Досега базовата теза, че стремежите на мъжете са намалели, докато женските амбиции са нараснали, би трябвало вече да ни е позната. Това, което е по-малко очевидно, е един допълнителен страничен продукт на кризата на мъжете: обезсърчителната степен, до която толкова много млади мъже се обръщат все повече към жените в живота си не само за емоционална утеха, но и за насоки, инструкции и стабилност.
Въпреки че няма нищо ново в това жените да утешават гаджетата и съпрузите си, поне в миналото, това емоционално насърчение е било част от равностойна размяна. Колкото и несъвършено на практика да се е изживявал този идеал, целта обикновено е била една и съща: мъжете осигуряват материално жените, а жените ги глезят и утешават. Поради цял куп причини, мъжете вече не осигуряват финансово жените както преди. Същевременно жаждата у мъжете за комфорт, утеха и насоки от жените изглежда става все по-шумна и по-належаща.
Новата генерация мъже обаче иска все повече, а не дава почти нищо в замяна
Ако "кризата на мъжете" не е била досега в центъра на глобалните дискусии, "Краят на мъжете" на Хана Роузън със сигурност постигна този ефект. Анализатори от целия политически спектър възприеха основната й теза: момчетата и мъжете изостават академично и професионално, защото мъжете са по-малко "гъвкави" от жените, по-неспособни да се адаптират бързо към икономика, която е "все по-индиферентна към мускулната сила".
Дали тази болест по мъжкото съсловие е така масово разпространена, както Роузън твърди, е спорно; а това дали мъжете са сравнително по-ригидни и по-малко адаптиращи се от жените е оборено донякъде от историческите свидетелства. (По време на индустриалната революция безброй мъже са извършили бързия и труден преход от земеделска към фабрична икономика с различни степени на лекота.)
Едно обаче е безспорно: книгата на Роузън засяга чувствителна струна у жените, уморени от безцелността, несигурността и липсата на настойчивост, която изглежда е заразила толкова много млади (и понякога не толкова млади) мъже.
Съвременният мъж е зависим, на моменти направо жалък, и неспособен да се оправя сам
В отговор на твърденията на Роузън, че краят на мъжете също така вещае и безпрецедентна ера на женска сила, журналистката и писателка Клои Ангиал твърди, че хитовият сериал HBO "Girls" отразява "по-пълна картина какво означава да бъдеш млада американска жена в ерата на края на мъжете."
Аргументът на Ангиал е, че младите жени в шоуто са също "объркани... лишени от твърдост и замах, какъвто ни описва Роузън." Ако в някаква степен "Girls" точно отразява съвременната култура, това е валидна критика. Има обаче и друг аспект на сериала, който все пак подкрепя тезата на Роузън: притеснителната слабост на много от мъжките герои в него.
Мъжете може и да не са в "края" си, но в "Girls" психологическата им зависимост е на показ повече отвсякога. Образцов пример: Чарли, гаджето на една от основните героини - Марни. Докато правят помирителен секс в неговия болезнено поддържан апартамент, Чарли започва да я моли: "Не ме изоставяй! Недей да ми създаваш усещане за безопасност и след това да ме изоставяш."
Марни, която е искала отново да се събере с него, е толкова ужасена от неговото отчаяние, че къса с него още по време на секса. Смеем се и от недоверие, и от неловко признаване на детинския, трескав стремеж на Чарли към безопасност. Съчувстваме на Марни за отвращението й към този безнадежден непораснал мъж, който се поддържа - и говори - като жена, но рухва като напълно съвременен мъж.
Жените сега са обект на постоянни молби от мъжете "Кажи ми какво да правя!"
Същата тази мъжка потребност не само за признание, но и за спасение и насока, личи напълно в така хваления от кинокритиците филм "Синя валентинка" от 2010 г. Райън Гослинг и Мишел Уилямс играят млада двойка, чийто брак се разпада; в болезнената сцена преди края, Дийн (Гослинг) отчаяно моли Синди (Уилямс): "Не знам какво да правя, нямам представа какво друго да направя. Кажи ми какво да правя? Кажи ми как да постъпим? Просто ми кажи, и ще го направя."
Молбите на Дийн са едновременно сърцераздирателни и много познати; нещо повече от призив да не бъде изоставян, това е безнадежден мъжки зов за постъпково ръководство в живота, което жените и приятелките няма как да притежават.
Тази маскулинизация на емоционалната зависимост не се случва само в киното и телевизията. Журналистът и издател Том Метлак критикува тезата на Роузън от "Краят на мъжете", заявявайки, че мъжете не са "на края", а просто страдат от "жажда за любов и смисъл в епидемична степен."
Том пише, че повечето мъже имат трудности да разберат "какво означава да бъдеш мъж, да бъдеш добър, да се опитваш да правиш неща, които са невъзможни, въпреки твърде малките шансове." Дайте на тези полагащи огромни усилия млади (и не толкова млади) мъже малко почивка, казва той; нека "спрем да противопоставяме мъжете на жените."
Мъжете жадуват за нормални отношения с други мъже и жени, заявява той. И е прав, естествено. Но макар да не е точно изказването на Дийн "Просто ми кажи какво, ще го направя," призивът му е доста близък: "Ако разбирахте поне малко колко много се старая, бихте ме оставили на мира."
Един основен липсващ елемент от пъзела на темата за "края на мъжете" е не само степента, в която мъжете са отстъпили "гъвкавостта" и "усилията" на жените в живота си, но и степента, в която мъжете вече се обръщат към жените не само за партньорство, но и за наставничество, вдъхновение и насока.
Това, което прави герои като Чарли, Дийн и лицата от книгата на Роузън толкова разпознаваеми е съчетанието от стремеж да угодиш на хората и пасивност, които имат за цел да принудят младите жени да поемат инициативата и да дават инструкции на мъжете, които обичат.
Жените се умориха да са силни и успешни, но да остават емоционално пристанище за слабите си мъже
Мъжете, твърди Метлак, са изпълнени със стремежи: да говорят, да бъдат разбрани, да бъдат приети. Мъжете имат по-голяма емоционална дълбочина, отколкото им признаваме. Това, което той не казва, е, че мъжете в наши дни имат толкова по-малко емоционална устойчивост, отколкото е нужно.
Съвременната женска версия на "мъжкия стремеж" не е само амбиция, тя е и умора. Част от тази умора може да се дължи на "феминизацията на успеха", която Хана Роузън описва. Но със сигурност сериозна част от тази умора идва и от реалността, че дори толкова много жени да надминават мъжете в образователен и финансов аспект, от тях все така се очаква да играят традиционно женските роли на съчувстващ слушател и постоянен окуражител. Да плащат наема. Да го карат да се чувства защитен и в безопасност. Да му казват какво да прави и как да бъдат нещата. И същевременно да изглеждат секси в очите му.
Проблемът е не само че мъжете може да имат по-големи затруднения да се адаптират към бързо променящата се икономика. Проблемът е - както, изглежда, разбират и Хана Роузън, и Лена Дънам (създател, сценарист и звезда в Girls) - че нарастващ брой мъже очакват от жените да служат за постоянно достъпни емоционални тихи пристанища в лутането им в прехода към зрялост и самодостатъчност.
Няма нищо странно, още по-малко нещо обезпокоително в безсилието на мъжете, които от прегръдките на любимата мама се насочват към прегръдките на „любимата жена”. Това е страничен ефект от залязването на западната цивилизация.
Елена, той каза много повече неща. Иначе, всеки търси най-добрия за него си.
Да бре всеки, пробвай да го обясниш това на някой "практичен" маж, който се кефи на едно, а за разплод търси съвсем друго. Тия със закон трябва да ги забранят, че жените не знаят вече кое е ляво, кое дясно, кое север и т.н.
Проблемът, всъщност, е че хората стават все по-големи егоисти и губят способността си да обичат и да се обвързват. Примерът даден в статията е доста показателен. Оставям настрана пълната сценаристка глупост някой да тръгне да се обяснява по време на секс. Обаче мъжът очевидно има желание да остане с тази конкретна жена и й го казва, а тя ужасена го напуска (щото той имал желание да е с нея). Кой е кривият в случая? Ясно е, че искат да ни втълпят, че мъжът е жалък и не заслужава жената. Обаче така ли е? Според мен се иска много смелост да си признаеш пред някой, че си зависим. Иска се смелост и да се обвържеш, а не се иска никаква да си тръгнеш. Обаче на жените им е втълпявано вече от всякъде, че трябва да са независими, самостоятелни и ето, че вече те са тези, които са неспособни да се обвързват и да създават връзки. От страх, не поради друга причина.
виж, жените винаги са били свръхголеми егоисти. векове наред светът се е въртял около малката принцеска. сега нещата се изравняват, поради ред причини. малката принцеска е толкова голям егоист, че иска само още права, но не и още задължения. това са нещата накратко. а и спрете да ми сравнявате домакиня с работник. смешно е... едно е да си седиш вкъщи 24/7, да мивнеш днес едни чинии, да смениш малко памперси, утре ще полееш цветят, вдругиден ще изхвърлиш боклука, а междувременно, ако остане време от сериали и спане, ще направиш бъркани яйца. тая простотия, редом с "големата болка при раждане", дето трае 15 минути, ръирш ли, било достатъчно да го играеш големата принцеса на тате/мъжо. че повечето подобни путки и обвняват мъжете в "синчето на мама"... айде да си говорим вече право куме в очи. лигава работа сте в бол;шинство и най-малкия зор ви пртави "мъченици". на тати сладуранките
Империал, права си. Но, както вече го коментирахме, това също е в първичната природа на мъжа. Природата иска така от него Друг е въпроса доколко той може да осъзнава и да се контролира. Някои могат, други -не.
винаги много ме е кефела следната черта при жените - когато някой очевиден факт не ги устройва - действат все едно той не съществува и си завират главите в земята. това че задниците им стърчат нагоре не ги притеснява. така или иначе са свикнали на тая поза.
Жените, мъжете...ами, Фолън писал си тук разни работи дето така дефинирани се разбира, че важат за всички жени/мъже съответно. Ама като чета, съдби разни, както и характери. Не мисля, че са под общ знаменател всички. Да не влизаме в детайли. А за раждането съвсем си неподготвен да се изказваш. Има леки случаи, но има и доста тежки такива. Хайде, да не влизаме в подробности, че е дълга тема. Дай боже един ден да станеш баща, ще разбереш
аха... когато ти бачкаш като чистачка - случаят е общ, а когато си шеф на водопад поне - заслужаваш поклон до земята? аз лично, и в двата случая, ще се усмихна снисходително, особено като покажеп непокрито женско самочуствие.
странно ми е, мъж със заплата 500 лв. е доволно сдухан, сякаш няма хуй, а има дупка. а жена съ сзаплата 500 лв. ходи като принцеса, сякаш няма дука, която се нуждае да запълни, а има 20 сантиметров хуй. няма логика в тая работа.
ебаси грандиозните глупости! първо жените искат мъж, който да ги зачита като личности, да се съобразява с тяхното мнение, да изпълнява желанията им и да показва чувствата си. лека-полека мъжете почват /донякъде/ да пасват на описанието. и тогава жените заявяват "ау, мъжете са станали лигльовци". е ми **** **** ***! както казва Иванчо в оня виц, "докато не решите къде са ви п*тките, няма ляб!"
Фолъне, тотално грешиш за домакинята, но и няма как да знаеш при положение, че никога не си бил. Всъщност и никога не си раждал и не ти се е налагало да носиш 10кг корем. Реално въобще не познаваш жената, но пък се опитваш да я принизиш максимално, за да се чувстваш по-добре като мъж. Браво, ти си мъж, дерзай! Жената, която реши един ден да те вземе, ще бъде жестоко наказана за тази си грешка. Не знам дали разбираш, че за да просъществува едно семейство заедно поне единият от двамата трябва да направи компромис със своите амбиции, за да подкрепи другия. Ако това не се случи, семейството се разпада. Обикновено жената прави тези компромиси, защото за нея е по-важен домът и децата, както и тя е тази способна да се радва на малките неща в живота (не говоря за малки пишки). И да, една жена може да бъде щастлива и с 500лв, един мъж не може. Но както моят мъж твърди, чрез мен той успява да забележи тези малките неща, да се почувства у дома и да бъде щастлив. Така че не подценявай жената, не гледай на нея като на мъж в пола, защото жената е нещо различно (не е и онези феминизирани глупости). Да, жената може да бъде умна, интелигентна, изобретателна и все още да иска просто да има семейство, а не да открива бозони. Жената може да е стигнала до високи позиции в кариерата и да зареже всичко, за да направи щастлив един мъж и самата тя да е десетократно по-щастлива от този си избор. Може да падне, да се изправи и отново да носи топлина и уют. Защото е жена! Жената не е мъж и никога няма да я разбереш. Нещата, които се опитваш да рационализираш и сложиш като наши мисли, не са наши. Ние не сме рационални, ние сме чувствени и емоционални, действията ни рядко са преднамерени, но винаги целенасочени. Жената е цвете, скъпоценност и колко и да се опитваш да ни оцапаш, истината остава тази: всеки един мъж (без гейовете) работи, живее и мечтае да срещне и остане с онази истинската жена и всичко, което прави всъщност е за нея.
падналия, много малко си чел, по презумпция жените не са егоисти, това го нема у технио мозък именно поради тая простичка причина, че е тяхна грижата за продължението на рода или както и да го наречеш. и да, жената може да е щастлива с 500 лева, а мъжът не, щото той се пак има неква отговорност, нали и затова няма как да е щастлив, ако жена му взема колко него или повече, което вече е проблем
Поради цял куп причини, мъжете вече не осигуряват финансово жените както преди. Същевременно жаждата у мъжете за комфорт, утеха и насоки от жените изглежда става все по-шумна и по-належаща. Новата генерация мъже обаче иска все повече, а не дава почти нищо в замяна ... А така!Сега ще видите вие като всички станем жени и почнем да се киприм и лафим по цял ден! И когато решим да топлим офиса вместо да слезем в цеха Ще видим тогава кой ще върши истинската работа и кой кого ще храни
и могат да скрият шапката на много от мъжете в почти всякакви ситуации, където не се изисква груба мъжка сила. ... Ба то кто гледам колко жени-прасета и жени-слонове ходят по улиците... Може да поспорим за масата.А силата е масата по ускорението