Досега базовата теза, че стремежите на мъжете са намалели, докато женските амбиции са нараснали, би трябвало вече да ни е позната. Това, което е по-малко очевидно, е един допълнителен страничен продукт на кризата на мъжете: обезсърчителната степен, до която толкова много млади мъже се обръщат все повече към жените в живота си не само за емоционална утеха, но и за насоки, инструкции и стабилност.
Въпреки че няма нищо ново в това жените да утешават гаджетата и съпрузите си, поне в миналото, това емоционално насърчение е било част от равностойна размяна. Колкото и несъвършено на практика да се е изживявал този идеал, целта обикновено е била една и съща: мъжете осигуряват материално жените, а жените ги глезят и утешават. Поради цял куп причини, мъжете вече не осигуряват финансово жените както преди. Същевременно жаждата у мъжете за комфорт, утеха и насоки от жените изглежда става все по-шумна и по-належаща.
Новата генерация мъже обаче иска все повече, а не дава почти нищо в замяна
Ако "кризата на мъжете" не е била досега в центъра на глобалните дискусии, "Краят на мъжете" на Хана Роузън със сигурност постигна този ефект. Анализатори от целия политически спектър възприеха основната й теза: момчетата и мъжете изостават академично и професионално, защото мъжете са по-малко "гъвкави" от жените, по-неспособни да се адаптират бързо към икономика, която е "все по-индиферентна към мускулната сила".
Дали тази болест по мъжкото съсловие е така масово разпространена, както Роузън твърди, е спорно; а това дали мъжете са сравнително по-ригидни и по-малко адаптиращи се от жените е оборено донякъде от историческите свидетелства. (По време на индустриалната революция безброй мъже са извършили бързия и труден преход от земеделска към фабрична икономика с различни степени на лекота.)
Едно обаче е безспорно: книгата на Роузън засяга чувствителна струна у жените, уморени от безцелността, несигурността и липсата на настойчивост, която изглежда е заразила толкова много млади (и понякога не толкова млади) мъже.
Съвременният мъж е зависим, на моменти направо жалък, и неспособен да се оправя сам
В отговор на твърденията на Роузън, че краят на мъжете също така вещае и безпрецедентна ера на женска сила, журналистката и писателка Клои Ангиал твърди, че хитовият сериал HBO "Girls" отразява "по-пълна картина какво означава да бъдеш млада американска жена в ерата на края на мъжете."
Аргументът на Ангиал е, че младите жени в шоуто са също "объркани... лишени от твърдост и замах, какъвто ни описва Роузън." Ако в някаква степен "Girls" точно отразява съвременната култура, това е валидна критика. Има обаче и друг аспект на сериала, който все пак подкрепя тезата на Роузън: притеснителната слабост на много от мъжките герои в него.
Мъжете може и да не са в "края" си, но в "Girls" психологическата им зависимост е на показ повече отвсякога. Образцов пример: Чарли, гаджето на една от основните героини - Марни. Докато правят помирителен секс в неговия болезнено поддържан апартамент, Чарли започва да я моли: "Не ме изоставяй! Недей да ми създаваш усещане за безопасност и след това да ме изоставяш."
Марни, която е искала отново да се събере с него, е толкова ужасена от неговото отчаяние, че къса с него още по време на секса. Смеем се и от недоверие, и от неловко признаване на детинския, трескав стремеж на Чарли към безопасност. Съчувстваме на Марни за отвращението й към този безнадежден непораснал мъж, който се поддържа - и говори - като жена, но рухва като напълно съвременен мъж.
Жените сега са обект на постоянни молби от мъжете "Кажи ми какво да правя!"
Същата тази мъжка потребност не само за признание, но и за спасение и насока, личи напълно в така хваления от кинокритиците филм "Синя валентинка" от 2010 г. Райън Гослинг и Мишел Уилямс играят млада двойка, чийто брак се разпада; в болезнената сцена преди края, Дийн (Гослинг) отчаяно моли Синди (Уилямс): "Не знам какво да правя, нямам представа какво друго да направя. Кажи ми какво да правя? Кажи ми как да постъпим? Просто ми кажи, и ще го направя."
Молбите на Дийн са едновременно сърцераздирателни и много познати; нещо повече от призив да не бъде изоставян, това е безнадежден мъжки зов за постъпково ръководство в живота, което жените и приятелките няма как да притежават.
Тази маскулинизация на емоционалната зависимост не се случва само в киното и телевизията. Журналистът и издател Том Метлак критикува тезата на Роузън от "Краят на мъжете", заявявайки, че мъжете не са "на края", а просто страдат от "жажда за любов и смисъл в епидемична степен."
Том пише, че повечето мъже имат трудности да разберат "какво означава да бъдеш мъж, да бъдеш добър, да се опитваш да правиш неща, които са невъзможни, въпреки твърде малките шансове." Дайте на тези полагащи огромни усилия млади (и не толкова млади) мъже малко почивка, казва той; нека "спрем да противопоставяме мъжете на жените."
Мъжете жадуват за нормални отношения с други мъже и жени, заявява той. И е прав, естествено. Но макар да не е точно изказването на Дийн "Просто ми кажи какво, ще го направя," призивът му е доста близък: "Ако разбирахте поне малко колко много се старая, бихте ме оставили на мира."
Един основен липсващ елемент от пъзела на темата за "края на мъжете" е не само степента, в която мъжете са отстъпили "гъвкавостта" и "усилията" на жените в живота си, но и степента, в която мъжете вече се обръщат към жените не само за партньорство, но и за наставничество, вдъхновение и насока.
Това, което прави герои като Чарли, Дийн и лицата от книгата на Роузън толкова разпознаваеми е съчетанието от стремеж да угодиш на хората и пасивност, които имат за цел да принудят младите жени да поемат инициативата и да дават инструкции на мъжете, които обичат.
Жените се умориха да са силни и успешни, но да остават емоционално пристанище за слабите си мъже
Мъжете, твърди Метлак, са изпълнени със стремежи: да говорят, да бъдат разбрани, да бъдат приети. Мъжете имат по-голяма емоционална дълбочина, отколкото им признаваме. Това, което той не казва, е, че мъжете в наши дни имат толкова по-малко емоционална устойчивост, отколкото е нужно.
Съвременната женска версия на "мъжкия стремеж" не е само амбиция, тя е и умора. Част от тази умора може да се дължи на "феминизацията на успеха", която Хана Роузън описва. Но със сигурност сериозна част от тази умора идва и от реалността, че дори толкова много жени да надминават мъжете в образователен и финансов аспект, от тях все така се очаква да играят традиционно женските роли на съчувстващ слушател и постоянен окуражител. Да плащат наема. Да го карат да се чувства защитен и в безопасност. Да му казват какво да прави и как да бъдат нещата. И същевременно да изглеждат секси в очите му.
Проблемът е не само че мъжете може да имат по-големи затруднения да се адаптират към бързо променящата се икономика. Проблемът е - както, изглежда, разбират и Хана Роузън, и Лена Дънам (създател, сценарист и звезда в Girls) - че нарастващ брой мъже очакват от жените да служат за постоянно достъпни емоционални тихи пристанища в лутането им в прехода към зрялост и самодостатъчност.
И аз сега разбрах, що се е напълнило с мухлювци - щото жените им взели бачкането и те на борсата! А пък силните мъже пък горките все са с мухли! Нещо много се обърка тоя свят
Добре де къде гледат всички като се взимат, женят и т.н. "Силните" мъже не щяли "силни" жени, "силните" жени не щяли мухльовци, мухльовците пък щяли проститутки..
Щот пък читави жени под път и над път.Малииииииии
уфффф... Защо винаги се гледат крайностите? Ако мъжът е в едната крайност е: мухльо, ако е в другата е: „бай Ганьо”. Ако жената е в едната крайност: е „срам за женския род”, ако е в другата: е феминистка... То за това вече никой не е наясно какво е да си мъж и какво е да си жена и кой каква социална роля има...
Май излиза че мухлите са най-напред от всички други долуописани типажи
Мъжът с маргаритката през вековете: 18 век-мъжът си къса маргаритката и казва:обича ме,не ме обича,обича ме не ме обича.... 19 век-....ще ми бутне,няма да ми бутне,ще ми бутне,няма да ми бутне.... 20 век...ще ми стане,няма да ми стане,ще ми стане,няма да ми стане... 21 век-...мъж ли съм,жена ли съм,мъж ли съм жена ли съм....
18 Elena Dyakova | 28.09.201215:46 Боби, да ти кажа честно, познавам една сюрия жени, които не са зубъри, природно интелигентни са, амбициозни и пр. и могат да скрият шапката на много от мъжете в почти всякакви ситуации, където не се изисква груба мъжка сила. ------------------------------------------------ Не съм и казал че няма, ама има също толкова, ако не и повече мъже дето могат същото, че и повече. Само че в статията ни обясняват как жените са по-успешни в университетите - еми като по-голям процент от тях са зубъри, как няма да е така? Просто мъжете не се натягат да са перфектни, но стигне ли се до прилагането на практика обикновено са по-добре от колежките си зубърки, и доста често четворкаджията е по-добър от пълната отличничка. Да не говорим че в средното например стигнеше ли се до практическо попълване на счетоводни документи бях първи в курса - и на изпитвания/контролни и на практика, и като бързина, а на теоретични контролни, изпитвания по сметкоплан и т.н. половината момичета имаха по-високи или същите оценки като мен.
А замисляли ли сте се че най-успешните мъже обикновено са тези със самочувствие, а не тези дето са несигурни? И жените например автоматично се насочват към тях. Я сега ми кажи на някой трайно безработен на 30 години какво му е самочувствието? И какъв силен мъж и лидер ще стане от него?
Абе кифли, Писна ми от глуповатите ви статийки тип "розово, женско списанийце" както и от искуствено надуваното ви от други пикли самочуствие! Мноооого вървежни станахте изведнъж, пази боже сляпо да прогледа! Лятото си бях в БГ и се видях с колеги и колежки от българското си уни. Тогава мацките бяха отличнички, изкарваха само шестици, говореха за кариери и прочие. Кочовете бяхме купонджии и много-много не се вземахме насериозно. 8 години по- късно отличните икономистки я бременна, я домакиня, я сменила 9-10 работни места, я в момента без работа. И всичките или чакат на мъжа си, ил иреват от шефа си. Проблемът си е в самите мъже- първите дни/седмици на връзката винаги са решаващи, тогава се разпределят "територии", показват се зъби и става ясно кой накъде е . Двойката е ТИМ, трябва още от самото начало да се знае какво по- точно иска да постигне този тим и по какъв по точно начин ще се изгради йерархията в него. Ако мъжът точно тогава си затрае- КРАЙ, няма измъкване изпод чехъла. Ама повечето путйовци са щастливи че въобще някоя простакеса им е вързала и само и само да има мир и сикиш й играят по флейтата. А иначе това за западняците си е верно- слушат си жените или седят сами! Но по света е прието повечето двойки да са по-скоро патриархални и това скоро няма да се промени!
http://www.youtube.com/watch?v=LS37SNYjg8w
Тази статия е за САЩ it специално за NY . Много се ядосвам , когато някой обобщава за мъжеТЕ и жениТЕ , базирано на опит от една държава или един град. Фермерите в Аидахо и рибарите от Аляска със сигурност ще бъдат изненадани от заключенията на авторката. Но пък на Уди Алан героите са все такива и то още от преди 50 години По-интересно е защо има толкова преводни статии за мъжеТЕ и жениТЕ. Аз, например, виждам много странна промяна в мъжеТЕ в София и по морето. Xайде някой да напише статия за българските мъже , че да коментираме тях.
Щото еманципацията мъжете малко я разбират малко като да прави кариера, да носи пари вкъщи, но в същото време да си върши домакинската работа, да ражда децата и да ги гледа. От чисто биологична гледна точка въпросът с раждането на децата все още не може да бъде прехвърлен на мъжете, така че тук няма спор. Но някак не върви да вмениш повече от половината задължения на единия пол и в същото време да ревеш за равни права. А някои мъже това го правят и очакват съчувствие даже. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Е, това е истината понастоящем за много от българските мъже. Ако ще се пише статия за тях, това трябва да бъде отразено.
Проблемът си е в самите мъже- първите дни/седмици на връзката винаги са решаващи, тогава се разпределят "територии", показват се зъби и става ясно кой накъде е . Двойката е ТИМ, трябва още от самото начало да се знае какво по- точно иска да постигне този тим и по какъв по точно начин ще се изгради йерархията в него. Ако мъжът точно тогава си затрае- КРАЙ, няма измъкване изпод чехъла. Ама повечето путйовци са щастливи че въобще някоя простакеса им е вързала и само и само да има мир и сикиш й играят по флейтата. А иначе това за западняците си е верно- слушат си жените или седят сами! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Хаха, ТИМа на страх и подчинение ли се гради?! Показването "на зъбите" май е присъщо на животните, когато си разпределят храната. Тук какво се разпределя: кой ще я кара по-лежерно в двойката и кой ще носи по-голямата тежест ли?! Ами, вече не трябва статия за българския мъж. Това описание изчерпа темата Въпрос следващ обаче: защо на запад мъжете или слушат жените си, или си стоят сами. Да, това си е така, имам лични наблюдения. А българките по-улави ли са? Та можело с "показване на зъби", "Ръмжене" и други животински прийоми да слушат те?
Елена: Доде някой не ти "се озъби" да идеш да готвиш в кухнята и да миеш чинии, а той да си играе на игрички
Това с мрънливите мъже е резултат от насърчението на обществото към мъжката част да демонстрира и комуникира чувствата си. Някои мъже погрешно разбират тази подкана. А и доста са възпитавани да бъдат доминанти и като се окажат в среда, в която не са такива губят почва под краката си и започват да се оплакват.