Досега базовата теза, че стремежите на мъжете са намалели, докато женските амбиции са нараснали, би трябвало вече да ни е позната. Това, което е по-малко очевидно, е един допълнителен страничен продукт на кризата на мъжете: обезсърчителната степен, до която толкова много млади мъже се обръщат все повече към жените в живота си не само за емоционална утеха, но и за насоки, инструкции и стабилност.
Въпреки че няма нищо ново в това жените да утешават гаджетата и съпрузите си, поне в миналото, това емоционално насърчение е било част от равностойна размяна. Колкото и несъвършено на практика да се е изживявал този идеал, целта обикновено е била една и съща: мъжете осигуряват материално жените, а жените ги глезят и утешават. Поради цял куп причини, мъжете вече не осигуряват финансово жените както преди. Същевременно жаждата у мъжете за комфорт, утеха и насоки от жените изглежда става все по-шумна и по-належаща.
Новата генерация мъже обаче иска все повече, а не дава почти нищо в замяна
Ако "кризата на мъжете" не е била досега в центъра на глобалните дискусии, "Краят на мъжете" на Хана Роузън със сигурност постигна този ефект. Анализатори от целия политически спектър възприеха основната й теза: момчетата и мъжете изостават академично и професионално, защото мъжете са по-малко "гъвкави" от жените, по-неспособни да се адаптират бързо към икономика, която е "все по-индиферентна към мускулната сила".
Дали тази болест по мъжкото съсловие е така масово разпространена, както Роузън твърди, е спорно; а това дали мъжете са сравнително по-ригидни и по-малко адаптиращи се от жените е оборено донякъде от историческите свидетелства. (По време на индустриалната революция безброй мъже са извършили бързия и труден преход от земеделска към фабрична икономика с различни степени на лекота.)
Едно обаче е безспорно: книгата на Роузън засяга чувствителна струна у жените, уморени от безцелността, несигурността и липсата на настойчивост, която изглежда е заразила толкова много млади (и понякога не толкова млади) мъже.
Съвременният мъж е зависим, на моменти направо жалък, и неспособен да се оправя сам
В отговор на твърденията на Роузън, че краят на мъжете също така вещае и безпрецедентна ера на женска сила, журналистката и писателка Клои Ангиал твърди, че хитовият сериал HBO "Girls" отразява "по-пълна картина какво означава да бъдеш млада американска жена в ерата на края на мъжете."
Аргументът на Ангиал е, че младите жени в шоуто са също "объркани... лишени от твърдост и замах, какъвто ни описва Роузън." Ако в някаква степен "Girls" точно отразява съвременната култура, това е валидна критика. Има обаче и друг аспект на сериала, който все пак подкрепя тезата на Роузън: притеснителната слабост на много от мъжките герои в него.
Мъжете може и да не са в "края" си, но в "Girls" психологическата им зависимост е на показ повече отвсякога. Образцов пример: Чарли, гаджето на една от основните героини - Марни. Докато правят помирителен секс в неговия болезнено поддържан апартамент, Чарли започва да я моли: "Не ме изоставяй! Недей да ми създаваш усещане за безопасност и след това да ме изоставяш."
Марни, която е искала отново да се събере с него, е толкова ужасена от неговото отчаяние, че къса с него още по време на секса. Смеем се и от недоверие, и от неловко признаване на детинския, трескав стремеж на Чарли към безопасност. Съчувстваме на Марни за отвращението й към този безнадежден непораснал мъж, който се поддържа - и говори - като жена, но рухва като напълно съвременен мъж.
Жените сега са обект на постоянни молби от мъжете "Кажи ми какво да правя!"
Същата тази мъжка потребност не само за признание, но и за спасение и насока, личи напълно в така хваления от кинокритиците филм "Синя валентинка" от 2010 г. Райън Гослинг и Мишел Уилямс играят млада двойка, чийто брак се разпада; в болезнената сцена преди края, Дийн (Гослинг) отчаяно моли Синди (Уилямс): "Не знам какво да правя, нямам представа какво друго да направя. Кажи ми какво да правя? Кажи ми как да постъпим? Просто ми кажи, и ще го направя."
Молбите на Дийн са едновременно сърцераздирателни и много познати; нещо повече от призив да не бъде изоставян, това е безнадежден мъжки зов за постъпково ръководство в живота, което жените и приятелките няма как да притежават.
Тази маскулинизация на емоционалната зависимост не се случва само в киното и телевизията. Журналистът и издател Том Метлак критикува тезата на Роузън от "Краят на мъжете", заявявайки, че мъжете не са "на края", а просто страдат от "жажда за любов и смисъл в епидемична степен."
Том пише, че повечето мъже имат трудности да разберат "какво означава да бъдеш мъж, да бъдеш добър, да се опитваш да правиш неща, които са невъзможни, въпреки твърде малките шансове." Дайте на тези полагащи огромни усилия млади (и не толкова млади) мъже малко почивка, казва той; нека "спрем да противопоставяме мъжете на жените."
Мъжете жадуват за нормални отношения с други мъже и жени, заявява той. И е прав, естествено. Но макар да не е точно изказването на Дийн "Просто ми кажи какво, ще го направя," призивът му е доста близък: "Ако разбирахте поне малко колко много се старая, бихте ме оставили на мира."
Един основен липсващ елемент от пъзела на темата за "края на мъжете" е не само степента, в която мъжете са отстъпили "гъвкавостта" и "усилията" на жените в живота си, но и степента, в която мъжете вече се обръщат към жените не само за партньорство, но и за наставничество, вдъхновение и насока.
Това, което прави герои като Чарли, Дийн и лицата от книгата на Роузън толкова разпознаваеми е съчетанието от стремеж да угодиш на хората и пасивност, които имат за цел да принудят младите жени да поемат инициативата и да дават инструкции на мъжете, които обичат.
Жените се умориха да са силни и успешни, но да остават емоционално пристанище за слабите си мъже
Мъжете, твърди Метлак, са изпълнени със стремежи: да говорят, да бъдат разбрани, да бъдат приети. Мъжете имат по-голяма емоционална дълбочина, отколкото им признаваме. Това, което той не казва, е, че мъжете в наши дни имат толкова по-малко емоционална устойчивост, отколкото е нужно.
Съвременната женска версия на "мъжкия стремеж" не е само амбиция, тя е и умора. Част от тази умора може да се дължи на "феминизацията на успеха", която Хана Роузън описва. Но със сигурност сериозна част от тази умора идва и от реалността, че дори толкова много жени да надминават мъжете в образователен и финансов аспект, от тях все така се очаква да играят традиционно женските роли на съчувстващ слушател и постоянен окуражител. Да плащат наема. Да го карат да се чувства защитен и в безопасност. Да му казват какво да прави и как да бъдат нещата. И същевременно да изглеждат секси в очите му.
Проблемът е не само че мъжете може да имат по-големи затруднения да се адаптират към бързо променящата се икономика. Проблемът е - както, изглежда, разбират и Хана Роузън, и Лена Дънам (създател, сценарист и звезда в Girls) - че нарастващ брой мъже очакват от жените да служат за постоянно достъпни емоционални тихи пристанища в лутането им в прехода към зрялост и самодостатъчност.
Щото еманципацията мъжете малко я разбират малко като да прави кариера, да носи пари вкъщи, но в същото време да си върши домакинската работа, да ражда децата и да ги гледа. От чисто биологична гледна точка въпросът с раждането на децата все още не може да бъде прехвърлен на мъжете, така че тук няма спор. Но някак не върви да вмениш повече от половината задължения на единия пол и в същото време да ревеш за равни права. А някои мъже това го правят и очакват съчувствие даже. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Е, това е истината понастоящем за много от българските мъже. Ако ще се пише статия за тях, това трябва да бъде отразено.
Проблемът си е в самите мъже- първите дни/седмици на връзката винаги са решаващи, тогава се разпределят "територии", показват се зъби и става ясно кой накъде е . Двойката е ТИМ, трябва още от самото начало да се знае какво по- точно иска да постигне този тим и по какъв по точно начин ще се изгради йерархията в него. Ако мъжът точно тогава си затрае- КРАЙ, няма измъкване изпод чехъла. Ама повечето путйовци са щастливи че въобще някоя простакеса им е вързала и само и само да има мир и сикиш й играят по флейтата. А иначе това за западняците си е верно- слушат си жените или седят сами! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Хаха, ТИМа на страх и подчинение ли се гради?! Показването "на зъбите" май е присъщо на животните, когато си разпределят храната. Тук какво се разпределя: кой ще я кара по-лежерно в двойката и кой ще носи по-голямата тежест ли?! Ами, вече не трябва статия за българския мъж. Това описание изчерпа темата Въпрос следващ обаче: защо на запад мъжете или слушат жените си, или си стоят сами. Да, това си е така, имам лични наблюдения. А българките по-улави ли са? Та можело с "показване на зъби", "Ръмжене" и други животински прийоми да слушат те?
Елена: Доде някой не ти "се озъби" да идеш да готвиш в кухнята и да миеш чинии, а той да си играе на игрички
Това с мрънливите мъже е резултат от насърчението на обществото към мъжката част да демонстрира и комуникира чувствата си. Някои мъже погрешно разбират тази подкана. А и доста са възпитавани да бъдат доминанти и като се окажат в среда, в която не са такива губят почва под краката си и започват да се оплакват.
Елена,че пофали се кво играеш де
О-ле-ле! Този форум се обърна на женско пишман-парти! Да ви рече нещо един истински БГ мъж, дето като се пореже при бръснене, три кила кръв пуща, ама същевременно и мечка преборва! 48 пъти къводаряване е правил, нищо че кръвта му все по цигани е наливана, поради естеството на групата и. Уважаеми госпожици, дами и господа! Първо: Първото разделение на труда, в чисто исторически план, е между мъжкия и женския индивид. Това е породено от чисто физиологическите особености на двата пола. И е съвсем нормално. И така е просъществувало човечеството хиляди години, без последните 30. Обърка се този свят напоследък! В Лондон английските девойки изпитват остър недостиг на младежи за женене. В Ню Йорк и другите хамерикански мегаполиси - също. Добре, че са Адйхо и Аляска, както спомена Дара, че да е жив моделът на патриархалното семество. Изпедерасти се този свят, пусто, ама добре, че ние сме поне 50 годин подир гореизброените. Второ: Следствие на първото изречение в "Първо". Не се сърдете на мъжувете си, че като се приберат от работа и зяпват телевизора. Това е историческа мъжка обремененост. Исторически в мъжа е заложено да е бил ловец, за да изхранва възпроизедената си генерация. Отива мъжът на лов, ловува дълго и изморително, убива прехраната и я пренася до пещерата, където я предава на благоверната си да я приготвя за храна на поколението. Пък и за нея, пък и за него ако остане. И, най-важния момент! Сяда на камък пред пещерата да наблюдава дали няма да дойде някой неуспял днес ловец и да открадне уловената от него храна. Ако дойде някой навлек и той да се храни да бъде натирен от семейната тепсия. Ей това наблюдение преди заменя сега гледането на телевизия. Ха останете със здраве и сполай на всички!
Метеора - а едно време какви педераси имаше... п.с. като стана дума за кръв: Момиче в цикъл отива на пиянски купон.Там с домакина се размазали от пиене и секс.На сутринта момчето се събужда и влизайки в банята гледа ръцете си-"Боже вчера съм убил някого",поглеждайки в огледалото -"И съм го изял"
Хаха, Метеор: то и мъжа ми така казваше в началото. Ти иди там сготви, изчисти. Аз ще чета вестника и гледам по телевизора, че ако стане война, преврат или друго някакво бедствие да ти съобщя
Ех, напразно го натирих. Добър мъж ще да е бил...
И да не мислите, че само той "ходеше на лов"?! Аз "ловувах" наравно с него, а накрая че и повече
Ей,днеска сте позамлъкнали,няма кой да чупи лафа,сигур щото утре сте на работа Тъкмо гледах Столичани в повече.Та си говориха един французин и Христо Гърбов. Французина:Български девойки много хубави,но малко комерсиални Христо:Не са комерсиални,гладни са. Е това ме разби
Уважаема госпожице (госпожо) Коя съм, Всевишният, който и да е той, ме дари. Даде ми дар божий. Преди 26 и кусур години. Срещна ме с една жена. Перфектната жена. Когато аз бях пре-зает да се занимавам с прехраната, тя беше ангажиращо обременена да възпитава децата ни и да се грижи за мен. Тази жена в момента е на воаяж в Бремен, Германцко, и празнува магистърския градюейшън на първото ни дете. Тази жена през 2007 година разбра, че от един момент нататък, след не повече от 6 месеца и ще трябва да погребва съпруга си, направи саможертва със собствената си кариера и без интервю стана пърсънъл ассистанс на...съпруга си. Първите шест месеца след това пуснах...шкембе! Тази жена способства така, че по-малкото ни дете да завърши Софийската математическа гимназия с пълно отличие, да завърши бакалавърската си степен в престижен Бристълския университет. След което да се надпреварват две хамерикански банки в Лондон да го КАНЯТ да работи при тях. И вчера да започне магистратурата си по "Финанси" в Лондон Скул ъф Економикс енд Политикъл Сайънс"! Кой знае нещо за тази жена!? Никой! Само аз и децата и. Дори родителите и не могат да го оценят! И това и е достатъчно като призвание! Хора, от 26 години живея с най-добрата жена на света! По-дълго време не съм живял дори и с майка си!
Meтеор: Някои били дарени от съдбата. Други - не чак толкова. Само не се опитвай да ме убеждаваш, че ролята на жената е единствено тази. Пък и то и от мъжа си зависи...Ама не става със "скърцане на зъби" и "кой кого". Е, на мен също почва да ми се гади от тази тема. Говорим си за очевадни неща. Все едно "животът е сцена. и всички са актьори". Всеки играе някаква роля Като че ли не знаем как трябва да бъде?
http://www.youtube.com/watch?v=bBFR7Yu_trE Милички, чуйте този шедьовър и се успокойте. Моля! А, иначе за съпругата си мога да напиша трилогия! Четвъртия том може и да е за мен, последният да е - от скромност...
И, хайде да се уважаваме, пък дори и анонимно. МетеорА, моля, държа на всяка буква в Ник-нейма си! Защото не е случайна. Никоя буква не е случайна!