Ние, родените през 90-те, вече пораснахме. Виждате ни по улицата на протести, гледате ни по телевизията и се чудите от къде ни дойде смелостта за тази окупация. Трябва да запомните обаче, че ние сме едно особено поколение, видяло много за кратко време.
Ние не знаем какво е било преди 89-та. Чували сме всякакви истории, но не сме били там. 97-ма пък я помним предимно с лепенките на лъвчета по автобусите. Аз даже имах цяла колекция и все още един доста избелял Лъвчо се перчи на хладилника вкъщи.
Далеч по-ясно помним 800-те дни, за които така и не ни оправиха. Но въпреки, че бяхме малки, не бяхме наивни и не се изненадахме, когато след края им... нищо не се промени. Ние просто от деца знаем, че не трябва да се вярва на обещания от телевизора.
Ние винаги сме живели в преход/криза. Не сме сигурни точно как би изглеждал светът, ако няма криза или преход. Затова не се плашим от трудности, за разлика от западноевропейските ни приятели.
Ние отраснахме с различни животни - 101 далматинци, Пинко Розовата пантера, Цар Лъв, малко с Чебурашка и повечко с Тигъра от "Ой, Тигре, Тигре!", за който наскоро разбрахме, че всъщност не бил истински звяр, а някакъв чичко. Всички тези животни ни направиха отворени към широкия свят и ни помогнаха да опознаем джунглата около нас.
Не винаги имаше пари за нови топки в училище, но пък ние обичахме да се кечим. И се молехме да останем до късно, за да гледаме кеча. Не помним точно 94-та, но сме чували как всички сме излезли на улиците и сме се радвали на победата. Дали ще видим нещо подобно и в съзнателния ни живот?
Когато дойде време да се учим да броим, саундтракът беше "7-8 ти ще си паднала." Бяхме сигурни, че може по всяко време да звъннем на Бог, за да му искаме едно ферари и гадже с бронзов тен (ама не знаехме какво е бронзов тен, а и в детската градина си имахме вече гаджета, та щяхме да се ограничим само с ферарито). Трябваше ни единствено номерът на Господ.
Не го получихме, но чакахме - виждахме, че всички така правят. Всички чакаха да стане чудо и нещо да се промени. Не знаехме какво е това нещо. Май още не знаем. След това пораснахме и видяхме, че с чакане до никъде няма да стигнем. За това и сега сме решени да действаме.
Пиехме сокче "Калифорния" и ядяхме холидейки. Едва ли някой тогава е искал да отиде в щата Калифорния. В България си ни беше хубаво, макар да се бъркахме дали София е столица на България или България е столица на София и да не бяхме сигурни кое е столицата на "Младост", а като отивахме на село се чудихме защо по телевизора продължават да говорят на софийски. Рич и Брук не знаеха ли, че не сме вече в София?
Много харесвахме клек-шоповете - бяха ни точно по размера и не трябваше да се навеждаме. За това големите понякога ни даваха пари сами да купим нещо от там. И тогава се чувствахме много големи! Супермаркети бяхме виждали само в "Сам вкъщи" и когато се появи "Метро" искахме да ходим всеки ден, за да пазаруваме, както пазаруват по телевизора.
А когато на един трети март се появи другото метро, побързаха да ни го покажат. Возихме се от единия край до другия и се радвахме на огромните кафяви седалки. Но ние израснахме с метрото и в момента то не е нищо специално - просто услуга, която чакаме да направят по-удобна. Отново чакане...
Първото ходене на море остави незабравим спомен. Имаше толкова много неща, които човек можеше да прави на морето - да плува (но на не по-дълбоко от метър, за да не дойде Мич от "Спасители на плажа"), да строи замъци, да събира мидички и после да ги мие и суши, да си вземе шишета с пясък и вода за вкъщи (но тати да ги носи, че са много тежки)... а вечер можеше да стреля на стрелбището! Но с пистолета за децата, с който винаги се печели - никога обаче не се знае точно какво. За това и свикнахме с изненадите. Даже и те да бяха малко разочароващи, все пак бяхме спечелили нещо и оставаше само да измислим как да го използваме.
Вече не сме малки. Много от нас завършиха училище, някои дори и се дипломираха от различни университети - по света и у нас. Знаем, че не сме перфектни. Видяхме и далеч не толкова розови неща, колкото описаните тук. Имахме различни проблеми и не се справихме с всички. Но повечето от нас са готови да се борят и да променят нещата.
Ние израснахме през 90те и изпитахме на свой гръб не едно или две правителства. Имаме и избор дали да останем или да заминем. Този избор задвижва нашето колело на късмета, но не ни отдалечава от вкъщи. Когато заминем, още по-силно се интересуваме от това какво става в България и още по-силно искаме да оправим нещата.
Но дали ще заминем или не, е личен избор. Никой, нито ректор на университет, нито министър-председател, нито дори леличката в лавката няма право да ни казва да емигрираме, ако не ни харесва. Ако не ни харесва, вината вероятно е на всички обичащи да чакат и на тези, обичащи да папкат на техен гръб!
За успокоение на всички, решили необмислено да раздават съвети коя част на земното кълбо трябва да обитаваме, искам да кажа, че съветите ви не просто не се приемат, ами и броят на завръщащите се абсолвенти се увеличава.
Защото ни омръзна да чакаме и да се надяваме на печалба от Колелото на Късмета, при положение, че можем да се справим и сами.
определено е писано от доста по-възрастен автор. Не усещам да е от "духа на епохата". А царят ни оправи....
Сащ 94 го постигнахме благодарение на политиката към спорта която водеше господин другаря Тодор Живков-най-великият политик и държавник на 20-ти век. Това , че стана след 89-та няма значение - дървото дава плодове и след като спреш да го поливаш - но само веднъж - после вече или подивява или изсъхва.
А кой е по-достоен от държавните ни ръководители през 20-ти век?
Така е-комунистическите марионетки изпъкват грозно на фона на днешната ни независима и горда политика на България
Живков изгони 300 000 турци от България без да му мигне окото и предотврати поне за 30-години напред косовския сценарии. Днешните ни управници дигат пушилка но небето дали да гонят 9000 сирийци и разбира се нищо няма да предприемат.
достойни генерали има ама достойни политици за 20-ти век няма и преди 44-та. Всичики си остават в 19-век
Рабы, сосите пиво, расплата у дверей. Сатрапы Тель- Авива Вас держат за зверей Вас травят алкоголем, вам наркоту суют И вашу землю гои агрессорам сдают. Рабы, сосите пиво, расплата у дверей Сатрапы Тель- Авива Вас держат за зверей. Но вы аполитичны, вам на борьбу плевать Для вас всегда первично лишь выпить да пожрать. Иметь бы тачку рядом, да тёлку без идей, Да ящик с телеядом, калечащий людей. Но вы аполитичны, вам на борьбу плевать Для вас всегда первично лишь выпить да пожрать Тупые остолопы, ходячие столбы, Посмешище Европы российские рабы. Вы все не равнодушны к хозяйскому кнуту, Вы все давно послушны узде и хомуту. Рабы демократично историю творят, Рабы педерастично о рынке говорят. Рабы, а вам не жутко, лакая и жуя Внимать весёлым шуткам кремлёвского ворья? Вы разум свой пропили, вы помогли врагу Живую Мать-Россию заколотить в гробу. Рабы, а вам не жутко лакая и жуя Дивиться прибауткам кремлёвского ворья? Вы с совестью простились, вы потеряли стыд, Вы в очередь столпились у выборных корыт. Вы к Богу обратились для красного словца, Из моды окрестились, не веруя в Христа. Вы в очередь столпились у выборных корыт, Вы с совестью простились, вы потеряли стыд. Лакейская порода, холопствующий сброд, Вам не нужна свобода, вам плохо без господ. Электрорат безликий, двуногое дубьё, Вы прадедов великих гнилое отребьё, Электрорат безликий, двуногое дубьё. Вы прадедов великих гнилоё отребьё Рабы сосите пиво насилуйте кишки, Вбивайте рок визгливый в куриные мозги. Воров адвокатура, предателей рука, Лишь собственная шкура вам в жизни дорога. Рабы сосите пиво, насилуйте кишки. Вбивайте рок визгливый в куриные мозги. Расплата у порога. Воспрянув ото сна, Отбросит крышку гроба родимая страна. И вновь единым махом, восстав среди невзгод Без жалости и страха раба в себе убьёт. И волею единой над бандою иуд Свершит неумолимый и справедливый суд. И волею единой над бандою иуд Свершит неумолимый и справедливый суд!
до Шрайка | 08.11.201312:31 Не Тошо е успешен а системата държавен капитализъм която беше тогава.И тогава живеехме при пазарна икономика но управлявана от държавата а не от разни феодали наречени олигарси.А тях ги пък роди същата номенклатура която отговаряше държавния капитализъм да се развива. 89-та не фалира българския народ а номенклатурата която не изпълняваше съвестно задълженията си на предприемач.
Благовесте доста си назад в материала по история. Няма как да го наваксаш. Бай Тошо може би е най добрия "политик" от 1945 насам ( ако въобще това което правеше може да се нарече политика)."Политиката" му да е уникална по своето приспособяване и подлагане). Да не кажа предлагане на сувернитета на една държава за стинки. Но той е на стъпенка над своето обкръжение. И посткомунистическата политическа върхушка показа че е доста под неговото ниво. Но сите са си другари. Разбираш ли или да?! Казваш брутният продукт нараснал много след 1950 до 1973. Вярно е,но по същото време е нараствал с толкова и в Гърция ( при наличието на военен преврат и окупирането на северен кипър) В Турция почти толкова и.т.н. След това 1973 до 1989 разтежът е почти нулев, докато в Гърция и Турция е 100% ,че и от горе. С други думи докато DKW и Вартбург бяха съпоставими до към 1966 след това DKW умря , дойде Ауди. А Вартбург си остана. За такива икономики говориме. Комуинистическата престъпна система трябваше да храни поробените народи за да ги държи в зависимост. Това тя правеше до към 1964. Точно тогава имаше решение да се мине в "демокрация"( фиктивно заради легитимноста на носителите на ком системата) , но не успя и беше отлиожено за 1989 година. Последиците са видими. Посткомунизма е катастрофа за народ и държава като България. От друга страна имаше въстания в Унгарие, Чехословакия, Полша.Познай защо в тези държави. Нещо им вземаха за да го дават на такива като нас. Но нито комунизма ,нито посткомунизма, нито смяната на имената, нито строежа на Кремиковци, Девня, филиала на Москвич дойде по решение на "политика" Тодор Живков?!Ако беше политик щеше да оповести НАРОДА за Чернобил, примерно. Но се оказа обикновен страхливец "политик". Това го разбери , преди да си повтаряш монолога. Последното,че народа беше по добре тогава от сега. Това е също относително. Тази част от народа която е много зле( пенсионери, инвалиди, мързеливи) е зле поради ПОСТКОМУНИЗМА. Т.е синовете и щерките на обкръжението на бай Тошо се оказаха или по лоши от родителите си или без контрол отвън показаха своя КРАДЛИВ комунистически ген. За тези които могат да раборят се отвориха нови възможности , благодарение НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ И ЛИБЕРАЛЕН ЗАПАД. Проблемът не е бедността Благовесте, проблемът е в системата КОМУНИСТИЧЕСКА или ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА. А системата се състои от хора и всичките подобни но по малки от Тодор Живков, страхливи, аморални, крадливи и негодни умствено за никакъв напредък( някои и генетично обременени убийци).
Мноо плява бе...авторе: Холидейки, Рич, Мич, Лъвчета... Накратко: Искаме да променим(как?) В чужбина сме, ама пак искаме да променим(как, по Скайпа не става?) Връщаме се (абсолвенти)-Ми супер, ако наистина е така-дай пример, линк, цифри, статистика. Дай малко анализ....... Одобрявам ентусиазма Ви за промяна(Защото всички я искаме) Но същественото в това писание е в три изречения. Другото е ....опит за горчива смешно - тъжна носталгия.................
Ampeli Kuku, доколкото виждам и разбирам, тук коментарите трябва да са към статията. Дайте мнение по статията уважаеми, не за коментарите на другите. Какво мислите за тезата на автора? А щом съдите за мен по-аватара ми(това там да знаете не съм аз като малък)-какво ли да мислят другите за Вас? Особено като Ви видят: "любими книги" и "интереси". За аватара-не коментирам. Айде желая Ви много здраве и приятна вечер.
Разбира се, че Живков е най-успешният български политик от 44-та насам. Успешен е, защото 35 години систематично и неотклонно успяваше да прокарва собственото си виждане за политика, чрез средствата, които той смяташе за целесъобразни. Факт. На същото основание може да се каже, че успешни политици са и Сталин, Хитлер, Мао, Кастро, Ким Ир-Сен, Кадафи. Всички те са успяли в голяма степен да реализират разбиранията си за правилна политика, използвайки правилните според тях инструменти. Ами успешни са, как да не са! Съответно Ал Капоне е бил успешен ганстер, Торквемада е бил успешен инквизитор, а кардинал Ришельо е бил успешен дворцов интригант. Спор няма. Обективно погледнато, не можем да откажем и на Живков КОНСТАТАЦИЯТА, че е успешен политик (може би е по-точно да се каже „успял“). Недопустимо е обаче да му даваме ОЦЕНКАТА „успешен“. Разликата между „констатация“ и „оценка“ е съществена. Живков е преди всичко олицетворение на соца. Създадената под негово управление идеологическо-командна система е нанесла на нацията толкова тежки и трайни вреди, че последствията ще ни спъват още десетилетия. Дори само заради това, в неговия случай „успешен“ няма как да означава „достоен“ (за уважение или признателност, камо ли за възхищение и подражание). Тоест, няма как да носи знак плюс. Що се отнася до това колко било построено по негово време – ами те немците още си карат по строените от Хитлер аутобани, а днешната им икономика едва ли щеше да е същата без технологичното и индустриално наследство на Третия райх. Даже прословутата немска организираност и дисциплина вероятно не биха били същите, ако цяло поколение не беше израснало при военновременна мобилизираност и казармен ред. Въпреки това не вярвам някой съвременен немец да тръгне да твърди, че Хитлер е бил успешен политик. Просто няма да му се отрони от устата. Дори само като констатация. Освен това е, меко казано, безсмислено да се изрежда какво е построено при Живков. Защото никой не знае как би се развила България и какво щеше да бъде построено, ако не бе имала малшанса да попадне в съветската сфера на влияние. Също така никой не знае на какво ниво щяхме да бъдем, ако Живков беше достатъчно способен (и достатъчно решителен) да възприеме по-необвързан с Москва курс. И дали не е имал такива възможности, от които съзнателно да се е отказал – заради манталитета си на селски хитрец, чиято висша мъдрост е „снишаването“. И последно: никой не знае как щеше да изглежда България, ако на мястото на Живков беше някой по-подходящ за политик. Защото не вярвам някой да смее да твърди, че правешкият дългоноско е най-идеалният политически ръководител, който България би могла да има. Даже и като съветски сателит. Тъй че – леко с хвалебствията. Мястото на политическата фигура Тодор Живков е на историческото бунище. Оценките за него не могат да бъдат даже и компромисни, те трябва да са само със знак минус. Всъщност една от най-големите ни грешки беше, че не го осъдихме. Трябваше да завърши живота си в затвора. Не за да се накаже старчето Тодор Живков, а за да се заклейми олицетворението Тодор Живков. Прав е Желев да съжалява (друг въпрос е, че самият той носи част от вината за този кардинален пропуск). Или най-малкото трябваше някъде да струпаме, камък по камък, една грамада, наречена на бившия Първи. Може би точно защото не го осъдихме, все още у нас битува именно тодорживковският стандарт за „успешен политик“. А докато е така, винаги ще има мераклии да го постигнат. Пример: провинциалното тоталитарно величие, именуващо се Ахмед Демир Доган. Втори пример: самородният талант в апаратните игри Георги Първанов. И всичко това е за наша сметка. И сме си го заслужили. Защото продължаваме да не сме наясно с оценката си за (че и да възхваляваме) неща, които би следвало да предизвикват само неприязън и отвращение. ___________________ P.S. Всички тук дължим извинение на авторката на статията – задето под нейните искрени и правдиви думи се вихрят безумни прения точно за онези изкопаеми (личности, понятия и най-вече представи), които нейното поколение иска – и с пълно право – окончателно да разкара от живота си. Защото пречат. И не само това: нейното поколение има пълно право да вини нас, задето не сме разкарали изкопаемите досега. По всяка нормална логика трябваше да сме го направили.
Минавам само да видя как е живота (ако тази форма на ментална мизерия е живот) в страната на децата на комунистите и продължавам. Единствения коментар който ми хареса е предпоследния на кокошия трън. Пожелавам успех и продължавайте спора за тато. Постарайте се да изкарате селото ( разбирайте тато)от сърцата си и заживейте като европейци, дами и господа. Не мога да се насладя на спора ви докрай, тъй като след дългата емоционална нощ с дългокраки чернооки красавици ме чака чаша истинско бразилско кафе и уханна хаванска пура. Неща дребни, не величествени, като вашия екстраординарен спор. Добро утро!