Текстът е публикуван в британския сайт The Independend. Писмото е изпратено от анонимен читател в редакцията на медията.
Tи ме плени веднага щом се запознахме. Беше неустоимо привлекателна и страшно независима, светеше по-силно от всеки друг в стаята. Никога не бях срещал жена като теб.
Чувствам, че е честно да отбележа, че аз също блестях през онези дни. Бях способен да накарам всички да млъкнат и да слушат с интерес поредната забавна история, която разказвам. Бях привлекателен, стегнат, забавен и успешен (все още вярвам, че съм).
Имахме много общи интереси - театър, музика и вкусна храна. Имахме общи ценности и ясно усещане за това кое е правилно и кое - грешно. През онези далечни дни се наслаждавахме истински на взаимната си компания.
Година след като се срещнахме, се преместихме да живеем заедно. Три месеца по-късно се сгодихме. Горе-долу около този период започнах да те губя.
Поради някаква причина започнахме да говорим по-малко. В началото беше почти неуловимо по-тихо, докато сме заедно. Това постепенно прерасна в мълчание за дни и седмици. Когато питах дали всичко е ОК, отговорът винаги беше един и същи - уморена си, ще говорим за това друг път. Така и не говорихме. И в мълчанието, твоят гняв нарасна.
Оженихме се. Създадохме нашите прекрасни деца и мечтания дом. И през следващите 13 години те загубих напълно.
Минаваха месеци без дори да ме погледнеш. Започна да се отнасяш към мен не просто като с непознат, но и като с враг. Когато говореше с мен, виковете се бяха превърнали в нормалното ти общуване и това продължава и до днес. Когато пристигам вкъщи вечер, седя в колата и те чувам как викаш на децата.
Когато сме в компания, говориш през мен и не ми позволяваш да се изкажа. Ясно е, че не те интересувам по никакъв начин. Изолираш ме като не ме информираш за нищо, което се случва в семейството ни (колко пъти приятели са виждали шокираното изражение на лицето ми, когато се спомене някакво предстоящо семейно събитие, за което не съм информиран).
Това е твоят начин да покажеш сила и да държиш нещата под контрол. Но най-лошото от всичко беше, когато започна да привличаш децата ни като войници в нашата лична, безсмислена война. Не съм сигурен дали мога да простя това твое действие.
Всяка вечер, когато домът ни е тих, ти си лягаш заедно с мен в едно леглото. В мълчание влизаш под завивките, винаги си обръщаш гърба към мени и гасиш лампата. Без лека нощ. Просто кухо мълчание.
В тези моменти имам чувството, че мога да докосна физически самотата. Всяка нощ в продължение на 13 години си представях как се обръщаш към мен, докосваш ме и питаш как съм. "Всичко наред ли е". Тогава се чувствам желан. Но това никога не се случва. Не се опитвам вече да достигна до теб. Опитът ме научи да не го правя.
Преди три години те убедих да посетим заедно брачен консултант. Там бях попитан какво най-много искам от теб. Аз отговорих просто мило отношение. Ти си извъртя очите. Опитите ни да ходим заедно на семейна терапия скоро се провалиха. Така и не разбрахме откъде идва твоят гняв и проблемите в отношенията ни.
Ето ме днес, на 47 години. Истината е, че никога няма да те оставя. Заради децата ни, които обичам повече от всичко на този свят. Може би когато пораснат и напуснат дома ни, ще се разделим по естествен път.
Въпреки всичко, понякога все още виждам в теб красивата жена, в която се влюбих преди толкова години. Знам, че и двамата все още сме добри хора. Просто не сме добри един за друг.
Докато все още не съм остарял, вярвам, че заслужавам някаква надежда и щастие. Винаги съм имал осъдително отношение към хората, които се впускат в извънбрачни афери и съм вярвал, че забежките им обикновено са плод на елементарни физически нужди без мисъл за последствията.
Но на базата на всичко, което преживях в живота си дотук, разбрах, че много сексуални връзки извън семейството са резултат от дълбока, изконна човешка нужда - всеки иска да се чувства желан и необходим.
А понякога най-близкият ти човек не може да ти даде това.
Натряскай се, тегли и един бой и всичко ще се оправи. Познавам няколко жени, дето напуснаха мъжете си и отидоха да живеят с ербап мъжкари дето ги млатят като тъпани.
Щом си се убедил, че за нея си само отдушник на злобата и обект на контрол, вземи си шапката и я напусни. С нищо няма да помогнеш на децата си, ако стоиш заради тях. В нещастно семейство децата са нещастни, даже и да не е разделено. Тя сигурно няма да ти даде развод, за да не загуби контрола над тебе, но все пак, живеем в 21 век, и има много начини да уредиш живота си.
А за тия, дето съветват да си бил хванел шапката - най-големият ужас за едно дете е раздялата на родителите му. Не причинявайте това на децата си, никога.
Иван Вълков с дългото ЕГН, Павурът може да се изхожда неуместно, ама откъде го извади това русофилство? Ба си, туй евро-атланто-седерасите и насън се стряскате от русофилия и гледате под леглото да не се е скрил там Путин, след като е онодил жена ви. И не се кичи с портрета на генерал Вълков. Ако си негов внук си недостоен внук.
Щом си решил че твоето щастие е по важно от това на децата ти просто поемай напред.Те рано или късно ще ти го върнат.Животът и брака е карма.Приеми го с достойнство и си носи отговорностите.Когато като егоиста си решил че имаш втори,трети и т.н. шанс не забравяй какво си посял някъде.И това ще ти даде индулгенция че не си изрод.А най пагубното за човешкия род е виждането че курварлъка в семейството няма нищо общо с курвенската политика.И в двете житейски ситуации ги наричат еволюция на ценности.За мен курварин значи предател.
Драги Иване, ти курварин ли си, че се обиждаш? И няма нужда да се обиждаш от Шамито, той си е останал с ценностите, прочетени в читанката за 3-то отделение, само добавя производни на курва. Лика прилика със шарения свинчопрас от Ню Йорк, оня хвали курвенската демокрация, а тоя я плюе. И си въртят плочата без връзка с обсъжданата тема.
Хаха..поредната менджайна, която хлипа в отчаяние, след като е разбрал истинската природа на жените. Т.е. той даже въпреки че я вижда директно всеки ден отказва да я приеме - просто на жената не и пука за него и наполовината отколкото той за нея. Ако това е реално писмо мога да ти дам един съвет - шапката и да те няма. Спасявай останалата част от живота ти или той ще е агонизиране и сънуване на мечтания образ в който тя да се превърне и който никога няма да стане.
Много тъжен този на снимката. Да не му стиска халката?
"Ние не сме там и не знаем, тя може и да си се поебва по служебному и по личному. Нищо де, той ще я обича винаги, това е много успокояващо " Ванка, то това си е ясно от самото начало. А и пича трябва да почне същата процедура. И тогава женка му ще го преоткрие веднагически. Щото в женската главица битува тая парадигма: "Аз мога, той обаче - не".
Не личи страдалецът да страда, че жена му се поебвала настрана, не личи даже да мисли дали. И с основание. Това е най-малката мръсотия, която жената може да направи на човека си. Оная работа е като самосмазваща втулка - тя не се износва, износва плунжера. А готическата парадигма властва и в кратуните на повечето мъже. И с по-голямо основание. Жените не носят рога. (и овцете не носят, само овните) И никой не може да каже на жена си: "Да знаеш, това дете не е от тебе." А философът си казва "а бе да не ебат мене." Човекът страда от отношението на жена си. За отношение не можеш да протестираш, още по-малко да заведеш дело в съда. Единственият изход е да си вземеш шапката.
"Човекът страда от отношението на жена си." Дедо Аджи, страда, ако иска да страда. Никой не може да те накара да се чувстваш зле, освен ти самият. Жената не те отразява - местиш си го в другия крачол и..... готово!
Правилно, готен. И щом, вместо да предприеме нещо, плаче и си развява обидата пред целия английск народ, че и пред малка част от българския, явно си заслужава да го третират като парцал.
Някоя жена го е писала. Анонимно-мечтателно. До себе си...
Деди и Ванко с голямото его.Повтарям.Уважавам Вашите пристрастия Но не мога да разбера откъде извира това презрение към опонента.В спора винаги има различни виждания.Пишеш и оставяш на другите да формират свое виждане.Не слизайте на нивото на Роко от Мароко.Например де о винчо ми е идеологически противник но не се стреми да ми набива канчето.Нима да защитаваш идеи и принципи е обект за насмешка.Демек трябва да си гъвкав чак хлъзгав.И пак опираме до курвенската философия.И що се дистанцирате от този манталитет като упорито го следвате.Принципа оцелявай на всяка цена е присъщ на приматите.Или ще ми докарате от 9 кладенеца вода за да ми докажете че греша.Благодаря по български а не тенкю и мерси.Между другото.Знаете ли кой Е Кирияк Стефчов?Ако го знаете дайте характеристика от Ваша гледна точка.
Шами, кога съм изказал презрение към тебе? Старая се да оборвам някои твои идеи, явно не успешно, щом не приемаш доводите ми. Кво да прая, както казват англичаните, зорлем гюзелик олмас. И ставаш досаден с увлечението си по курви и производните им. А свинчопрас от НЙ не е идеологически противник, а отвличащ обект. В ракетната война му казват chaff. Облак метален прах, който се изхвърля от атакуван самолет или кораб, за да отклони връхлитащата ракета. Голям обем, малка маса. И деосвинчо развива умозрителните си схеми в километрични коментари, докато всички забравят изходната точка. И трябва да призная, че много често успява, почти всеки път някой му се хваща. Той набива и канчетата на всички, но моето е дебело. За презрение е павето, и го получава от всички, но не му пука.