"Ето ми я ладата", посочва Рони паркираната пред входа й на "Оборище" кола с толкова нежен жест, че очакваш да я погали... След около час в компанията й, можеш да уловиш съкровения начин, по който се отнася към няколкото важни неща в живота си - близките, музиката, любовта, свободата.
Без да е претенция за някаква ъндърграунд екстравагантност, притежанието на тази кола (подарък от баща й) е акцент в олекотеното й от попзакономерности живеене. В случая - повод да си приповдигне тонуса след почти четиричасовата репетиция с акордеон в скута, спомняйки си как на път за Карадере (едно от дивите места, на които си прекарва лятото) ладата се предала тотално, но някакъв услужлив селянин (в най-добрия смисъл) й намерил мотор, монтирал го и колата - да не повярваш - тръгнала като нова...
Не че Рони е от хората, които се възторгват от някакви такива повратни признаци на късмет. Просто открай време се е (де)програмирала да се носи леко по силата на обстоятелствата, за да не осквернява категорично емоционалния си избор да прави музика извън мейнстрийма.
"Не сме имали конкретна идея, някаква хитова концепция, дори не е било задължително да запазим групата", казва вокалистка на Nasekomix. "По-скоро съм се стремила към достоверно предаване на емоциите, правейки музика, в която личният момент е много силен - без да се кривиш, без да се напъваш и да следваш логиката "сингъл-албум-клип..."
Въпреки че умишлено е избягвала да подчинява музиката на маркетинга, Рони признава, че през цялото време "кощунствено" си е представяла как с правилния PR Nasekomix могат да се превърнат в страшно апетитно нещо - за повече публика.
"И с филма на Камен Калев обстоятелствата просто се наредиха в наша полза. Малко преди да се случи така, че да работим с него, имахме намерение за албум, но се влачеше. "Източни пиеси" просто ни постави конкретна дата, избута ни и нямаше как да не стане", казва Рони за Adam's Bushes, Eva's Deep - първия студиен албум на Nasekomix (продукция на DJ iLS и Ангел Христанов от Арт Етърнал), който списание Rolling Stone нарече предвидимо хубав.
Сега, въпреки че изпитва неудобство от медийното внимание към Nasekomix, Рони е съгласна колко "безотговорно и подло е да не е достъпна музиката ти..." От друга страна, макар и преди излизането на "Източни пиеси" да не е пяла на българска сцена пред над 1500 души, певицата няма как да съжалява, че е правила музика с идеята да не зависи от нея: "Вярвах, че не трябва да разчитам тя да ми осигурява прехраната, за да не ми се налага да правя компромиси."
Тя говори за това често - но докато я наблюдаваш на малката сцена на Back Stage по време на репетиция, някак приглушено сияйна в декадентската красота на гласа си и звуците от акордеона, разбираш, че в решението й няма нито някакъв префърцунен бунт, нито отчуждена самовглъбеност.
Андрония е като въплъщение на онзи трогателен общочовешки момент, в който ако си достатъчно дълго честен към това, което правиш, то си намира доброжелателната реакция...
Плъзга се по острието да прави само авторска музика след като през 98-а се връща от полунелегалния си престой в САЩ, където заминава на студентска бригада (завършила е арт мениджмънт в НБУ), но с идеята да учи джаз пеене.
"Приеха ме, но стипендията покриваше само таксата за обучение - през първата година нямах право да работя, а трябваше да докажа, че имам самоиздръжка..." След като прекарва достатъчно време, гравирайки сувенири в един магазин в Атлантик сити, "пълен с боклуци", Рони се връща в България и започва да свири с бащата на вече петгодишната си дъщеря Рада Сашо.
Дотогава е пяла кавъри със Scam - групата, която с Деси от Future Shock правят след като завършва Музикалното училище. "Реших, че няма да изпея нито един кавър повече, дори и да е нещото, което най-много се харесва", спомня си Рони.
В началото й е било известно само това - че ще прави парчета, с които - най-просто казано - ще й е чиста съвестта. Преди да извадят на показ глада на тукашната публика за експериментална музика с „Инжектирай ме с любов" и „Lady Song" към саундтрака на "Източни пиеси", групата има един мултимедиен (силно казано) албум - Insectomix. "Проектите, в които участвахме не винаги са ни носили пари. Стремяхме се по-скоро всеки концерт да е специфичен - например градински концерт в Арт хостела, в Черената къща - някакви по-алтернативни места."
Казва, че най-явно това, което я е превземало отвътре, е превзело и музиката й, се е случило в един от най-гадните периоди в живота й: "Нямах никаква подготовка за раздялата със Сашо. Стана, докато бях бременна и беше като някакво страшно чудовище - толкова не можех да го преодолея, че си изработих някакво брониращо повдение. И единствено в музиката намирах отдушник - защото там си себе си, но в същото време го играеш и няма как да те захапят...".
Тогава Nаsekomix временно се разпада. Рони работи с Bluba Lu по четвъртия им албум World Melancholy. В същото време "винаги съм комбинирала музиката с някаква друга работа през деня, за да не завися финансово от нея, но когато Рада се роди, стана много... битово.
Не можех да си представя да спра да се занимавам с музика, само за да работя и да изкарвам пари, но вече нямах възможност за двете неща... И да излезеше сериозен ангажимент с хубав хонорар, не можех да го приема, за да не си загубя "стабилната работа" в офис за 700 лв. И така спрях две години да пея. Тогава Митко от Bluba Lu ме измъкна от целия ад и ми каза "Искам да стоиш само в студиото и да не се хабиш..."
Сега смята, че да се поддадеш на компромисите, оплетен в някакви житейски правила и жертвайки това, което си умираш да правиш, е тъпо. "Разбрах колко нещастна ставам без музика - както и това, че ако майката на едно дете е нещастна, и то няма как да е добре. Не е логично да продължаваш да работиш нещо което мразиш, с аргумента, че не можеш да си намериш друго... И когато го осъзнах, започнаха да ми се нареждат нещата..."
Разбира се, че когато се доверява на идеята на Камен Калев и му предоставя парчетата на Nasekomix от позицията на доброволец, не си е представяла софистицирани сценки като действителната вечер, в която с групата свирят на покрива на един от хотелите в Кан след премиерата на "Източни пиеси" (когато и тя за пръв път гледа филма). И досега не преживява това като някакъв огромен успех, а просто като естествено предоставяне на възможността оттук нататък да се занимава само с музика.
В подобна среда се ражда групата. "Събрахме се през 2001-а за участие на младежки фестивал в Италия, където заминахме без въобще да сме свирили заедно. Беше истински лукс - две седмици да правиш музика, без да се налага да вършиш друго. По време на репетициите направихме няколко парчета и ни приеха много добре... Мисля, че като се изтръгнах оттук, се усетих много по-свободна, понеже у нас много се притеснявах от типичното за колегите ни присмехулство..."
На хората като че ли им втръсна от изфабрикуваните медийни звезди и явно сега има глад за ъндърграунд музика, споделя Рони, след като пробва да опише невъобразимия начин, по който се изострят сетивата й, когато излиза на сцената. "Ако стигна до онова особено състояние, в което мога да си пожелая всичко и то да се сбъдне, значи съм влязла в публиката", казва, опитвайки да звучи колкото се може по-реалистично.
Докато прави зелен чай малко преди полунощ в любимото си помещение у дома - кухнята, някой в другата стая свири на пиано, озвучавайки непреднамерено внимателните й движения. Всичко около нея е хубаво, чисто и поетично. Мисля, че не си е пожелавала нищо повече от това.
* На 25 септември (събота) Рони пее с Nasekomix пред Народния театър в 17:00 ч. На 30 септевмри можеш да се насладиш на Nasekomix в Sofia Live Club.
