Вероятно за вас не е изненада, че сексизмът вреди на жените. Това се подразбира, донякъде просто в дефиницията на думата. Но не се говори толкова за това как сексизмът вреди на мъжете.
И това е разбираемо. Заради гротескния начин, по който жените са засегнати от сексизма - от икономическо неравенство до лишаване от политически права, та чак до буквално, физическо насилие - има смисъл да се вълнуваме повече как сексизмът, патриархалното общество и скованите полови роли засягат повече жените, отколкото мъжете.
Но и мъжете без съмнение са прецакани в тази ситуация.
Затова не е лоша идея да разгледаме по-подробно начините, по които сексизмът вреди на мъжете. Конкретно говорим за очакванията на обществото към мъжете, самата му дефиниция за мъжественост.
Ето пет примера:
Бий се, бий се, бий се!
Когато запитах различни мъже какво се очаква от тях като представители на т.нар. силен пол, един отговор се появяваше най-често: бой. До шокираща степен. Става дума за мъже от типичната средна класа: образована, словоохотлива, цивилизована до крайна степен и като цяло много миролюбива.
Ние решаваме конфликтите с думи, погледи, стратегии, по законов ред (в краен случай). Дори повишеният глас и оскърбителният език се смятат за прекалени. Ако загърбим спортните събития, мога да преброя на едната си ръка физическите сблъсъци, които съм виждала с очите си в последното десетилетие. Или дори заплахите с физическа разправа.
И все пак всички мъже, с които разговарях, говориха именно за боя.
Което ги поставя в неприятно противоречие. Законите и очакванията на нашето цивилизовано общество са замислени да свеждат физическото насилие до минимум. И неслучайно: физическото насилие е деструктивно. Така че от мъжете се очаква - дори се изисква - да избягват и отклоняват конфронтацията, и да решават конфликтите, без да прибягват до насилие. А когато го правят, ги наричат страхливци.
Прелестно.
Да бъдеш добър съпруг/партньор/любовник, но да не се вълнуваш твърде какво мислят жените
Да бъдеш добър съпруг и баща, грижещ се за семейството си и третиращ жените с уважение, е централен компонент на мъжкия мит. Да бъдеш добър в леглото се е превърнало в решаващ елемент от този мит. Вече не е достатъчно Истинският мъж да забива много жени: трябва всяка от тях да свършва с него.
Проблемът е в тезата, че сексуалното удоволствие на жените е изцяло отговорност на мъжете; че доставянето на удоволствие на жените трябва да е напълно инстинктивно; че удоволствието за жената е победа, която да бъде постигната, а не изживяване, което да бъде споделено; и че това удоволствие трябва да бъде постигнато изцяло и само с надървения член на мъжа, а не с ръце, език или играчки. (Това обаче е тема за друг разговор.)
Същевременно обаче, мъжете не се очаква да се вълнуват твърде от това какво мислят жените. Преди години, когато бях омъжена, аз и моят съпруг се опитвахме да вземаме някои важни решения заедно - как да организираме кариерите и животите си. Когато поиска от колегите си (мъже) съвет и мнение, той стана обект на присмех, защото ме включва прекалено в решенията си за работата си.
Да, от него се очаква да бъде добър партньор и баща, да изгражда финансовата основа за нашия живот... но същевременно да постига това, без да ме пита какъв живот желая, без да е склонен на компромиси за начина на живот, който той желае. За себе си или и за двама ни.
Естествено, въпреки че беше крайно немъжествено за него да се води по акъла на жена си, не беше проблем да се води по акъла на мъжете, с които работеше в автосервиза.
Това личи и в модните съвети за мъже - жените са тези, които се разкрасяват, за да са обект на желание; мъжете не се очаква да бъдат обекти. Те са субектите - и субектите не се вълнуват какво обектите мислят за тях.
Освен когато се опитват да накарат тези обекти да свършат.
Да са готови за секс. Винаги. С всеки.
Това е друго очакване, което изниква с поразителна (макар и не толкова изненадваща) честота. От мъжете се очаква да желаят секс и да са готови за секс по всяко време. С почти всеки от правилния пол, който е достъпен за това.
Абсурдно е. Силното, дори хищническо сексуално желание, е голяма част от образа на Мъжествения мъж. Но този образ не позволява на мъжете да имат предпочитания. Всъщност не: приемливо е, дори се очаква да имат предпочитания, стига тези предпочитания да отговарят на социалните норми. Спомням си статия от Playboy от края на 60-те, в която се анализира характерът на мъжете според типа женски тела, които харесват: предпочитанията към големи цици те правят готин, а харесването на големи дупета или крака означават, че си незрял.
Много мъже например се чувстват задължени да излизат с "модно слаби" жени: дори и да предпочитат такива с повечко месце, се чувстват неловко да ги запознават с приятелите си. Все едно ходенето с дебело момиче е шамар по егото им.
Мъжете имат правото да са по-секси за някои момичета, отколкото за други. Но от тях се очаква да им става от всичко, което мърда и разтваря крака. Всичко женско и не гротескно, разбира се. Мъжете се очаква да имат сексуално желание...но това желание не може да е тяхно собствено. Не може да бъде специфично. Или чак пък толкова лично. То просто не може да им принадлежи.
Въздържането от емоции
Защото за мъжете нищо не може да бъде базирано на емоция. Базовото общо сексуално желание, и желанието да нокаутираш някого, са общо взето единствените емоции, които един Истински мъж може да изпита. Ако имат наглостта (или липсата на самоконтрол) да изживяват емоциите си, най-добре да не говорят за това.
Това е толкова разпространено, че е почти вездесъщо. Поне половината мъже, с които разговарях, го споменаха... а цял куп други, които не го споменаха изрично, го намекнаха по други начини.
Това е дори по-вредно от всички останали, взети заедно. Лично аз вероятно бих могла да живея живот, в който винаги да съм готова да се бия или да правя секс; където се налага да ходя по невъзможно тясно острие на бръснача между грижата какво партньорът ми мисли, без да се вълнувам твърде много; където се налага да се увивам на възли, за да избегна дори и намек, че може да изпитвам привличане към хора от същия пол. Но живот, в който трябва да отричам най-базовите си животински емоции - любов и страх, страст и скръб - просто за да не ме третират като някакъв извратеняк? Това би ме докарало до истерия.
Страхът да не те вземат за гей
Това е донякъде забавно. Приемането на реалната хомосексуалност се е увеличило многократно в последните десетилетия. За по-малко от 40 години, движението за ЛГБТ права е преминало от борба срещу хвърлянето в психиатрии до борба за правото законно да сключваме брак. И социалното приемане на хомосексуалните отговаря на политическото приемане. Ако сте истински гей, посланието "Не бъди дори и малко гей" се заменя с всеки изминал ден с "Ами... добре."
Но ако си хетеросексуален мъж? Тогава е много различно. В сериали и филми, хомосексуалната паника все още е надежден източник на комични ситуации. Странни ситуации, в които хетеро мъжете биват вземани за гейове - Чандлър и Джоуи в "Приятели", излезли заедно с бебе, шегата "Не, че има нещо лошо в това" от "Зайнфелд" - това са фундаменти на съвременната комедия. И този фундамент обикновено се опира на идеята, че за хетеро мъжете да те вземат за гей е унизителен шамар за мъжествеността им.
И определено това се вижда в някои от най-разпространените мъжки сексуални страхове. Чела съм твърде много писма до твърде много рубрики за сексуални съвети от твърде много хетеро мъже, заявяващи, че те харесват да...как да го кажем деликатно? Да бъдат от получаващата страна на аналното удоволствие... но не желаят да практикуват това изначално приятно занимание, защото се опасяват, че това означава, че са гейове.
Или че жените им партньорки се опасяват, че те са гейове. (Обидчив коментар към хетеро мъжете и жените им партньори: Не, не означава. Това да желаеш жена да ти го пъхне отзад не те прави гей. Поне не повече, отколкото да желаеш жена да ти прави свирка. За бога!)
Но същевременно, с нарастването на откритата хомосексуалност, вероятността да те вземат за гей се е увеличила многократно. Да ти сложат етикет гей не е такава катастрофа като преди - по-скоро е смешно, отколкото да е смразяваща заплаха - но се случва много по-често. И тревожността, която това поражда сред много хетеро мъже, е много по-постоянна...макар и не толкова тежка.
И сега какво?
Подхванахме само повърхността. Нямаме достатъчно пространство тук, за да напишем цял роман по темата, какъвто бихме могли. Прескочихме някои от най-големите и важни полови очаквания към мъжете: очакванията за конкуренция, за съзнание за статус, за финансов успех, сила и атлетичност, лидерски умения, механични умения, лесна еректилна функционалност, дехуманизираща нагласа към жените, интереси към спорта. За бога, мъжете получават дори ясно социално послание, че за да са мъжествени, трябва да бъдат високи.
И какво, по дяволите, да правим по този въпрос?
След като ви изсипах всичките тези депресиращи гадости, мисля, че е важно да поднеса и малко добри новини: има изходи от ситуацията. Много мъже, с които разговарях, казваха, че определено съзнават безкомпромисните очаквания към тях като мъже... но не се чувстват особено ограничени от тях.
Те съзнават тези очаквания, но се чувстват комфортно да ги отхвърлят. Или да възприемат частите, които харесват, и да отхвърлят частите, които не им допадат. Или да ги рушат, по креативни, забавни и секси начини.
А много мъже изтъкват, че въпреки че със сигурност получават планини от глупави послания как да бъдат мъже, те получават и достатъчно интелигентни и по-мащабни послания как да не слушат тези глупости. Много мъже са възприели примери за ролеви модели за ненасилие, уважение към жените, емоционална искреност, сексуална искреност и като цяло за това как да бъдат най-добрата си версия... от попкултурни икони, но и от собствените си бащи и майки.
Различните хора се чувстват по-засегнати от очакванията към половете. Някои от нас - и жени, и мъже - все още чуват ехото на тези гласове в главите си, все още чувстват как те оформят рефлексите ни, все още имат нужда да вадят съзнателно на показ тези послания, така че да знаем как да ги разпознаваме и да ни е по-лесно да ги отхвърляме. А някои - отново, както мъже, така и жени - възприемат това като не чак толкова важно.
Да, казват те, обществото желае мъжете да бъдат такива, а жените онакива. Кой обаче се интересува какво желае обществото?
