Новата книга "Как да си изберем съпруг" представлява наръчник от 12 стъпки за това как да открием и да запазим мъжа до себе си в съвременната "постфеминистична" култура, която очевидно обрича повече млади жени на вечна самота.
Авторката Сюзън Венкер, издала още няколко книги, сред които "Седем мита за работещите майки" и "Обратната страна на феминизма", вярва, че по-смирените съпруги, готови да се откажат от мечтите си, за да бъдат домакини и майки, най-добре умеят да поддържат един дълготраен и пълноценен брак.
45-годишната майка на две деца обяснява: "Нашата постфеминистична култура е отровна. Тя възхвалява жените, изключили мъжете от живота си, пренебрегва нуждите на децата и прославя живота на необвързаните. За съжаление, все повече жени позволяват тази отрова да ги обземе и дори да съсипе живота им".
Сами сме си виновни
Семейната Венкер вярва, че майките на младите момичета, които са прокарали идеологията за независимата жена с равно на мъжете заплащане, са основните виновници за случващото се днес.
"Майките направиха мечешка услуга на своите дъщери. Те сгрешиха, като ги учеха, че никога не бива да разчитат на мъж", пише авторката. Тя е изградила своята кариера, оспорвайки тезите на феминизма и подлагайки на съмнение съвременните женски права и свободи.
По отношение на равностойното заплащане тя разсъждава: "Жените не печелят толкова пари, колкото мъжете, именно защото не работят същото количество часове. Те се оттеглят от кариерата си с години, за да се грижат за децата или остаряващите си родители, или пък да живеят по-балансиран живот. Феминистките често пропускат тази част от реалността в проповедите си за равенство на половете".
"Културата работи срещу вас на всяка крачка. В момента най-големият проблем, пред който се изправя поколението ви, е безмилостната антимъжка или проженска реторика, на която сте изложени. Тя е неизбежна", допълва Венкер.
Мъжете и жените са различни и толкоз
За да имаме щастлив брак, твърди авторката, трябва да приемем разликата между половете, а не да се борим срещу нея.
"Мъжете са ловци. Те искат да изграждат и да убиват - това е причината и повече мъже да използват огнестрелни оръжия в сравнение с жените", пише още тя.
Ето защо инженери са предимно мъже, а не жени. От друга страна, жените обичат да събират и да се задомяват- затова повечето от тях предпочитат да пазаруват, да готвят или да стоят вкъщи с децата си.
"Освен това, жените обичат да се издокарват и да се фръцкат на високите си токове. Това са "ин" и "ян" на междуполовите взаимоотношения", продължава Венкер.
В една от главите на новата си книга авторката съветва жените: "Когато нещата не изглеждат добре и стават все по-трудни, не трябва да се отказваме от брака, което иначе звучи като мъдър съвет и за двата пола, независимо от позицията им по отношение на равенството на жените". Тя отрича детегледачките, яслите и пълното работно време.
Приемете фактите. Не може да имате всичко
"Правенето на избори и вземането на решения е част от живота," пише Венкер.
Не можете да отидете на всеки купон. Не можете да отидете на всяка екскурзия. Не можете да учите във всеки университет. Все някога трябва да изберете.
Но най-вече книгата разказва за идеалната роля на съпругата: "Просто се дръжте мило, гответе му и му давайте секс!"
Венкер е подложена на сериозни критики за новата си книга, която вече някои прекръстиха на "Как да НЕ си избираме съпруг".
Журналистката Мая Бенедикт от популярния сайт Slate.com коментира: "Венкер си въобразява, че работещите майки, които очакват някакви неща от своите съпрузи, са нещастни и правят нещастни своите партньори и деца".
Към критиките се присъединява и Джесика Фери от Yahoo. Тя продължава с критиките: "Това е доста грандоманско твърдение - че всички мъже искат да се върнат към начина на мислене от 50-те години на миналия век, когато семейството им изцяло е зависело от професионалните им успехи. И само защото един брак оцелява, не значи, че той е щастлив и пълноценен".
Има ли рецепта?
Ала самата Венкер наскоро написа статия за Fox News, озаглавена "Войната срещу мъжете", в която обвинява феминистките за спада на подходящите за брак мъже. И твърди, че американските жени "имат сериозна нужда от детоксикация".
Иначе казано: ако искат да бъдат щастливи или просто удовлетворени, жените трябва да направят промяна на 180 градуса в разбирането си за секса, връзките и семейния живот.
"Ако това се случи, отново ще излязат на бял свят мъжете, които са подходящи за брак. И жените най-накрая ще открият любовта, която им е бягала толкова дълго време," обещава книгата.
Има неква правота у таа статия. Начи много често, вкл. и от близки мои ора, чета и ми се натяква как мъжете априори са лоши. Как за нищо не стават и как жените били едва ли не светици-мъченици дет по милост едва ли не удостояват мъжете с внимание, секс и любов. Начи целата таа работа зе много да ми писва. Ората са си ора - има пустиняци и мъже и жени. Жените искат да бъдат мъже. Яз жена-мъж у една връзка не ща. Нема да се борим нон-стоп кой по-по. Това се праи у мъжка компания. Ако жената иска да се изправи като мъж срещу мъжа - ше загуби. Нейната сила е друга - мека, нежна сила де може много ефективно да управлява мъжа, ако реши. Таа сила у се по-малко жени се среща. Статията е малко крайна що жените, ако си останат само дома, са в уязвима позиция. Ако попаднат на пустиняк и он реши по некое време да ги заебе и нея и децата кво праи жената? Затва, ако ше си седи дома, требва да се изковат такива закони, че таа жена и домочадието да са обезпечени от бащата дори той да ги напусне. Иначе не става работата. Другото, коет ми напраи впечатление е, че пак се искат от жената "жертви" кат да се държи мило, да му готви и да му дава секс....Не моем да проумеем такива доводи...Начи тя едва ли не требва да свърши таа неприятна работа кат готвенето и секса да може да е подсигурена...Що требва насила да се праат нещата? Ако са й неприятни тия неща кат секс и готвене - по-добре ич да не ги праи. То едно нещо праено не с желание нема никъв смисъл от него.
Добри коментари 2 и 3! А тезата на статията е в стила "отрицание на отрицанието": първо се борихме за независимост от мъжете, а сега казваме, че това било лошо. Както винаги, истината е по средата. Аз ако обичам някой мъж естествено, че ще се грижа за него, както и той, предполагам. Но не се виждам в ролята на "домашна съпруга", не ми е присъщо някак. Пък и като гледам разни приятелки, тези които разчитат основно н мъжа си се оплакват, че той се разпорежда и не ги брои за нищо. А, на всичкото отгоре тези мъже смятат, че въпросното готвене, секс и т.н. им се полага по закон, защото те я издържат. Все едно, че са си купили тази жена. Дали това е балканския манталитет, или е в природата на мъжа, нека кажат мъжете тук. Аз може би имам по-идеалистични представи и смятам, че обичта и зачитането трябва да са доминиращи в една връзка.
Хич пък не ми се чете това. Аз понеже съм с много малко ум, с него си мисля, че тия неща се правят със сърцето. Няма да чета.
Убав пост Леле мале. Ше ти турнем плюс. Извадих некои части от него обаче къде не съм съгласен. ------------ Фокусирането върху личните взаимоотношения не влиза в приоритетите и начина на мислене на мъжете. ------------ Това според мене не е верно. Яз искам да разбирам партньорката си. Щот колко по ги познавам и разбирам толко по-близка ги чувствам и толко по-мила ми става. Ако разбира се това ново познание ми аресва и съвпада с мойте ценности. ----------- Жените редовно допускат грешката, че след като мъжа ги обича, то от това следва и че ги разбира. ----------- За да обичаш некой не требва ли да го разбираш? Това е много грешно къде си мислите, че мъжа го влече само външния вид на жената и не го интересува кво става в главата й. Па пак да подчертаа - разбиране не значи съгласие. Яз мога опитам да ги разбера жената, и може и да успея, без да съм съгласен с нейното виждане. Яз празноглави кукли Барбита не ща. Мое и да се заглеждам след такива ма никогаш нема си помисла да имам деца от такава или па да ги обичам истински. ----------- Мисълта ми бе, че големите надежди убиват малкото щастие, ----------- Това е много верно. Никогаш не мое да намериш човек де на 100% да ти пасне. Нема такъв филм. И то нема понеже ти самия са променяш постоянно. Демек да се напасне такъв човек към тебе требе и той да се променя в синхрон с тебе и следвайки твойта крива на промяна (производните ви на функциите на промените требва са еднакви един вид). Яз за мене си съм стигнАл то таа истина - гледам на живота и ората у него кат чаши. Ако вида една чаша да речем 70% пълна (70% напасване с партньорката) - ше се постараа да ги допълна (компромиси у връзката, да се промениш зарад жената де обичаш кат обаче не губиш и себе си по пътя). Не мое да се земеш с човек къде немате нищо общо (изцяло празна чаша) и да почнеш да пълниш. Не живееме 200 годин да го праиме това упражнение. Яз се отплеснах па не затва идеше реч у статията. Имате си Ин - стига дърпали от нащо Ян (или па обратното беше), че нема остане . После що нема мъже .
Яз мое да съм изкрИвен и небалкански баш тип мъж ма не мога си представа кво право ми дава кат да речем само яз носа пари у къщата, да командвам кво да става у таа къща. Нешата са разделени по-равно и затва му викат ората "съюз" на тва нещо. Оно е кат да праиш баница - яз ше купа корите, ше плата тока и ше купа прибори. Жената ше ги омеси и напраи. Нещата не са ли по-равно? Що си мислите не мога разбера, че таа домакинска работа не е важна? Че времето с децата не е важно? Кой да е първите години до малкото - да го кърми, приспива и прочие? Яз ли да съм? С изключение на кърменето мога да ги права останалите неща. Ма ше ги права ли по-добре от вазе? Не мисла. Ми не сте ли вие пригодени баш за тиа неща? Не сме ли ниа пригодени за други също не повече, но и не по-малко важни неща. Ако една двойка е меч, жената е дръжката на меча, а мъжа острието. Ни без острие става за нещо тоa меч, ни без дръжка. Мигар не са важни и двете? Кво значи некой да си загърбва мечтите? Секи е свободен да праи кво си реши с живота. Ма един ден човек и добре да живее умира и друг се ражда ка е писал един велик владетел. Ако не се роди друг човек след вазе? От ваша плът и кръв на който да възложите надеждите си за по-светло и шастливо бъдеще за кво живеете? Ако секи мисли кат вас утре човешкия род ше свърши и пепел нема да остане да напомня за назе. Ми ако искаме да имаме деца не е ли правилно как дивите животни праат? Не е ли това още заложено у назе? Женската да седи в бърлогата и да кърми и пази дечурлигата, мъжкия обикаля, ловува и носи папо? Феминистките у днешно време са решили, че да обикаляш да търсиш плячка е по-забавно. Ми ако па така ги влече - резултата е тоа - нема да има никой у бърлогата, който да чака мъжкия и женската. Начи се едно да земеш един щангис и един бегач на дълги разстояния и да им кажеш. Пичове - требва да спечелите медали злато на идущите игри! Наще двамат се усмихват доволно и потриват ръце що са добри в това къде праат. Ма треньора изведнъж им казва: Ма забраих да ви кажа, че щангисчето ше се състезава по дълго бягане, па бегача - на дигането на тежести. И тогава медали нанайси. Малко така се получава днешно време (турете мъжа - шангиста и жената - бегача. Тва за по-русичките читатели, ако решат да са занимават с мойто писание).
Между блондинки: - И да ти разправям, муцка, първия път се омъжих в София - несполучливо. Втория път във Варна- несполучливо. Третия път се омъжих в Пловдив -много сполучливо! Отсега нататък винаги ще се омъжвам в Пловдив!
Плюс на Иратаис и още един за това "Тва за по-русичките читатели". Пишете, аз днес не съм чукча, само ще чета.
- Има ли нещо да ми казваш? - Скъпа обичам те много!Ще живееме дълго и щастливо заедно!Ще имаме много деца.. - Нещо друго? - Съкровище, защо не спуснеш предпазителя на пистолета?
Момче и момиче си чатят. След няколко часа писане момчето: - Ти сигурно си много красива? - Защо мислиш така? - Ами като гледам колко си тъпа трябва да го комперсираш с нещо?
Iratis say: "Никогаш не мое да намериш човек де на 100% да ти пасне. Нема такъв филм. И то нема понеже ти самия са променяш постоянно. Демек да се напасне такъв човек към тебе требе и той да се променя в синхрон с тебе и следвайки твойта крива на промяна (производните ви на функциите на промените требва са еднакви един вид)." Малко не съм съгласен, друже, с таа постановка, дека си я постнал туканка. Един пример ша ти спретна: с Метеорка така сме се "напаснали", че сутрин като изпадна в невъзможност "да снеса нещо твърдо" в тоалетната, Метеорка "снася" два пъти! Ей така - от самосебе си! И обратно! Ако туй не е "напасване", здраве му кажи!
Мерси за отговора Леле Мале! Яз също съм ти казвАл, че ти си от неколкото ора тука на коит уважавам мнението. Поста ти е мъдър и с повечето неща съм съгласен. Ма некои се си мисла, че мое да ги напраи човек по иначе. И да ти кажа - па си е чисто мое мнение - жените и мъжете дълбоко надоле, ако рови човек - са едно и също. Затва и казват, че душата била безполова. Не съм сигурен у това си твърдение ма такова усещане имам. Се пак мъка, любов, страст и прочие чувства ги изпитваме сички - и мъже и жени....Но как ти казваш - секи си има дефиниция за любов и за нормални и здрави отношения между жена и мъж. Се пак ти ма водиш и с неколко годин у обиколките . Само с неколко да са не засегнеш нещо ! Па тия години са си опит къде е натрупан и анализиран. Кой знае на мене кво ше ми е мисленето след 5-6 годин. У подкрепа на твойте думи ше кажа, че летоска кат бехме на почивка с мойто (тогава) момиче, се запознааме с едни много убави ора. От Костенец се оказа, че са. Начи мъжа грамаден чиляк, па женицата една дребна такава. Такава хармония имаше между тия двамата. А гледаш обикновени ора - имат магазинче некво и сигур едва ли са чувАли за Ницше и уебкафе - такиви - съвсем обикновени. Обаче мъдри! Искрено им са възхитих за тиа отношения. Жена му казва - кат земе да вика Краси яз преставам да го слушам дока са навика и после се оправат нещата. И яз кат праа така он изключва по същия начин. Па после седаме и говориме кое ка да напраиме кат си изкара секи чернилката....Та тогава са запитах таа мойта схема на приемане на тия междуполови неща дали некога ше стане поне толко ефективна кат техната. Времето ше покаже. А па Маджестито също добре го е казала и верно. Особено за уважението и вниманието да не обидиш и нараниш. Тука съм много съгласен и махам с глАва и Уши от радос, че виждам жена да мисли така! И единия плюс й е от мене. Яз са измОрих от толко философИи и ми са завърте главата та ше си зема тайм-аут и ше четем само и яз кат Паячка.
Прибира се мъж от командировка по-рано и гледа много обувки в коридора… Поглежда в хола – 5-6 голи мъже се излегнали по дивана, кой пие биричка, кой гледа телевизия, кой си лафи… Отива в кухнята, гледа и там още 7-8 човека, кой хапва, 4-ма ...на каре белот, другите зяпат и пийват… В банята същото, 4-ма в джакузито, 3-ма под душа… Изведнъж се дочуват стонове от спалнята. Нахлува там и опулен гледа как 4-5 мъже са се накачулили върху жена му кой къде могъл… Горкият със сетни сили попитал: - Жена, какво става тука, бе?! А тя, едва, едва избутва единия лекичко и вика: - Бе, мани..., днес е някаква лудница…
Ок, как ежедневки, които към днешна дата почти всеки е свикнал да върши много преди брак-ването, внезапно се превръщат в тежък компромис, мечтите ви са спънати и т.н. Значи или си имал проблем с тях и преди, или просто някой твърде задълбочено се замисля да не се 'прекара'..
ХАПЧЕТАТА! ХАПЧЕТАТА СЕ ПИЯТ ПОД ЧАС!
Двама млади щели да се женят. Два дни преди брака мъжът решил да уточни някои неща. - Аз имам 3 изисквания: 1) В 7:30 сутринта, има ме-няма ме в къщи - кафето и закуската да са на масата. 2) В 13:00 наобяд - има ме-няма ме в къщи - обяда и биричката да са сложени. 3) - В 20:00 вечерта - има ме-няма ме в къщи - ракийката, салатката, скарата - всичко да е сервирано.... Жената казала: - Става. И аз обаче имам едно изискване - в 22:30 вечерта - има те-няма те в къщи - секса започва...