"Краят на мъжете"? Това не е заглавие, а по-скоро хаплив коментар.
Но Хана Роузън наистина вярва в него. Според нея революцията, която всички феминистки очакваха, се случва сега, точно пред очите ни.
Мъжете губят контрол, патриархалното се сгромолясва и се доближаваме все повече до "края на 200 000-годишна история на човечеството и началото на една нова ера", в която жените - техните умения и качества - са във възход.
Тя твърди, че жените по целия свят стават все по-доминантни на работните места, в образованието, домакинствата и дори - в любовта и брака. А оспорващият тезите й факт, че в повечето държави жените все още не намират достатъчно представителство във високите етажи на властта и все още не получават еднакво заплащане за еднакъв труд, й се струва като отживелица, като "последните артефакти от изчезваща епоха, а не постоянна конфигурация".
И на кого дължим тази невероятна революция?
Ако има герой в историята на Роузън, това не са жените, мъжете или прогресивната политика: това е новата икономика на услугите, която не се интересува от физическата сила, а вместо това залага на "социалната интелигентност, отворената комуникация, способността да стоиш на едно място и да се съсредоточаваш" - неща, които, поне като минимум, не са преимуществено характерни за мъжете и "сякаш се отдават повече на жените".
И така, за първи път в историята глобалната икономика се превръща в място, в което жените срещат по-голям успех от мъжете.
История на човечеството? Глобална икономика? Нейните доказателства се състоят от малки, откъслечни и специално подбирани факти, които би трябвало да подкрепят несъразмерно големи твърдения.
В книгата й например пише, че жените в бедните части на Индия „надминават мъжете в изучаването на английски език", така че да си осигурят работа в телефонните центрове за обслужване на клиенти. Ала дали тази впечатляваща демонстрация на инициативност ще ги освободи наистина? И дори и да успее, редно ли е да съдим за цяла държава от един кол център?
Истинският фокус на Роузън е върху САЩ, за които тя предоставя вихрушка от числа, проучвания и статистики.
Да вземем например следния аргумент: до края на 2009 година работната сила се състои от почти равен брой мъже и жени. Днес средностатистическата съпруга изкарва 42.2% от семейните доходи - голям възход в сравнение с 2% до 6%, с които жените са допринасяли през 70-те години на миналия век.
Според Роузън бъдещето изглежда дори още по-благоприятно за жените. На всеки двама мъже, които ще получат бакалавърска степен тази година, се падат три дипломирани жени. Дори и да останат непредставени в горните управленски слоеве на всеки аспект от бизнеса, дамите вече са "започнали да доминират" в по-нископрофилните професии като счетоводство, финансов мениджмънт, оптометрия, дерматология, съдебна патология и ветеринарна медицина, редом със "стотици други".
Дори символите на междуполовите разлики са картонено-стереотипни
Роузън е измислила свои комиксови герои, с помощта на които да обясни фундаменталните промени, които вижда.
"Картоненият мъж" е скован в стари навици, психически ограничен и неспособен да се адаптира към динамичната и променлива глобална икономика.
"Пластмасовата жена" (злополучен избор на име, предвид общоприетото разбиране за изваяни от пластични хирурзи кукли Барби) е безкрайно гъвкава, енергична и "надарена с традиционно женски качества като емпатия, търпение и способност за колективно решаване на проблеми". Те я правят напълно пригодна за съвременната икономика. За нея единственият път е "напред и нагоре".
Ала този "възход", за който Роузън съобщава така въодушевено, всъщност е покъртителен социален колапс. Той започва с неравенство и класово разделение. Както демонстрира самата авторка, мъжете "на върха" на обществото не "намаляват". Всичко това се случва в по-ниските и средни класи, защото "краят на мъжете" всъщност е краят на икономиката, базирана на производството и на мъжете, работещи в нея, много от които понастоящем са безработни, депресирани, все по-зависими от държавата и жените около тях.
Знаем статистиката и тя е лоша: от 2000 г. насам производственият сектор е освободил само в САЩ 6 милиона души - една трета от общия брой на работната сила, ангажирана в него - като мнозинството от тях са мъже. През 1950 година, 1 на 20 мъже в разцвета на силите си е безработен, докато днес това съотношение е ужасяващо: 1 на 5.
По този начин изниква един нов матриархат, воден от млади, амбициозни и способни жени, които, изправени пред мъже, неспособни или нежелаещи да бъдат равностойни партньори, вземат нещата в собствените си ръце.
За бедните е особено трудно. Една самотна майка, интервюирана от Роузън, успяла да заспи права в асансьора на колежа, в който се опитва да получи образователна степен, докато междувременно се грижи за три деца и работи нощем.
Нищо чудно, че тези жени не искат да се омъжат и да останат омъжени: ако един мъж не допринася с нещо за семейния бюджет, той не е нищо повече, освен още едно гърло, което трябва да се изхранва. Ала както посочва самата Роузън, новият матриархат не е рай за феминистките.
Дори напротив - преди ситуацията е била идентична при цветнокожите жени и историята им съвсем не е щастлива
Матриархатът не се случва само в по-ниските равнища на социалната пирамида. Той е налице и при средната класа. Да вземем например младите жени, които записват университет, за да станат фармацевти - една от любимите професии на Роузън, в които феминизацията се случва с необикновено бързи темпове.
Зашеметени от възможността за годишна заплата в размер на $100 000 и сигурни, че никога няма да се окажат без работа, дори и да имат деца, тези жени планират да живеят без мъже - или поне без мъже, на които да могат (и да искат) да разчитат.
Същото важи и за секса. Ако си мислите, че днешната култура на "забивките за една нощ" произлиза и се поддържа от младите, заредени с тестостерон мъже, които искат само секс без обвързване, значи сте в голяма грешка. Роузън настоява, че жените често са водещите и основните бенефициенти в този тип връзки.
Стабилната връзка с някой мъж, както се изразява една от интервюираните, е все едно да си поръчаш допълнителна порция, когато вече си преял. Кому е нужно това? Тези жени имат "стоманени сърца" и културата на "забивките за една нощ" им дава секс, който не пречи на изграждането на кариера.
И все пак, интервютата на Роузън с тези млади жени понякога са сърцераздирателни - оказва се, че те всъщност все пак искат любов в живота си!
Въпреки неангажиращия секс, мъжете и жените с висше образование е по-вероятно да се оженят, а шансът да се разведат е по-малък. И въпреки че жените все още имат основен принос в отглеждането и грижата за децата, мъжете се променят. Според Роузън, те заприличват повече на жените: гъвкави и динамични мъже, които са склонни и желаят да споделят домакинските задължения. Някои работни места също се променят, а жените откриват повече нови начини да работят и да отглеждат децата си. Всички са по-щастливи.
Аз измислих и още едно подусловие на задачата, ама по-лесно, че да мога и аз да го реша. Колко процента е вероятността и другите 2 чавета, освен синеокото, да не са от Ампели?
Ами, като си набрал яд, Боби що го хвърляш на нас. Ходи си решавай логически задачи за психоразтоварване. Във всеки случай, като чета такива изказвания, бягам от изказващите ги А мен никой не ме храни, че да ми го натяква постоянно. Сама си заработвам за храна, че и повече от храната си заработвам, поне докато съм в добра кондиция да го правя. После...дано бог е милостив да ме прибере бързо в "по-добрия от световете".
Във всеки случай, аз на мъже никога не съм разчитала да ме издържат. Напротив, случвало се е и обратното. Ако някой реши да ме поглези с подарък или вечеря в ресторант съм поласкана от вниманието. Не вися на никой на шията. Оправям се с парите поне до сега.
Боби, на теб знаеш ли каква би ти се лепнала. Ако заработваш добре, разбира се, че да има какво да харчи. Някоя хитруша, дето уж ще те величае колко си умен и кадърен, хем ще ти измъква при това паричките. Повтарям се вече, но за теб специално още веднъж: на такива жени не им трябва еманципацията и да се мерят с мъжете. Защото...те са по-хитри от логичните мъже. Използват ви слабите места и си живеят добре. От такива жени всички мъже ги е страх. Поради което има разни съвети, предавани ит баща на син: ти на жена си да не угаждаш. И да не се водиш по акъла и. Покажи и къде и е мястото и кой командва. И други такива. Та, Боби, тръгвайки по тази плоскост се стига до това жената да прибягва до хитрини. А на някои много им се удава това, да знаеш Та имаш правото да избираш какво би ти харесало повече да си: господар или приятел. Двете някакси не ми се връзват заедно.
Този спор с издръжката на една жена наистина не го разбирам - има хора, това търсят и това искат - мъже,които искат жена им да не работи и жени, които искат да не работят-те се намират и събират. Другите хора се привличат по други критерии и изграждат връзки, базирани на съвпадение на лични качества и еднакви житейски принципи. Толкова е просто.
Боби, недей се ядосва за глупости. За една хармонична връзка мъжът трябва да е по-умен и да изкарва повече пари. Хич недей да ги слушаш тези еманципираните.
Направило ми е впечатление, че умните мъже никога не обясняват колко са умни и интелигентни (особено пък да се сравняват с някой и пред жени). А за успешна връзка това мъжът да е по-умен не е задължително, защото пък умните жени разбират и уважават различията и никак не държат да се доказват като доминиращи. Имаше навремето един булеварден роман "Отнесени от вихъра" и там така пишеше за мъжете и жените (като съвет към главната героиня): Мъжът трябва да мисли, че си взима по-глупава от него жена, а после...Ако се окаже, че е по-умна само може да бъде щастлив с това.
Не и защо трябва да се определя кой е по-умен??? Не може ли да се приеме,че и двамата са умни? хахахахах.....не мога, убивате ме някой път с логиката си....това съревнование кой е по по най говори за сериозни комплекси, които на нашата възраст трябва отдавна да са приети и преработени, малко по сериозно се дръжте, момчета - понеделник сутрин е!
Много е важно да бъдем сериозни!
Виж какво, Боби. Така както описваш връзката си, вижда се, че имате различни очаквания. Такава връзка е доста трудна и често завършва неуспешно. Освен това не знам с какви жени комуникираш (да не си системен администратор в някоя търговска фирма?), но се срещат и доста по-свестни екземпляри. Може би обаче ти си попаднал в такава среда. Е, за толкова имам време сега. Повече, по-късно. И какво, пак се обсъжда кой по-умен, кой по-глупав...уфф, не ви ли омръзна.
Е, не може ли човек да си има мнение?! Бтв, статията не се знае дали е писана от жена, просто анализират някакво изследване на някоя си Роузън май беше, и някъде се съгласяват с нея, другаде не се. Верно, че никой действително интелигентен не се изтъква направо колко е умен, а по-завоалирано го показва. Съвсем искрено и лично го казвам, агейн, без грам сарказъм: Мъжът трябва да е една идея по-умен от жената и да изкарва една идея повече пари от нея, а жената трябва да е една идея по-привлекателна от мъжа и да може да готви мусака
Хахаха! За мусаката го мога А защо Кученце трябва да е така с мъжа и жената? Знаеш сигурно, че вече има доста семейства където това не е спазено. Поне що се отнася до парите, за другото не знам. Я ни светни по въпроса.
За да може мъжът да се чувства мъж, а жената - жена. Майка ми е с по-високо образование, по-интелигентна и с по-високи доходи от баща ми, тъй че имам наблюдения. И готвеше мусака даже...Отдавна са разведени де. Не, че в някои случаи този модел не е успешен, но това по-скоро е изключение.
Айде, пак се завъртяхме: как един мъж се чувства мъж, а една жена - жена? Това ще да е интересно да го чуем кой как го вижда.
Ето ви една случка свързана с женската логика.Много добро http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=3133