Пристрастените към висококачественото кино знаят много добре, че великите филми могат да действат като скъпа дрога, но без драматични психосоматични странични ефекти. Някои от най-разкошните проявления на седмото изкуство черпят своето вдъхновение от наркотиците.
Тук не става въпрос за филмите, правени от надрусани хора (гледаме към теб, Оливър Стоун!), сред които също има шедьоври, а по-скоро за онези творби, улавящи по въздействащ начин едно от най-разрушителните влечения на нашия вид.
Безброй тематични заглавия се опитват да пресъздадат динамиката на сложните отношения между човек и отрова, но не са много онези, които водят до пристрастяване. Ето някои от тях, сортирани според вида дрога, чийто портрет изграждат.
Хероин
Малко филми „инжектират" повече кинематографична наслада в съзнанието на ценителите от шедьовъра "Трейнспотинг". През 1996-а великолепният визионер Дани Бойл филмира книгата на шотландския литературен хулиган Ървин Уелш със същото заглавие и показва вълнуващата и шокираща картина на зависимостта.
"Ще желае ли господинът чесново хлебче към основното меню?" - хероиновият ветеран "Превъзходната Майка" пита младия единбургски наркоман Марк Рентън. "Не благодаря. Ще започна директно с интервенозно инжектиране на твърди наркотици, моля" - отвръща абситнентния Марк. Иглата пробива изпъкналата вена, боклукът се просмуква в кръвта на шотландеца и той потъва в мекия килим на фона на песента "Перфектен ден" на Лу Рийд.
"Трейнспотинг" прелива от иконични сцени и запомнящи се моменти. Този магнум опус е автентична киноманска дрога.
Друг легендарен хероинов момент в киното е от "Криминале" - Винс Вега (Джон Траволта) пазарува първокласна стока и после я опитва преди да отиде при Миа Уолъс (Ума Търман). Тарантино поетизира хероина в поредица от упойващи кадри, преди да покаже ужасната му страна.
Кошмарният хероин е централен герой и в огромни филми като "Среднощен каубой", "Лошият лейтенант", "Мъжът със златната ръка', "Трафик" и др.
Кокаин
Белите магистрали са отговорни за епична филмова инфраструктура, Почти няма заглавие, представящо разгулната действителност на 70-те и 80-те години на миналия век, което да не разчита на белия прах в ролята му на драматургичен и естетически ключ към цяла епоха.
Най-експресивното кокаиново произведение е мафиотския епос на Браян Де Палма "Белязания" от 1983-а. Кубинският гангстер Тони Монтана е абослютното кокаиново животно и върховно творение на актьора Ал Пачино. Воден от неутолима жажда за бърз материален успех, Монтана изкачва наркотичния Еверест, но губи душата си на слизане. Накрая пада от своето кокаиново възвишение, но не преди да е „изшмъркал" върха му.
Кокаинът е важна съставка от рецептите за съвършенство на още много гангстерски класики - "Кръстникът", "Добри момчета", "Казино". "Пътят на Карлито", "От другата страна"... "Пудрата за нос" разкрасява и носталгични шедьоври като "Буги нощи" на Пол Томас Андерсън.
LSD и други психеделични палавници
Халюциногенните наркотици са фундамент на 60-те години и спомагат за избухването на контракултурата. В киното те са най-ярко представени от шедьовъра, който ознаменува тъжния край на хипи революцията - "Волният ездач" от 1969-а. Творбата на Денис Хопър и Питър Фонда представлява гигантски "трип", но в цялата тази психеделична вакханалия има ценно послание за претопяването на бунта и краха на илюзиите.
Важни LSD заглавия се намират в жанра на музикалните филми - "Доорс", "Жълтата подводница" и, разбира се, "Стената".
Марихуана
Канабисът е лек и сравнително безвреден опиат. Затова и в киното не носи онази морална двойнственост, типична за другите дроги. Тревата захрани цял поджанр с комедии като поредицата за Чийч и Чонг, описваща нелепите приключения на две напушалки. Джойнтът има изключително добра репутация в европейското и независимото американско кино и там употребата му често е показвана като напълно нормална социална активност.
Ако трябва да откроим едно гениално филмово произведение, вдъхновено от мултифункционалното растение, това ще бъде шедьовъра на братята Коен от 1998-а "Големият Лебовски". Джеф Бриджис играе "Пича" - жив фосил от хипи културата на 60-те, който през 90-те се е превърнал в "най-мързеливият човек в Лас Анджелс", но не без помощта на тревата.
Коктейли от дрога
Някои от най-великите наркомански филми просто не могат да останат верни само на една дрога. Кошмарът на зависимостта е експониран по безкрайно тревожен начин от Дарън Аронофски в "Реквием за една мечта" през 2000-a година. От изгниващата ръка на пристрастения до унизителния публичен секс за доза - тук най-екстремно се виждат опустошителните резултати от зависимостта към наркотиците.
Коренно различен хедонистичен ъгъл към консумацията на много видове дрога предложи "Вълкът от Уолстрийт" на Скорсезе. Джордан Белфорт, изгран от Леонардо Ди Каприо е пристрастен към половин дузина вещества и всичките ги желае в конски дози. Неговото влечение е представено почти изцяло в комедийно-купонджийски, развратно-консуматорски контекст.
Но абсолютният шампион в тежка наркоманска категория е култовият шедьовър на Тери Гилиъм "Страх и омраза в Лас Вегас" от 1998-а. Екранизацията по едноименния роман на Хънтър С. Томпсън е "свирепо пътешествие до сърцето на американската мечта".
Антигероите на филма Раул Дюк (Джони Деп) и Д-р Гонзо (Бенисио дел Торо) отиват в Лас Вегас въоръжени до зъби с два пакета трева, 75 топчета мескалин, пет картона мощно LSD, почти пълна солница кокаин и цяла галактика от разноцветни стимуланти,транквиланти, възбудителни, приспивателни.... Каталогът с дрога на Дюк и д-р Гонзо гарантира гаргантюанско разширяване на съзнанието, последвано от тотален колапс.
Едно е сигурно. "Страх и омраза в Лас Вегас", както и повечето от изброените филми, става за предозиране.
