В детската класика на Карло Колоди "Приключенията на Пинокио" Джепето създава живо човече от парче дърво. Когато е писал през 1873-а година, Колоди със сигурност не е подозирал как 144 години по-късно книгата му ще се превърне в основа за създаването на изцяло ново произведение, а защо не и на изцяло нов едик.
Италианското издание Apice Libri публикува "Pinocchio in Emojitaliano" - първата италианска книга, написана изцяло с емотикони.
Тя включва оригиналната версия на историята на италиански език, версията с емоджита и тълковен речни. Докато наколко други книги са "преведени" с емотикони частично като например Библията и "Моби Дик", "Pinocchio" е първият опит даден език да бъде стандартизиран, използвайки емотикони.
Библията в емотикони. Можете ли да познаете коя част е това?
Това е изцяло нов дигитален диалект, резултат от общите усилия на активни потребители на Twitter, университетски професори и бот, създаден в приложението за бързи съобщения Telegram, който спомага за играждането на речника от емотикони.
През месеците на "превеждане" на "Pinocchio" в език от емоджита става ясно, че ще е невъзможно запомнянето на всяко отделно личице и значението му, за да бъде обновяван речникът акуратно. По тази причина е създаден ботът в Telegram, който е активен дори и в момента. Той помага на изследователите да записват двойките дума-емотикон и да изградят търсачка, която позволява на читателите да търсят в емоджи-италианския речник.
Корицата на "Пинокио" в емотикони-варианта й
Думата "вина" например е преведена в пиктограма на мъж, преследван от жена и ябълка.
Отделните емотикони имат ограничена възможност да опишат всички думи в италианския език (и в който и да било език, всъщност) и по тази причина екипът се обръща към последователност от емотикони. "Уъркшоп" е преведен с къща, следвана от чук и гаечен ключ.
Героят Пинокио е изобразен като тичащ мъж, преследван или от растение, или от робот. В книгата е обяснено, че думата "pinocchio" често се използва, за да нарича различни зеленчуци, от там идва емотиконът с растението. Роботът напомня за селските панаири от XIX-ти век в Тоскана, които са показвали машини, наречени "burattini".
Преводът на книгата и изграждането на "код" за нея е било доста трудна задача, продукт на осеммесечна работа на общност от преводачи. Но тя предоставя на читателите всичко, от което имат нужда, за да разберат смесицата от личица и символи, дори и граматика и тълковен речник.
Колкото и да е ценна книгата на Колоди, нейният вариант с емотикони има далеч по-голямо академично значение от съвременна гледна точка.
Предизвикателството историята да бъде преведена емоджита показва как те са станали далеч по-малко универсални, отколкото са били предвидени да бъдат. Различните култури, платформи и операционни системи са ни довели до момент, в който значението на един и същи емотикон в различните държави може да е тотално различно.
Сега дори вече има хора, които работят като "преводачи на емотикони", помагайки да бъде изграден мост в различията между езиците, за които емотиконите бяха измислени да преодоляват.
Емоджитата са на виртуалните клавиатури на всяко мобилно устройство и са достъпни за всеки. Техният стандартизиран код създава платформа за комуникация между хората без значение от разминаванията между тях. В ерата на социалните мрежи да имаме символи, които могат да говорят еднакво на всички се оказва неоценимо предимство.
