В добрите стари времена, когато аз, сестра ми, приятелчетата от махалата и още милиони незнайни, вече оплешивели мъже и сбръчкани жени, сме били още невинни деца, всичко май беше ясно що се отнася до половата идентичност. Имаше само два типа банди - момчешка и момичешка.
И въпреки че през цялото лято, от юни до септември, всички карахме колела по къси панталонки, играехме на "Апаши и стражари" и гледахме италиански уестърни в лятното кино, наесен в училище всичко си беше както винаги.
Момичетата си връзваха косите на две опашки, а момчетата не се бръснеха под мишниците. Единствените филми, в които мъжете се обличаха като жени и жените като мъже, бяха безобидни комедии като "Тутси" с Дъстин Хофман, които обаче не ни караха да се замислим върху въпроса за половата самооценка на хората.
Тогава даже не ни пукаше дали извънземното с глава като мекица от едноименния култов филм на Стивън Спилбърг oт 1982-a е момче или момиче.
Трябваше да минат 150 години по детския календар за относителност на времето, за да се стигне до филми като "Момчетата не плачат" (1999), в който сладката Хилъри Суонк е млад мъж с ангелско лице, който всъщност е билогична жена, и "Клубът на купувачите от Далас" (2013), с участието си в който един от най-сексапилните живи мъже днес, Джаред Лето, спечели "Оскар" за ролята си на болна от СПИН трансполова жена. Егати!
После дойде сканадалът с Харви Уайнстийн, този мъжки сексуален хищник, дегизиран като холивудски продуцент. Скандал, който породи цяла една лавинообразна кампания за "спасяването" на жените по света от сексуални посегателства от всякакъв характер, а именно: виц, в който се споменава еднократно думата "пенис", намигване в автобуса, плясване по задника, секс по взаимно съгласие, както и секс без съгласие на една от страните, която все още е трезва.
В един момент започна да става опасно дори да подхождаш към една жена като към жена, а представителите на разни организации с абревиатури почти толкова сложни колкото формулата на етиловия алкохол се обявиха за премахване на граматичните конструкции, денотиращи полова принадлежност.
И тогава вече започна да ни става ясно, че вече нищо няма да бъде същото.
Аз лично винаги съм се дразнела от усърдието, с което повечето родители се втурват да оформят половото самоосъзнание на поколението си. За да бъдат и да се чувстват момиченцата като "принцеси", задължително се купува един тон розови ранички, роклички, моливници и всякакви други ненужни предмети, по възможност с лика на Елза от "Замръзналото царство". Покрай незнайно защо продължаващата вече пета година истерия около аретфактите в тази анимация, децата научават два важни урока.
Първо, щом ръцете ти са студени, не значи непременно, че имаш нарушения в кръвообращението. И второ, "русо гладно нема".
При формиране идентичността на момчетата нещата са също толкова драматични. Само че тук опитите са съсредоточени вече не върху това детето да пожелае да стане войник (както беше едно време, когато, ако не си ходил в казарма, значи си или обратен, или на хемодиализа), а по-скоро Роналдо, Меси или друг някой отявлен пример за мъжкарство и успех в едно.
Когато една от дъщерите на бившата звездна двойка Пит-Джоли Шайло започна още в невръстна възраст да се облича с панталони и ризи, подстига се късо и заяви, че иска да бъде момче, техните не хукнаха веднага да я водят по доктори, за да я "лекуват".
Тогава светът ахна и си каза: "Хм, ами значи може и така!"
После в светлината на прожекторите се появиха първите джендър-флуид супермодели като Руби Роуз, например, и за първи път същият този свят се убеди, че убийственият сексапил може да не бъде полово квалифициран като "само мъжки" и "само женски".
През октомври миналата година немското издание на Playboy публикува за първи път на корицата си трансджендър модел. 21-годишната блондинка Джулиана Фарфала (с рожденно име Паскал Радермахер) позира пред обектива единствено по оскъдни бикини и ослепителна усмивка. И тогава светът отново се сепна и си зададе въпроса: "Дали малкият Паскал също са го карали да ходи на футбол, таекуондо и да си играе с колички и пластмасови Калашников?"
В цялата тая мешавица от джендър роли, Истанбулски конвенции, права на жените и преекспонирана политическа коректност на света не му остана нищо друго освен да пренапише правилата. Друг е въпросът дали за момента му се получава добре.
Преди няколко месеца в една детска градина в норвежкия град Трондхайм се готвят да организират маскен карнавал за децата. Когато обаче възпитателите в градината разбират с какви костюми възнамеряват да се представят на карнавала хлапетата, ръководството на детската градина решава да отмени събитието.
Причината? Момченцата масово искали да се маскират като супергерои, а момиченцата като принцеси.
Бидейки обаче представители на нация с изострено чувство за социален паритет, ръководството не искало да подхранва уклона към половата стереотипизация у своите възпитаници. Затова преценили, че по-добре изобщо да няма карнавал, щом нито едно момченце няма да се появи, облечено като принцеса Елза. Родителите подкрепили решението, а децата намусено си хванали таблетите и отишли да си измислят някои полово по-неутрални игри.
Някъде между втората и третата си година децата започват да осъзнават от какъв пол са. Това е и отправната точка, от която започват да категоризират предмети, хора и типове поведение. Нещата, които им се случват в тези ранни години от развитието им, са тези, които в най-голяма степен оформят външните граници на мисленето и самооценката им.
Всичко, което децата виждат, подушват и с което си играят може както да ги забие в една ограничена реалност, изградена само от стереотипи, така и да отвори пред тях врата към хиляди вълнуващи реалности. Ето защо си мисля, че играчките, които им купуваме, и дрехите, които им обличаме, трябва по-скоро да им дават възможност за избор, а не да ги лишават от такъв.
В крайна сметка кой е казал, че една принцеса не може да си играе с торни червеи, а нинджата не бива да сресва кукленски коси!...
