдреците от Харвард, до един евреи, явно не са чак толкова умни, колкото ни убеждават.
Историята не трябва да се забравя, за да не се повтаря. Иначе не мразя никого и не пропагандирам омраза към никого и никой народ. Лошото е, че историята се интерпретира различно, както и очевидно кой писател я използва за сюжет на книгите си. Ако една книга е добра, дори и да е поръчкова, а това не ме интересува, пак ще е добра. Как би се използвала от политици например, е друг въпрос. В крайна сметка е художествена измислица, дори в нея да има имена на реални места и конкретна епоха. А художествената измислица не виждам кой може да осъди, всеки има право да измисля и пише, пък ако е хубаво, още по-добре.
57 pixie | 28.02.201410:13 Историята не трябва да се забравя, за да не се повтаря. Че защо пък да не се повтори един "Златен век"!?
"Златен век" може.
Извинявам се, но един оф-топик въпрос пък ме мъчи мен: "Топлофикация" само присъства в нашето битие или сме роби на "Топлофикация"?
Осиновена е от потребителите си и претендира за статут на непълнолетен питомец.
Откровено казано, никак не схващам защо плюете Роуан?! Тезите му за проявите на робството са си логични и верни, особено в случая на "налагане на чуждата воля над твоята". В резултат спира развитието! Спомням си статии от вестниците преди 10-ина години на тема раннофеодалният строй и проявите му в България. Забелязвате паралелите с процесите в Западна Европа по същото време. Наченки на обществени промени унищожени от пълчищата нашественици. Виждате ли наличие на суверенитет, самостоятелна воля?! Едно замръзнало във времето общество, доколкото въобще е имало такова, разбира се! На мен робството ми изглежда като съвременна форма на отношението капиталист - работник. Работодателят дава нарежданията, евентуално заплаща за извършената работа, групата работници отпред пуши нервно, чеше се по кратуните и се притеснява какво ще занесе вкъщи, ако шефът не плати. Няма втори вариант - или наемният работник ще свърши уговореното, или няма да получи заплащане. Тук би трябвало да се посочи и това - никакво или ниско заплащане, невнасяне на осигуровки, налагане на чести глоби или други форми на задлъжняване. Суверенитет на работника виждате ли?!
А това с омразата на българина към останалите - съмнително е, че въобще някого мразим. Просто често се срещаме с противопоставянето свой - чужд, при което стремежът е чуждият да бъде прецакан! Сещам се за пример от съдебно дело в Уелс, Великобритания, когато английският съдия разрешава на подсъдимия, адвокатите на защитата и обвинението и съдебните заседатели да говорят на уелски. В резултат обвиненият за кражба уелсец бива оправдан, защото всички били уелсци и имали обща национална гордост. А какво по отношение националните катастрофи?! Трябва ли да забравяме начините, по които се стига до тях, резултатите, последиците?! Съгласен, част са от живота, случват се такива неща, всички народи имат такива спомени, не е нужно да ги превръщаме във водещ принцип на съществуването ни, ама... трябва ли да махнем с ръка и кажем - бе, няма такива работи. От семейния фотоалбум ще махнете ли снимките на майка си, сестра си или брат си, все едно не са съществували, а дори да го направите, ще изтриете ли миналото?!
Предлагам закон за "Полицейско присъствие" Значи във всеки дом да се командирова по един полицай. Семейството се задължава да го храни, пере, чисти и да му плаща 10% от доходите си за заплата. В замяна, полицая хем ще пази семейството от крадци, хем ще предпазва мъжът да не наруши някой закон от незнание. Е, може от време на време да поеб*ва жената и дъщерята, ама какво толкова, нали е само "присъствие"... Каква любов към родната полиция ще цъфне и върже Даже и Веско Потното може нов шедьовър да напише...