По цял свят и особено в страните със сериозни демографски проблеми има хора, които умират напълно сами.
В две страни обаче този феномен има специално наименование, което показва колко сериозен е той. В Япония се нарича "кодокуши", а в Южна Корея - "годокса". И двете означават "самотна смърт" и се отнасят за случаи, при които хора са починали сами, без никой около себе си, а телата им остават дълго неоткрити - с дни или дори месеци.
Проблемът и в двете страни с ниска раждаемост и застаряващо население расте. В Корея например дефиницията за самотната смърт е да става дума за случаи с хора, живяли в социална изолация и без връзки със семейство и роднини, които умират от болест и при самоубийство и не са открити непосредствено след това.
Има и статистика за тези случаи - през 2023 г. в страната са регистрирани 3661 такива, или 1% от всички умирания.
Те са малко повече от предходната година, и тенденцията година след година показва устойчив ръст.
Самотната смърт е дотолкова част от съвременна Корея, че здравното министерство провежда проучвания за рискови групи, а властите приемат закони и опитват да вземат мерки за ограничаването на феномена.
Данните сочат, че най-често сами и изолирани в Корея умират мъже на средна възраст - 50-60 годишни, много от които безработни.
Според доклад на корейското Министерство на здравеопазването над 80% от случаите на самотна смърт в страната през 2023 г. са били при мъже. Това, според експертите, предполага, че при този пол е по-голяма вероятността да изпаднат в дълбока изолация, ако изгубят работата си.
"Много от хората, починали сами, не са имали работа. За редица мъже да я загубят означава и да загубят много неща, които вървят с нея, включително лични взаимоотношения", коментира пред The Korean Times Ким Юн-ха, директор на държавен център, който се занимава с превенцията на подобни случаи.
Освен това, сравнено с жените, мъжете, които живеят сами, са в по-голям риск от развитие на нездравословни навици като нередовно хранене или злоупотреба с алкохол.
"Много възрастни мъже казват, че най-хубавото от това да участват в нашите програми за работа е, че получават чувство за принадлежност", допълва и Чо Хон-йънг от държавния Корейски институт за развитие на работната сила за възрастни хора.
Като цяло е прието, че по-старите хора са по-уязвими от самотна смърт, но докладът показва, че най-рискови са тези от групата на 50 и 60-годишните, а не по-възрастните. Това може да се обясни с факта, че програмите за подпомагане и грижи са насочени към хората над 65 години.
Феноменът е част от далеч по-мащабния проблем с огромния брой хора, които живеят в самота и изолация в Южна Корея, и наскоро местните власти в столицата Сеул обявиха 5-годишен план за създаване на "град, в който никой не е самотен". За мерките ще бъдат отпуснати близо 327 млн. долара, или над 451 млрд. корейски вона.
С парите ще се финансират денонощни горещи линии и онлайн платформи за оказване на помощ, посещения и консултации на живо. Отделно ще се осигуря психологическа подкрепа, ще се разширят зелените площи, ще има програми за храна за хора на възраст. Тези, които се нуждаят от помощ, ще се издирват активно и ще има дейности, с които да се насърчават хората да излизат и да общуват с други хора - градинарство, спортни прояви, клубове за четене и т.н.
Неслучайно властите опитват да обърнат повече внимание на проблема - демографската криза в Южна Корея е много сериозна, населението намалява и застарява, а раждаемостта е изключително ниска.
Съответно расте и броят на домакинствата, които се състоят от един човек - само при хората над 65 г. те са почти 33 на сто, при малко под 20% през 2020 г.
Нещо повече - анкети сочат, че 3 на сто от корейците са в сравнително висок риск от самотна смърт, като сред живеещите сами той скача на 21 на сто. Това са хора, които не участват в социални събирания поне веднъж седмично, не се хранят редовно или казват, че няма кой да се грижи за тях, когато се разболеят.
От 2020 г. страната има и законодателство за превенция на самотните смъртни случаи, което насърчава и мерки на национално и местно ниво. Според различните възрастови групи те включват помощ за намиране на работа, психологически консултации, здравни услуги, социализация.
Всякакви мерки се приемат като добре дошли, но е изключително сложно да бъде решен въпросът със самотата, защото тъй е дълбоко свързан с характеристики от културата на Южна Корея, които се променят трудно.
В някои общества самотата се смята за усещането, което се получава, когато взаимоотношенията с другите не са задоволителни. В Корея обаче хората казват, че се чувстват много самотни, когато смятат, че не струват достатъчно и им липсва цел, обяснява пред "Си Ен Ен" Ан Су-янг, професор по психология от Университета Мьонгджи.
Проучвания по въпроса сочат, че проблемът е отражение на нюанси от културата на страна, в която хората се самоопределят спрямо околните.
Това води до усещане за провал или самота при тези, които смятат, че нямат значителен принос за околните или обществото.
Корейците може да имат успешен социален живот и много близки връзки с останалите, но пак да се чувстват самотни, когато се сравняват с другите, и се питат доколко са полезни и допринасящи за обществото, обяснява Ан.
Други фактори за подобна изолация са и силната роля на социалните медии и начина, по който те засилват усещането за непълноценност, както и конкурентната култура в Корея, ориентирана към постижения. Тя също директно води до чувство за самота за тези, които не успяват да постигнат целите си.
"Когато преследваме прекомерно едни и същи ценности, губим себе си. Нашето общество изисква колективно съществуване и често не успява да уважава индивидуалното", казва психологът. Така за хората е още по-трудно да се справят със самотата или усещането за провал.
Затова и специалистът не смята, че мерки, с които да се стимулират физическите връзки между хората ще решат проблема. Необходима е по-мащабна промяна, която да позволи на хората да имат силата да са сами.
За нас е трудно да разберем подобна нагласа. Може би прекалено трудно.
