Как да си изберем съпруг

Ей, най-накрая се появи една умна жена която пише статии. Разгеле. Пу да не и е уроки.

Има неква правота у таа статия. Начи много често, вкл. и от близки мои ора, чета и ми се натяква как мъжете априори са лоши. Как за нищо не стават и как жените били едва ли не светици-мъченици дет по милост едва ли не удостояват мъжете с внимание, секс и любов. Начи целата таа работа зе много да ми писва. Ората са си ора - има пустиняци и мъже и жени. Жените искат да бъдат мъже. Яз жена-мъж у една връзка не ща. Нема да се борим нон-стоп кой по-по. Това се праи у мъжка компания. Ако жената иска да се изправи като мъж срещу мъжа - ше загуби. Нейната сила е друга - мека, нежна сила де може много ефективно да управлява мъжа, ако реши. Таа сила у се по-малко жени се среща. Статията е малко крайна що жените, ако си останат само дома, са в уязвима позиция. Ако попаднат на пустиняк и он реши по некое време да ги заебе и нея и децата кво праи жената? Затва, ако ше си седи дома, требва да се изковат такива закони, че таа жена и домочадието да са обезпечени от бащата дори той да ги напусне. Иначе не става работата. Другото, коет ми напраи впечатление е, че пак се искат от жената "жертви" кат да се държи мило, да му готви и да му дава секс....Не моем да проумеем такива доводи...Начи тя едва ли не требва да свърши таа неприятна работа кат готвенето и секса да може да е подсигурена...Що требва насила да се праат нещата? Ако са й неприятни тия неща кат секс и готвене - по-добре ич да не ги праи. То едно нещо праено не с желание нема никъв смисъл от него.

Това, което ми е направило впечатление е, че повечето книги за човешките взаимоотношения са написани от жени и сугурно едно 80 % (да не кажа 90 %) от тези, които ги купуват, са също жени. Това ме убеждава, че жените повече се интересуват от взаимоотношенията си с другия пол, отколкото мъжете. Фокусирането върху личните взаимоотношения не влиза в приоритетите и начина на мислене на мъжете. Но и двата пола искат да имат добро, здраво и пълноценно семейство. Грешката и на двата пола е, че са сигурни, че ще срещнат идеалната половинка и няма да има нужда вече да полагат каквото и да е усилие по нататък в съвместният си живот... Жените редовно допускат грешката, че след като мъжа ги обича, то от това следва и че ги разбира. Но обикновено той не ги разбира. Не случайно се наричаме едни други "противния" пол... На някои наистина доста им опротивява след време... та чак на другия бряг отиват... Отплеснах се... Мисълта ми бе, че големите надежди убиват малкото щастие, а четенето на такива книги, промива мозъците на жените, и те стараейки се да бъдат "перфектната" партньорка, губят партньора си... и най вече себе си...

по отношение на това как мъжете и жените разбират едно и също нещо , ще припомня един стар виц: След секс на другият ден жената обяснява на приятелката си - вчера правихме страхотен секс: първо 1 час любовна игра, после 2 часа секс, и после 3 часа си говорихме. Мъжът към приятел, абе ужас - 1 един час не мога да го вдигна, после 2 часа не мога да свърша и накрая 3 часа не можах да заспя.

Добри коментари 2 и 3! А тезата на статията е в стила "отрицание на отрицанието": първо се борихме за независимост от мъжете, а сега казваме, че това било лошо. Както винаги, истината е по средата. Аз ако обичам някой мъж естествено, че ще се грижа за него, както и той, предполагам. Но не се виждам в ролята на "домашна съпруга", не ми е присъщо някак. Пък и като гледам разни приятелки, тези които разчитат основно н мъжа си се оплакват, че той се разпорежда и не ги брои за нищо. А, на всичкото отгоре тези мъже смятат, че въпросното готвене, секс и т.н. им се полага по закон, защото те я издържат. Все едно, че са си купили тази жена. Дали това е балканския манталитет, или е в природата на мъжа, нека кажат мъжете тук. Аз може би имам по-идеалистични представи и смятам, че обичта и зачитането трябва да са доминиращи в една връзка.

Хич пък не ми се чете това. Аз понеже съм с много малко ум, с него си мисля, че тия неща се правят със сърцето. Няма да чета.

Убав пост Леле мале. Ше ти турнем плюс. Извадих некои части от него обаче къде не съм съгласен. ------------ Фокусирането върху личните взаимоотношения не влиза в приоритетите и начина на мислене на мъжете. ------------ Това според мене не е верно. Яз искам да разбирам партньорката си. Щот колко по ги познавам и разбирам толко по-близка ги чувствам и толко по-мила ми става. Ако разбира се това ново познание ми аресва и съвпада с мойте ценности. ----------- Жените редовно допускат грешката, че след като мъжа ги обича, то от това следва и че ги разбира. ----------- За да обичаш некой не требва ли да го разбираш? Това е много грешно къде си мислите, че мъжа го влече само външния вид на жената и не го интересува кво става в главата й. Па пак да подчертаа - разбиране не значи съгласие. Яз мога опитам да ги разбера жената, и може и да успея, без да съм съгласен с нейното виждане. Яз празноглави кукли Барбита не ща. Мое и да се заглеждам след такива ма никогаш нема си помисла да имам деца от такава или па да ги обичам истински. ----------- Мисълта ми бе, че големите надежди убиват малкото щастие, ----------- Това е много верно. Никогаш не мое да намериш човек де на 100% да ти пасне. Нема такъв филм. И то нема понеже ти самия са променяш постоянно. Демек да се напасне такъв човек към тебе требе и той да се променя в синхрон с тебе и следвайки твойта крива на промяна (производните ви на функциите на промените требва са еднакви един вид). Яз за мене си съм стигнАл то таа истина - гледам на живота и ората у него кат чаши. Ако вида една чаша да речем 70% пълна (70% напасване с партньорката) - ше се постараа да ги допълна (компромиси у връзката, да се промениш зарад жената де обичаш кат обаче не губиш и себе си по пътя). Не мое да се земеш с човек къде немате нищо общо (изцяло празна чаша) и да почнеш да пълниш. Не живееме 200 годин да го праиме това упражнение. Яз се отплеснах па не затва идеше реч у статията. Имате си Ин - стига дърпали от нащо Ян (или па обратното беше), че нема остане . После що нема мъже .

Обратната страна на феминизма", вярва, че по-смирените съпруги, готови да се откажат от мечтите си, за да бъдат домакини и майки, най-добре умеят да поддържат един дълготраен и пълноценен брак. -------------------------- Потресаващо Моментално се сещам за степфордските съпруги. Всъщност нямам нищо против тези жени, които избират да нямат мечти, лични амбиции, да загърбят желания,интереси и независимост в името на мъжете си. Техен избор. За мъжете това не са ли идеалните жени? Мъжете да кажат. Лично мен тръпки ме побиват от тази зомби перспектива. Най-малкото дълготрайния брак не гарантира пълноценност, нито пълноценния априори е дълготраен. "Приемете фактите, не може да имате всичко" е съвета на самата авторка

Яз мое да съм изкрИвен и небалкански баш тип мъж ма не мога си представа кво право ми дава кат да речем само яз носа пари у къщата, да командвам кво да става у таа къща. Нешата са разделени по-равно и затва му викат ората "съюз" на тва нещо. Оно е кат да праиш баница - яз ше купа корите, ше плата тока и ше купа прибори. Жената ше ги омеси и напраи. Нещата не са ли по-равно? Що си мислите не мога разбера, че таа домакинска работа не е важна? Че времето с децата не е важно? Кой да е първите години до малкото - да го кърми, приспива и прочие? Яз ли да съм? С изключение на кърменето мога да ги права останалите неща. Ма ше ги права ли по-добре от вазе? Не мисла. Ми не сте ли вие пригодени баш за тиа неща? Не сме ли ниа пригодени за други също не повече, но и не по-малко важни неща. Ако една двойка е меч, жената е дръжката на меча, а мъжа острието. Ни без острие става за нещо тоa меч, ни без дръжка. Мигар не са важни и двете? Кво значи некой да си загърбва мечтите? Секи е свободен да праи кво си реши с живота. Ма един ден човек и добре да живее умира и друг се ражда ка е писал един велик владетел. Ако не се роди друг човек след вазе? От ваша плът и кръв на който да възложите надеждите си за по-светло и шастливо бъдеще за кво живеете? Ако секи мисли кат вас утре човешкия род ше свърши и пепел нема да остане да напомня за назе. Ми ако искаме да имаме деца не е ли правилно как дивите животни праат? Не е ли това още заложено у назе? Женската да седи в бърлогата и да кърми и пази дечурлигата, мъжкия обикаля, ловува и носи папо? Феминистките у днешно време са решили, че да обикаляш да търсиш плячка е по-забавно. Ми ако па така ги влече - резултата е тоа - нема да има никой у бърлогата, който да чака мъжкия и женската. Начи се едно да земеш един щангис и един бегач на дълги разстояния и да им кажеш. Пичове - требва да спечелите медали злато на идущите игри! Наще двамат се усмихват доволно и потриват ръце що са добри в това къде праат. Ма треньора изведнъж им казва: Ма забраих да ви кажа, че щангисчето ше се състезава по дълго бягане, па бегача - на дигането на тежести. И тогава медали нанайси. Малко така се получава днешно време (турете мъжа - шангиста и жената - бегача. Тва за по-русичките читатели, ако решат да са занимават с мойто писание).

Между блондинки: - И да ти разправям, муцка, първия път се омъжих в София - несполучливо. Втория път във Варна- несполучливо. Третия път се омъжих в Пловдив -много сполучливо! Отсега нататък винаги ще се омъжвам в Пловдив!

Плюс на Иратаис и още един за това "Тва за по-русичките читатели". Пишете, аз днес не съм чукча, само ще чета.

- Има ли нещо да ми казваш? - Скъпа обичам те много!Ще живееме дълго и щастливо заедно!Ще имаме много деца.. - Нещо друго? - Съкровище, защо не спуснеш предпазителя на пистолета?

Момче и момиче си чатят. След няколко часа писане момчето: - Ти сигурно си много красива? - Защо мислиш така? - Ами като гледам колко си тъпа трябва да го комперсираш с нещо?

Изкопирах името на "паяка" и си направих акаунт от нейно име. Който ме познава мен, Иван Дочев Вълков, е наясно че имам по 100 акаунта. Мразя нормалните и щастливи хора, винаги натрисам присъствието си навсякъде, нахален съм и не ми пука. Това е смисъла на прахосания ми живот.

Iratis say: "Никогаш не мое да намериш човек де на 100% да ти пасне. Нема такъв филм. И то нема понеже ти самия са променяш постоянно. Демек да се напасне такъв човек към тебе требе и той да се променя в синхрон с тебе и следвайки твойта крива на промяна (производните ви на функциите на промените требва са еднакви един вид)." Малко не съм съгласен, друже, с таа постановка, дека си я постнал туканка. Един пример ша ти спретна: с Метеорка така сме се "напаснали", че сутрин като изпадна в невъзможност "да снеса нещо твърдо" в тоалетната, Метеорка "снася" два пъти! Ей така - от самосебе си! И обратно! Ако туй не е "напасване", здраве му кажи!