Как напуснах работа, за да пътувам

Моята история "как напуснах работа, за да пътувам" е различна. Аз идвам от развиваща се страна, чийто паспорт не отваря много врати.

Като гражданин на Филипините мога да посетя само 60 държави без виза - и бях отгледана с тезата, че пътуването по света е лукс, запазен само за привилегированите, богатите или пенсионерите.

И все пак, малко след 20-тата си годишнина вече съм посетила над 15 държави за две години, като едновременно с това се занимавам с доходен и стабилен онлайн бизнес, който финансира начина ми на живот и ми позволява да работя по-малко от 3 часа дневно.

Всичко започна преди 2 години в опушено кафене в Макати, Филипините

Бях на 21 години, работех за голяма инвестиционна банка и нямах почти никакво време за социализация. Докато с приятелите ми се настанявахме на обичайната ни маса, трима непознати помолиха да ги упътим към техния хостел. Запознахме се и в крайна сметка останахме да разговаряме до сутринта. Те преливаха от истории за пътешествия, а аз бях запленена от начина, по който очите им се озаряваха, когато говореха за приключенията си.

Хората живееха живота си с въодушевление и увереност, каквато не бях виждала дотогава - вярваха, че всичко е възможно.

Срещата с тези номади ме вдъхнови на свой ред да поема риска и да започна да пътувам. Същата година напуснах работа, за да обикалям света.

Семейството и приятелите ми считаха, че съм обезумяла. Почти нямах пари - определено не и достатъчно, за да пътувам из богати европейски страни или САЩ - и бях възпитана да вярвам, че корпоративният живот е единственият начин да гарантираш бъдещето си. Също така знаех, че получаването на визи ще е сериозно предизвикателство.

Шансовете не изглеждаха големи. Но точно това ме стимулираше. Исках да докажа на другите и на себе си, че житейските обстоятелства никога не бива да ни спират да преследваме мечтите си.

Умно планиране и работа

Предвид скромните ми финансови средства знаех, че трябва да вземам умни решения от самото начало, така че отделих два месеца за подготовка, преди да подам молбата си за напускане.

Поставих си за цел не само да правя нещата, които ми харесват, но и нещата, в които съм добра. Освежих познанията си по графичен дизайн, уеб разработка и онлайн маркетинг. Страстта може да ни накара да направим забележителни неща, но без правилните умения, това може да се окаже напразно.

След като опресних познанията си, намерих клиенти от платформи за фрилансъри - и това не беше всичко. Знаех, че ми е нужен платежоспособен клиент, който да ме наеме за неопределено време. Събрах препоръки от предишни корпоративни клиенти и говорих с всички, които познават.

След няколко седмици, шведска компания за онлайн мърчандайз ме нае като маркетинг мениджър, за да популяризирам техния бранд в САЩ, Великобритания и Япония, да гарантирам качеството на техните оферти и да измислям нови идеи за продукти, плюс някои други задачи.

По този начин си осигурих стабилен финансов поток за първата година.

Нужен беше дългосрочен план

Тъй като филипинският паспорт ми налагаше ограничения, започнах с посещения на безвизови дестинации. Тайланд и Хонконг бяха сред любимите ми места заради динамичната култура и комплексния вкус на местните ястия.

Когато реших да посетя Европа, вече бях преценила как ще мога по-лесно да получа виза. Пазех документи за доходите от последните години, спестяванията и данъците, за да докажа платежоспособност. Също така използвах предишните и бъдещи пътувания, за да покажа, че няма риск да остана в съответната страна повече от разрешеното време.

След 12 месеца стартирах туристическия си блог iAmAileen.com, в който споделях приключенията си и търсех възможности чрез партньорства с туристически организации и брандове. В замяна на онлайн популяризация те ме канеха на пътувания с покрити разходи, дори понякога ми плащаха.

После започнах да работя за една изгряваща онлайн бизнес-идея - Adalid Gear, компания за продажби на туристически продукти онлайн. Имахме толкова голям успех, че разширихме присъствието си от САЩ във Великобритания. Сега имаме планове да започнем продажби и в Япония и Германия.

Спечелих достатъчно пари, за да наема апартамент в Белгия, който ще го използвам като дом и офис, докато продължавам да пътувам и разширявам бизнеса си.

Как да помогнете на успеха да се случи

Съветът ми за успех е просто да следвате три важни принципа:

Първо, възползвайте се от онлайн пространството, защото там има огромен брой възможности за печалба. Чрез фрилансърство онлайн имах възможност да се конкурирам с колеги от цял свят, без да се налага да получавам заплащане на труда и уменията ми по стандартите на развиващия се свят.

А чрез изграждане на онлайн бизнеса ми вече мога да го развивам бързо за кратко време. Има много онлайн платформи, които оптимизират традиционни процеси като доставки и логистика; има смисъл да се възползвате изцяло от тях.

Второ, винаги мислете в дългосрочен план, за да си създадете усещане за сигурност. Доброволчеството в замяна на безплатно настаняване или храна, макар да е чест подход на туристите, не е устойчив начин да пътувате.

Трето, свържете се с експерти - и винаги проучвайте нещата, както трябва. Аз се стараех активно да контактувам с предприемачи и туристи. Когато работих като фрилансър за шведската компания, разговарях не само с моя мениджър, но и с изпълнителния директор. Това ми даде по-добри познания за бранша - което ме доведе до идеята за функциониращия от разстояние мой бизнес.

Също така се възползвах успешно от онлайн форуми, за да разговарям с информирани и опитни хора в моя бранш.

Сега вече не работя за никой друг и честно казано, наистина си гарантирах бъдещето. Сбъднах своята собствена мечта, независимо колко малки бяха шансовете.