Да родиш на 40 не е извращение

Мариела Фроструп вероятно е единствената успешна жена, известна в общественото пространство, която лъже за възрастта си в погрешната посока. Не с много, но все пак тя се описва като "почти на 53", когато е на 52, и ще бъде на толкова още много месеци.

Може би, ако изглеждате прекрасно и имате деца в основното училище, е по-лесно да не се вълнувате от тези неща. Но вероятно това се дължи и на факта, че тя иска да докаже, че по-възрастните майки могат да бъдат също толкова добри родители като тези, които раждат на 20 и нещо.

Тя е родила Моли (сега на 11), когато е била на 41 години, и Дани (сега на 10), когато е навършила 42, след като е намерила (втория си) съпруг на 39 години.

"Доста по-възрастни майки има напоследък. Не съм изродът пред вратата на училището", казва тя за себе си.

И в статистически план тя е права: броят бебета, родени от жени над 40 години, се е утроил от 1991 г. насам. Но все още реакциите са основно на учудване - и се пишат критични статии, когато преди месец Лора Уейд-Гери, висш мениджър в Marks and Spencer, излезе в отпуск по майчинство на 50-годишна възраст.

Според Фроструп шумът около тази вест е доста предсказуем. "Никога не се изненадвам, че това, което изглежда като стъпка напред за жените, се смята абсурдно и вредно за човечеството. Лора звучи като невероятно компетентна и умна жена и няма причини да не бъде също толкова добра майка, колкото някоя девойка, напуснала училище на 16 и родила на 18 години."

Тя изтъква, че един от многото й прочути приятели е неочакван ролеви модел за по-възрастните родители. Това е не кой да е, а вечният секссимвол на Ролинг Стоунс.

"Хората винаги приемат Мик Джагър като пример за родител, който е имал деца в много късен момент. Той е на 56, когато се е родил най-малкият му син Лукас. Имах шанса да го виждам с децата му в много случаи и не мисля, че съм виждала по-добър баща. Той участва във всякакви неща с тях, страхотен баща е, и е впечатляващ. Продължава да участва в техни приключения, в дуели с мечове - блестящ баща."

Фроструп твърди, че по-възрастните майките могат да затворят без съжаление вратата към предишния си, вероятно по-вълнуващ живот, докато на една майка на около 20 надали ще й е приятно да постъпи така.

Трябва обаче да има и някакви недостатъци, нали?

Фроструп дава странно искрен отговор: "За децата това дава усещане за тяхната собствена смъртност - вероятно по-рано, отколкото би трябвало. Те понякога си правят сметките на колко години ще съм, когато те станат на определена възраст. И се чувствам леко виновна за това, изглежда сякаш няма да имам достатъчно много време с тях".

"Те съзнават този факт. И ми се смеят, казват "О, толкова си стара". Но не мисля, че се боят от това. По-скоро се интересуват."

Тя прекарва вероятно повече време в мисли за родителството - и то не заради възрастта си. Сега записва нова поредица за британското Radio 4: Bringing Up Britain, нещо като ориентир в моралния лабиринт на хората, отглеждащи деца.

Фроструп кани редица експерти, често учени, за да обсъждат най-новите изследвания по теми като интернет порнография, конкуренция между братя и сестри или приемното родителство. Има доста драматизъм и кършене на ръце, но и интересни изследвания на въпроса кое оформя човек - вроденото или усвоеното.

В новата поредица първият епизод се занимава с това дали можете да направите детето си по-умно. Отговорът накратко е - само донякъде.

Фроструп изглежда доста спокойна за образованието на децата си и казва, че почти гарантирано ще ги изпрати в местната гимназия на същата улица (макар че, както признава тя, училището е "блестящо" и тя е късметлийка).

Това донякъде се дължи и на факта, че нейното собствено бурно детство не е навредило твърде на успеха й

Родена в Норвегия, тя се мести в Ирландия на 6-годишна възраст. Две години по-късно родителите й се разделят и тя заживява с баща си. Той е международен редактор на Irish Times - и алкохолик - а когато Фроструп е само на 15 години, той внезапно умира. Тя напуска дома си - и училището - скоро след смъртта му, бяга в Лондон и намира работа в музикалния бранш.

Вероятно това е причина да смята, че е по-важно човек да е издръжлив, отколкото да има високи оценки в училище.

"Тъжната истина беше, че обичах училище и науките. И се справях доста добре, което е най-трагичното. Просто емоционалните неща, които се случвиха около мен, направиха нещата много трудни - особено смъртта на татко."

Тя обаче смята, въпреки този водовъртеж, израстването й в старомодната провинциална Ирландия, където неделният обяд е акцентът на семейния живот, я е насочило в добра посока. "Напуснах дома много млада. Имах обаче определени рудиментарни умения, които ме изведоха успешно през живота: способност да разговарям с всеки; усещане, че съм обичана, което ти дава сигурност и те прави достатъчно смел навън, в света; способност да използвам правилно ножа и вилицата, така че когато седя до принц Чарлз или водопроводчик, да знам как да се храня прилично".

Едно от малкото неща, за които тя е строга с децата си, е да ги насърчава да оставят таблетите и да отварят книги

"Като абсолютен книжен плъх, мисля, че това е тотално обучение в областта на всякакви емоции. Научих почти всичко от книгите - те все още ме водят на места, където аз самата не бих се оказала, физически или психически", обяснява Фроструп.

Интернет? Тя не го харесва толкова.

"Интернет, таблетите и джаджите. С тях имам проблем. Вероятно приличам донякъде на либералните възрастни през 70-те години, когато се е смятало, че телевизията е вредна. Донякъде действам на принципа ‘Я ставай от компютъра", без напълно да разбирам, че до голяма степен това им помага за образованието".

В този момент Моли се обажда от съседната стая: "Добре е да не забравяш тези неща, мамо".

Фроструп избухва в смях, но после прошепва, че хаква имейл акаунтите на децата си, за да се увери, че не водят разговори с непознати. И въпреки че децата й нямат телефони, те имат - като милиони други деца в пред-тинейджърска възраст, акаунти в Instagram. Това едновременно я обърква и притеснява, защото избягва социалните медии.

"Нямам акаунт във Facebook. Не мога да ви дам рационална причина. Просто не искам да живея онлайн. Донякъде и заради това, което правя - ако потърсите в Google „Мариела Фроструп", има предостатъчно информация. Нямам нужда да добавям нещо към нея."

Тя допълва, че има "вреден натиск, когато си пред очите на всички" да третираш Facebook като алтернативна медийна трибуна.

"Колко Twitter последователи имате? Колко Instagram последователи? Това е като да преследваш призраци. Всяка седмица или месец има нещо ново, към което трябва да се присъединиш и да имаш огромен брой последователи, иначе проваляш кариерата си."

Тайната на насърчаването на навика за четене у децата й, както казва тя, са "подкупите" - час четене срещу час в Интернет. Същото е и с лишаването от нещо - ако стаята не е подредена, айпадът изчезва безследно.

Макар тактиката й да е достойна за уважение, тя изисква усилия

"Родителството е трудна работа, никой не ти го казва, когато тръгваш да раждаш." Това е абсолютно вярно - и е не по-малко вярно, когато си на 50 или когато си на 20.

"Ще живея, да чукна на дърво, още 40 години. И да се надявам, че през по-голямата част от времето ще съм в перфектна форма и ще бъда добра майка", убедена е Мариела Фроструп.