Защо тя си купува обувки, а аз не

Когато Рейчъл разкрива, че съпругът й няма проблем тя да купува обувки със съвместната им кредитна карта, два въпроса изникват в главата ми: как мога да накарам моя мъж да се сближи с него? И колко чифта шедьоври на Джими Чу или Кристиан Лобутен бих могла да си позволя, ако бъда компенсирана наполовина за всички (недотолкова луксозни) обувки, които съм си купила със собствените си пари, откакто се срещнах със съпруга си преди 15 години?

Как съвременните двойки управляват финансите си - и как това се отразява на статуса на жените, дългосрочната им финансова сигурност и дори кариерните им перспективи? Напълно не-научно бързо проучване сред 44 мои приятелки в Европа и САЩ - всички те високообразовани, над 30-годишни и в сериозни връзки, повечето с деца и работа - показва, че 41 от тях са споделяли в обща сметка поне известна част от парите си с партньорите си.

Анализът какво е подходящо за съвместен харч е интересен повод за проучване на половото равенство: млякото и пеленките рядко предизвикват спорове. Но как стоят нещата примерно със следродилната йога? Или посещенията при фризьор, неизбежно по-скъпи за жените, отколкото за мъжете?

Една приятелка успява да пише на съвместната сметка седмичен масаж, твърдейки, че бременността й е съсипала гърба. Друга кара съпруга си да плаща половината от телефонните й сметки; неговата се покрива от работодателя му. Трета прехвърля на половинката всичките си разходи за епилации в духа на "той може и да не може да поеме болката, но пък поне може да поеме сметката".

Какво може да застави един мъж охотно да поема женските разходи за лукс

Запитах Пол, съпруга на Рейчъл, защо смята, че обувките (и, оказва се, гримът и дрехите! Къде бъркам аз?) трябва да бъдат част от общата сметка. "Има толкова много ясно формулирани и подразбиращи се изисквания как една жена трябва да изглежда," пояснява той. С други думи, според него не би трябвало да бъдеш наказана финансово за това, че си жена.

Кейтлин Моран, авторка на бестселъра "Как да бъдеш жена," нарича това "данъкът за принадлежност към женския пол". "За да може една жена да се чувства нормално, тя трябва да харчи повече от един мъж. Ако не искаш да се налага да се оправдаваш всеки път, когато излизаш, трябва да отпускаш пари."

Някои хора не се вълнуват от нормите на обществото. Това обаче не променя сложното балансиране между равенство и независимост, което стои в сърцевината на семейните финанси.

Вместо да се оправдават, дамите поддържат "таен буфер" или компенсират мъжете си

Когато жените имат деца и единият родител, обикновено майката, жертва поне част от доходите си в името на отпуск по майчинство, или почасова работа, или недотам амбициозна кариера, идеята за равенство би изисквала и двамата родители да споделят своите (често различни) доходи и да се споразумеят за идентична сума за харчове.

Но в моето мини-проучване, 30 от 41-те жени с общи сметки предпочитат да държат своите (често по-ниски) заплати в лична сметка и да плащат дял от нея в семейната сметка, за да могат да се наслаждават на малко неконттролирани разходи. "Знам, че много от покупките ми са лекомислени - и не бих могла да ги аргументирам, ако ми завреш таблица с разходите в лицето," казва една приятелка от Америка, която се съпротивлява на опитите на годеника й да отворят съвместна сметка. Но "мисълта да има друг човек, който да контролира (и да може да пуска ехидни коментари) навиците ми за харчене, ме кара да ме побиват тръпки."

И наистина, няколко от тези жени са открили креативни начини да запазват независимост, която те привидно са жертвали в името на равенството. Едната има таен запас от предбрачни спестявания, за които никога не е споменавала на мъжа си, така че да може да харчи повече от съвместно договорения месечен лимит. "Харесва ми да имам някакъв вид буфер," казва тя. Друга се опитва да компенсира периодичните си шопинг трески, като купува на мъжа си нов чифт обувки за всеки чифт, който взема за себе си.

Но ако жените харчат парите, мъжете ги контролират

Само една от приятелките, които разпитах, отговаря за семейните финанси (и то защото съпругът й някога е забравил да си прекрати членската карта във фитнеса, когато се преместил в друг град; и след това не е проверявал банковите си извлечения в продължение на 18 месеца). Половината от въпросните 36 жени в моята извадка със съвместни ипотеки не знаят лихвата, която плащат. 14 от тях признават, че не помнят дори паролата за общата им банкова сметка. 10 казват, че не могат да кажат колко пари имат в момента в сметките си, а шепа от тях дори не знаят колко печелят след данъчното облагане.

Какво ни става на нас, освободените жени? Грижили сме се за финансовите си въпроси, когато сме били необвързани. Защо трябва да отстъпваме контрола, когато на хоризонта се появи мъж?

Финансовата грамотност е "застрахователна полица в случай, че нещо се случи на вашия съпруг или той ви зареже заради някоя моделка", твърди тя. Около един на всеки три брака във Великобритания завършва с развод. Някои от приятелките ми споделят, че изпитват чувство на несигурност някъде под лъжичката заради споразумение, което е напълно доброволно, но ги е накарало да се чувстват уязвими.

Ако финансите са ви чужди, няма как да постигнете успешна кариера като мениджър

Хората на по-висши постове в много области, от управление на човешки ресурси до художествени галерии, имат известно понятие от финанси, и често имат и финансова квалификация.

Жените контролират 70% от потребителските разходи по цял свят, констатира проучване от 2009 на Boston Consulting Group сред 23 000 в 22 страни, но същевременно ръководят само 18 компании от списъка Fortune 500 и съставят само една десета от хората, които определят световните лихвени проценти, според Bloomberg News.

Семейството е добро място, откъдето да започнете да променяте това. Моран обобщава това по следния начин: "Парите представляват възможности и способност да променяте и оформяте живота си. Ако не контролирате сами финансите си, не контролирате живота си."