Икономистите не са особено големи почитатели на прекалената самоувереност и изглежда имат право в това. Тя кара служителите да инвестират твърде много в компаниите, за които работят (рискувайки както заетостта си, така и спестяванията си за пенсия, ако нещата се влошат в съответната фирма).
Освен това самоувереността кара корпоративните лидери да предлагат и сключват глупави сделки, основани на еуфория и нереалистични очаквания (отличен пример за това е сливането на AOL и TimeWarner). А наперените инвеститори-индивидуалисти, пристрастени към CNBC - да се занимават с хоби-търговия с ценни книжа, докато стигнат до пълна мизерия.
Но има ли времена, в които прекалената самоувереност може да бъде нещо добро - привидно неразумна, но всъщност високо рационална стратегия, която повишава вероятността за постигане на успех?
По-добре самоувереност, когато нямате никаква представа кой е правилният отговор
Това е основната теза на нов труд от икономиста Питър Шанбахер от германския университет "Констанц". Той започва с добре документиран факт: когато им се задават емпирични въпроси, хората са склонни да завишават шансовете си за правилен отговор. В проучване, изпълнено със сложни математически уравнения, Шанбахер показва, че тази самоувереност всъщност може би е рационален избор - особено когато хората нямат представа какъв е правилният отговор. Tой твърди, че "при трудните задачи оценъчният риск е голям. Самоувереността може да редуцира вариантите ни за избор и по този начин да подобри оценката ни".
В своя блог "Stumbling and Mumbling" икономистът-журналист Крис Дилоу обяснява тезата на Шанбахер с по-прости термини: "Представете си, че вероятността при хвърляне на монета да се падне ези е 80%, а тура - 20%. Предскажете резултата от следващите 10 хвърляния. Добър отговор на тази задача би бил, ако просто кажем, че ще се падне 10 пъти ези. Това е по-вероятно да се окаже правилно, от колкото всяка случайно изглеждаща серия от осем пъти ези и два пъти тура. Ала все пак отговорът е предубеден, защото представя вероятността за "ези" като по-голяма, от колкото е всъщност."
С други думи, надценяването на това колко пъти ще се падне "ези" чрез предположението, че винаги ще се пада тази страна на монетата, ни дава възможност да определим по-точно резултата, отколкото ако приемем условието, че "ези" се пада само при 80 на 100 от случаите. Както отбелязва и Дилоу: "Пред същия проблем е изправен и всеки индивид, който трябва да прецени какви са шансовете му за правилно решаване на дадена задача. Същата тази липса на експертиза, която прави даден човек невежа, може също така и да означава, че в оценката на неговата компетентност има голяма степен на променливост. Според Шанбахер едно от възможните рационални решения на тази задача е индивидът да даде предубеден отговор - или да надцени своята компетентност - по същия начин, по който подобен тип отговор при въпроса с монетата се оказва много по-разумен."
Практиката потвърждава, че самоуверените и пробивни хора жънат по-големи успехи
В реалността съществуват значителни доказателства, че при определени ситуации прекалената самоувереност може действително да се окаже полезна. Самонадеяните свалячи, които се пробват с всяка жена, която видят и не се отчайват от женския отказ, с времето успяват да спечелят повече женски сърца, отколкото срамежливците, които никога не се престрашават да поканят някоя мацка на среща.
По същия начин е необходима определена степен на самозаблуждаваща увереност при предприемачите, за да прокарат визията си и да останат с компаниите си, когато нещата не са особено обещаващи. Предприемачите може и да надценяват дълбоко шансовете си за успех, ала единствено убеждавайки себе си, че ще успеят, те са способни да се мотивират така, че да работят достатъчно усърдно, за да придадат на бизнеса си истински шансове за успех.
Този тип самоувереност е заразна: говори се, че харизматичният Стив Джобс е успял да генерира "поле за пречупване на реалността", което му давало възможност да зарази всички около себе си със собствената му прекалена самоувереност. Ако четете този текст от вашия iPad, дължите това на вярата на Джобс в собствената му визия.
При това положение, какво ни съветва да направим Уилям Джеймс*? Изберете своя път и започнете да крачите по него така, сякаш това е единственият път, който ще ви донесе спасение. Уверни сме, че този съвет е добър.
