Когато получава прякора си Топчо, Васил е с петдесетина килограма по-тежък. Малко преди бала се налага да смени костюма си, купен два-три месеца преди да отслабне драстично (с ходене, неядене, пиене и пушене), „защото ми стоеше като спален чувал".
14 години по-късно, спалният чувал е от любимите му аксесоари. И като човек с подобен фетиш, Топчо ходи където си иска.
Изпълнява мечтата на всеки изкривен от офисния си стол одухотворен бачкатор, когото непрестанно го гъделичка по задника някакво робинзонкрузонско духче:
да се отсвири някъде сам за неопределено време
Миналата година прекарва 15 дни сам самичък на най-самотния плаж в България (моли да не уточняваме мястото, за да си остане такова).
Не че е някакъв сдухан интроверт. "Просто имах тежка година и така го реших", споделя Васил. Без компания, първите три дни не му е много забавно. Най-близкият къмпинг е на 5 км от мистериозното място, но в края на първата седмица вече няма нужда да ходи до там.
Освен един-два пъти за запаси от чили, хляб и тютюн - основната му храна на "острова".
"Накрая дойдоха някакви граничари да ми кажат, че ме гледат от две седмици и се чудят не съм ли полудял", разказва Васил.
Защото има такива дни, болезнената идея за които могат да пробият дупчица в балона от церебрална течност около мозъка ти, докато сега се взираш в някое важно прессъобщение - просто седиш и гледаш пред себе си:
море, делефини и лебеди ("два от които ми изядоха хляба").
Може и да се досещаш къде е мястото, както и че не е за всеки. "Последният ден дойде един приятел, който със стъпването на плажа си счупи крака..."
За да се пропагандираш за подобен вид "солотуризъм", можеш да гледаш клипчето му My Own Summer (I Know What You Did Last Summer)
Ще намериш и другите "простотийки", както нарича нещата, които снима и монтира - често, когато няма какво да прави в 4 сутринта.
Извън неконоформисткия си начин на забавление и снимане Васил (32 г.) е мултимедиен редактор в News.bg. Накратко - монтира видеа и репортажи на теми като "Бойко откри това, Цецо заяви онова".
Би бил най-колоритният образ във всеки офис, най-малкото заради копчетата на ушите си, реге брадичката и джунглата от татуировки по тялото си.
Васко е създател на един от най-посещаваните блогове в Blog.bg, посветен на татуировките. С над един милион и сто хиляди посещения това го поставя на челните места в годишната класация на платформата. Прави го от любов към татуировките, без да подозира, че хората толкова много ги влече това.
Първите седем
За първи път вижда татуировка през 1984 г., още преди да започне училище. "Беше на един съсед, аптекар. Жена с кон. Сега ако я видя, сигурно ще ми стане смешно, но тогава бях поразен... Майка ми, разбира се, беше много против. Дълго време нарочно й пробвах психиката, като се прибирах с надраскани с маркер "татуировки". И накрая просто се прибрах с две истински...", разказва Топчо за главата на бик на дясното рамо и плетеницата на карака, която сега е закрита с петолъчка.
"Тези татуировки нямаха някакъв определен символ. Следващите обаче бяха свързани с разни неща. Елфите си ги направих след като проядох гъби..."
Сега има ръкав от татуси на едната ръка и огромна, недовършена глава на Хан Аспарух на гърба, която ще дорисува във Финландия, където е създателят й - приятелят му Нушо.
На гърба му е татуирана и стилизираната пиктограма на сакралната сричка Oм - "заради асоциацията й с цифрата 3 мутрите на плажа много ме бъзикаха, че съм от волейболния отбор на България".
Майната й на болката
След толкова тату опит, сега на Васил му се върти в главата по-голямата тръпка Body suspension (онова дето висиш на собствената си кожа, пробита от куки).
"Много ми се виси", светва. На 2 октомври ще ходи да пробва в зала "Христо Ботев". "Яко е. Няма кръв... почти. Единствено ме притеснява да не хвана хепатит. И да не припадна".
Нарича подобно мъчение проверка на психиката: "Човешкото тяло е такова, че можеш да правиш с него каквото искаш, много носи на болка... А и в градския транспорт тялото ти се чувства доста по-мъчително..."
Наскоро се е пристрастил към нови превозни средства - рафтове и каяци - това е единственото, успяло да го запали след парашутизма и спортната стрелба. А последното му екстремно преживяване е 4-дневен поход с лодка по реките Бяла (Русенско), Янтра, и Дунав, по която отново стигат до Русе.
"Страхотен релакс", казва с носталгия Васил, за когото опасния водовъртеж, в който попада групичката по време на разходката, е просто нещо много яко за снимане.
И нейно величество гората
Не понася понятието туристи (такива стадни сформирования, дето не забелязват подскачащите футболни топки под моста на Тибър, запленени от тучния остров насреща), откакто е завършил Колеж по туризъм. Особено след като една колежка, на която казал, че е от Ямбол, заключила: "А, да - там до Димитровград и Силистра..."
„Не ми се стои в града, знаеш колко е криво", казва Васил, чиято идеална представа за туризъм е „сам в Странджа". Там майка му е родена - насред гората в една каруца.
"Няма такава гора. Засега съм изкарвал сам едва по два дни, иначе с приятели и повече".
Често се случва да прави път на група малки глиганчета, разчитайки на добонамереността на майка им. Никога не си носи защитни средства, дори и нож. "И да извадя нож на някой глиган, направо ще ми се изсмее".
За гъби вече не ходи (а и семиланцеата вирее в Рила)
Знам какво ще правя това лято
"Тия дни най-добрият ми приятел се прибира от Афганистан след 6 месеца военна служба. И мисля да му направя едно много шарено лято - малко Бърно и Прага, малко Париж, малко Амстердам, и, много ясно - Черно море..."
Цялата тази програма е плод на бас между двамата за екскурзия до Ямайка: "Преди няколко години се бяхме обзаложили - казах му, че ако стане военен, ще се превърне в пропаднал алкохолик. А той даже спря да пие..."
