Как жените преживяват раздялата

Адел държи света в краката си, но самата тя признава, че няма всичко, което би искала. В ново интервю тя споделя, че би "направила всичко", за да бъде отново заедно с момчето, което я е вдъхновило да напише хитовата си песен Someone Like You. Въпреки че е известна, 23-годишната звезда си остава човешко същество с уязвимо сърце.

Рядко се срещат жени, които могат да се изправят и да продължат напред веднага след раздялата с любимия. Черил Коул например прекарва цели месеци в пословични страдания след раздялата си с Ашли Коул. Подобно на нея, Деми Мур също е омърлушена след краха на брака си с Аштън Кътчър. Да не говорим за Ким Кардашян, която със сигурност крие някои дълбоки рани зад лъскавия външен вид.

В реалния живот на обикновените хора, често можем да открием неизгаснало пламъче в дълбочината на душата ни, което е и нашата ахилесова пета. Всички жени са минавали през едни и същи стъпки, подкрепяни от животоспасяващата в такива ситуации комбинация от много сладолед и вино (или твърд алкохол).

Повечето хора преживяват раздялата по един и същи начин - ближат си раните, следят активността на бившия си партньор в интернет, говорят непрестанно за него и давят мъката в шопинг терапия. Постоянно си повтарят, че са "продължили напред", но една малка част от тях - предимно егото - остава наранена и решена да си отмъсти. 

Ето ви един ускорен майсторски клас по справяне с раздялата: 

#1 Погрижете се за здравето си 

Доказателството, че разделите се отразяват зле на здравето ви, се намира в ново проучване, според което разделите и другите типове емоционални страдания могат да накарат сърцето ви да спре да бие за момент - в буквалния смисъл.

Изследването доказва, че мозъкът използва едни и същи свои части, за да се справи с емоционалната и физическата болка, което се отразява едновременно на нервната система и чувствата ви.

"Жените могат да бъдат засегнати от раздялата на психодинамично ниво, което означава, че ако са ядосани, вероятността от сърдечен удар е много по-голяма," обяснява Алисън Кийтинг от клиниката bWell. "Адреналинът, който преминава по тялото в този момент, втвърдява артериите, което може да се окаже пагубно за хората, изпаднали в пристъп на ярост".

Най-добрата тактика след раздялата е да се върнете отново в играта. Добре познатото средство за облекчаване на стреса, а именно физическите упражнения, също помагат за възстановяването на хормоналния баланс. Освен това благодарение на тях изглеждате доста добре, което определено е предимство, ако вече сте необвързани. 

#2 Страдайте...но не прекалено дълго 

Фактите са си факти: раздялата е нещо болезнено. "Жените мисловно изграждат картина на бъдещето си с мъжете, които срещат... дори на първата среща те си представят сватбата си и семейния си живот с този човек. Ако сте инвестирали много в една връзка, тъгувате по бъдещето, което сте мислили, че ще имате, но няма да се състои," разкрива психоложката Джени Грейнджър от Ирландската школа по живот.

"Трябва да си позволите да почувствате тази болка и това е процес, през който трябва да преминете, така че изплачете сълзите си и потърсете подкрепата на приятелите си". Тази фаза обаче трябва да бъде ограничена: "Дайте воля на тези чувства за няколко дни," съветва Грейнджър. "След това се опитайте да си възвърнете силата, независимо колко тежка е била раздялата". 

#3 Не използвайте Facebook като оръжие 

Лесно е да познаем кога едно момиче тъкмо се е "освободило" от една връзка, защото изведнъж профилът й във Facebook е изпълнен с възклицания как "животът е ПРЕКРАСЕН!" и "има толкова МНОГО секси мъже в живота ми сега! УЖАСНО съм щастлива, направо лицето ме боли от всички усмивки - не виждате ли?!"

Златното правило на Facebook е, че ако казвате на всички колко прекрасен живот имате, той вероятно въобще не е толкова прекрасен. Ако наистина беше такъв, нямаше да сте онлайн и да пишете за него. Определено не и в три сутринта в петък срещу събота.

Ако се опитвате да поддържате подобен имидж заради бившето си гадже, вашите усилия са напразни. "Можете да се уверите, че имате чудесни ваши снимки онлайн, но на практика повечето мъже не се интересуват от подобни неща," предупреждава Джоан Мълвил от Ирландската интернет асоциация.

"Шансовете той да погледне профила ви са почти нулеви. Ако искате да си отмъстите след раздялата, много по-продуктивно би било да се молите любимият му отбор да загуби следващия мач". 

#4 Не се събирайте отново 

Ако сте сложили край на връзката си, има голяма вероятност по-късно да почувствате, че сте направили голяма грешка. Жадни за внимание и изплашени от големия лош свят на свалките, някои хора биха предпочели да се върнат в сигурните обятия на бившия си партньор.

"Нормално е да си мислите, че сте постъпили грешно като сте скъсали с някого," успокоява ни Лиса О'Хара, автор на "Краят на връзката: да оцелееш на емоционалната въртележка на раздялата".

"Може би вашето бившо гадже ви е подкрепяло много в миналото и сега се борите с нещо. Опитайте се да намерите друг човек, който да ви помага в трудностите," съветва тя. "Проблемът е, че ако не разберете, че е нещо нормално да ви липсва бившият, може да направите голяма грешка".

#5 Не тръгвайте на "лов" веднага 

Отдавна хората твърдят, че за да преживееш един мъж, трябва веднага да легнеш под друг, но това не е вярно.

"Ако си счупите краката, ще ви отнеме доста време да се възстановите," обяснява Грейнджър. "Същото се случва, когато сте с разбито сърце. Трябва ви време да се осъзнаете и да разберете какво сте научили за себе си - и какво искате и не искате в следващата си връзка".

#6 Не идеализирайте досегашните си отношения

Свалете розовите очила и погледнете обективно на нещата. "В края на всяка връзка ставаме много романтично настроени към миналото," наблюдава Грейнджър. "Разбира се, реалността може би се разминава с вашата представа. Вземете лист хартия и напишете истината за него - какъв човек е и какво се е случило във връзката ви, за да приключи тя така".

О'Хара добавя и че е "нормално да идеализираме човек, когото сме загубили. Въпреки всичко, това ви пречи да продължите напред. Често вярваме, че изпитваме силни чувства към бившия си, без реално да се питаме дали това наистина е така". 

#7 Имайте милост над себе си 

Подарете си една седмица, в която да гледате романтични сериали и да ядете нездравословна храна до припадък, но се уверете, че наистина става въпрос само за седем дни. През това време се опитайте да устоите на изкушението да размишлявате и да се вините за миналото.

"Милостиви ли сте спрямо себе си, или постоянно се обвинявате за миналата ви връзка?", пита Грейнджър. "Трябва да се цените и да възвърнете силите си". 

#8 Не блокирайте в този процес

Експертите твърдят, че няма лимит на времето, когато става въпрос за преживяване на раздяла. Въпреки това, ако още продължавате да мислите за един човек дори няколко години след като сте скъсали с него - подобно на бедната Адел, - това вече е проблем.

"Може да блокирате в процеса по преживяването на раздялата с някого - и това често пъти се дължи на факта, че се чувствате изоставени и отхвърлени," обяснява О'Хара.

"Ако наистина ви се струва невъзможно да преживеете един човек след толкова много време, би трябвало да потърсите професионална помощ. Неспособността ви да продължите напред може да произлиза от проблеми, проявили се по-рано в живота ви, които не сте разрешили". 

#9 Излизайте с приятели 

Ако социалният ви живот до момента е включвал повече вечери на свещи, гушкане и мини-раздели, отколкото караоке партита и коктейли, може да се окажете социално неадекватни след тежката раздяла. В такива ситуации е нормално да ви се иска да излизате с приятелите си, за да ви повдигат самочувствието и да ви помагат да се съвземете, но бъдете внимателни.

"Ако сте се отказали от приятелите си заради мъж, трябва доста внимателно и деликатно да се върнете при тях," съветва Грейнджър. "Не е подходящо да плачете на раменете им, ако преди това сте били отчуждени".

#10 Стойте далеч от бившия 

"Повечето жени се опитват да поддържат тази връзка, дори и това да граничи с мазохизъм," твърди Грейнджър. "Този човек е бил част от живота ви, така че е нормално да търсите контакт с него. Но въпреки това се опитвайте да го избягвате на всяка цена.

Да го видите как флиртува с други жени на бара няма да ви накара да се чувствате по-добре. Всъщност това дори ще засили негативните емоции. Всеки път, когато искате да му се обадите или да видите профила му във Facebook, си задавайте въпроса: дали той ви носи спокойствие или стрес?"

#35 еднажена 26.11.2011 в 19:26:58

Аз си пия кафето сама!

#36 еднажена 26.11.2011 в 19:34:05

В тишина...Понякога чета. Не винаги мисля.Аз просто ЗНАМ. А вие сте параноясани - Део ,пък повече.Сега остава да ми обясните какво сънувам.

#37 еднажена 26.11.2011 в 19:45:01

Свети Пергиш

#38 еднажена 26.11.2011 в 19:52:47

Дали, както г-н Апостолов ,за нещо младо не се редиш

#39 еднажена 26.11.2011 в 20:54:05

#40 еднажена 26.11.2011 в 21:00:06

Откровен си до заб(р)ава Успех с Петра желая

#41 еднажена 26.11.2011 в 21:10:48

Май ще се окаже ,че непреходен е и мерака

#42 Мария Магдалена 27.11.2011 в 00:44:39

1. Фобиите. Това са нещо като страхове с мускули. Също както любовта е писък на сетивата, но с музика. И също както музиката е звук, но необяснен... Бля, бля! Толкова странни са коментарите надолу, че реших и аз да се включа. С още по-странен... Моята фобия е от една категория хора, които са безгрешни. Някъде на попрището жизнено в средата те вече знаят всичко. Познават толкова добре света! Срещала съм такива – и мъже, и жени. Само деца не! Децата никога не знаят всичко. Те вечно са любопитни и гледат света и останалите хора със захлас. И винаги сякаш виждат света за първи път. А светът, видян за първи път, е прекрасен! Отваряш очи, и изведнъж виждаш синьо небе и трева. После виждаш и хоризонта. На заспиващия плаж пък има толкова интересни хора! Няма начин да не се влюбиш. Затова и децата са вечно влюбени в абсолютно всичко. А аз винаги съм неимунизирана срещу безгрешните. В мен се включва някакво настървено очакване светът пак да стане нормален. Някак по детски всевъзможен. И почвам да се държа глупаво. И все по-глупаво. И все по-отчайващо глупаво. Което, както знаем, е една безкрайна възможност. Лошото е, че и се чувствам така. ... Понякога всеки от нас прави странни неща. Нали? Прави грешки. Или експерименти. Или просто ей така...Увлича се. Обсебва се. Случва се. Но все ще се намери някой човеко-бог да ти сложи присъда по бързата процедура. Без съд, без изслушване. И аз все съм неимунизирана. Знам, че просто трябва да отмина. Да ми е все едно. Да отвърна по подобен начин, защото кой не може да бъде човеко-бог? Та това е най-лесното нещо! Но не го правя! Просто не мога. А някак ми се иска, ужасно ми се иска... Дори не знам какво. Може би тая полепнала по кожата ми човекобожествена „моралност” да я измие някакъв дъжд, някакъв водопад от целувки... Шегувам се! От вода, разбира се. Просто в полунощното време, което много харесвам, защото тогава минаваш от бета в алфа , се разсеях.

#43 Мария Магдалена 27.11.2011 в 00:47:39

2. Както и да е... Чак пък „словоблудстване”? Чак пък „етерна не-знам-си-какво-беше...” Може да има елементи, но чак пък Франкенщайн? ... Най-умният в историята мъж е казал: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея!” Подтекстът е съвсем ясен – няма безгрешни хора! ... Като ме удари поредният камък, веднага ме обзема някаква вина. Камък-вина, условен рефлекс. Нещо като камък с мухъл. Или като вина в подметките на обувките ми. Поне да беше в тънките токчета Да, нежна е нощта. Казвам едно „Сори!” от сърце и ти предлагам да няма повече камъни. Не може всеки да ти е по мярка. Хората са различни. Децата го знаят. И затова си нямат проблеми с различието на хората. Обичах тая книга, като бях на седемнадесет. За нежната нощ (и ми е все едно дали според тебе тя или авторът й са такива или онакива, или...) ... Като си помислиш само, че след сто години няма да ни има. Че тук ще бъдат други и ще си чатят. Ще изкрейзват в нощта като мене А аз къде ли ще съм? Да пословоблудствам още малко, а? ... После може да напишеш нещо за жалките самотнички? Ужас, почнах разгневена, пък ми мина като се сетих за след сто години! Преди да си го кажа всичкото! ... Сега ще напиша края с усмивки. Наистина се надявам да не остане и милиграм огорчение!

#44 Джоу Гладника 27.11.2011 в 02:17:20

Снощи те четох. В твоя сайт. И се смях. За пръв път от толкоз години на написано от жена, от сърце. Готино бе това за отслабването. Разкошни метафори, борбата ти, Марта, любовниците. Хареса ми страшно Но запомни от Повелителят на душите, мое дете ти никога не би могла да бъдеш вещица, още по-малко и сега си. Разбираш ли ме

#45 Мария Магдалена 27.11.2011 в 02:47:38

Това е първа част от книга, която писах шест години и преди месец завърших. С много части. Моментът на инволюцията на моята вещица. Повече инволюциа нататък няма. Както при тебе няма никаква еволюция, Джоу! Пускам линк, ако някой иска да се посмее с тебе... http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=27355 еднажена, една малка сладурка е на олимпиада в един далечен град и като е така (далече) аз не мога да мигна. Та, сетих се, че имам нещо и за мерака... C'est la vie, c'est la mort Тя го обсеби. Точно като пълна луна на небето. Около нея всички звезди изчезнаха. Очите го заболяха от взиране в извивките й. В лесната й красота. В простото й съвършенство. Бялата й кожа. Но после части от нея взеха да избледняват. Накрая остана само един тънък сърп красота. Докато и той се изгуби. Беше новолуние. Време за нова луна. Затърси я и скоро я откри. Пълнолуние и новолуние. Така се зацикли животът му. Той не се научи на друго. И остаря. Цял живот не беше гледал накъдето трябва. Разбра го късно. Защото, няма по-красиво от пълна луна на небето. Майната му, каза си, c'est la vie! Когато умря, го кремираха. Така беше пожелал. Разпръснаха праха му и новите луни го огряваха в ясна нощ. Нямаше вече очи, но пак ги виждаше. Нямаше ръце, но пак ги милваше. Нямаше сърце, но пак ги обичаше. Защото, подобно на фантомен крайник, той имаше фантомни очи, ръце и сърце. Сега притежаваше само истинска душа и тя, запленена, беше готова да се продаде на всеки дявол, само и само да се сдобие пак с тяло. Пусти мерак, казваше си понякога, тоя мой пусти мерак... И в отвъдното ме съпроводи! Да бях млад сега, ех, нямаше да им простя на тия кръгли луни. Месечинки дивни. Ех, да бях жив поне! Но какво да се прави, c'est la mort… 17-18 юли, 2011 нощите Созопол и тогава беше безсънна нощ, но много готина. ..

#46 vimes 27.11.2011 в 15:45:29

Бааах ...тука кво станало? Все едно е некъв форум за запознанства. Страсти се вихрят, поезии. .. ще си тръгна, няма да си тръгна, живот кипи. Нямате ли си мейлове и скайпове да си ги пишете тез неща и да се сваляте. Така много се затруднява четенето на коментарите по статията.

Новините

Най-четените