Привлекателните хора не само се радват на предимства в света на запознанствата с представители на противоположния (или същия) пол, но имат и преднина в чисто житейските аспекти.
Благодарение на "ореола" им, който се изгражда у другите заради добрия външен вид, хората отдавна приписват на красавците положителни черти - от искреност и любезност до интелигентност и лоялност - без никакви други сериозни причини освен чаровната усмивка и респектиращите плочки по торса им.
Социолозите са открили безброй начини, по които този ефект на ореола носи полза на привлекателните хора. Изследване от близкото минало, проведено от учен от Харвард, установява, че хората с красив външен вид получават средно с 10-15 на 100 по-висока заплата от служителите с външен вид "под средното ниво".
По същата причина, поради която по-привлекателните търговци се справят по-добре с продажбите на всичко - от бира до корпоративен софтуер, наемането на красив изпълнителен директор доказано води до ръст на цените на акциите на компанията - поне в краткосрочен план. Благодарение на всички предимства, които те получават, привлекателните хора изглежда заемат повече от статистически очаквания дял от лидерските позиции в бизнеса.
И според учени от Станфорд, те смятат, че това им се полага по право
През 2008 година докторантът Питър Белми е поразен от това до каква степен продължава ръстът на разходите, които американците правят за продукти за поддръжка на външния вид и за красота, въпреки рецесията.
Този интерес в крайна сметка води до публикуваното от него изследване, реализирано в сътрудничество с професора по мениджмънт Маргарет Нийл. То е озаглавено "Огледалце на стената, кой е най-красив на земята: съзнанието за красота у личността засилва тенденцията към подкрепа на неравенството".
Двамата учени са се опитали да изследват ефекта от добрия външен вид върху представите за неравенството, като са приканили участниците в проучването да описват ситуации, в които са се чувствали по-красиви или по-малко красиви. С този стимул учените са отчели нагласите им към неравенството.
Най-голямата изненада за Белми е констатацията, че повечето хора изглежда подкрепят йерархията, когато смятат, че те самите са привлекателни, и й се противопоставят, когато смятат, че не са от най-красивите.
Участниците в проучването, когато са се възприемали като красиви, е било по-вероятно да се съгласяват с изявления от рода на "По-ниското заплащане за жените и етническите малцинства отразява по-слаби умения и ниво на образования" и е било по-маловероятно да подкрепят и финансират кауза от рода на окупацията на Уолстрийт.
Обратно, тези, които са си спомняли моменти, когато са се възприемали като непривлекателни, са били по-склонни да смятат йерархията за нещо, отразяващо обстоятелства, различни от усърдната работа или способности - и да подкрепят идеите за промяна на утвърденото статукво.
Освен това Белми и Нийл са установили, че когато хората са се приемали като по-красиви, те са вярвали, че трябва да са част от по-висша социална класа. Ако цитираме двамата автори на изследването: много хора "възприемат социалния свят като фундаментално стратифициран не само на база това кой притежава богатство, образование и кариерен престиж, но и на база кой е красив и привлекателен."
Подобно на много други социологически експерименти, опитът за дефиниране на привлекателността като променлива прави експеримента леко неубедителен
Остава въпросът дали ефектът от спомените за минали моменти би останал валиден извън външно контролираните, експериментални условия - и дали отчетеният ефект е достатъчно значим, сравнен с всички други конкурентни фактори, оказващи влияние на нашите възгледи и възприятия.
И все пак анализът на учените от Станфорд показва ясно, че привлекателните хора по-охотно подкрепят йерархичните структури, вероятно отразявайки отдавна изградена и утвърдена връзка между красотата и властта, датираща още от ерата на благородническите класи, или дори може би отразяваща еволюционни мотиви.
Когато хората разбират за ефекта на ореол, на който се радват привлекателните хора, силата на този ефект почти винаги ги изненадва - но не и самото съществуване на ефекта. Предвид изводите на Белми и Нийл, нищо чудно хората да не са толкова неориентирани в тази насока. В крайна сметка има много логика в това да се подкрепя йерархичното разделение на обществото, когато вече имаш летящ старт...
