Подготовката преди заминаване на почивка е доста трескаво изживяване. Затова приемете този съвет: направете кратка пауза. Когато куфарът е опакован и сте готови да тръгнете, спрете се за момент.
Седнете. Запазете спокойствие и тишина за минута-две.
"Сидеть на чемоданах" ("седене на куфарите") е стар обичай, познат ритуал на всеки, израснал в Русия, в някоя бивша държава от комунистическия лагер, или в семейство от диаспора, придържала се към традициите на родината. Преди всяко пътуване семейството, облечено за излизане, сяда в пълно мълчание за кратко. При някои това може да отнеме между 5 и 10 секунди, а при други - цяла минута. Едва тогава всички стават и заминават на път.
Мнозина все още практикуват този езически обичай, но вместо на самите куфари - се разполагат на столове. За някои е просто навик, за други - истинско убеждение, че това ще донесе добър късмет.
Обичай със спорен произход
"Седенето на куфарите" е един от многото руски обичаи, свързани със символизма на прекрачването на прага и пътуването. За първи път то се споменава в текстове от началото на XIX в., когато историците започват да документират фолклорната култура, но традицията несъмнено е много по-стара. Точната причина за седенето на куфарите е неясна.
Според една от теориите за зараждането на този обичай, в пред-християнска Русия богатството се е влияело от домашните духове. Ако някой прекоси прага и тръгне на път, но след малко се върне да вземе нещо забравено, домашните духове се обиждали и разваляли пътешествието.
Отделянето на миг, в който човек да поседне и да помисли, съответно би трябвало да му помогне да се сети за пропусната вещ. Това би му спестило „предизвикването" на нещастие. Ако си спомни нещо, докато седи на куфара - значи домашният дух или някой светец му е подсказал, че не е напълно готов за пътуването.
Други свидетелства показват, че някои селяни са използвали този момент на седене на куфарите, за да се помолят на религиозна икона за благословия.
"Седя на куфара" също така се използва като идиоматичен израз, означаващ "Тъкмо ще тръгвам". Например: "Тъкмо седях на куфара, когато телефонът звънна и научих новината."
Младите руснаци разказват, че ако попитат родителите си защо сядат на куфарите, никой не би могъл да даде ясен отговор на този въпрос. Това просто е традиция, която "носиш в костите си."
Психологически носи приятно усещане - просто кратък момент на почивка.
Това прави ритуалът универсален - всеки може да стори същото, ако възприеме тази практика като възможност да се успокои и да "живее в себе си"- по думите на руския поет Фьодор Тютчев - преди всяко напрегнато пътуване. Това е време за медитация, самовглъбяване, последно преглеждане на списъка с важни задачи или просто възможност да оставите съзнанието си да блуждае към предстоящите дни на пътувания, като си представяте как са освободени от домашните ви демони.
Съзнателното гледане напред всяка сутрин, а не само преди пътувания, може да има чудесен психологически ефект, твърди науката. Мисленето за бъдещето е това, което отличава хората от другите същества, а насочеността към бъдещето повече, отколкото към миналото, влияе върху съзнанието на човека в настоящето.
Пълноценно сбогуване
Има още една версия за произхода на обичая със "седене на куфарите": това се прави, преди гостът в къщата да се сбогува. "Всички присъстващи стават сериозни, мълчаливи и изпадат в размисъл," пише Торбьорн Лундмарт в книгата си от 2009 "Истории за здравей и довиждане".
"Просто няколко минути размисъл между хората, които скоро ще се лишат от компанията си за известно време: ‘Ще ми липсваш -‘И ти ще ми липсваш", пише той.
Това е прекрасна идея, особено в епоха, когато бързаме от едно изживяване към друго, без да отделим поне миг за емоционалното изживяване. Много неща могат да се променят в живота на семейството и приятелите - за добро или лошо - между две визити или почивки.
Седенето на куфарите няма да спре времето, но може да внесе малко спокойствие и да запази в паметта момента на тръгване.
