Новият възход на турбо фолка

Нова радиостанция в столицата на Хърватия Загреб привлече необичайно голямо внимание, предизвиквайки безпокойство, множество гневни реакции и дори новинарски заглавия.

"Не мога да повярвам, че подобно нещо се случва именно в Загреб!", "Това е срамно! Следвоенната ера още може да се усети!", "Деградация на културата, която само хора с ниски стандарти биха слушали..." - това са част от коментарите, които един местен сайт успява да събере по повода.

Какво обаче излъчва в ефира си новото радио Extra FM? Призиви за унищожаване на културата? Или за вандализиране на паметниците и забележителностите на града? Или варварите са готови да влязат и да разкъсат катедралата в центъра на Загреб?

Всъщност не. Радиото пуска турбо фолк - терминът въведен от черногорския изпълнител Рамбо Амадеус някъде през 80-те. Или по нашенски - чалга. В Хърватия я наричат "народнячи" или пренебрежителното "чайке" (използвано все по-често вече). Така е известна онази прословута смесица между фолклорни ритми, поп, електроника и щипка ориенталски ритми.

У нас също винаги е имало вой срещу чалгата, макар и предимно в по-интелектуалните среди. Но никога чак толкова генерално или кардинално, колкото се наблюдава в хъвратската столица. За хърватите чайке винаги е било символ на упадъчното, идващо от Сърбия. Нещо повече - символ на онази епоха веднага след войната, разкъсала държавите от бивша Югославия.

През 90-те години, докато в България чалгата с хунска настървеност завзема позиции на музикалния пазар, в Хърватия тя се пуска само в малки маргинални и неизвестни нощни барове в покрайнините на Загреб. С началото на новото хилядолетие обаче чайке вече е проникнала дори в центъра на града, превръщайки се в съвсем легитимен музикален жанр, а все повече и повече млади хора се обръщат към нея, следвайки примера на Дара Бубамара, Сека Алексич, Цеца или дори непреходната за жанра, Лепа Брена.

Въпреки това, този преход към турбо фолка не минава без отпор. Той идва от страна на ветераните от войната и на различни крайни националисти, които се опитват да провалят големите концерти в този жанр. Но в ерата на следвоенна Хърватия подобни неща биха могли да се очакват.

И макар все повече и повече барове да се обръщат към чайке, за страната и най-вече за столицата, този жанр остава някак непризнат - подобно идеята за несъзнаваното при Фройд - знае се, че го има, просто не си признаваш за него. И за по-голямата част от жителите на Загреб идеята, за турбо фолка остава като нещо, за което не се говори и се избягва да се мисли.

И въпреки това с чайке се свиква. Тя съществува и си е там, независимо дали гражданите се правят, че не я забелязват. Част от тези пуритани дори от време на време се случва да се забавляват в някой от турбо фолк баровете. Подобно семеен мъж, който през деня се възмущава от проститутките по нощните улици, но от време на време по тъмно се вмъква в някой бардак. Но какво, такъв е животът.

Защо сега този музикален стил продължава да всява такъв смут?

Причината, разбира се, е официално обявената културна идентичност на Загреб. Градът отдавна иска да се откъсне от идеята за балканска столица, рекламирайки се като място от Централна Европа и "Малката Виена", основавайки се на историята си като част от Австро-унгарската империя. Загреб гледа към Запада. И никакви турбо фолк ритми не биха откъснали града от тази му мисия.

В по-голямата част от Хърватия, особено в Загреб, "Балканите" е груб термин, използван главно за източните съседи на страната, Босна и Сърбия. Българската историчка Мария Тодорова нарича този феномен "гнездящ балканизъм" като според нея той описва тенденцията във всяка страна на Балканите да изгради една идентичност около идеята, че страната на югоизток по нея е по-малко цивилизована.

Затова и в Хърватия турбо фолкът идва с асоциациите за нещо първобитно и дивашко, с Югославия и доминацията на Сърбия, а оттам и с отминалата епоха на комунизма.

Друг важен проблем за хърватите идва също оттам - по-голямата част от тази музика идва именно от Сърбия. И въпреки че мнозина казват, че не харесват чайке, защото е безвкусна, кичозна и пропаднала музика, това, което наистина предизвиква дразнението е фактът, че в голямата си част песните са на сръбски.

Доказателство за това е просто сравнение между популярната музика в Хърватия и турбо фолка.

Хърватската певица Мая Супут е перфектен пример за това. В средата на кариерата си, тя видя накъде се обръща публиката и промени визията и песните си така, че да пасват на настроенията. Направи няколко пластични операции, научи се да използва PhotoShop и откри нов мениджър, отваряйки по този начин вратата за нова публика и слава. И този ход й донесе успех.

Дори кралицата на хърватската поп сцена Северина се заиграва с чайке, за да се поддържа на върха и да отговаря на търсенията на феновете.

И ако десните пуритани открито се възмущават от турбо фолка и засилващата му се роля, левите също не отстъпват. Именно модерните градски настроени хора са сред основните критици на този жанр, определяйки го като упадъчен и привързан с миналото. Поне докато не пийнат малко и не им дойде настроение за балкански ритми.

Тази вълна навлезе дори в самата политика по време на кампанията за парламентарните избори през 2015-а година, когато лидерът на социалистите и премиер на страната Зоран Миланович се обърна срещу десните - Хърватския демократичен съюз - с обвиненията, че ще се опитат да превърнат страната в най-голямото националистическо село на Балканите.

"Ние не сме Пърнявор (малко градче в Босна - бел.р.). Надявам се да няма обидени, че ние не слави чайке. Ние я подтискаме и това ще бъде част от нашата програма", заявява той по време на предизборен митинг.

Това може само да покаже колко натовареност има дори само в думата за турбофолк, щом политиците я използват за да описват с нея упадъчност и деградация. Всъщност същото като в България.

Но въпреки всичко това, чайке се радва на популярност в Загреб. А радиото Extra FM звучи въпреки възмущението на гражданите и има кой да го слуша.

А колкото до шума и протестите, можем да се върнем на метафората за онзи семеен мъж и неговото двуличие. Той не би протестирал срещу евентуално легализиране на проституцията, защото се страхува, че това ще повиши опасността повече момичета да се окажат на улицата или ще повиши трафика на хора. Той просто се страхува, че жена му ще открие, че той самият ходи при жриците.