Бий ме, обичам те

Колкото и Риана да пее за камшици и вериги, все пак садомазохизмът (S&M) си остава табу за масите. Дали? Преди 20-30 години изследванията показваха, че между 10 и 15 на сто от американците са го опитвали поне веднъж. Между 5 и 10 на сто от време на време практикували BDSM - съкращение, идващо от английските думи за връзване, доминиране/подчинение и садомазохизъм.

Още по-малко са тези, които го възприемат като начин на живот или дори "идентичност". Дори в големите градове едва 1500-2000 души посещават BDSM конференциите.

Но през изминалата година трилогията "50 нюанса сиво" продаде повече от 65 милиона копия, а членовете на социалната мрежа за любители на BDSM - FetLife се удвоиха, достигайки почти 2 милиона.

Продажбите на книги с BDSM тематика, както и на съответното оборудване за това, също са се повишили, да не говорим пък за посещаемостта на BDSM събития.

Търсенията в Интернет, свързани с тези сексуални практики (с ключови думи от рода на „доминация", „господар", „секс-робиня" и „садизъм") са нараснали със 70 до 80 на сто. Колежанските групи, посветени на "фетишите" и BDSM, получиха официално признание в елитни университети като "Тъфтс" и "Харвард". Някои от най-големите риби в медийния бранш - ABC, Fox News, New York Times - изследват възхода на извратения секс в покъртителни детайли.

Политическите защитници на креватната практика виждат себе си като наследници на движението за правата на хомосексуалистите. Те наричат себе си "сексуални малцинства", представяйки BDSM като "социална ориентация". Те се борят за легитимност и опитват да разяснят на "масите" какво се трие зад загадъчните четири латински букви, които създадоха нова сексуална индустрия.

Нейните последователи искат да бъдат "приети", "зачитани" и "нормализирани". Според Times, представителите на тази общност се чудят дали не наближава време, в което - подобно на ЛГБТ общността преди тях - те биха могли да "се покажат" пред света и „да живеят по-отворен и интегриран живот".

Не разчитайте много на това

Не че в садо-мазото има нещо лошо, всъщност. Почти всеки познава хора, които живеят по този начин. Поне може да сте гледали как други разказват за BDSM живота в YouTube или да сте попаднали на някоя статия по темата.

Тези хора са напълно добросъвестни. Голяма част от тях са посветили много време и усилия, за да очертаят границите между доминация и насилие. В най-добрата си версия, BDSM е съзнателно отдаване на волята, обгърнато с много любов. Ала той се различава от хомосексуалността по начини, които силно затрудняват интегрирането му в нормалния живот.

Що е то?

Като начало, BDSM не е сексуална ориентация. Той е начин на живот. Както казва един запален BDSM-ър, "тук не става въпрос за това кого обичаш, а КАК го обичаш". Ето защо изглежда много по-оправдано да се ограничава този тип сексуално себеизразяване. Трудно е да скриеш, че си лесбийка. Ала не е толкова трудно да скриеш, че обичаш да връзваш гаджето си. Можеш да я доведеш на коледното парти в офиса, но не и върната с каишка.

Второто, което е и по-важно, садомазохизмът все пак наранява хората. Леките форми на връзването не са нещо особено, ала за садомазохистите, смисълът на нещата се състои в болката.

Някои се придържат към дървените лъжици и други подръчни материали, ала други използват електричество, шишове, ножове и дървени дъски, на които прикрепят разни части от тялото с медицински игли. Жените, които са се снимали в такова порно, често говорят за електрически изгаряния, постоянни белези от бой и прониквания, след които им се е налагало да си правят хирургическо реконструиране на вагината.

Макар че тези травми са случайни, BDSM субкултурата не счита умишлената вреда за нещо грешно. Съгласно "Становището за взаимното съгласие", разработено от американската Национална коалиция за сексуална свобода (НКСС), травмите са нежелани, но „само когато не са очаквани или не са причинени по взаимно съгласие".

Коалицията се надява да прокара този принцип в законодателството - взаимното съгласие да бъде признато за механизъм срещу наказателно преследване за причиняване на телесни повреди.

Притесненията на въпросната коалиция са разбираеми. Тя не иска някои любопитни съседи да ви завлекат по съдилищата, защото горещ восък ви е изгорил зърното. Ала позицията на BDSM е общността, че "правителството трябва да стои далеч от спалните на зрелите хора, които са дали взаимно съгласието за даден акт". Независимо колко шокираща и болезнена е сексуалната сцена, които разиграват. Подобна позиция сама по себе си вече създава известни рискове.

Садото и мазото са доста опасни

Отговорните практикуващи настояват, че садомазохизмът трябва да бъде "безопасен, с умисъл и по взаимно съгласие". Все пак, той привлича хора, които обичат да нарушават границите. Някои просто са маниаци на тема адреналин: те не вярват в безопасността.

Има случаи на мъже, които са признали или са осъдени за престъпления, свързани със сексуално насилие, отвличане и убийство - всичко това с обяснението, че става въпрос за BDSM. Тези мъже не представляват цялата сексуална общност, но те са пример за крайностите на садизма.

В сайтове по темата може да срещнете хора с фетиши от сорта на "потопяване под вода, еротично задушаване и контролиране на дишането". Някои лидерите в общността ги считат за силно рискови. Дори едно обикновено запушване на устата с топче може да убие човек, ако предизвика повръщане и задушаване.

Във всяка статия за садо-мазо вече задължително фигурира история за жена-професионалистка, която е толкова уверена в своя феминизъм, че с готовност си признава за влечението й към това да я бият с камшик.

Чудесно е, че сме стигнали толкова далеч, но посланието просто е странно. Докато борещите се за реформи в Индия се противопоставят на културата на изнасилването, което цари там, защитниците на BDSM провъзгласяват блаженството, което изпитват от женския мазохизъм.

Докато защитниците на човешките права отричат боя с камшик и давенето, BDSМ лекторите обясняват колко голямо е удоволствието именно от тези две практики. Отвличанията, робството, унижението, мъченията - всичко, което презираме извън света на BDSM, е почитано и приветствано в него.

Ключовият етичен принцип е взаимното съгласие

Предвид динамиката на отношенията - един човек, който иска да доминира и друг, който иска да бъде доминиран - границите на това взаимно съгласие често се размиват. BDSM привлича мазохисти, чийто граници могат да бъдат прекрачени, както и садисти, които харесват да прекрачват тези граници.

New York Observer писа, че "през изминалата година стотици хора са се осмелили да опишат насилието, през което са преминали по време на BDSM игра... Историите варират от по-меки нарушения (нежелано опипване) до дрогиране и чисто изнасилване".

Над 30 на сто от участниците, практикуващи BDSM, споделят в социологическо проучване, че предварително уговорените ограничения за насилие или доминиране са били нарушени по време на сексуалната игра. Говорителят на коалицията обобщава: "Все още съществува объркване и смесване на понятията за насилие и BDSM по взаимно съгласие".

Лидерите на обичащата грубости общност не спират да изтъкват важността на т.нар. "safe words" - (от англ. кодови думи). Чрез тях подчиненият може да накара доминиращия да спре. Ала те невинаги сработват.

Някои доминиращи отказват да се съобразяват с тях. Други правят обещания, но не ги спазват. Подчиненият може да бъде доведен до състояние на дезориентация, което прави говоренето невъзможно. Сайтът за фетиши DomSubFriends предупреждава: "Подчиненият може да изпадне в транс и да не присъства съзнателно, за да прекрати играта".

От НКСС са съгласни: "Физическият и емоционален интензитет на играта може да доведе до прекомерно увличане на участниците, или до тяхната неспособност да отхвърлят или дадат съгласието си".

В повечето такива връзки доминирането или насилието са ограничени в предварително уговорени сесии с ясен времеви интервал, известни още като "сцени", "игри" или "плей". Насилието става недопустимо, когато се прилага извън рамките на един такъв плей. Ала някои двойки отново не приемат такова разграничение.

НКСС коментират, че във взаимоотношенията "господар/роб" подчинените могат "да дадат съгласие доминацията да е неограничена в продължение на цялата връзка". "Има хора, които вярват, че ако подпишеш договор, с който отдаваш свободата си, това е завинаги," коментира един BDSM теоретик. В този тип връзки, ако подчиненият се откаже от свободата си, няма връщане назад.

Никога докрай

Заради всички тези причини обществото вероятно никога няма да възприеме садо-мазото в неговата цялост. Нито пък BDSM би могъл да възприеме обществото.

Ако фетишистите някога успеят да се интегрират напълно в така наричания от тях "ванила" свят, то този свят би съсипал цялостното удоволствие от налудничавите им предпочитания.

Точно това постигна и романът "50 нюанса сиво" - напълни секс магазините с отчаяни домакини, които се интересуват повече от секси бюстиета, от колкото от философията на BDSM. Това размива света на фетишистите. Както се изразява един дългогодишен ентусиаст: "Домакините ми отнеха BDSM-а".

И все пак, не осъждайте извратеняците. Повечето от тях просто искат да разполагат със свободата да реализират фантазиите си - в разумни граници и без риск да изгубят работата си. Ако не може да приемете домашното насилие по взаимно съгласие като приемлив начин на живот, това не ви прави превзети пуритани. Прави ви просто напълно нормални хора.