Летят последните таксита

На 16 март 2001 година Стоян Терзийски излиза от дома си в пет и половина сутринта, качва се в таксито и започва дневната смяна. Денят не се различава от другите, освен че в ранна утрин е спрян от инспектори на ДАИ за проверка на документите. Стоян събира адреси, като останалите си колеги. Няколко часа по-късно нито един от колегите на Стоян няма да работи, а ще протестира пред парламента с искане за оставка на тогавашния вътрешен министър Емануил Йорданов и на правителството на Иван Костов. Причината - една от големите трагедии на прехода - убийството на 3-годишния син на Стоян, Пепи, случило се същата утрин.

В онзи ден единствено самопризнанията на майката не свалят кабинета.

Другият голям таксиметров протест, който помним, е от февруари 2007 година, когато убийство на таксиметров шофьор бързо събира над 500 автомобила в центъра на София. Вътрешен министър тогава е Румен Петков.

През годините има и други синдикални действия и спонтанни протести, някои от които сигурно дори по-многобройни и свързани с чисто икономически условия - било то нови медицински изисквания, лицензионни такси, решения за възрастта на такситата (която, впрочем, бе предизборно увеличена от последното Народно събрание от 10 на 15 години, за да можело таксиметровите шофьори да си поемат "глътка въздух").

Но не са се събирали много таксита, които откровено да протестират срещу конкурент в бизнеса или нова държавна регулация, която застрашава доходите им.

Не е имало такъв протест, ала той наближава.

Придвижва се като бавен влак, тръгнал от западноевропейска гара, който обаче в един момент все пак ще достигне до Централна гара.

Подобни таксиметрови протести заливат цяла Европа и няма никаква причина България да бъде подмината.

Имаше доскоро основателно обяснение, защо България не е засегната - тогава все още се носеха слухове, че основната причина за тези протести - компанията за превоз Uber - ще влиза в България. Сега, когато това е факт, мащабното излизане на таксиметрови шофьори на улицата е само въпрос на време.

Uber конкуренция

Според обяви в социалната мрежа LinkedIn американската компания Uber, която предлага превоз по заявка, вече търси хора за работа в България. С две думи - страшилището вече е намерило убежище в София и всеки момент ще се покаже на светло.

Uber е умната, чиста, приветлива и добре организирана конкуренция на традиционното такси, която предлага по-високо качество, в повечето случаи на по-ниска цена.

Когато сравняваш Uber с такситата в Европа може и да не намериш кой знае каква разлика, но ако съпоставиш 15-годишна Шкода или раздрънкан Опел с нов автомобил и симпатичен шофьор, амплитудата се увеличава. Като добавим към това, че една от основните примамки на Uber е рейтинга на шофьорите, който клиентите дават, сами разбирате, че навлизането на Uber в България ще се забележи.

Uber ще създаде конкуренция и сред самите шофьори.

Като се разчуе - знаете, само с едно споделяне по радиостанциите, че в Uber получаваш възможност за работа далеч по-бързо и изгодно отколкото в традиционна такси компания, пък и клиентите са по-заможни (трябва да използваш смартфон за поръчка на Uber, изисква се регистрация на сметка, предполага се, че не си досаден, пиян и безпаричен клиент), самите собственици на такси компании също ще настръхнат.

Реалността е жестока и дори Робърт де Ниро като истинският шофьор на такси би попсувал.

Защото битката е класова. Класическите таксиметрови шофьори, тия дето познаваме от соца, абсолютните шофьори-професионалисти, минали изпити и какво ли още не, изведнъж получават удар по главата и насреща им изниква нова конкуренция - студенти, пенсионери, полу-професионални шофьори или дори техни доскорошни колеги.

Приятели, които изкарваха хляба си като таксиметрови шофьори във Виена, са разказвали колко жесток е изпита - трябва да знаеш наизуст всевъзможни щрасета, бецирги и маршрути, за да получиш тапия. В Лондон е още по-кошмарен, подобно е и в други градове.

Някакво европейско проучване беше доказало, че шофьорите на таксита в основните европейски градове имат удивително развита памет и необичайно добре развити части на мозъка, точно заради трудните изпити.

Тъкмо си взел изпита, а драмите продължават - такса за лиценз, кредита на колата, ремонти, застраховки, разходите не спят. А изведнъж някакъв тип с GPS, мобилно приложение и луксозна кола се появява на пътя и безцеремонно започва да краде клиентите. Не плаща такси, не се интересува от компанията-майка, не се отчита на никого.

Uber цака и не се замисля.

Срещу традиционният занаят се изправя безплатно мобилно приложение, през което си поръчваш най-близкото такси. GPS избира най-добрият маршрут. Плащането става чрез данните на дебитната/кредитна карта, която си въвел в приложението.

Единственото, което се изисква от теб като клиент е да оцениш шофьора, който те вози. После най-слабо представителите се шофьори могат да бъдат дисквалифицирани от Uber бизнеса.

Клиентът винаги печели. Uber Alles, дето се вика.

Като добавим към това и новата схема за споделяне на такси с марка Uber, която очевидно ще намали цената за превоз на един пътник, заплахата са класическия жълт таксиметров занаят става жестока.

Are you talking to me?

Да, драги ми таксиджия, на теб говори Uber. Чакат те тежки дни.

Новите технологии са на път да обърнат с хастара нагоре и тази индустрия. Ако доскоро се шегувахме, че доставките на пици и таксиметровите услуги няма как да се аутсорснат в Китай, сега това се случва, но по друг начин.

На практика нищо не пречи на Uber да съществува, освен евентуални драконовски мерки от страна на държавата. Налични са както професионални шофьори, така и такива, които биха искали да поработят, за да припечелят някой лев. Такива винаги ще има. Налични си и клиенти, които биха желали да плащат нова услуга и самото използване на нови технологии за получаването й ги привлича.

Uber няма да срещне трудности в България, то е ясно.

Самите таксиметрови компании, които оперират по традиционния начин, могат да реагират по два начина - първият е като обградят Народното събрание и поискат изхвърлянето на Uber от пазара. Вторият е като създадат технологична система за собствените си таксита, която конкурира Uber.

Като познавате родния нрав, каква мислите, че ще бъде позивната по радиостанциите при първия сблъсък с Uber?

Иначе елементарната предизборна сметка, подобна на тази с увеличаването на срока на автомобилите за такси от 10 на 15 години, показва следното - ако само в София има 7-8 хиляди таксита, това са примерно 30-ина хиляди души заедно със семействата им.

Обещай, че ще възпрепятстваш Uber в София и привлечи на своя страна шофьорите. 30 хиляди гласа са си 30 хиляди гласа. Не че самите таксиметрови шофьори в София знаят какво е Uber - показва моят скромен експеримент - но това е друга история.

Скоро ще научат.

(дали отнесоха надалеч огражденията пред Народното събрание?)

*Авторът е програмен директор на Дарик радио