Те са изчадията на Интернет, причината за потта по челата на безброй администратори на сайтове и страници, проклятие за общуването в дигитална среда, зараза из секциите с коментари.
Те са форумните хейтърчета, клавиатурните терористи, сексуално фрустрираните, ментално обременени спамъри, тровещи виртуалното пространство от окопите си по тесни тавани, малки мазета и задушливи офисчета. Те са отблъскващите мрежови мерзавци, които обичаме да мразим.
Троловете са способни да превърнат дискусия под текст за бебешки храни в словесна касапница, напоена с призиви за содомия и кръвосмешение.
Форумните орки и урук-хай гонят нормалните и цивилизовани участници от полетата за коментари все едно са бежанци в расистко българско село. Тролиращите вагабонти са по-лоши дори от сектантите, религиозните апологети, футболните фенове и политическите екстремисти. Понякога.
А сега, след този изпълнен с праведно презрение пролог, е време да приема ролята на адвокат на дявола и диалектически да защитя форумните негодници. Да, точно така, от тяхното жалко съществуване има полза, и то тя не е като ползата от задник на лакътя, както цинично се изрази персонажа на Лари Бишъп в "Убий Бил" по съвсем друг повод.
Ето пет аргумента защо може да сме напълно ОК с токсичните тролчета.
1. Хайде да го кажем заедно - с форумните хейтърчета става "епик фън". Понякога.
Колко пъти попадате на текст или видео, които са засенчени от бруталните дискусии под тях. Територията за потребителски коментари се превръща в тежко милитаризирано поле за убийства, осеяно с крайници, вътрешности и лексикални извращения.
Съжалявам, но понякога ми е забавно да гледам как цивилизован дебат за качествата на някакъв филм, деградира до свирепа война със заплахи, унизителни определения и екстремни заклинания.
Лицето ми се изкривява в гротескна усмивка при вида на нормална дискусия за и против глутена в храните, например, взета на абордаж от банда форумни гаргойли, които са видяли сметката на темата и в момента обсъждат последните трендове в скат-порното.
Наистина понякога тролските окупации, анексации, инвазии и аншлуси са прекалено грозни, шокиращи и крайни, за да не бъдат смазващо забавни.
2. Богат източник на самоувереност
Независимо в колко ниска точка от живота си се намирате, винаги може да се успокоите с жизнеутвърждаващата мантра - "поне не съм интернет трол".
Останалите сте без пари, игнорирани от романтичната си тръпка, обругани от приятелите си, ненавиждани от семейството си... Но въпреки всичко няма да влезете във фен страницата на някое малоумно риалити шоу, за да напишете колко хирургически интервенции сте способни да извършите върху лицето на избран от вас участник, за да заприлича на човек.
На прага на депресивни състояния просто си напомняйте, че поне не взимате тънки гадни кинти от презряна партия, за да мърляте коментарните секции под политическите /и не само/ новини от страната с бутафорни опорни точки.
3. Важно напомняне за гадната природа на човешкия вид
Това е за всички прекрасни, цветни, весели, позитивни оптимисти, които вярват в доброто, приятели са с всеки и постоянно са в "оня готиния филм". Съветвам съвременните хипита да свалят цветята от главата, да почакат ефекта от последното напушване да премине и да се разходят из полетата за коментари в избран от тях популярен сайт.
Нека си припомнят, че на планетата има хора, готови да съобщят /и винаги с главни букви/, че желаят смъртта на цялото семейство на който и да е, изразил различно от тяхното мнение.
4. Факторът "Полезен шок"
Интернет изчадията са необходим антидот за политическа коректност и затваряне във виртуална ехо-стая.
Колкото и екстремни мнения да публикуват - ако не са директен призив за насилие - това все пак са само думи и никога не трябва да забравяме, че свободата на словото защитава враждебната, нецензурирана реч.
Това е важно в глобалната среда на стерилизирано слово, притискано в ъгъла от така наречените "групи по специални интереси", които винаги са обидени и скандализирани от някой "неподходящ" израз.
5. Тест за самоконтрол
"Не хранете трола" е популярен виртуален слоган и предупреждение за всички, които са решили да влязат в словесната катранена яма на форумния хейтър. Съветът е тролът да не бъде окуражаван, като му се отговаря, но понякога изкушението да отвърнеш е прекалено голямо.
Овладяването на разрушителната емоция за гневно избухване срещу тролиращите е стъпчица към постигането на вътрешна хармония и личностен мир на космическо ниво.
Но кой, мамичката му, се нуждае от подобни позитивни хипи, ню ейдж - булшитове.
Директно скачайте на най-близкия форумен хейтър и го накарайте да съжалява, че е решил да раздава анонимни словесни шамари.
И сега като кажа че тая статия не ми харесва - веднага се превръщам в хейтър. Защото всичко което някой прочете или коментира задължително трябва да му хареса, а ако случайно не му - просто трябва да цъкне хиксчето горе. Относно цитата: "Нека си припомнят, че на планетата има хора, готови да съобщят /и винаги с главни букви/, че желаят смъртта на цялото семейство на който и да е, изразил различно от тяхното мнение." - мисля, че авторът сам си противоречи. Всъщност "хейтърите" са тези с различното мнение (макар и негативно), а обикновените мили потребители не могат да го приемат (не знам колко статии за хейтъри прочетох вече). Ако трябва да обощя: статията е пълен шит!
"Форумните орки и урук-хай..." Очевидно авторът е почитател на фентъзи жанра ...
Голем, голем, колко да е голем тоя мъничък Лебовски...
Една причина да харесвам статиите на Голямото Лебовче с Малкото Пищовче – мога да пусна под нея и най-голямата си простотия с чиста съвест. Ето например това разсъждение за лайното: ...Някак си не мога да пропусна в писанията си, едно такова нещо фигуриращо неизменно във всеки мъжки разговор, като … лайното. Заслушайте се, за какво си говорят в една чиста коч компания, заседнали на по чашка в кварталната кръчма. Пропорционално на количеството употребен алкохол, върви и градацията или по-скоро деградацията на обсъжданата тематика. Класически се започва с политиката, преминава се през обсъждане и анализ на до болка досадните за жените коли, и футбол, но неминуемо в края на разговора темата покафевява. Тук вече на фазата на нечленоразделни възклицания и доволни оригвания, то вездесъщо се сервира, като един вид десерт на благата раздумка. То не са кенефни вицове, кафяви историйки от казармата, ароматни студентски неволи… Дисертация може да напише човек, ако се поразходи по кръчмите късно вечер и си води записки. Един вехт е казал, че под въздействието на алкохола, човек разкрива истинската си същност… Но това не го казвайте на компанията в кафявата фаза на разговора, не е здравословно. Та за този връх на мъжките събеседвания иде реч. Атрибут, между другото, присъстващ в разсъжденията на редица световно признати личности, оставили дълбока следа в литературата и науките. Например, спрягания за съвременен класик Кундера, в една от своите книги построява следната логическа структура: „Бог се изобразява с човешко лице, лицето има уста, следователно Бог се храни. Храната се преработва в стомаха и червата до лайна, следователно Той сере. Но лайното е несъвместимо с чистата и възвишена Божия същност, следователно няма Бог.“ – (цитирам по памет). Представете си, каква светкавица би изтрещяла в главата на някой ревностно верующ… Ние обаче, като стабилно заседнали в тресавището на реалността и атеизма индивиди, трудно можем да осъзнаем смазващата сила на лайното… развенчаващо Бог. Като казах индивиди, та се сетих за една от теориите на Шопенхауер: „Отделният индивид за човечеството е, като лайното за индивида. Раждаме се, вършим разни относително незначителни на фона на цялото човечество неща и умираме. В общи линии, функцията ни е, като храната за индивида – оставяме наследници и наследство и после в канала. Пък мумифицирането на телата при някои народи, – продължава световно известният философ – е като да си пазиш лайната в кутия…“ Край на цитата. Е, повярвайте ми, като прочетох това, се почувствах ярко, наситено кафяв и очарователно благоухаещ… Направо ми дойде да си дръпна водата и аз…Все ме бяха наричали с разни епитети по повод някои не твърде лицеприятни прояви в миналото, но толкова логично да ми докажат, че не съм нищо по-различно от лайното…
"Форумните орки и урук-хай..." Очевидно авторът е почитател на фентъзи жанра ... А това говори за неговата инфантилност и незрялост. Досадно е че такива хора морализаторстват и раздават присъди.
Супер тема като за изборен ден. Само дето под текстове на Лебовски хвалебствия няма. Никога! Или поне аз не съм видяла. Е как да не ти се възпали творческото его? Слуги на Саурон, как не ви е срам! Орки смотани. А Лебовски като същински Ам Гъл брани my precious Авторе, гледам в палантира, все неоценен ще си ходиш. Т'ва е положението.
Лебовски е пич!
Момчето с нелепия ник има понякога бая яки текстове. Този не е от тях! Нищо лично...