Плажният дневник на една кифла – 6

11 ч.

Мило дневниче, извинявай, че чак сега пиша... ама нали те изпуснах вчера на вълничките докато пишках и трябваше да те чакам да изсъхнеш. Но няма значение, защото с Лилето заминаваме за Какао Бийч днес! Да, дневниче, там са диджеите, там са продуцентите, бизнесмените, манекенките, футболистите... там си ни е мястото и на нас... само трябва да измислим как да стигнем до там. А, чакай че Бубето звъни.

11:45 ч.

Какао било демоде, мило дневниче! Бубето ни каза, сега говорихме с нея по хендсфрийто. И освен това ни каза една много, много голяма тайна, която обещахме да не казваме на никой и затова...

11:46 ч.

Добре де, не мога да пазя тайна от теб! Бубето ни каза, че сега известните хора ходят на Смокиня, а PR-ите им лъжат, че са на Какао. Там ходели, за да се крият от жълтите вестници. Някакъв къмпинг било - черната Златка я били снимали там по монокини. Това е, дневниче - всички са на Смокиня - там са и манекенките, актьорите, водещите, продуцентите... значи и ние трябва да сме там. Чао Какао, здравей Смокиня! Сега трябва само да измислим как да стигнем до там...

12 ч.

Дневниче, решихме такси да си вземем. Лилето вика, че сигурно няма да ни вземе повече от 10 лева. Няма как иначе с автобус да ходим... точно си направих педикюра и не мога да си представя някой селянин да ме настъпи сега... Качваме се на таксито точно.

12:05 ч.

Пътуваме. По пътя си говорим много с Лилето, мило дневниче! Сега вече сме си най-най-добрите приятелки. И като заговорихме за тайни... признах на Лилето, че знам кой открадна гаджето й миналото лято - аз. Тя пък от своя страна ми призна, че е сипвала тайно захар в кафето ми, за да надебелея. Добре, решихме, че сме квит.

12:10 ч.

Ама пък не можем да сме квит, ако не й кажа и че знам кой още спа с гаджето й миналото лято - Муцето. Лили го прие добре и се сети, че е забравила да ми каже, че пък Бубето спала с един, който познава Азис. Много мразя да крия неща от приятелките си, мило дневниче!

12:15 ч.

Но така и така пътуваме, та реших съвсем да съм честна и й казах, че нарочно й прецаках цвета на кичурите, последният път като ме помоли да я боядисам и станаха зелени, уж случайно. Няма нищо, каза Лилето, защото така или иначе тя казала на Цуци, че аз не съм си платила сметката онзи път като имахме проблеми в Син Сити. Добре - затова са приятелките - да си казват всичко!

12:25 ч.

Добре, не мога повече да си трая - аз разпространих на всички, че Лилето има неуспешна пластична операция на дупето. И на нея й олекна да си признае, че разправяла на всичките ни познати, че когато пия, пускам на всички... добре - вече няма тайни между нас! Няма нужда да й казвам, че заедно с Бубето пуснахме слуха, че Лилето взима най-малко пари за свирки...

12:30 ч.

Мисля, че наближаваме! Леле, колко много хотели - сигурно са до горе със звезди! Ето го и плажа - баровете! Много яко ще си изкараме! Колко пари каза, че иска таксиджията???

12:40 ч.

Ето ни на Смокиня, мило дневниче! Този таксиджията не стига, че миришеше на кисело зеле, ама и ни поиска 45 лева, представяш ли си? Лилито му каза, че нямаме толкова пари и ще му дадем 20 лева. Той пък заплаши да ни набие и се наложи Лилито да му даде златната си гривна Долче и Габана, която й подарих за рождения й ден... добре, че и тя не знае, че нито е Долче и Габана, нито е златна... разминахме се на косъм.

12:50 ч.

Мило дневниче, все още ходим към Смокиня... оказа се, че пътеката до плажа е ужасно дълга и е трудно с хубавите токчета и този отвратително горещ пясък. Виждаме баровете оттук, все още никой известен обаче. Лилито вика, че сега като видим някой известен трябва да седнем до него, уж случайно, за да може когато го снимат папараците да хванат и нас. А тогава, дневниче, жълтите вестници ще се зачудят кои са тези мистериозни красавици зад Валери Божинов например и ще стане интересно.

13:00 ч.

На плажа сме. Чудя се къде ли спят известните хора тук - има само палатки, не вярвам Азис да спи в палатка тук, но щом Бубето каза... Сядаме в един наистина много красив оранжев бар, тъкмо се връзва идеално с оранжевото парео на Лилето. Все още не виждаме известните... сигурно са се скрили добре с шапки и очила. Ето - този човек, който минава спокойно може да е самият Митьо Пайнера с тези големи очила и шапка. Да, готови сме с поръчката - два секс он дъ бийч, моля!

13:30 ч.

Мило дневниче! Много странни хора има тук... едни пияни, овъргаляни в пясък... Ужасно! Сега дойде един да ни пита къде сме разпънали - с Лилито го питахме „Разпънали какво?" и той умря от смях... сигурно е слънчасал. Я виж Лиле, една жена снима там - сигурно е от „Блясък", репортерка под прикритие, хайде да се нагласим за снимка.

14:00 ч.

Снимането е ужасно уморително, мило дневниче! С Лилито гледахме да влезем в кадър, даже се наложи да минем „случайно" покрай други маси, като в същото време гледахме да позираме перфектно... еми, ще чакаме да излезе „Блясък" да се видим. Писна ни да седим тук - отиваме в следващия бар.

14:10 ч.

Мило дневниче, току що видяхме Слави Трифонов!!! Сложил си е някаква проскубана перука, шапка и очила. Той може да заблуди туристите, но нас с Лилето - не! Седнахме до него в бара. Само че е много шумно... не си чуваме приказката от музиката, а музиката не чуваме добре от силната музика от съседния бар...

15:30 ч.

Лилето се опита да разкрие Слави Трифонов - той много добре е влязъл в роля, сложил си е някакви различни зъби и й каза че се казва Капитана - ето колко много неща трябва да правим, за да се скрием от феновете. Снимахме се с него за всеки случай. А през това време се опитах да се попека, но е ужасно трудно, когато около теб постоянно минават хора, та чак те прескачат от време на време. Човекът с царевицата даже се спъна като ме видя по монокини - сигурно ме е разпознал - веднага си слагам очилата. Дано не ми остане разлика...

15:45 ч.

Сега си мислех, мило дневниче, че като и ние станем известни ще трябва да идваме на Смокиня на море. Ще си вземем палатка, ще й сложим климатик, за да не ни е горещо. Ще се печем по монокини на бара, а пред нас ще има опашка от репортери, които искат да ни снимат. А в съседната палатка ще е сигурно Митьо Крика и ще си станем приятели. Къмпингът има някакви неудобства, но сякаш са по-малко от тези на славата...

16:00 ч.

Изкъпахме се в морето, ама сега ни се пишка - къде ли е тоалетната?

16:03 ч.

Питахме на бара къде е тоалетната и те ни казаха - където ни харесва зад бара. Не разбирам - не видяхме никъде друга сграда зад бара... Да питаме на следващия?

16:13 ч.

Казаха в капана да отидем - по пътеката между караваните и там е. Тъкмо може и да хапнем.

16:30 ч.

Мило дневниче, вече много ни се пишка с Лилето! Стигнахме до капана и имаше гигантска опашка за тоалетната, а таксата е 1 лев! Толкова голяма опашка може да значи само едно - сигурно взимат кокаин, както в София в онова заведение как се казваше... ех, забравих - нищо, сервитьорката ни показа една друга тоалетна и сега отиваме натам.

17:05 ч.

Дневниче... това беше най-ужасното преживяване в живота ми! Влязохме в тоалетната и ааааа... Трябваше да чакаме на опашка, а като влязохме се оказа, че тоалетна даже няма, а има клекало - като на селото на Лилето. Кошчето преляло от хартии... ох, стига толкова детайли! Вратата не се затваряше и затова трябваше да я държа с една ръка, докато... много неудобно. През цялото време трябваше да внимавам и да не опишкам любимите си розови обувки. И после, дневниче, докато се опитвах да си извадя кърпички от чантичката загубих равновесие... и си СЧУПИХ ЛЮБИМИЯ НОКЪТ от ноктопластиката в стената, докато се опитвах да не падна в гадната дупка... Бррр! Не знам как го преглъщат известните това...

17:30 ч.

Седнахме в един друг бар. Поне е красиво, има завеси и палми, само че няма други хора почти. Небето започва да се смрачава, дано не завали!

17:45 ч.

Заваля! Порой! Хората се изпокриха по палатките, от тавана в бара ни капе. Започва и да гърми... Плажният ни ден приключи явно. Лилето вика да ходим и да си хванем такси от пътя!

18:00 ч.

Мокри сме до кости, няма жива кола на пътя, да не говорим за такси! А, ето един Мерцедес ни приближава. Махай, махай, момиче!

18:15 ч.

Мило дневниче! Ето го нашият принц на бял кон - Калин! Пътува точно в нашата посока и предложи да ни закара. А Мерцедеса му е някакъв бъдещ модел - AMG нещо си - уникален. С кожен салон, климатроник и ксенонови фарове. Даде ни даже кърпа да седнем на нея отзад, за да не намокрим тапицерията. Лилето го гледа с влажен поглед, ама си е за мен, съжалявам.

18:30 ч.

Каза, че сме много красиви и Смокиня е прекалено ниска топка за нас. Има собствено заведение в Созопол. Казах на Лилето на ушенце, че си е пу за мен и нея я хвана яд, че го казах първа.

18:40 ч.

Каза, че си имал собствен бизнес лятото на морето, а зимата бачкал в неговата кръчма в Банско. Дали не ударих шестицата от лотарията, а? А, да - каза и че най-добрият му приятел е управителят на Най клуб. Ако сме искали да го питал дали не търси танцьорки - ехаа! Видя ли, Смокиня все пак ни запозна с някой известен!

18:55 ч.

Какво значи фейшъл, дневниче? Калин пита дали сме го правили с Лилето... сигурно е някаква нова пластична корекция. Казах му, че между нас да си остане, ама само малко ботокс съм си сложила в челото.

19:30 ч.

ДНЕВНИЧЕ!!! Този гъз ни пита дали щу му дадем промоция като сме двете заедно! Тоя какво си мисли??? С Лилето ни е страх, кара по пътя със 150 км./ч. Какво да отговорим, какво да отговорим??!

19:40 ч.

Дневниче! Този отвратителен перверзник Калин ни остави на пътя... Лилето му каза, да !#$%#$!%  и освен това да  #%^%@$%, след което да  %$!#@$@&*^%$ и той спря и ни каза да слизаме... Това тотално няма да е мъжът на живота ми!!!! Все още вали, започва да става тъмно и няма жива кола на пътя... А така - и обхват няма!!! А сега де?! Какво да правим?