Колкото в едно друго време често споменавахме Москва и Съветския съюз, толкова сега почти не произнасяме тези думи. Сякаш се срамуваме, че допреди 20 години бяхме доста близки с "братушките" - и се правим, "че не ги познаваме". Грешка на растежа, би казал някой, геополитическа ориентация - друг.
Наскоро се завърнах от руската столица и установих, че България никаква я няма на картата и икономиката на града. Сякаш не го е имало СИВ, ресторант "София", "болгарский перец" и "Золотые пески".
В Русия българските месести червени чушки бяха станали наша емблема. Те дадоха дори името си на популярния зеленчук. И досега марката "болгарский перец" означава най-високо качество. Да, само че внесен от Унгария и други страни и продаван като "болгарский перец".
Ресторант "София" също го няма, нито българските стоки, за разлика от Лондон или Брюксел, където има по няколко български магазина. А обикновеният руснак предпочита за същите пари вместо "Золотые пески" - да посети Египет или Испания.
А през това време Мадона откри свой фитнес в Москва. Негласно се знае, че френската суперзвезда Патрисия Каас пък държи лъвския процент от вноса в Русия на френска козметика. А къде е нашият "Ален мак"...
По-евтино е да отидеш до Лондон
Първото нещо, което установява всеки, на когото предстои пътуване до Москва е, че е по-лесно да стигнеш до Лондон или Париж, например. По-евтино ти излиза да си купиш самолетен билет до британската столица, особено след като отпаднаха и таксите за визи.
Поне засега, докато Великобритания още не е преразгледала членството си в ЕС. Така че всеки, който реши да замине за Москва, трябва да бъде добре подплатен финансово. Все пак това е един от най-скъпите градове в света. Преди да тръгна ми казаха: "Цените в България, умножени по три".
При предварителна резервация, самолетният билет излиза около 270 евро с "България ер" - единственият директен превозвач от София до руската столица, заедно с "Аерофлот". Към тези предварителни разходи следва да добавите визата, която е около 200 лева, като тарифите на различните видове визи са посочени на сайта на руското посолство у нас.
Може да ви стъписа и курсът на рублата към лева, който е приблизително 20:1. Така че не се изненадвайте, че в най-евтиния си вариант цените на различни стоки и услуги в Москва се измерват в три и четирицифрени числа.
Наистина ако направим сравнение с ежедневните стоки в България, то всичко е поне три пъти по-скъпо. Супермаркетите са препълнени от толкова видове кашкавали, сирена (гръцки, не български), колбаси и други стоки - всеки иска местенце на необятния руски пазар.
Средната заплата на московчанина е 35 000 рубли или $1500, което не изглежда много за московския стандарт, затова много от жителите на столицата работят на две места. Но благодарение на социалната политика, пенсионерите, учениците и студентите живеят по-добре от българските си събратя.
Сталин е жив
Ако сте в Москва за първи път, ще останете впечатлени от мирното съжителство на новата и т.нар. сталинска архитектура, както и построеното от времето на Хрушчов. Емблематичните седем "сталински вишки", тоест седемтте островръхи огромни сгради си стоят.
Дори и старият хотел "Москва" бе сринат и вдигнат наново в първоначалния си "сталински" стил. Времето на Ленин и Сталин не е заличено и затова не се изненадвайте, ако видите мемориални табели, които указват, че тук, на това място, вождът на Октомврийската революция - В. И. Ленин, е произнесъл реч или, че най-голямата им библиотека носи неговото име.
Но, както и в София, не видях нито един паметник на Ленин или Сталин. Наистина мумията на Ленин така си лежи в мавзолея на Червения площад, но самият мавзолей е заграден и не пускат в него.
ХХI век се е настанил на "Кутузовски проспект", където се издигат огромни кули на московското Сити от стъкло и алуминий. Но западните туристи там не ходят. Те предпочитат да щракат с фотоапаратите си Кремъл, паметника на Жуков, Вечния огън и главния храм "Христос Спасител".
Това е другата особеност на Москва. Редом със сталинските сгради се гушат толкова много малки и големи православни храмове, че не е за вярване. Те будят умиление - приличат на играчки, боядисани в яркосиньо, зелено и розово и с характерните златни луковици на покрива. Много от тях са построени през последните години, но са копие на старите, разрушени през времето, в което "религията е опиум за народа".
Пример за това е новият "Христос Спасител", изрисуван отвътре в иконографската традиция на 19 век и възстановяван по старите планове и снимки.
А иначе достатъчно е да вдигнете поглед и той започва да се блъска в огромни от по 500 метра сгради, на по 15-20 етажа. В руската столица кипи строителство на още и още молове, нещо, на което станахме свидетели и в София, макар и не в такива мащаби.
Метрото
В такъв огромен мегаполис, какъвто е 20-милионна Москва (да, по неофициални данни се твърди, че приближава това число), най-бързият и удобен начин за придвижване си остава метрото.
Известно е, че градът притежава едно от най-старите, дълбоки и разклонени подземни железници, за която е писано много. Само ще споделя, че в моята лична класация най-сложно е да се оправиш в лондонското метро, след което идва московското, парижкото, софийското и на последно място римското.
"Тубата" в Лондон е може би най-стара и притежава доста разклонения, но табелите към преминаването от една линия към друга са толкова оскъдни, че сигурно всеки се е стряскал, че е изгубил ориентация. И трябва да се примири с въртенето в кръг и в детайлното изучаване на схемите. При това, внимавайки да не попадне в епицентъра на стремителния поток от хора, който се изсипва от вагоните и се устремява към ескалаторите за излизане.
Впрочем по това Москва и Лондон напълно си приличат. Само с тази уговорка, че в московското метро има толкова много указателни табели за спирките и "преходите", че ако внимателно гледаш над главата си няма как да се объркаш.
Въпреки че метрото в Москва е най-бързият начин за придвижване, дори и с него може да пътуваш от половин до един час (с прекачванията), макар вагоните да се движат на много близки интервали. Това е втори град в самия град, ако може така да се изразим.
Подземната част на града е запазена територия за обикновените хора, за разлика от заможните руснаци, които се придвижват само с коли и заради това тук се образуват огромни задръствания. Но дори и в метрото непрекъснато някой вади таблет и започва да чете книга - значително по-често, отколкото съм свидетел в софийския градски транспорт. Средният московчанин е действително руската средна класа, макар и трудно откриваема извън големите градове.
Заради атентатите, московското метро е едно от най-добре охраняваните зони в града, където има колкото униформени, толкова и цивилни полицаи. Така че винаги трябва да носите паспорт със себе си, защото полицаите имат право да ви спират за проверки, особено в метрото.
Като цяло градският транспорт в Москва заслужава адмирации, защото, независимо от многото ремонти и задръствания, то успява да се движи по разписание, при това колите са доста на често - от 3 до 5 минути.
Например, в метрото отсътстват електронните табла, които показват минутите до следващия влак, просто защото те се движат на всеки от 1 до 3 минути, дори и в "мъртвите" часове на деня. Не бива да забравяте, че след като пъхнете билета или картата за чекиране на входа, не влизате от дясно, а от лявата му страна.
Новите московчани
За Москва може да се пише още много, затова ще завършим с новите жители на града. Това не са "новите руснаци" (новые руские), тоест богаташите, които станаха нарицателни за високия стандарт, а дагестанците и казахстанците. Те попълват сегмента на "временно пребиваващите" и нелегалните гастарбайтери и съставляват около половината от жителите на руската столица.
Те почти са претопили жителите от Кавказ, за които пазарите и гарите бяха запазена територия. Сега тя основно е заета от дошлите от тези бивши съветски републики, като казахстанците имат дори собствена телевизия на руски език. Те са наемани основно по строежите и са може би най-бедната част от населението на града.
Рускините и украинките се славят като едни от най-красивите жени в света, но по улиците не видях такива. Само два-три пъти видях да се изсипват от лимузини по три-четири "девушки" като от корица на списание. Те бързо хлътваха в някой бутик или ресторант, но в метрото или в тролеите такива няма. Там е запазена територия за пенсионери, студенти, гастарбайтери и за туристи като мен.
Сигурно сте чували, че този огромен и многолик град е разделен на отделни концентрични кръгове (кольца), вътрешният от които е пространството около Кремъл - територия, завзета от властта и не само. Ако сте за кратко, насочете усилията си да разгледате забележителностите в този вътрешен град, където са известната не само от песните на Висоцки улица "Арбат", Третяковската галерия, Успенският събор, Оръжейната палата и др.
Едно е сигурно: няма руснак, който да не иска да живее в Москва. А иначе "москвичите" ги мразят всички.
Поради една или друга причина, българските стоки не могат да пробият на европейските пазари. Дали заради хипермаркетите и политиките им, или заради ограничителните квоти, но е факт. За разлика от тях, има много други държави, които биха се радвали на българските стоки (най-вече хранителните), но дали сме късогледи, или не ни дават да изнасяме към тях, но не го правим. И повечето от тях са в Азия.
Ако имате път към Русия по добре не ходете в Москва, за две седмици там съм си запазил само една снимка на червения площад. Неоправдано скъпо и мръсно. Ако имате пари и сте от мъжки пол разбира се е добре да посетите две три вечери нощните заведения, това ще ви е спомена от Москва ...плюс разбира се вечно пияните отрепки в метрото.
astarot, кои български стоки бе?
Като се е почнало, москва не е русия. Далече в степи безбрежни, в порутен дом лежи дете, навън виелицата снежна, безкраен бял саван плете. Христо Смирненски Москва е комунистическото срьдце на русия.
Голяма глупост изчетох, няма що, голям пътепис... А що се касае до това, че България я няма в Москва, това са реалностите, ние понеже сме много "умни" и зачеркнахме с лека ръка руските пазари, сега ще си носим последиците, останалото е мълчание.
Знам, че е ни в клин ни в ръкав ама дали в Челябинск обичат голфа като в Перник?
9 Rio Tinto | 18.05.201319:20 Пазарът е много интересно нещо. Появи ли се търсене и веднага започва да се оформя предлагане. Просто липсват договорки на малко по-високо ниво.
Лондонското метро е сложно и объркващо ?!!
Преди 5 години бехме с съпругата рускиня в Москва.Ресторантите обикновени са по скъпи от американските и порците по малки.На летището за две кафета платих $17.Направи ми впечатление,че по магистралите имаше реклами на плажове в Гърция,Италия,Испания,Турция,Египет и други но не видях една реклама за България.Дори не видях и руски коли много.На пръсти се броеха.В центара около храм Спасител по $25,000 струва квадратен метар на старите сгради.За две седмици ми струва около $8,000 разходката до Москва от Ню Йорк.Почти толкова дадохме за 10 дена разходка до Хонолуло хаваите $8,700.Разтоянието почти еднакво окло 15 часа до Хаваите и Москва.
Има нещо досадно мазохистично в отношенията ни с Русия. По-точно: в отношениЕТО ни (нашето) СПРЯМО Русия. Русофилите реват – видяхте ли сега какво стана с тая демокрация, руснаците не ни обичат вече, нищо общо не щат да имат с нас, изгубихме велик съюзник и приятел. Русофобите вият – тия са ни окупирали подмолно, продължават да ни смятат за своя губерния, давайте да ги гоним отвсякъде, иначе няма оправия. Тъпо и тягостно като недоизчистени взаимоотношения между бивши гаджета: хем е ясно, че всеки е поел по пътя си и миналото не може да се върне, хем го/я следиш с крайчеца на окото си как те гледа и кого другиго гледа. Ей тая блудкава емоционалност ако успеем да изчистим, нещата ще стоят много по-добре. Ще можем, като седнем на маса с руснаци, чистосърдечно да сме си интересни едни на други и да се кефим от близостта на родните ни езици и преплетената ни история. Без да смятаме, че някой дължи някому нещо. Като казвам „да изчистИМ“ имам предвид главно нас; за руснаците никога не сме били център на вселената и малцина сред тях гледат на България като на нещо особено близко (и то най-вече по инерция от соца). Да не забравяме, че разпадането на СССР означаваше за Русия поредица от особено тежки „разводи“ с бившите съветски републики, в сравнение с които охладняването и отчуждаването от несъстоялата се навремето 16-та република е от твърде периферно значение. А с раздалечаването в ориентациите на двете страни рязко спадна обемът на политическите, икономическите и културните взаимоотношения, така че днес България рядко има поводи въобще да се появява в дневния ред на руското общество. Та и този пътепис е заразен с въпросната блудкава емоционалност: разказва интересни неща, но дразни прозиращият въпрос „Дали ме обича още?“. Така и не ми стана ясно защо точно този акцент е изведен в заглавието. Не съществуват никакви специални причини, поради които България да присъства в московския пейзаж повече, отколкото Хърватия или Словакия, да речем – и това е напълно нормално. Българският турист би се потопил много по-добре в атмосферата на руската столица, ако не се оглежда непрекъснато да види дали някъде няма ресторант „София“, улица „Христо Ботев“ или български консерви. Ако случайно има, това би било повод по-скоро за изненада, отколкото за удовлетворено измъркване.
Стига нашенски мазохизъм и рев, реалностите са, че сме в ЕС, благодарение на това над 2 млн българи имат работа и прехранват близките си в България... А Москва си е Москва, май сте забравили какво е за всяка страна да висите пред посолството за визи, а и носталгията по соца не напуска много хора, умело подхранвана от някои български партии... Предателството и родоотстъпничеството са българска национал черта, а също и продажността Е безплатен обяд няма, за мнимото благоденствие през соца, плащахме с послушание, репресии, лагери, пуснали са нещо по магазините, вечното "тихо, тихо", някой да не чуе, печален опит за възраждането му имаше при бившето, слава Богу, правителство...Ама тези неща явно са забравени! Супер е , че има български магазини и стоки в САЩ и Англия, а и да ги няма въпрос на личен избор е дали се претапяш там, където си или се чувстваш българин!
То България я няма в България, а ние искаме в Москва да я има. Тоя болгарский перец и тези вкусни домати вече не се въдят по нашенско. Заменени са с дървени турски домати, гръцки чушки, македонски кромид и китайски чесън. За това не са виновни руснаците, нито китайците или македонците. Сами сме си виновни.
В лондоското метро табелите си ги има, стига да можеш да ги четеш. На латиница са и нямат превод на български. Освен това има десетки услужливи полицаи и стюарди, които биха ти обяснили всичко, което искаш да знаеш. Стига да разбираш, какво ти говорят. В Брюксел има не няколко, а десетки български магазини. Само на площада около църквата в Синт-Йоост-тен Ноде има около 4. Като започнеш от кафене "Варна" от единия край, до "Хранителни стоки София" на другия. Вчера влязох в един от тях да си купя малко "Морени" и чаках около 20 минути докато продавачката си довърши телефонния разговор. В българските магазини, по български. За това и не ми липсват много.
За мавзолея не знам дали входа е свободен защото отказах да вида това чудовище.Но за да влезеш вътре в Кремал требваше да си платиме вход.След това отново платихме да влеземе в черквата където е мантията на св.Николай.Има неколко музея за които платихме вход.От вън пред входа има двоиник на Ленин и хората си правят снимки с него.Та от тези снимки си купил три апартамента в Москва.Изгледа,че съм бил на погрешен бизнес цел живот.
....- ааа, имеют си хасОМ! Бичи, хай!