Цялата култура на "хипстърията" се гради върху опита на всеки да изглежда напълно уникален и различен.
Защо тогава всички хипстъри в крайна сметка толкова много си приличат, че в един момент всички се оказват с еднакви по форма очила, еднакви по откаченост прически, еднакви по дължина бради и еднакво размъкнати дрехи от абсолютно едни и същи магазини втора употреба?
Защо цялата борба за уникалност в крайна сметка се оказва загубена кауза?
Оказва се, че отговорът на този въпрос се крие в сложна математическа формула.
Като цяло става дума за следното: ако вземете голяма група индивиди, които си взаимодействат - независимо дали става дума за хипстъри, политици, търговци на борсата, или студенти и тази група заяви, че тръгва срещу утвърдените норми и ще се опита да бъде различна - със сигурност всички членове на групата в един момент ще започнат да правят едно и също нещо по едно и също време.
До такива изводи стига френският математик и невролог Джонатан Тюбол.
В изследването си, основа на мащабен научен труд с наименованието: "Ефектът на хипстърите: когато антикомформистите изглеждат еднакво", той задава следния постулат: причината за еднаквия външен вид на хората се крие във времето, необходимо на всеки отделен човек, за да отчете решенията на другите индивиди.
"Не е възможно в реално време да сте наясно какво решават други хора, необходимо е малко време", казва той. Това е същото количество време, необходимо и на другите да преценят какво ще решите вие.
С други думи, в крайна сметка се получава така, че хипстърите започват да се съобразяват изцяло със своя общностен некомформизъм и да се копират едиин друг, именно защото не е възможно да се движат наравно с "тренда", но също така им е невъзможно и да избягат от него.
Един истински хипстър би предвидил посоката, би се оказал създател на нова мода или би я възприел съвсем рано. Това означава, че непрекъснато трябва да е на гребена на вълната, но как да бъде там, ако не се съобразява с другите и техните очаквания?
Или казано по-просто - истинският хипстър съществува толкова, колкото съществуват и еднорозите.
Затова и трендът с прилепнали джински, размъкнати фланелки, градски винтидж велосипеди, бради и очила в момента вече е толкова "мейнстрим", че да си хипстър вече се равнява на това да си конформист.
Тюбол, който е особено близък с парижка група хупстъри, се кълне, че е избрал за изследването си точно тази субкултура, защото тя представлява перфектната метафора за обществото, в което всички мечтаем да се изправим срещу него и така в крайна сметка става ставаме една неделима част от статуквото, срещу което сме се борили.
"Научно обаче, аз не мога да се закълна, че моите изследвания отразяват поведението на абсолютно всички хипстъри" - казва Тюбол.
С което допуска минималната възможност да има изключения, а това отново доказва неговата научна теория.
Защото както е добре известно - в науката, а и в живота, изключенията потвърждават правилото.
