Ние, родените през 90-те, вече пораснахме. Виждате ни по улицата на протести, гледате ни по телевизията и се чудите от къде ни дойде смелостта за тази окупация. Трябва да запомните обаче, че ние сме едно особено поколение, видяло много за кратко време.
Ние не знаем какво е било преди 89-та. Чували сме всякакви истории, но не сме били там. 97-ма пък я помним предимно с лепенките на лъвчета по автобусите. Аз даже имах цяла колекция и все още един доста избелял Лъвчо се перчи на хладилника вкъщи.
Далеч по-ясно помним 800-те дни, за които така и не ни оправиха. Но въпреки, че бяхме малки, не бяхме наивни и не се изненадахме, когато след края им... нищо не се промени. Ние просто от деца знаем, че не трябва да се вярва на обещания от телевизора.
Ние винаги сме живели в преход/криза. Не сме сигурни точно как би изглеждал светът, ако няма криза или преход. Затова не се плашим от трудности, за разлика от западноевропейските ни приятели.
Ние отраснахме с различни животни - 101 далматинци, Пинко Розовата пантера, Цар Лъв, малко с Чебурашка и повечко с Тигъра от "Ой, Тигре, Тигре!", за който наскоро разбрахме, че всъщност не бил истински звяр, а някакъв чичко. Всички тези животни ни направиха отворени към широкия свят и ни помогнаха да опознаем джунглата около нас.
Не винаги имаше пари за нови топки в училище, но пък ние обичахме да се кечим. И се молехме да останем до късно, за да гледаме кеча. Не помним точно 94-та, но сме чували как всички сме излезли на улиците и сме се радвали на победата. Дали ще видим нещо подобно и в съзнателния ни живот?
Когато дойде време да се учим да броим, саундтракът беше "7-8 ти ще си паднала." Бяхме сигурни, че може по всяко време да звъннем на Бог, за да му искаме едно ферари и гадже с бронзов тен (ама не знаехме какво е бронзов тен, а и в детската градина си имахме вече гаджета, та щяхме да се ограничим само с ферарито). Трябваше ни единствено номерът на Господ.
Не го получихме, но чакахме - виждахме, че всички така правят. Всички чакаха да стане чудо и нещо да се промени. Не знаехме какво е това нещо. Май още не знаем. След това пораснахме и видяхме, че с чакане до никъде няма да стигнем. За това и сега сме решени да действаме.
Пиехме сокче "Калифорния" и ядяхме холидейки. Едва ли някой тогава е искал да отиде в щата Калифорния. В България си ни беше хубаво, макар да се бъркахме дали София е столица на България или България е столица на София и да не бяхме сигурни кое е столицата на "Младост", а като отивахме на село се чудихме защо по телевизора продължават да говорят на софийски. Рич и Брук не знаеха ли, че не сме вече в София?
Много харесвахме клек-шоповете - бяха ни точно по размера и не трябваше да се навеждаме. За това големите понякога ни даваха пари сами да купим нещо от там. И тогава се чувствахме много големи! Супермаркети бяхме виждали само в "Сам вкъщи" и когато се появи "Метро" искахме да ходим всеки ден, за да пазаруваме, както пазаруват по телевизора.
А когато на един трети март се появи другото метро, побързаха да ни го покажат. Возихме се от единия край до другия и се радвахме на огромните кафяви седалки. Но ние израснахме с метрото и в момента то не е нищо специално - просто услуга, която чакаме да направят по-удобна. Отново чакане...
Първото ходене на море остави незабравим спомен. Имаше толкова много неща, които човек можеше да прави на морето - да плува (но на не по-дълбоко от метър, за да не дойде Мич от "Спасители на плажа"), да строи замъци, да събира мидички и после да ги мие и суши, да си вземе шишета с пясък и вода за вкъщи (но тати да ги носи, че са много тежки)... а вечер можеше да стреля на стрелбището! Но с пистолета за децата, с който винаги се печели - никога обаче не се знае точно какво. За това и свикнахме с изненадите. Даже и те да бяха малко разочароващи, все пак бяхме спечелили нещо и оставаше само да измислим как да го използваме.
Вече не сме малки. Много от нас завършиха училище, някои дори и се дипломираха от различни университети - по света и у нас. Знаем, че не сме перфектни. Видяхме и далеч не толкова розови неща, колкото описаните тук. Имахме различни проблеми и не се справихме с всички. Но повечето от нас са готови да се борят и да променят нещата.
Ние израснахме през 90те и изпитахме на свой гръб не едно или две правителства. Имаме и избор дали да останем или да заминем. Този избор задвижва нашето колело на късмета, но не ни отдалечава от вкъщи. Когато заминем, още по-силно се интересуваме от това какво става в България и още по-силно искаме да оправим нещата.
Но дали ще заминем или не, е личен избор. Никой, нито ректор на университет, нито министър-председател, нито дори леличката в лавката няма право да ни казва да емигрираме, ако не ни харесва. Ако не ни харесва, вината вероятно е на всички обичащи да чакат и на тези, обичащи да папкат на техен гръб!
За успокоение на всички, решили необмислено да раздават съвети коя част на земното кълбо трябва да обитаваме, искам да кажа, че съветите ви не просто не се приемат, ами и броят на завръщащите се абсолвенти се увеличава.
Защото ни омръзна да чакаме и да се надяваме на печалба от Колелото на Късмета, при положение, че можем да се справим и сами.
определено е писано от доста по-възрастен автор. Не усещам да е от "духа на епохата". А царят ни оправи....
Бички, ти как мислиш го постигнахме това е УСА94? Според мен без да искаме и на тъмно. А сега колкото и да искаме, и колкото и светло да е - ефектът е плачевен
Сащ 94 го постигнахме благодарение на политиката към спорта която водеше господин другаря Тодор Живков-най-великият политик и държавник на 20-ти век. Това , че стана след 89-та няма значение - дървото дава плодове и след като спреш да го поливаш - но само веднъж - после вече или подивява или изсъхва.
Бай Тошо си е див селски бек, и тарикат на дребно. 20-те години е служил в трудови воиски - обикновен трудовак. Нищо велико, нищо възвишено няма в него. Не е водач, а вожд. Каква според теб е разликата между него и Хенри Форд например?
А кой е по-достоен от държавните ни ръководители през 20-ти век?
Борисе, пиле шарено. Според теб марионетка на Кремъл е велик политик? Я пак...
Така е-комунистическите марионетки изпъкват грозно на фона на днешната ни независима и горда политика на България
Живков изгони 300 000 турци от България без да му мигне окото и предотврати поне за 30-години напред косовския сценарии. Днешните ни управници дигат пушилка но небето дали да гонят 9000 сирийци и разбира се нищо няма да предприемат.
Борисе, ти да не мислиш, че бай Тошо сам е взел решението за 300 000 турци? Като искаш достойни българи вземи прочети малко история. ген. Вазов например е последния според мен достоен български генерал. След 09.1944г. само диви селски бекове преоблават в партията и номенклатурата тн. Понятието - диктатура на пролетариата само говори за себе си. Точно диктатура на дребни душици, невиждащи по-далеч от носа си или задника си. Това продължава и сега.
достойни генерали има ама достойни политици за 20-ти век няма и преди 44-та. Всичики си остават в 19-век
След 09.09.1944г. безспорно Тодор Живков е най-успешният български държавник. ----------------------------- Не, не мога повече, тва е вица на годината ахахахаххахахахахха
Blagovest Iordanov Като искаш да правим съпоставими сравнения между нашия тиквеник бай Тошо, да го сложим до Маргарет Тачър например, та да е по-добър контраста да речем. Сега почва ли да ти става ясно какъв селски бек е бил? Само приказката за половин и цели проводници, би трябвало да ти подсказва много неща. А не е само това... И защо например сърбинът Тито е успявал да върти СССР, и така и така, а нашия тиквоч се е гласял да ставаме 16-та република? Що винаги сме били подлога на великите сили? И сега и преди.
Blagovest, когато твърдиш, че Живков е най-успешният български политик от 1994 насам, каква точно метрика използваш? Надявам се прекрасно знаеш, че без да го уточниш като споменеш някое количествено измерваемо, наблюдаемо, доказуемо него качество, това "най-успешен" остава напълно субективната твоя преценка за характеристиката "успешен" както ти сам я разбираш вътрешно. А ако няма нужда да се обяснява какво точно се има предвид, абсолютно аналогично аз бих могъл да кажа, че "най-успешният" бизнесмен на България от, да речем, 1900 насам, е Делян Пеевски. Що па да не?
Рабы, сосите пиво, расплата у дверей. Сатрапы Тель- Авива Вас держат за зверей Вас травят алкоголем, вам наркоту суют И вашу землю гои агрессорам сдают. Рабы, сосите пиво, расплата у дверей Сатрапы Тель- Авива Вас держат за зверей. Но вы аполитичны, вам на борьбу плевать Для вас всегда первично лишь выпить да пожрать. Иметь бы тачку рядом, да тёлку без идей, Да ящик с телеядом, калечащий людей. Но вы аполитичны, вам на борьбу плевать Для вас всегда первично лишь выпить да пожрать Тупые остолопы, ходячие столбы, Посмешище Европы российские рабы. Вы все не равнодушны к хозяйскому кнуту, Вы все давно послушны узде и хомуту. Рабы демократично историю творят, Рабы педерастично о рынке говорят. Рабы, а вам не жутко, лакая и жуя Внимать весёлым шуткам кремлёвского ворья? Вы разум свой пропили, вы помогли врагу Живую Мать-Россию заколотить в гробу. Рабы, а вам не жутко лакая и жуя Дивиться прибауткам кремлёвского ворья? Вы с совестью простились, вы потеряли стыд, Вы в очередь столпились у выборных корыт. Вы к Богу обратились для красного словца, Из моды окрестились, не веруя в Христа. Вы в очередь столпились у выборных корыт, Вы с совестью простились, вы потеряли стыд. Лакейская порода, холопствующий сброд, Вам не нужна свобода, вам плохо без господ. Электрорат безликий, двуногое дубьё, Вы прадедов великих гнилое отребьё, Электрорат безликий, двуногое дубьё. Вы прадедов великих гнилоё отребьё Рабы сосите пиво насилуйте кишки, Вбивайте рок визгливый в куриные мозги. Воров адвокатура, предателей рука, Лишь собственная шкура вам в жизни дорога. Рабы сосите пиво, насилуйте кишки. Вбивайте рок визгливый в куриные мозги. Расплата у порога. Воспрянув ото сна, Отбросит крышку гроба родимая страна. И вновь единым махом, восстав среди невзгод Без жалости и страха раба в себе убьёт. И волею единой над бандою иуд Свершит неумолимый и справедливый суд. И волею единой над бандою иуд Свершит неумолимый и справедливый суд!
Blagovest Iordanov А твоите смислени аргументи срещу Тачър, и за бай Тошо нещо не мога да ги прочета. С какво ще подкрепиш твоето твърдение, че Тодор Живков е най-успешния български държавник след 1944г.? А срещу Тачър - смях в залата. Щото доколкото си спомням, аз все пак посочих някакъв аргумент. Бай Тошо има диплома със среден успех 3,50 или нещо такова, доколкото знам. Нито има нужния ценз, и образование да бъде велик и успешен държавник. Нито работи върху себе си и се самообразова. Това за половин и цели проводници, и др. подобни приказки ги казва по няколко пъти на публично място. Политици и известни хора, от същото време това ли говорят пред публика? Освен това тиквенския подход на бай Тошо няколко пъти довежа и държавата почти до фалит. Изнася част от златния резерв на България в СССР. Планират и се строят мащабни предприятия и заводи, които към края на 80-те и началото на 90-те са пред фалит, и нямат работа за всички работници. Това ти правилно и грамотно планиране ли го наричаш? И е вярно това, че сме се гласели да ставаме 16-та република. Били са подготвени и документи. СССР не са поискали, нещо ги е спряло, не знам по какви точно причини. Тачър, се справя в пъти по-добре. Вдига на крака британската икономика. Спечелва война срешу Аржентина на хиляди километри от Лондон. Неслучайно я наричат желязната лейди. Справя се и с миньорска стачка. Има добро образование, и благороден произход. Има и религиозно възпитание и християнски ценности и морал. Всичко това при нашичкия трудовак наблюдава ли се?