Съжалявам. Ужасно съжалявам. Ужасно, адски съжалявам. Съжалявам, че ви обезпокоих, докато гледахте телевизия. Съжалявам, че свалих прозореца. Съжалявам, че този продукт не е органичен. Съжалявам, че съм ви дала толкова много коледни подаръци. Съжалявам, че се подстригах, без да ви питам първо. Съжалявам, че кандидатствах в университета. Съжалявам, че написах книга и не поисках вашето мнение. Съжалявам, че се съгласих да отида на този концерт. Съжалявам, че не получих по-висока оценка. Съжалявам, че качих толкова килограми. Съжалявам, че свалих всички тези килограми. Съжалявам, че ви изпратих два есемеса поред, и знам, че това е третият, но просто искам да кажа, че съжалявам. И да, съжалявам, че не шмъркам. Съжалявам, че вагината ми е толкова чувствителна.
Съжалявам, че вагината ми е толкова чувствителна.
Има момент, в който всеки наркоман достига дъното. Мисля, че това беше моето
Аз съм пристрастена към извиненията и съжаленията. Повечето жени, които познавам, са също толкова засегнати от същата дрога. Мислим, че нашата ценност като жени е зависима от това да бъдем буквално и фигуративно отстъпчиви до степен на кълчене, което би накарало кифла осморка или порнозвезда да завиждат. И правейки това, ние не само обезценяваме нашите истински важни и искрени извинения (от типа на "Съжалявам, че спах с брат ти..."), но и се поставяме в положението да сме вечно в грешка, вечно говорещи прекалено, харчещи прекалено, смеещи се прекалено, плачещи прекалено, преяждащи, или просто прекаляващи със съществуването си.
Мъжете се боят да не би да са недостатъчни. Жените се боят да не би да са прекалени за някого.
Та... "Съжалявам, че вагината ми е толкова чувствителна"
Това е нещо, което наистина казах на мъж, който употребяваше възбудения си пенис с цялата деликатност на строителен работник, пробиващ с къртач бетонния паваж. Има такова нещо като правене на любов, а съществува и доброто старомодно чукане. Сигурна съм, че той е смятал, че се занимава с последното, но всъщност усещането беше сякаш всъщност той се опитва да навре матката ми направо в гърлото. Ако бъда честна към него, беше генетично благословен със свръхизобилие на къртещо оборудване. Но ако бъда честна със себе си, вагината ми пък не е конструирана от закалена стомана.
Съжалявам, че вагината ми е толкова чувствителна. Съжалявам, че моята любима и най-скъпоценна пореста мембрана, най-чувствителната част от тялото ми, която случайно е свързана с миниатюрно зрънце, съдържащо повече концентрирани нервни окончания от всеки друг орган в човешкото тяло, мъжки или женски - съжалявам, че тя не обича да бъде дълбана с гигантски, груб твърд предмет от плът и кръв. Ло сиенто. Ми диспиаче. Жьо сюи дезоле.
Най-гадното от всичко беше, че всъщност той беше свестен пич и вероятно би реагирал охотно и нормално, ако просто ми стискаше да го помоля да го раздава малко по-бавно. Вместо това аз се извиних, че имам катеричка, която не е имунизирана срещу болка, след което ирационално го намразих заради това.
Замислете се: колко често всъщност се извинявате за независещи от вас неща
Когато правя глупости, което се случва често, обичам да си устройвам проучвания сред приятелите си, за да чуя техните собствени истории на подобни изцепки. Успокоително е да чуеш, че не си единственият, който е направил бездънно кретенски ход. Когато попитах други момичета за техните глупави истории, в които те са се извинявали за какво ли не, бях затрупана от отговори. Ето само малка част от тях. Някои са забавни; някои са гадни; а някои са много тъжни.
* "Аз съм общоизвестна с това, че се извинявам, когато се блъсна в неодушевени предмети. Това е просто навик и обикновено го изръсвам, преди да осмисля колко тъпо е." - Стейси, Джейнсвил, Уисконсин
* "Когато някой се блъсне в мен, се извинявам, след което около минута по-късно съм бясна и на другия човек, и на себе си." - Ашли, Сиатъл, Вашингтон
* "Извадих думите "съжалявам" и "извинявай" от речника си, защото ги използвах в крайно неподходящи ситуации. Един от примерите, за които мога да се сетя, е някой да произнесе неправилно името ми, и аз да се извинявам за това." - Джаки, Лос Анджелис
* "Извинявам се за дължината на интимното ми окосмяване, например: 'Хей, съжалявам, но абсолютно се нуждая от кола-маска.' Чувствам се всеки път като задник, защото на кой му пука?" - Амелия, Манхатън
* "Веднъж се извиних на бившия ми, че съм го уловила в изневяра!" - Меган Кейт, Портланд, Орегон
* "Веднъж се пробвах за мажоретка и комисията поиска от мен двоен пирует във всяка посока и докосване на пръстите на крака. Аз направих троен, след което се извиних, а после един от членовете на журито ме повика и заяви: "Слушай, току-що се извини, че можеш повече от това, което сме поискали." И веднага след това аз се извиних, че съм се извинила." - Джейми, Манхатън
* "Извиних се, когато се опитах да обясня на някого, че не може да пие остатъците от кафетата в поставката за миене на съдове в моя ресторант. И се извиних на човек, след като му казах, че повече няма да може да идва в ресторанта, защото 'осираш цялата тоалетна. Съжалявам!'" - Джесика, Лейнсбороу, Масачузетс
* "Извинявам се на всеки, който може да ме чуе, ако не нося грим на обществени места. Не се бъзикам. Просто започвам всеки разговор със: 'Съжалявам, знам, че не нося грим.' Като се замисля, извинявам се редовно за това, че не изглеждам толкова красива, колкото бих могла да бъда. 'Извинявайте, косата ми изглежда ТОЛКОВА зле. Съжалявам... божичко, знам, че този костюм е абсолютно отвратителен. Съжалявам, знам, че ноктите ми не са лакирани.'" - Кейти, Хюстън
* "Извинявам се, когато бебето ми плаче. Все едно това зависи от мен, нали?" - Уитни, Мидълсекс, Ню Джърси
* "Преди няколко години бях в спешното отделение, където ме оперираха, и се извиних на лекаря, че плача." - Сара, Манхатън
* "Когато ме боли при секс, когато хората преписват домашното от мен и сбъркат нещо, когато забравя да изчистя банята на съквартиранта ми." - Кристин, Чапъл Хил, Северна Каролина
* "Да се извинявам за това, че не съм в настроение за секс, е почти в челото на класацията на най-тъпите неща, които съм изричала." - Мария, Оукленд, Калифорния
* "Първото ми гадже ми изневери, след което започна да излиза с жената, с която ми беше изневерил. Няколко месеца по-късно тя му сложи рога... и помня, че му се извиних не само за това, че съм очаквала, че това ще се случи, но и защото тайно съм се надявала тя да го направи. Наистина се чувствах отговорна, сякаш моментната ми жажда за злорадство по някакъв свръхестествен начин е предизвикала настоящата му болка." - Каръл, Манхатън
* "Веднъж се усетих, че се извинявам за това, че споделям с бившия си, че съм пометнала, когато той ме запита защо го затрупвам с такива новини по време на сесията му." - Ейми, Япония
* "Извиних се на гаджето ми, че не можех да му направя свирка, докато треперех/плачех от посттравматичен шок след опит за изнасилване." - Анонимна, Манхатън
Защо жените са още склонни да чувстват вина, че са такива, каквито са
Може да изглежда, сякаш има огромна пропаст между извинението за блъсване в неодушевен обект и извиненията за травматичен шок, но все пак не мисля, че е толкова по-различно. Думите имат силата да оформят нашето съществуване и поради това да влияят и на реалността. Колкото повече ненужни извинения изричаме, толкова повече несъзнателно се убеждаваме, че сме виновни за всичко - дори за престъпление, в което ние сме били паникьосаната жертва.
Ние сме поколение, което е дошло на този свят с усещане за сила, което дължим на усилията на нашите майки, баби и прабаби. Ние сме умни, амбициозни, старателни, решителни, ние сме трепачки и блестящи - и все още толкова, толкова много съжаляваме.
Чудя се кога най-после ще спрем да се извиняваме за това, че съществуваме.
Дори и когато правиш сфирка и го ухапеш със зъбки, умишлено или без да си искаш, с надвиснала над главицата ти куха яка пестница Я си помисли, Лиленце, пак, умнице
Сетих се за един случай, който бях чел. Двама се скарали люто, при което единия ударил другия и поради това втория си тръгнал сърдит. По средата на пътя се спрял и се върнал при човека, с когото се скарал и му се извинил, че го е докарал до състояние да го удари. След това ударилият осъзнал грешката си и се извинил за постъпката си. Мисълта ми е, че е много важно да знаеш кога да се извиниш.
Така е... До следващия път.
БУЛШИТ,не е лесно да се пишат четивни статии
Чекията е само признак за свръхпотентност, Лиленце. Мастурбацията при такива като теб обаче се дължи само на едно нещо - на липсата на кур, който да те начеше, та поне да прекрати словоблудството ти. Нима наистина искаш да кажеш, че нямаш зъби и затова не можеш да хапеш при сфирка Или пък не правиш сфирки, може би
Почти по Чехов Извинявай, ама много зле звучиш!
Напротив, няма по-лесно от това да се правиш на прост. Особено, когато пред мен е такава сложна миризливка, като теб, Лиле, направо се идентифицирам с простотията, тя ми става втора природа Така и не разбрах, наистина ли не се извиняваш и не къзваш сори, когато драснеш неволно или умишлено със зъбче по главичката или стволчето някое пенисче от твоите бройки Просто ти влизам в постинга и съвсем закономерно и логично те питам Всъщност, все още никой от тук не е видял, болно момиче, кой е за теб сложният тип мъж, поне един не посочи Освен травеститът с мекия кур две пеги, серящ лайна на купчина, по-висока от неги
Това не е по темата отново. Ти каза: "Никога не се извинявам и не съжалявам за нищо." Което бе по темата. Пак по темата, все така те питам: Дори и когато ухапеш, одраскаш със зъбки, умишлено или случайно, сънливо несъсредоточена или игриво наточена пенисът хлъзгав на някоя от твоите бройки ли, Лили? Ако не отговориш по темата, ония с престилките май са за тебе, мила.
Клинчиш яко у акуто, Лили! Клинчиш изолирана, позираш, дириш си сложен тъпкач с пачка за некво измислено казино и за дрешки, дет си минала покрай тех и него и то точно у веба, да го уеба, баш на връх Нова година Казва ти го едно бившо крупие и шеф дьо салонь от септември до декември 1995та година, ама у истинско казино в чужбина, при това съвсем човешки http://www.cosmopolitan.bg/gallery/?gall=Album&g=15&a=0&p=1&f=1&u=30365&i=32414 Тая кака, яката Урсула с гигантизма, що не я вкара барем веднъжка тука Да ми скъса пишката и я схруска, загдето му тормозя слънчицето с бемчицата на лявата бузка, от кеш в мизерията начишкано
Да, мойто момиче малко. Така симпатично, грамотно... Не е заради аборта ти, Лиленце, пиле! Ти си първо в семейството си, заради средата си после, а накрая от нарцисизма свой яко белязана. Още преди 30 си орисана да бъдеш тотално смазана. Още от сега ти личи - под черепчето ти си необратимо кюртирана... Ако не те съжали истински мъж и те премодифицира, шлифова от съжаление, загърбил вонята от теб, изолирайки те от кочината със стиснати ноздри от смрадта й зловонна. Тц, тц, тц! Какво направи посткомунизмът от момичетата в България... Жалко. Честита ти Нова и на тебе Година.
Юда, бате, Лилето си я знаеме каква стока е...обаче на теб верно много ти хлопа дъската. Или евентуално се опитваш да се направиш на оригинален, но хич, ама хич не ти се е получило. Въобще като гледам няколко потребителя в този форум започвам да се замислям, че сигурно има някаква програма в психиатриите за лечение на лудите чрез писане в интернет-форумите. Засега с доста противоречиви резултати, както се вижда.
Джуд, Джуд... Невзрачният, Федарчо! Нема юди, баце, нема юдеи тука. Ама ти отбираш от Томас Харди и кино, от психе и Виржинии от 1898 година, точно толкова, колкото от будизъм и от будистката нова година. Всъщност винаги ми е било чудно, що християните ортодоксални бантустански си празнувате празниците на едни и същи дати, кат католиците Виж, сърбите и руснаците вече са нещо друго. Стараеш се да си на ниво, брато, в черупката си не на орехче, ами на желъдче или лешник Разбираш ли В помията блудкава, пускана ти в лочника на най-смрадливата кочина у Европата от драпащи се по макарите и дръгнещи вагините си средношколци, перящи със смях на устите парите на ДС в лайф стайла, нюза, топ-спорта и в гротескното уеб кафе Тука е крайно време да ви се повтори, потрети пак с излиянията ви, ненужни нукому, уважаващ себе си на тоя свят, си сверяват часовниците точно онези, които докараха една цъвтяща преди 9ти септември държава да се гърчи, наебана завинаги до откат Па ти и другите скотове като тебе, ръси мозъци - кое си сака оно си требе Все някога ще пораснете, ама ше е касно, да те ева у глупака
От друга страна - по-добре да пишеш у форумо, вместо да хванеш една пушка и да избиеш децата в някое училище, да те еба и болния мозък
Моята религия ми забранява секво оружие, пич Па съм си такъв и по природа. В тоя живот. Иначе си прав... По-скоро уцели, де Откакто се помня ме спохожда един сън. Едно ченге цивилно вечно ме гони и ми се явява, само да ми подскаже с присъствието си, че знае, че аз знам, че то знае, че съм убил в предишния си живот човек... Вечне не повна за кво, ама си знам, че е било така И ченгето, и то, брато, както иаз. И двамата, само двамата на света. Балиго що,у сигурно тогава така е трябвало, ама някак си да ти кажа, че чувствам сега вина, само дет ме тормози постоянно това ченге с мълчаливото си и напомнящо присъствие за това в съня ми
Имам чувството, че точно такива размисли като твоите са се въртяли и в главата на Андрес Брайвийк.