Най-характерното нещо за българското образование е, че всички много разбират от него. Аз няма да пропея в общия хор, че образованието ни за нищо не става. Наясно съм още от своите ученически години, че ученето не е процес на насилие, а на воля и осъзнати усилия.
Започнах първи клас трагично.
Майка ми отказа да ме запише на занималня и се наложи да се справям съвсем сама, защото така или иначе никой вкъщи нямаше време да се занимава с моите първолашки задачи. Месец по-късно баща ми реши все пак да провери как вървят нещата и когато видя тетрадката ми с ченгелчета и лулички, дълго мълча. Вечерта я показа на майка ми, а тя се тръшна на дивана като героиня от филм на Алмодовар и се разплака.
Последствието от тази емоционална кино сцена беше, че седмица по-късно се сдобих с баба Люба - бивша начална учителка, пенсионерка - която всеки следобед прекарваше с мен над учебниците и тетрадките. Така стръмното ми плъзгане надолу по пътя на образованието беше спряно, ученическите ми навици бяха създадени, а родителите ми можеха спокойно да си отдъхнат, че детето им не е чак толкова тъпо, милото.
Впоследствие цялото ми обучение се оказа базирано на ето тази първа година.
И най-вече на баба Люба, разбира се, която някак успя да ми създаде основния цивилизационен навик - в очовечаването си да балансирам между задължителното и това, което лично ми е интересно. В следващите години в училище научих и най-смисления си урок - че най-важни не са нито методите на обучение, нито предметите, нито системите за оценяване.
Определящо за бъдещата ти образованост и грамотност са най-вече хората, които срещаш в онези 12 години върху чина - Учителите.
Когато срещнете съученици на улицата, никога не си говорите по каква система сте учили. Винаги обаче става дума за някой даскал и неговите странности. Аз имах учителка по химия, която се казваше Неприенкова, имаше гарваново черна дълга коса, обличаше се ужасно модерно за времето си и беше уникално разсеяна и спокойна. Не помня почти нищо от предмета й, освен онези неща, които влизат в понятието „обща култура", но няма да забравя уханието на парфюма й и думите „Трябва да имаш много ниска самооценка, за да си мислиш, че не можеш да разбереш химията".
Като възрастен често съм си повтаряла това изречение, като на мястото на химията съм слагала всяко нещо, което в една или друга степен ме е затруднявало. И ми се е получавало.
Математичката ни имаше някакъв тик с устата и навика да повтаря по няколко пъти части от едно изречение, като например „Ще ви изпитам всичките, ще ви изпитам!". Фамилията й не помня, но малкото й име беше Мата, което веднага и докара прякора Мата Космата. Всички тези подробности около личността й я правеха идеална за школски подигравки, още повече че беше строга и изпитваше всеки по всяко време.
Това, което помня от нея обаче, е как, когато последните ни часове за деня бяха по алгебра или геометрия, тя пращаше някого до магазина да купи пет франзели хляб и две майонези и докато решавахме задачи, минаваше и ни оставяше по чиновете залчета за залъгване на обедния глад. „Хапнете преди задачите, че иначе задачите ще ви хапнат!", казваше - и сега съм повече от убедена, че се е изразявала метафорично.
Разбира се, имах и учители - идиоти.
Най-неприятната беше историчката от прогимназиалния курс. Върла комунистка, вечно гладна и с вродена омраза към деца с таланти. Видимите проявления на тези нейни особености бяха, че не приемаше никакви „обидни" въпроси относно комунистическата доктрина (само смей да питаш, например като нямаме пари един ден, с какво ще си пазаруваме хляба и ставаше революция, защото сме се били съмнявали в правотата на идеологията) и държеше да наричаме винаги другар всяка историческа личност, свързана с онова време („...когато другарят Димитров прочел трудовете на другаря Ленин и се запознал с работата на другаря Благоев"...).
Ядеше непрекъснато някакви неща, които носеше от вкъщи в кутии от ванилов сладолед и беше най-ведро усмихната, когато някой черпеше с шоколадови бонбони. Не приемаше никакви извинения за ненанучен урок, заради занимания в каквото и да е изкуство, а мен наричаше „народната артистка", защото един път отсъствах от часа й заради репетиции в театрален състав. И не бях само аз - един съученик тромпетист беше „Свирача", а най-добрата художничка на класа беше шумно наричана „Драскачева".
Но и от тази жена научихме - не по история, за съжаление. Когато един ден на Свирача не му издържаха нервите от подигравките й, стана, извади тромпета от под чина и така го наду в ухото й, че цялата комунистическа идеология излезе на талази от другото й ухо и завибрира по другарски в стаята. Историчката, разбира се, опита да го накаже, но целият клас въстана, което бързо трансформира яда й в тих рев над поредната кутия с домашна баница върху бюрото й.
Така се научихме, че има смисъл да се съпротивляваш, колкото и за неоспорими да ти натрапват авторитетите понякога.
Училището, както и да го преформатират като място, в което децата се социализират и образоват, всъщност е най-вече платформа за среща на характери.
Някога учителите бяха олицетворения на предметите си, защото заедно с учебниците, носеха цялата информация за това, което преподаваха. Днес можеш да научиш и химията, и физиката, и математиката без дори да стъпваш в училище - достатъчно е просто да имаш интернет и да не те мързи. Учителят не просто не ти е източникът на информация, ами често дори се оказва по-слабо информиран от теб самия.
Затова и училищната среда не може да се регулира чрез старата система на заповеди и изпълнения, нито чрез наказания и заплахи - след като критерият „информираност" се изпразни от съдържание, а критерият „възраст" далеч не е достатъчен, трябва да има друго, което да движи това общество.
Колкото и тривиално да звучи, това е учителят.
С всичките си човешки качества и недостатъци, с пропуските в материята, с нагласите и отношението, с методите да те стимулира да правиш неща или с вредния навик да те дистанцира от това, което преподава.
Нещото, което остава да помним от учителите си, дори и ние, за които те все още бяха ходещи химии, физики, биологии и истории, са най-вече личностите им. Днес знам, че най-голямата полза от собственото ми училище е щастието да срещна и преживея онези години със забележителни човеци с уникални характери и присъствие.
На 15 септември следобед ще се видя с учителя си по рисуване Иван Янков.
Наричахме го Козела, защото имаше брада - в онези соц години той се ползваше от тази привилегия само, защото беше истински художник, а на тях някак тия неща с по-„неопрятния" външен вид им се прощаваха.
Беше от даскалите, които не следват програмата на министерството, а правят своя собствена. Благодарение на това още като дете научих какво е три четвърти перспектива, екслибрис и модернизъм. Благодарение на него лично научих и че е важно да си внимателен с хората.
Вече 25 години този човек ми се обажда на Богородица, за да ми честити имения ден. Прави така не само с мен - звъни на сума хора, които е обучавал през годините, за да ги поздрави по някакъв личен повод. „Да си жива и здрава, казва. Козела по рисуване се обажда!". По-миналата година се появи с бастунче. И все така с кръглите очилца, художническата брада, самоиронията и безбройните теми на разговор, в които потъваш.
Та, така са те, учителите по призвание. Продължаваш да учиш от тях, дори и когато отдавна училището не е твоята среда. На тях благодаря.
deowin | 14.09.201520:13 >всеки един учител/професор, който се осмели да натисне учениците си и да ги накара да учат здраво получава ниски оценки Според моя личен опит - не и във висшето образование, защото студентите са значително по-склонни да не позволяват на личните си пристрастия да надделяват при оценяване на преподавателите. ==================== Моят опит пък е точно обратният. Но аз не говорех на база моя опит, много професори се оплакват от тиранията на оценявъчните формит
Четеш, а все в спомени за собствените си учители и мигове политаш. Благодаря, Мария!
Georgi Marinov | 14.09.201502:33 ========================================== Американска практика е такава от десетилетия. Знаеш ли какъв е ефектът? Той съвсем не е неочакван -- всеки един учител/професор, който се осмели да натисне учениците си и да ги накара да учат здраво получава ниски оценки. Което води до масово снижаване на стандартите. Това звучи много добре и демократично, но също както недисфункционалното функциониране на политическата демокрация зависи от наличието на грамотни, образовани и мислещи избиратели, каквито мнозинството не са, и затова системата естествено се срива към идиокрация с времето, така и в училище оценяването на учителите от учениците може да работи единствено ако учениците са в състояние да оценят какво преподаване ще им бъде от ползва в дългосрочен план. Което огромното мнозинство не са способни да направят -- те искат да им леко, а ако ти е леко в училище, това означава, че преподаването не е на ниво. ----------------------------------------------------------------- Това сме го дискутирали и преди. "Натискането" на учениците с много домашни и контролни е само един аскпект от преподаването. И в това не мисля, че има нещо нередно, ако учителят знае какво прави и има изградена система. Всъщност, най-добрата ми учителка беше по БЕЛ в 5-ти и 6-ти клас и там ни разказа играта от изпитване, есета и контролни. Не изкарах 6-ца, но съм й много благодарен, защото научих много и това ми помогна в по-нататък в образованието ми. Та... ето ти другите аспекти от работата на учителя - държанието му към учениците, предубедеността му към някои ученици, еднаквият му критерии в оценяването на учениците... Значи според теб, ако учителят се държи нагло към учениците (виж статията), те НЕ ТРЯБВА да имат начин да се оплачат на неговия шеф (директора), така ли? И въобще как може директорът да ОЦЕНИ работата на всеки учител като имаш предвид, че директорът не може да е навсякъде и да наблюдава всеки един учебен час на своите подчинени?
Georgi Marinov | 14.09.201502:38 По-ефективен метод на контрол върху наученото от изкарването на дъската няма. 1) Там няма преписване. 2) Унижението служи като много ефективен мотивационен инструмент (е, има такива, на които дотолкова не им пука, че колкото и да ги унижаваш, ефект никакъв). 3) Изпитването на дъската има образователна функция и за целия клас -- по принцип материалът не се усвоява напълно само чрез научаване на нещо написано, много важно е да се поправят погрешните разбирания, които могат възникнат след четенето и слушането. Това става чрез дискусия и чрез изпитване на дъската, като във втория случай ползата не е само за изпитвания, а за всички останали в стаята. ------------------------------------------------------------------ 1) При тестовете също няма преписване ако има три или четири варианта на теста И имаш повече време да си помислиш, не си припрян. Е, зависи от какво естество е теста. 2) Не. Не трябва да се подбива самочувствието на децата. 3) Това може и да се прави, когато учителят преподава урока. Колкото да задачите и дали трябва ученикът да осмисли как се решават, ако не познае верният отговор - да. Отива при учителят след часа и пита - "можете ли да ми решите тази задача на теста, не знам как става?" Всъщност, даже няма и нужда. Ако имам задачата и знам верния отговор, мога да намеря решението как се стига до този отговор, стига да не съм абсолютен лаик при изучаването на материала. Ако трябва да съм честен, 99.9% от нещата, които съм научил , съм ги научил ТАКА. Имам отговора на задачата на последната страница на учебника и проверявам след като я реша. Ако съвпада, значи съм напипал правилната посока.
Значи според теб, ако учителят се държи нагло към учениците (виж статията), те НЕ ТРЯБВА да имат начин да се оплачат на неговия шеф (директора), така ли? И въобще как може директорът да ОЦЕНИ работата на всеки учител като имаш предвид, че директорът не може да е навсякъде и да наблюдава всеки един учебен час на своите подчинени? ==================== Как можеш да отделиш тези оплаквания от оплакванията по причина "Не ни се учи, а тази/този ни кара"? Няма начин Така че трябва да се направи анализ на ползите и вредите. Вредата от свалянето на нивото е много по-голяма от ползата от това няколко изолирани такива случая да бъдат хванати. За което впрочем си има и други механизми -- през родителите. Който механизъм се използва и за сваляне на нивото -- с което съм имал опит и аз самият, на няколко пъти, когато бях ученик (въстание от страна на родителите срещу прекалено взискателни учителки)
Georgi Marinov | 20.09.201520:46 И все пак такива индивиди като "историчката" от статията повече вредят на учебния процес. С това подигравателно и нагло отношение към децата им подбива самочувствието, а това в дългосрочен план е МНОГО опасно. И такива като тази учителка въобще не са рядкост (поне през 90-те не бяха ). Ако аз бях родител и детето ми каже, че ЕДИН от учителите му е такъв... веднага отивам при директора и му давам ултиматум или да премести детето ми при друг преподавател или сменям училището. Без значение за колко качествена математическа гимназия става въпрос.
Ти гледаш частните случаи, мен ме интересува глобалната тенденция
И двамата сте в грешка Първо, изпитването на дъската до края на гимназиалното образование е необходимост. Не само защото избягва чийтенето в огромна степен, но и защото е най-сигурният способ да се знае, че критериите, по които са изпитвани учениците, са еднакви - а това е от изключителна важност. Преди време Ролинс развиваше теории, че оценките на ученика са си единствено негова работа, но това не е вярно - те просто не са, трябва да бъдат колкото се може по-публично достояние, за да се знае, че всеки си е заслужил успеха, а не го е получил с подкуп. (И да, знам, че и сега се дават подкупи за оценка, но щяха да се дават повече, ако оценките се пазеха в тайна.) Второ, никой не е казал, че изпитването на дъската трябва да бъде съпътствано с унижения. Учители като историчката от горната статия са проблем, да, но начинът да им се противодейства не е да се спре практика, която върши работа. Точно по същата логика може да се иска и прекратяване на писменото изпитване, защото някои учители имат навика да пишат неприятни забележки. Ако някой ученик приема изпитването на дъската като унижение, което наранява крехката му психика, то този някой ученик има личностен проблем, който трябва да реши, и системата не му е виновна по никакъв начин. Трето, за гимназиалните ученици най-важното наистина не е знанието, което получават в училище, а колко ще им е лесно. Почти всеки гимназиален ученик би предпочел даскал, който пише високи оценки за "Добър ден", пред човек, който има някакви изисквания. На гимназиалните ученици не трябва да им се дава възможност да оценяват учениците си. От друга страна, тази възможност е от първостепенна важност във висшите учебни заведения. Университетските преподаватели имат много по-голяма свобода по отношение на това, което преподават - съответно обаче именно заради това трябва да има някаква възможност за обратна връзка и контрол. В университета имах преподавател, който от ЦЯЛАТА специалност на зимната сесия остави да мине само един човек, и този човек беше взел почти всичкия материал още в гимназията, за разлика от останалите. Това няма как да е добър преподавател. Няма как да си е свършил добре работата, при положение, че всички студенти, които получават знанията си по предмета от неговите лекции, без изключение, се провалят на изпитите. (На поправителната чийтнах доста яко, бтв - гледах човека в ръцете, докато разбъркваше билетчетата с въпросите, и си изтеглих нарочно тези, които знаех най-добре.) И това не е единичен случай, за нещастие. Трябва да има някакъв механизъм срещу това. Трябва да има някаква възможност студентите да кажат: "Не, този човек прати цялата специалност по дяволите, не подлагайте и следващия курс на опитите му да преподава."
Дракон с кисело зеле | 21.09.201500:11 Абсолютно не се съгласявам, че оценките трябва да са публично достояние! Това е навлизане в личното пространство на ученика. На никого не му влиза в работата да знае каква оценка съм изкарал по математика, колко имам в банковата си сметка, колко пъти съм боледувал от гнойна ангина и т.н. В (цивилизования) запад, оценките не се разпространяват на публични места. А и подкупи няма. Веднъж записани ли са в базата данни, едва ли има начин да се променят. Може би в Северна Корея е по-друго Същото е и изпитването на дъската. В коя държава го има като част от учебния процес освен Сервена Корея? Разбираш ли колко сме назад? С нищо не помага на учебния процес. Може пък мозъка ми да блокира, когато съм припрян, или да започна да се потя, когато ме гледа целия клас. Най-важните за мен са чувствата на учениците, а те явно не се уважават като ги карате да изрецитират "урока" на дъската. Освен това като говорим за критерии.... честно ли е учителят да изпита Иванчо 4 пъти и той да има седем оценки за срока, а мен два пъти и да имам 5 оценки за срока общо? Ами ако тези пет оценки не ми харесват и искам учителят да ме изпита още два пъти, а той НЕ МОЖЕ? Батка, няма по-несправедлив начин от това на преподавателя да му скимва кого и как да изпитва. Колкото до оценяването на учителя... учителите обучават децата на данъкоплатците. Т.е. ВИНАГИ трябва да бъдат оценявани въз основа на работата, която са свършили, винаги трябва да са под надзор, винаги трябва да се страхуват за работата си (т.е. всеки път, когато отиват на работа, трябва да се притесняват, че може този ден да им е последен. Това ми е мнението и за всяка работа от частния сектор ). Смятам, че трябва да им се скъси каишката
Дали се съгласяваш или не няма значение. Факт е, че оценките на ученика не засягат само него. В смисъл, факт е. Засягат целия клас. Що се отнася до изпитването на дъската - не си посочил никакъв аргумент. Може да си припрян, да се препотиш и мозъкът ти да блокира и на писмен изпит. Хайде и писмени изпити да няма...
>Как можеш да отделиш тези оплаквания от оплакванията по причина "Не ни се учи, а тази/този ни кара"? >Няма начин Момент, няма начин защото ти не виждаш, защото просто го каза, или всъщност имаш добър аргумент, но просто си пропуснал да го изложиш? От моя гледна точка нещата стоят точно обратно. С тази разлика, че ще обясня защо. Ако случаят е такъв, че ниските оценки на учениците са заради лична неприязън към учителя, то разпределението на оценките е напълно възможно да го показва - струва ми се доста вероятно учениците, които искат да натрият носа на неприятния им учител да му дадат несъразмерно ниски оценки. От друга страна, винаги ще има и ученици, които оценяват без лична злоба - например тези, които се справят добре с предмета или тези, които осъзнават и оценяват това, че учителят трябва да ги натиска до някаква степен. Съответно, разпределението на оценките е по-вероятно да има по-дебел край от ляво или дори втори пик в най-ниската оценка, и, като цяло, по-високо стандартно отклонение и ще наподобява много по-малко очакваното нормално разпределение (например, нисък резултат на д'Агостино K^2).
>факт е. Засягат целия клас Как точно оценката на един ученик засяга целия клас? Доколкото знам, оценяването по крива все още не е станало масова практика в българските университети, камо ли пък средни училища. >Може да си припрян, да се препотиш и мозъкът ти да блокира и на писмен изпит Може да те блъсне кола и ако се храниш правилно. Изобщо не е аргумент, че няма файда от това да се храниш правилно. Устният изпит пред дъската и целия клас очевидно създава повече предпоставки за притесняване и увеличава възможността за отдалечаване на демонстрираните знания от реалните такива. Аналогично, да се храниш нездравословно създава предпоставки за влошаване на здравето, напълно независимо от това, че може да те блъсне кола дори и ако се храниш здравословно.
>препоръчително да се обяснява защо ученикът получава дадена оценка Естествено, но изобщо не следва, че това трябва да стане пред целия клас, а то дори и не става - в момента говорим просто за публичното обявяване на оценките на всички ученици, а не обсъждането им в клас. Аналогично, препоръчително е финансовият ти съветник да ти обясни как стоят нещата около инвестициите ти и да ти даде съвети за правилното им управление, но това по никакъв начин не означава, че е необходимо да публикува данните за всичките ти сметки в Държавен вестник.
Доколкото знам, оценяването по крива все още не е станало масова практика в българските университети, камо ли пък средни училища. --- И дано не стане, поне ако съм схванал правилно какво представлява това оценяване. Що се отнася до това как оценката на един засяга целия клас - като ученик винаги съм искал да знам дали съм оценен адекватно спрямо съучениците си. За тази цел обаче е трябвало да знам техните оценки. Що се отнася до изпитването на дъската - както казах, аргументът с притеснението може да се отнесе към абсолютно всичко, затова е невалиден. Изхождаш от позицията, че изпитването на дъската е еквивалентно на неправилно хранене, а то не е такова - най-малкото защото елиминира до голяма степен преписване, подсказване, игра на тото и прочие порочни практики, които се случват на всеки писмен изпит. Ами ако си в училище, в което по половината предмети така или иначе те изпитват пред целия клас, защото друга възможност не съществува? Аз бях така в гимназията, впрочем - резултатите от учебни практикуми се проверяваха и оценяваха пред всички, защото нямаше как иначе.
>винаги съм искал да знам Обективно погледнато това съвсем не означава, че е нужно да знаеш оценките на другите, а просто, че си любопитен. >дали съм оценен адекватно спрямо съучениците си Не е ясно как знанието за техните оценки е свързано с това. Първо, това предполага, че ти (ученик в средно училище) можеш достатъчно добре да прецениш какви оценки заслужават съучениците ти, определено по-добре от учителя. Това предположение е наивно и/или доста арогантно. Второ, необходимо условие, което също насилваш, е съмнението в компетентността на учителя, което необходимо подрива авторитета му. Като резултат, ако ти бъде позволено да знаеш чуждите оценки и да си вадиш собствени изводи относно адекватно оценяване, то ти като пряко следствие необходимо губиш доверие към учителя и тръгваш по пътя на арогантната самонадеяност, която и без това си е проблем в тези години, и двете от които подриват собствения ти учебен процес. За едното удоволствие да си начешеш крастата да "прецениш" дали си оценяван адекватно, което доста вероятно би било по-скоро заблуда на неопитен и самовлюбен тийнейджър, отколкото обективна и безпристрастна преценка. >аргументът с притеснението може да се отнесе към абсолютно всичко, затова е невалиден Не, не е невалиден. Притеснението от говорене пред публика е доволно често срещано явление, а децата в тази възраст са дори много по-чувствителни към такива фактори. >елиминира до голяма степен преписване, подсказване, игра на тото Изпитването на дъска далеч не е единственият начин, по който може да се елиминират тези неща. Какво, да бием учениците с пръчка, щото така се учат на дисциплина? Ами не, има други начини да постигнем същите цели, които имат по-малко негативни страни. Педагогика 101. >друга възможност не съществува >нямаше как иначе Това е букварно позоваване на традиция - понеже нещата винаги са били така (и, по-точно, понеже в твоето образование са били така), то не може да са иначе. А всъщност може. И според мен трябва.