Миналата седмица за пореден път някой започна „разговор" около „Време разделно" на Антон Дончев. Оказа се, че този път този разговор не започва заради етническото напрежение, а защото Манол Глишев (участник в окупацията на Ректората) казва в своя реч по случай Деня на жертвите на комунизма, че „такъв писател няма, имаме много други писатели".
Влязох във Facebook полемика преди да съм изслушала прословутата реч, както и преди да съм прочела в блога му същото. Чух и прочетох. Да, Антон Дончев не е писател, твърди Глишев. А аз имам сериозен въпрос към младия разпоредител - кой е той, че да решава кой е писател и кой не е?
Не всички негови тези са неверни, но не и раздавайки присъди кой е писател и кой не е. Всеки човек има ниво на компетентност, което не е желателно да напуска, за да не става за смях. Няма да коментирам "Ранобудните студенти", които спаха цяло лято, докато висяхме по площадите, дори и не спяха, а си пекоха задниците по морета и планини, или мързелуваха на село при мама и тате - и решиха да се включат наесен, когато вече беше късно, но пък трябваше да отчетат дейност. Тази жалка сага е приключена.
От друга страна Европейски институт „Помак", каквото и това да означава, съвсем наскоро изпрати до всички европейски институции съобщение в което също нарича Дончев бездарен писател, и определя книгата му като поръчкова и манипулативна.
Антон Дончев твърди, че е написал "Време разделно" за 40 дни в Родопите, вдъхновен от някакво мистично преживяване. Други хора твърдят друго - че книгата е написана по поръчка на Съюза на българските писатели, т.е. от ЦК на БКП.
Годината е 1963, държавата е комунистическа, тезата, че България е била под турско робство е официална. В тази теза съм вярвала и аз, а в момента мисля, че точно робство не е имало, но османско „присъствие" е имало със сигурност. Границата между робство и присъствие е някак неясна.
Присъствието е обратно на отсъствие. Християни са ставали мюсюлмани. Те са ставали такива, за да избегнат ужасните данъци, под които са изнемогвали като неверници. Други са ставали мюсюлмани насила. Имало е и такива. Мюсюлманите са налагали правилата в България. В София е имало между 50 и 80 джамии и 7 църкви и първият кмет на София е разрушил повечето от тях под влиянието на княз Дондуков-Корсаков.
Има спор за Баташкото клане. Има спор за това дали турците са били насилници в България. Има теза, че са се държали добре, българите са били сити, задоволени и спокойни, практикували са вярата си. Въпреки цялата тази доволност и ситост в продължение на няколко века, българският народ е въставал.
Да, неуспешно, но е въставал. Не един път. Освен че е въставал, заради присъствието, е пропуснал европейския Ренесанс. Заради това многовековно присъствие в България не са се случили писатели, художници, музиканти, накратко възможностите са били ограничени до една „История славяно-българска" от Паисий Хилендарски. Големите писатели се появяват към края на присъствието.
Има няколко интересни позиции в България. Първата е, че твърдящите, че османското присъствие не е било кой знае какво, нямат никакво съмнение, че в по-късно време сме били жертва на руското присъствие. Не разбирам, защо смятат турското присъствие за по-нормално и неограбващо българския народ от руското?
Другото интересно е, че тези спорове се водят предимно от наши съвременници-българи, докато съвременниците на присъствието не са имали съмнения в неговата вреда за нас. Преди век и половина когато България, според новите писачи на история, НЕ Е била под турско иго, Гарибалди, Виктор Юго, Уилиям Гладстоун, дори Оскар Уайлд изобщо не спорят, че народът ни е страдал, някак нямат никакво съмнение в това.
Оскар Уайлд дори си позволява - от днешна гледна точка на отрицателите - дързостта да напише поема за страданията на България. Ето и поемата на този бездарник на когото сигурно са поръчали и платили да напише това лъжливо, дискриминативно и анти-хуманно произведение, което обслужва нечии интереси:
Сонет за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
само сън, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно-черна
е плъзнал полумесецът проклет
ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.
Поема, тенденциозно оплюваща мюсюлманите. Вероятно това би било тълкуванието на Манол Глишев и „Помак", както и на много други.
„Време разделно" е изключително добра литература, един от най-добрите български романи писани някога. Всеки писател има право на лична гледна точка в произведението си. Литературата не е история. Може да е базирана на реални исторически факти, но тя няма претенция да бъде крайна инстанция.
Тя е интерпретация. И интерпретацията на Дончев на дадени събития от българската история може да е спорна, но не може да бъде осъждана. За съжаление книгата беше използвана, за да бъде създаден игрален филм - точно по времето на насилствената смяна на имената. Филмът е използван за назидателни прожекции в районите с мюсюлманско население, което е ужасно, но това не е престъпление на книгата, която е отлична литература.
Яростта срещу този роман е толкова голяма, че подозирам много хора биха искали да го забранят. Така както Кремена Халваджиян иска да бъде забранена чалгата. Аз пък бих искала да забраня някой да иска да забранява музика или литература. Независимо какви са мотивите му.
Не сравнявам „Време разделно" и Антон Дончев с Лени Рифенщал, защото изобщо не смятам книгата му за толкова токсична, колкото „Триумф на волята", но нормалните, демократични общества отдавна са загърбили поведението на инквизиции. За разлика от България, която в момента отглежда случайно минаващи инквизитори.
Рифенщал е призната за изключителен режисьор, гений на киноизкуството, и самият Стивън Спилбърг - евреин, основател на фондацията „Шоа" - човек, имащ всички основания да иска произведенията на Рифенщал да бъдат забранени, не само не отрича режисьорския й талант, но и се е учил от нея. Както и режисьори като Френсис Форд Копола. А аз си купих сценария на „Триумф на волята" от Лос Анджелис преди месец.
Не съм адвокат нито на Антон Дончев, нито на романа му. Адвокат съм на историческата памет, на правото на свобода на изразяването на всеки човек, който се занимава с изкуство, на недосегаемостта на литературата, както и на всяко произведение на изкуството. Благодарение на постоянни „присъствия" на турци или руснаци, а сега вероятно и под американско влияние, българският народ се е научил да се навежда в една или друга посока, което е жестоко наказание над духа, от което страдаме ежедневно.
Всъщност съветското присъствие в България след 9 септември 1944 г. какво беше? Не бяхме официално роби, но то беше робство без да сме били навързани на синджир.
Не виждам защо турското присъствие е нещо различно. Политическата коректност е нож с две остриета, който ще ни подпира в ребрата все повече и повече, а моралните и материални щети от двете робства ги живеем всеки ден и са ясни на всички.
>Къде бре, мили деца (последните двамца коментирали) видяхте прокламиране на омраза, нетолерантност и т.н. в коментарите ми? Логично къде: By exaggerating, misrepresenting, or just completely fabricating someone's argument, it's much easier to present your own position as being reasonable. This kind of dishonesty serves to make the world a better place for losers.
Ае, те някои съфорумки, като гледам, как са се напрегнали, и пари ще дават някой да ги... ъъъ, охлаби, ама това е друга тема
"Време разделно от Уикипедия, свободната енциклопедия Време разделно Оригинален език български Автор Антон Дончев Първо издание 1964 г. България Жанр(ове) исторически роман „Време разделно“ е роман от Антон Дончев, написан през 1964 г. Творбата е създадена само за 45 дни. Събитията, описани от Антон Дончев са се случили през 1666-та година на мястото, където е разположен град Якоруда. Това е една малка и живописна долина на 2,5 км от центъра на днешния град Якоруда, където в днешни дни фондация "Свети Георги Победоносец"[1] е построила малка, изографисана с реалистични сцени от онова време, църква[2]." Толкоз по сухата статистика: 1. Не съм върл националист, нито лют фен на Българщината. Нещо повече. Винаги съм твърдял, че мнооооооого преди прословутата 681г. по тези земи са живели ХОРА ,КИПЯЛ Е ИСТИНСКИ ЖИВОТ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Тва, че некви си задунайци,( дето поръчкови историци ми приписват родство с тях), с огън и меч са ги унищожили е друга тема. 2. Тва обаче не ме лишава от разум и обективна преценка на последвали събития. 3.1964( хилядо девестотин и шестдесет и четвърта година) е написа романа! Та к`в възродителен процес, ква поръчка, кви пет лева са те намерили бе др. Глишев? Тогава дет се вика, още ни Пражка революция, ни 8 -ми фестивал на младежта и студентите имаше.Та преименуването на помаците се случи 10 години след издаването на романа , а тва на турците далеч след тва. 4. Бях горе -долу 15-16 г. когато си купих ( в дебела кафява подвързия) романа. Бях поразен, впечатлен, възвишен! Поп Алигорко, Караибрахим, Сюлейман Ага, дядо Галушко.... Манол, все мъже, със собствено ( твърдо отстоявано) мнение за събитията, чест и достойнство! 5. Определено филмовата версия ме разочарова. Прекалено романтичен , мек и непоследователен покрай връзката си с Елица ( годеницата на собствения му син и сестра на Караибрахим) бе представен главния герой Манол. Или простичко казано: Внушение , че във важни, съдбовни моменти българина взема решение с долната а не с горната си глава. 6. Разбира се тва не омаловажава историческата значимостта на събитията в този период, нито пък художествените достойнства на романа. 7.Пък и да си го признаем: Няма автор (дори и световно признат класик) занимаващ се с подобна тематика, който да не застане на страната на собствения си, потърпевш от конкретните исторически събития народ.
Ейесди...еди-къв-си, то хубаво, ама отписваш горе-долу всичко живо като загубеняци! Интересно аргументиране, най-малко по линията почтено-непочтено. Някой придава значение на своята теза с це доказването й като правилна или по-силна. А не се ли прави всяка аргументация именно с такова намерение, вкл. ти, цитирайки определение за нечестно аргументиране на английски?! Някой го е казал...Проблемът на този някой е, че е известен, че репликата му е записана някъде като крилата или особено заслужаваща внимание, което не й дава по-голямо значение от на бай Генчо Тракториста, примерно, който изтърсил, че 'умна жена и зелен кон нема'... А и е важно кога и по какъв повод е твърдял авторитетът същото - на закуска, по време на делови обяд или в кръчмата?! Защото, мога да те уверя, на излизане от кръчмата авторитетът е изтърсил и 'хм-бля-бля-бля, да го изклата у г , но никой не го цитира по този повод, за съжаление, с неговото авторитетно изказване...
"Kdyby někdo před 500 lety řekl, že se jednou bude svítit skleněnými baňkami s drátkem uvnitř, byli by ho lidé považovali za blázna, a přesto..." Dnešní paravěda je tedy vědou budoucnosti. Kdyby ale byl někdo před 500 lety řekl, že velryby budou jednou létat jako ptáci, jistě by pravdu neměl. Ето и един аргумент от мен, все пак някой го е казал, а и посочено на друг език е по-авторитетно Дали ще изглеждам умен?! Ein Argument (lateinisch argumentum „eigentlich: Veranschaulichung, Darstellung; übertragen: Beweisgrund, Beweismittel”[1]) ist eine Aussage, die zur Begründung oder zur Widerlegung einer Behauptung gebraucht wird. Argumente können andere Menschen von der Richtigkeit oder Falschheit einer Behauptung überzeugen. Sie sind ein wesentliches Mittel im Bereich der Wissenschaft, der Kritik, der Diskussion und des Dialoges. Eine Verknüpfung von mehreren Argumenten ist eine Argumentation. Wenn diese geprüft und gegeneinander abgewogen werden, handelt es sich um eine Erörterung. И така - Ист ес вар?!
Пък начи Роуне, ако некой около теб забележиш да е ного олабен, прати го на сам! Ше го ннатегнем!
Rowan, все повече се убеждавам, че си твърде стар, за да се учиш тепърва да допускаш възможността, че може би базираш мненията си на предубеждения и заблуди. Да - ти не я допускаш, камо ли пък да я търсиш, а за приемане изобщо не става и дума. И, самоосакатен по този начин, прибягваш до единствения останал способ - рационализация. Например: >правото нещата да бъдат наричани със собствените им имена Какво ли е било "собственото име", с което Хитлер е твърдял, че трябва да се наричат евреите, защото е бил убеден, че това е истинското, правилното им наименование? Да, знам, че ще измислиш поредната рационализация, която да ти помогне да пренебрегнеш подобна аналогия и за пореден път да си спестиш интроспекцията. Но аналогията си съществува абсолютно независимо от това дали можеш да си позволиш достойнството да я видиш.
Каквото и да си приказваме, както и да сучем, дори да си мислим, че е било по-кърваво и жестоко "робството", отколкото е било наистина, това няма никакво значение на практика в наши дни. Всички хора, българи и турци, от онова време са отдавна под земята. Реалността днес е различна. Да, историята трябва да се знае, но да не се драматизира и превръща в мелодраматична постановка, която използваме, за да напомпаме едното национално съмочувствие в отсъствието на други качества. Езикът, който се ползва от учителите и в учебниците, е много важен. Помня като бях достатъчно малък, че да имам родинознание, ме беше страх, че турците ше ни нападнат отново всеки момент. Турците са изверги, турците са животни, само са ни клали и нямат търпение да го правят отново. Това ми беше представата, изградена в училище за комшиите на юг. Това не отговаря ни най-малко на реалността и единствената причина омразата към турците у някои хора сега да достига невероятни висини е точно езикът, който са срещали, когато са чели и слушали за ония времена. Затова, Роуане, съм за обективност и наричане на нещата с правилните думи. Историята не е художествена литература, а робство е дума, която има конкретно значение, но може да се използва в литературен контекст за постигане на ефект. Както ти писах, ако почнем да игнорираме това нещо извън контекста на метафората, всичко може да е робство и думата губи всякакъв смисъл. Който е чел за робството в щатите, знае, че с негрите са се гаврили неимоверно по-жестоко, отколкото турците с българите и другите етноси в Османската империя. Робите там са имали невероятно по-тежък живот. Били са РОБИ. И океанът и купата пълна с вода са затворени водни площи, но купата не е океан. И понеже стана дума и за Оскар Уайлд, това ми е най-любимият цитат от който е да е. "Most people are other people. Their thoughts are someone else's opinions, their lives a mimicry, their passions a quotation." Oscar Wilde
Деовин, миришат ти чорапите да ме оценяваш. Ако вместо да се опитваш да разбереш мен, се бе опитал да разбереш, какво казвам, можеше и да понаучиш нещо. Каспъре, не знам защо, но като ти четох последния коментар, в главата ми се появи образа на Монк...
"... че турците ше ни нападнат отново всеки момент. Турците са изверги, турците са животни, само са ни клали и нямат търпение да го правят отново. Това ми беше представата, изградена в училище за комшиите на юг." Твърдя че НИКОГА българското училище не е изграждало подобен образ на турците като цяло, говорело се е за турски аскер, за башибозук.. Това горното е измислица, широко тиражирана по медиите, за да се внуши на българите че няма страшно ако чужди завладяват икономически България, такъв проект беше и "демитологозацията" на "митът Батак", същото целят и наводняването на ТВ медията с безкрайни турски сериали... Очевидно е че в дъното на тази дълготрайна стратегия е стремежа за заличаване на нациите, националните държави, границите изобщо. Ясно е кой го прави - протагонистите на Глобализацията, техният интерес е ясен, обаче ние само губим.
Факт: България си съкрати армията, ликвидира наборната армия, разгради границите, наряза си танковете, самолетите, тактическите си ракети... Турция все още държи 300 хилядна армия на южната ни граница, кой кого заплашва сега?
Ауу, чак днес видях коментара на Манол. Чадо, за теб сякаш съм го писал това: "Как четат филолозите Оставам с впечатлението, че филолозите четат литературните произведения така, както гинеколога разглежда тялото на жената. Те виждат стил, съдържание, изразни средства и т.н. и някак си пропускат насладата от цялостното произведение. Точно както гинеколога вижда органи за възпроизводство там, където средностатистическия мъж вижда обекти на желание и страст. Ако за същият този мъж, сексуално атрактивна може да бъде почти всяка жена (в някакви граници и норми, разбира се), всяка е абсолютно уникална и привлекателна във своята цялост, то какво би възбудило гинеколога? Някаква изключителна форма на … ъъъ, сещате се кое, нали? Точно както филолозите търсят във всеки роман някаква изключителна и неизползвана до сега метафора… Бога ми, имам две страсти в този живот – книгите и жените… или по-скоро обратното – жените и книгите! И никога, ама никога не бих искал да разтворя книга с погледа на филолога или женски крака с погледа на гинеколога!" Пък по-подробно за мирогледа ти, без претенции за литературна стойност на текста, щото съм с две технически магистратури: http://rowancomments.com/prizvanieto_na_geniya/
Rowan | 01.03.201412:49 Ауу, чак днес видях коментара на Манол. Чадо, за теб сякаш съм го писал това: ........ Пък по-подробно за мирогледа ти, без претенции за литературна стойност на текста, щото съм с две технически магистратури: http://rowancomments.com/prizvanieto_na_geniya/ ====================== Цитат от написаното на http://rowancomments.com/prizvanieto_na_geniya/: **Постави очилата с телени рамки върху гърбицата на неестествено големия за изпитото му покрито с жълтеникава кожа лице и вещо насочи малките си живи очички към книгата.** Друг цитат: **Няма как да кажеш, че е написано префърцунено с изречения, дето докато им стигнеш края и забравяш началото, но пък и не са само кратки, че да кажеш за автора поредния глупак. ** Според мен точно си схванал, че когато пишеш дълги изречения, забравяш какво си искал да напишеш- справка първия цитат. Това, което пиша няма общо с темата, но не се сдържах, както детето в рекламата на Or*o.
Като си с две технически магистратури с колко патента си?Ай ше ви еба у насраните задници!
Фрида,наистина изразът ми е неточен. Да,филмът е поръчков и като такъв не му се е налагало да се промъква на бял свят, мамейки цензурата. Но пък си беше доста добър и вълнуваше не с елементарни внушения. Първото, което извиква в ума ми това заглавие, са силни и завладяващи образи, а не сцените с насилие например. Книгата няма как да свържа с възродителен процес. И българският, както и всеки друг народ има своите исторически романи, с които утвърждава своята общност и сплотява хората като нейни осъзнати членове. Така че, макар да не ми е настолната книга и нямам никакво желание да я защитавам, само ще отбележа, че лекичко взе да омръзва покрай национални празници да се нарочи някое подобно произведение и да му се вменяват всякакви вини. И дали точно за ,,Време разделно,, е спорът...Идва Трети март и трябва да се подготвим за цунамито на поредните истерии, между които и тези две : 1) Българите сме едва ли не благословени с о с м а н с к о п р и с ъ с т в и е. 2) Българите сме безвъзвратно осакатени като човешки същества заради т у р с к о р о б с т в о . А колкото до трагедията с чадърчето ... Едва ли ние, простосмъртните, познаваме всички лица на този интересен човек. Можем само да гадаем за цялата истина и убийците му.