Защо няма нищо за гледане в киното

Печалбите от боксофис са паднали с 4% от 2010 насам, но филмовата индустрия е крайно време да обърне сериозно внимание на друга изобличаваща цифра: според Nash Information Services, реалният брой продадени билети за 2011 г. е най-нисък от 1996 г. насам. Единствените причини, поради които цялостният спад в приходите все още се измерва с едноцифрени числа, са по-скъпите билети за 3D филми и цялостното покачване на цените на билетите.

Няма нищо странно, че хората отказват да ходят на кино, за да гледат римейк

Филмовата публика намалява опасно и драстично. Повечето хора твърдят, че вече не ходят на кино, защото "няма нищо за гледане". Но ако задълбаем в истинския смисъл на това признание, повечето отказали се от посещенията в кината твърдят, че "всичко изглежда като нещо, което вече сме гледали". Пазарът е препълнен с постоянно разрастваща се колекция от нови версии, продължения и римейкове на стари филми - благодарение на шоубизнеса, страдащ от състояние, което бихме могли да наречем корпоратофагия.

Това е версия на копрофагията за филмовата индустрия - поведение, регистрирано при някои кучета, убедени, че ястието, на което са се насладили по-рано, може да бъде също толкова вкусно, след като е преминало през организма им и е излязло от другия край на мястото, от което е влязло.

Опитът показва, че висшите служители на филмовите студиа - повечето от които използват термини като "съдържание", "брендове" и "франчайз", когато говорят за потенциални кинопроекти - са заставяни от своите ръководители да претърсват архивите на своите студиа за идеи за римейкове. Нерядко се случва отчаяните служители да се допитват до външни експерти, които да преглеждат каталога им и дават съвет как точно да бъде направен римейкът на даден филм.

Мотивацията зад желанието на студиата да се съсредоточават над собствените си филмови архиви в търсене на нови идеи е, че те са най-великото предимство, което притежават: цената на последните студиа, които бяха изкупени (Miramax, MGM и DreamWorks) се определя единствено на база стойността на каталозите им, без значение от реалната инфраструктура на компанията.

Филмовите студиа твърде настойчиво рециклират собствените си киноархиви

Откакто доходите от домашно видео се сринаха през последните няколко години, извличането на печалби от тези по-стари ленти по други начини освен продажбата на допълнителни техни гледания е задължително, ако студиата не желаят да снижат стойността на активите си.

Когато дадено студио направи римейк на един от забравените си или непопулярни филми, това косвено повишава стойността на този филм, което от своя страна повишава общата стойност на активите на студиото. Така на бял свят излизат римейковете на "Поличбата", "Приключението на Посейдон", "Жените", "Пастрокът", "Хелоуин", "Ударът "Пелам 123"", "Планината на вещиците", "А отборът", "Слава", "Нощта на ужасите", "Конан варваринът", "Изпозагубеният свят", "Механикът", "Артър", "Зеленият стършел", а сега и на "Сламени кучета".

Разбира се, не всички от изброените са били провал от комерсиална гледна точка, но това не означава, че са били и нещо добро. Факт е, че след като изгледат някои от тези филми, много от зрителите напускат киносалоните силно разочаровани.

Миналият уикенд бе емблематичен пример за тази тенденция. Новата 3D версия на "Цар Лъв" поведе печалбите от боксофис нагоре, а римейкът на класическия и въздействащ филм "Сламени кучета" дебютира скромно и почти незабелязано. Успехът на "Цар Лъв" е донякъде обясним: в годините преди DVD епохата, Disney винаги правеше нови версии на анимационните си класики за всяко ново поколение, а и 3D вариантът на "Цар Лъв" бе извинение за младите семейства да напуснат домовете си поне за няколко часа. Но какво можем да кажем за римейка на "Сламени кучета", който вероятно е един от 100-те най-добри филми за всички времена?

Надценяване на ефектите

Смисъл има, ако поне в техническо план новата версия е по-добра от оригинала. Но киностудиата надценяват зрелищността всеки път, когато се опитват да разберат какво кара хората да харчат време и пари, за да отидат на кино. Да, главозамайващите визуални ефекти могат да бъдат привлекателни - но не и по същия начин, по който оригиналните истории и герои постигат това и то на много по-ниска цена.

Снимането, маркетингът и дистрибуцията на филмите е бизнес. Но за разлика от създаването на ядрени реактори или правенето на кресла от рециклирани стъклени бутилки, филмите освен другото са и вид изкуство.

А ако хората продължават да чувстват, че в местния киносалон няма нищо креативно и оригинално за гледане, те бързо откриват други неща, които да правят през свободното си време - и връзката между публиката и киното в крайна сметка ще бъде прекъсната завинаги. Твърде вероятно е това да сполети още една от малкото индустрии в света, в които Америка доскоро оставаше абсолютен лидер.

Новините

Най-четените