Разводът е нещо много обичайно в днешно време. Всяко второ семейство е разбито. Преди време моя приятелка ми казваше, че когато детето ми стане в 5-6 клас, повечето от родителите на съучениците на сина ми ще са разведени. Не й повярвах - тя самата беше разведена и реших, че по този начин се успокоява като преувеличава фактите. Сега аз самата съм разведена.
В началото синът ми много се притесняваше от факта, че може да се окаже единствения, който е от разведено семейство в класа си. Днес той с гордост ми заявява, че родителите на повечето му съученици са разведени. С гордост, защото вече няма от какво да се срамува и притеснява. От него научих, че една част от тях живеят с бабите и дядовците си, други само с майките или бащите си ... и стандартното семейство не е това, което беше.
Разводът е много болезнен и за едната и за другата страна. Честа причина за развода са финансовите проблеми или трета страна - любовник или любовница. Като цяло причината за развода е много комплексна. Никога не е нещо конкретно - само и единствено това или онова.
Половинката, която взима решението за развода, винаги е по-подготвена от изоставената страна. Трудно е и за двете страни, но винаги този, който си тръгва, е с няколко хода по-напред. Решението за раздяла не се взима от днес за утре. Понякога се обмисля години наред.
Човекът, който си тръгва, може вече да е изживял катарзиса от раздялата и да е асимилирал болката от емоционалното откъсване, докато другата страна е в шок, в неведение и дезориентираност, тъй като едва сега научава. Този, който си тръгва, вече е обмислил добре нещата и следователно е подготвен не само материално, но и емоционално. Той или тя винаги ще имат предимство.
Статистиката показва, че хора, които се развеждат или разделят след дълга връзка от над 7-8 години или имат зад гърба си брак от 13-15 години, продължават да бъдат нещастни и след развода си. Те не намират удовлетворение в следващи връзки.
Старите хора казват, че първият избор, колкото и лош да ни изглежда сега, е най-добрият избор - и времето наистина показва това. Статистиката показва и че деца, които идват от разведени семейства, са много по-склонни да решат проблемите в брака си с раздяла, отколкото тези, които са получили в детството си добрия семеен пример. Данните показват, че хора, които веднъж са се развели, е много вероятно да го направят пак - по същите причини.
Децата преживяват развода много трудно. Ако са във възраст, в която разбират какво се случва, много често се чувстват грозни физически. Мислят си подсъзнателно, че мама или татко са си тръгнали, защото детето е грозно или глупаво или че е било непослушно и е направило нещо лошо.
Самочувствието им рязко спада. Децата често мислят, че причината за развода са те самите. Моят син например отказваше да учи, като нарочно се представяше за по-глупав в училище. По този начин изкарваше слаби оценки в училище и наказваше баща си, който беше много високо в професионалната йерархия, карайки го да се срамува от сина си. Един вид отмъщение, че е напуснал семейството си. Синът ми се самоунищожаваше, за да накаже баща си.
Освен за децата, разводът разрушава напълно самочувствието и на изоставената половинка. Човек се чувства физически зле, интелектуално подценен и много объркан. Изоставеният/изоставената си задава много въпроси, на които не може да намери отговор.
Най-важното е обаче, когато съпругът или съпругата ни си тръгнат, да изхвърлим всичко, което ни напомня за тях. Нерядко се случва така, че част от дрехите и багажа на бившия партньор остават в дома, пред очите на другия. И това се отразява зле, защото емоционално не може да превъзмогне нещата.
Когато ни сполети развод, най-важното е да не залитаме в препушване или алкохол. Хубаво е да потърсим подкрепа у приятелите и близките си и да изчакаме нещата да се успокоят.
Лошо е за дечицата...Яз развод не съм преживявал ма нещо подобно се случи и при мене та се разделихме след ~5 годин. Това е по-добрия вариант отколко обаче да страда детето от напрегната атмосфера вкъщи и да живее сред скандали. А разделянето се преживява от малчовците, ако им даваш достатъчно внимание и обич. Те си знаат че мама и тати са си техните и си ги обичат, а това мисла е достатъчно да растат щастливи.
Да, изхвърляш вещите. А как да го изхвърлиш от съзнанието си?! Това е много по-трудно.
Трудно е и за двете страни, но винаги този, който си тръгва, е с няколко хода по-напред. Много вярно! Добра статия!
Около мен има много хора, които си гледат децата или разделени или с нов партньор. Времената се промениха драстично и не мисля, че за децата това е кой знае каква травма. Става драматично, ако самият човек го преживява като края на света и по този начин натоварва и детето си.
Времената отдавна станаха такива, че ако хората нямаха възможност да се разведат, то една голяма част от тях не би и помислила за брак. Много хора си казват "Е, ако не потръгне, винаги може да се разведем." и така се престрашават на тази стъпка. Аз лично смятам, че развода е отговорен за много бракове, той е просто План "Б".
http://www.youtube.com/watch?v=lsj_3c8mA3M&feature=endscreen&NR=1
Иратаис:"А разделянето се преживява от малчовците, ако им даваш достатъчно внимание и обич. Те си знаат че мама и тати са си техните и си ги обичат, а това мисла е достатъчно да растат щастливи. " Преживява се, от това не се умира, ама е тъпо. Аз някога в такава ситуация се паднах при баща ми, а сестра ми - при майка ми. И когато в училище приятелките ми се оплакваха, че са се скарали с майките си, аз им завиждах, искше ми се да имам майка , с която поне да се скарам.
На авторката и подобните: докато живеете в миналото, нямата настояще и шансовете ви за бъдеще рязко клонят към нула. А причината, да си седи миналото ви в главите... хмм, май щото там няма нищо друго. Щото черепната кухина не търпи празно пространство. Оно човеците сме създадени мислещи индивиди, и като няма за к'во да мислим, сал глупости ни в главите. Баси, токоз ли няма к'во да правите, че си седите и си мислите за миналото?
Тъпо е Паячке съгласен съм. И е още по-гадно да се разделят децата. Ма нали требва да се избере по-малкото зло от двете. Требва да се движат напреде нещата. Не може се стои на едно место, да нема решение (или да не можете или не искате да намерите такова) на проблемите и да си тровите живота един на друг. И детето опира пешкира покрай двамата възрастни. Сега да ти кажа и малкия е по-спокоен, и наште отношения се подобриха кат изключихме интимната сфера и живеенето заедно. Като стари учтиви познати се държим и на малкия му е спокойно. Излизаме всички заедно да гледаме кино, да идем на ресторант...През цялото време или яз съм с него или тя или и двамата (по-малко). За сметка на "по-малко двамата" детето печели повече внимание и много спокойствие. Трудно е нема спор ма как вика бако Роуан требва се върви напред. Ако бехме силни и възвисени души щехме да знаеме как да прощаваме и как да виждаме другия до нас и неговите желания. И да цениме това де имаме. А толко много имаме - секи един от нас. Имаме ръце, крака...можем да одим, да тичаме, да се смееме...да обичаме. Има ора де немат ни едно от това. Ние обаче много бързо забраваме многото убаво и се втренчваме у малкото лошо и сочиме с ръка. И жертва на сички наши вътрешни борби стават ората де уж най-много държиме на тех. Те го отнасат най-много. Кво да праиш - живот. Ма ние сме такива с цел си мисла - да извървиме тоа път на самоусъвършенстване дока сме на таа земя. Ако се бееме родили научени и мъдри немаше да има смисъл от тоа житейски път. Давай обич на тея до тебе Паячке що това ни остава и това ше остане след назе. Ако и да не помнат след неколко поколения коя си била ти или яз. Ше помнат спомена от твойта обич и грижа що тя ше се префърли от поколение на друго. Кат парфюм де остава след тебе.
хаха, е не можах да се сдържа, да ме прости оня горе... иратаис, бате, тебе от 4-5 постинга преди неколко месеца, като те видех, какъв готин човек си... направо си е за луда почуда, как жена ти те е заебала... човек да седне, да мисли и да не му стане ясно, като гледа ква душица има насреща.
сега малко и по темата - винаги много съм се чудел, как некви хора, след години съвместен живот, се ритат като напълно изтрещели кочове? преди да се ожениш, или заплодиш объркана фитка до тебе, не живеете ли поне едно 1-2 г. заедно, ти се правиш на мъж, не живееш при мама и тати, тя се прави че може сама да си връзва обувките... или май повечето сте - която върже и веднага я гепиш за дупката да не избега. а после като си втръснете, нищо че вече стге изакали поне едно яйце, почвате да си избивате комплексите един връз друг? а лапето да го духа, а? Аферим, дето се вика.
Айде, сега, всички разведени- КОМЕНТИРАЙТЕ!!! Роуане, ама защо така плахо... няма да те обвиним, че живееш в миналото.... давай....
Иратаис - млад човек, пък винаги много мъдър! Разревах се...
>Явно не Глупости. Примери за деца на разведени родители, които са далече по-големи привърженици на кратки връзки - колкото щеш. То не че да живееш 4-5 години с някой е гаранция де - и такива хора се женят и после развеждат, че и след дете даже. Например, един мой приятел се ожени за университската си приятелка след 6-7 години съвместен живот, 3 години по-късно им се роди дете, 2 години след това се разведоха. Свят широк - хора всякакви.
>почерпил опитът си от близане през буркана пълен с това което наистина се случва в живота Ебаси колко съм съгласен с това гениално сравнение!!