Училището на частните уроци

Защо изпитите за езикови гимназии не са след 6-и клас, преди хлапетата да цамбурнат надълбоко в пубертета?

Въпроса задава моя приятелка, чиято дъщеря - отличничка и едно от т.нар. деца за пример, в седми клас стана неузнаваема. Вечно ядосана и твърдоглава тийнеджърка, която може да го играе дубльорка на момичето в рекламата на "Икеа" за здрава кухня.

Помните, нали - онази, в която девойката тряска с все сила вратичките на кухненските шкафове, когато родителите й не я пускат на море (в Слънчев бряг, както е в пълната реклама, от която впоследствие отпада изразът).

За подготовката на гневливката тази година за изпитите за езикови гимназии след 7 клас приятелката ми плащаше всеки месец 240 лева - 80 лева за четири учебни часа на седмица по подготовка по математика в група, и 160 лева за индивидуална подготовка по български език и литература заради удвояването на тази оценка от изпита. За 9 месеца подготовка (от септември до май) това прави общо 2160 лева.

Резултатите на девойката, излезли вчера, 4 юни, са 4.90 по математика и 5.15 по български език и литература.

От класа на момичето, който се състои от 25 деца, само 3 (!!!) - или 10.2%, не са се готвили с частни уроци за изпитите - на едното от тях родителите просто нямат никаква възможност да извадят пари за подготовка, другото просто няма нужда, защото се справя блестящо, а третото си остава в същото училище.

Сестра ми, завършила преди трийсетина години една от престижните езикови гимназии, не ходеше на частни уроци. За моето си кандидатстване преди двайсетина години аз посещавах една пенсионирана учителка по математика, чиято дарба да обяснява достъпно геометричните задачи я беше направила особено търсена в квартала.

Синът ми ходи на уроци по английски език и математика от втори клас, а вече е в пети. Тоест - едно перо в семейния бюджет винаги е "частни уроци". Ако върви така, следващите поколения най-вероятно ще ходят на училище просто за разнообразие - за да не висят във Фейсбук, а ще учат и получават образование тези, чиито родители могат да плащат за частни уроци.

Говорейки си с познати и приятели, които са в чужбина, не съм чула някое от децата им да е ходило на частни уроци, за да кандидатства в колеж, нито пък за друг тип училище. Реформата в училищното образование, започната от вицепремиера Даниел Вълчев по време на управлението на тройната коалиция, не ограничи частните уроци - този сив сектор на образованието, който генерира годишно приходи от поне няколко милиона, които не се отчитат и не се облагат.

Всъщност това не може да стане с постановление на МС или наредба, нито с промени в закон, а само с промяна в тестовата форма, по която се провежда външното оценяване и изпитите за гимназии. Защото сега има космическо разстояние между полуакадемичното ниво, на което изпитват децата ни, и качеството на преподаване в училище, както и претрупаните понятийно и съдържателно учебници, които така и не бяха пренаписани - въпреки заканите на бившия вече просветен министър Сергей Игнатов.

Понякога си мисля, че има някакъв таен сговор между издателства, просветно министерство и учители образованието ни нарочно да е такава високопарна главоблъсканица, за да има нужда от допълнително заплатени усилия за по-доброто му разбиране.

"Ама ти знаеш ли какви ниски заплати вземат учителите?", чувам. Знам. А вие знаете ли, че моята позната и хиляди други като нея работят допълнително - или теглят заеми, за да посрещнат разходите за тези уроци. Представете си, че имате две деца. Едва сте си поели въздух от частните уроци, абитуриентския бал, подготовката за университет на едното, и идва моментът да приготвите пари за номер 2.

Защо? Един от вероятните отговори е, че същите тези учители, които преподават уроците на частно, не си вършат работата по същия начин в училище на циничния принцип "За колкото ми плащат, за толкова ще работя".

За да ходят все повече и повече деца на частни уроци, значи, има нещо сбъркано - учебниците са лоши, учениците не учат, учителите не си вършат работата, родителите не оказват контрол.

Резултатите от националното външно оценяване за 4 клас показаха, че 26% от учениците не се справят с общообразователния минимум за тази учебна степен. Децата ни продължават да се затрудняват със задачи, които изискват разбиране и логично мислене. В бъдеще от МОН ще се опитат да разнообразят задачите така, че да ги провокират към... мислене.

В по-горните класове тези проблеми се разрастват и така стигаме до седми клас, след който една част от децата ще кандидатстват в заветните езикови гимназии. Тогава родителите с ужас установяват, че те са съвършено неподготвени, защото пропуските и незнанията им от предишните етапи на обучение са се наслоили и оформили сериозни празноти.

Най-голям спад е регистриран по български език и литература - сега са се справили 67% от учениците, а през 2012 г. делът им е бил 72.6%, всъщност са най-слабите резултати от 2007-а насам. Най-труден за учениците се е оказал въпросът, който изисква разбиране на текст и свободен отговор, най-лесни - тестовите въпроси с възможни отговори.

Според експертите от МОН продължава да личи механичното възпроизвеждане на знания - децата знаят наизуст алгоритми, правила и исторически събития, но изпитват трудности да разсъждават, да мислят логично, да се аргументират, да прилагат знания в друг контекст.

Тоест, папагалщината и зазубрянето на материала - този типичен за българското образование метод, продължава да властва от соца до ден днешен.

От министерството смятат, че решението за тези повече от една четвърт от учениците, които не са покрили общообразователния минимум, е в индивидуалната работа с всеки от тях. И кой ще я води тази индивидуална работа? Родителите, за голяма част от които този ангажимент е непосилен - работят по цял ден, или не разбират учебния материал, или пак опираме до... частните уроци. В случай че не могат да ги плащат, децата им ще останат неграмотни, а по-късно и изхвърлени от образователната система. При това без да имат никаква вина.

Сред тях със сигурност има и деца с редки дарби и уникални възможности, но българското образование ги отхвърля и вместо да ги развият, те си остават илитерати. В XXI век, в страна, член на ЕС, държавата не прави никакви усилия, за да подпомогне не с пари, а с допълнителни занятия децата, които са имали нещастието да се родят в бедни семейства и няма как да учат "на частно".

Изключения, разбира се, има, защото винаги има деца със силна воля и амбиция, които им помагат да надмогнат средата си.

Но не е ли парадоксално, че некачественото българско образование все повече става достъпно единствено за... платежоспособните.