Яна Кагин никога не е мислила, че би могла да ръководи собствена компания - до момента, в който я осенява гениална идея, докато тя и годеникът й си търсят нов диван в Ikea.
Двамата обръщат внимание, че разнообразието на предлаганите крачета за дивани е ограничено. Проверката за подходящи алтернативи в интернет също не дава резултат. Тогава Яна и приятелят й решават да разработят свой собствен бранд за резервни части за мебели, с цел да помогнат на купувачите да облагородят артистично новите си покупки или да преобразят старото домашно обзавеждане.
Идеята идва само за миг, но ги вдъхновява истински. Първоначално двойката се занимава с новия бизнес само в свободното си време. Но скоро Яна успява да вземе по-дълъг неплатен отпуск от официалната си работа като организационен психолог и да вложи повече усилия за разработването на компанията.
Младото семейство започва да търси доставчици, привлича интереса на медиите, създава уебсайт за бизнеса си. Компанията е приета в програма за стартъпи, които предлагат професионални съвети, участие в работилници и менторство. Ако трябваше да върши основната си работа паралелно с всичко това, нищо нямаше да се случи на практика.
Все пак - мисълта, че винаги може да се върне на старото си работно място при евентуален неуспех, отменя част от притесненията за финансовия риск.
Като за човек, който никога не се е виждал в ролята на предприемач, тази сигурност и "предпазна мрежа" играе особено важна роля.
Яна не се принуждава да се върне назад към старата си работа. Шест години след "гениалното хрумване" бизнесът на двойката с онлайн продажби вече предлага още по-разнообразни продукти - декоративни дръжки за врати и панели за гардероби, както и крачета за най-различни видове мебели. Компанията работи с клиенти от 30 държави и има 6 служители на пълен работен ден.
Този успех не е гарантиран за всички стартиращи фирми в Швеция, но възможността на Кагин да си вземе "отпуск за предприемачество" е фактор, от който се възползват мнозина в Швеция.
През последните 2 десетилетия работниците с постоянен трудов договор на пълен работен ден имат правото на 6-месечен отпуск, за да могат да си създадат своя компания, да учат или да се грижат за свой роднина.
Работодателите могат да откажат само ако са налице съществени оперативни причини, поради които не биха могли да се справят без служителя, или ако виждат пряка конкуренция в проекта му за нов бизнес.
По план служителите би трябвало да се върнат на старата си позиция след половин година, без страх от уволнение или понижение на статута.
Швеция е може би единствената държава, която предоставя законово-гарантирано право на отпуск с цел насърчаване на предприемачеството. Тази практика е много често срещана, най-вече сред висококвалифицираните предприемачи, които създават нови компании в сферата на технологиите.
Един от тези хора е 31-годишният Макс Фриберг, който управлява софтуерна платформа. Взел си е отпуск от работата си в световна консултантска фирма, вместо да напуска - независимо че развива личния си проект в свободното време повече от една година и е убеден, че идеята му има потенциал за успех.
Причината да запази старата си работа е, че не иска да губи конкурентното си предимство и "социалния статус", за който е работил в продължение на години. От друга страна, винаги съществува и съображението за финансовата несигурност. Възможността за неплатения отпуск облекчава значително някои от тревогите му.
Всъщност, той харесва работата си. Старал се много, за да я получи, да я задържи и да се изкачва във вътрешната йерархия. Затова отначало се пита дали не прави грешка, когато решава да започне своя бизнес. Усещането, че има "спасителен пояс", все пак му помага да преодолее страховете си.
Страна с едва 10 милиона души население - Швеция си е заслужила репутацията на една от най-иновативните държави в Европа през последните години.
Най-често изтъкваните причини за развитието на шведската стартъп-мрежа са силната дигитална инфраструктура, културата на работата в екип и достъпната система за социални помощи за безработица, която осигурява по-широка подкрепа в сравнение с много други страни.
Не е лесно да се оцени доколко правото на неплатен отпуск е помогнало за това развитие. Това явление е наблюдавано както от изследователи, така и от профсъюзи и работодателски организации, но няма национална база данни, която да показва колко души са се регистрирали за отпуск с цел създаване на собствен бизнес.
Статистиката обаче потвърждава, че растящото търсене на разнообразни форми на отпуск (включително - платеното майчинство) съвпада с все по-големия брой на хората, които откриват свои компании.
През 2017 г. общо 175 хиляди души на възраст от 25 до 54 г. са поискали да бъдат освободени временно от служебните си задължения (през 2007 г. броят им е бил 163 000). Търговският регистър за шведските фирми - Bolagsverket - посочва, че общо 48542 дружества с ограничена отговорност са регистрираин само за 2017 г. Това е увеличение с над 70% от броя нови фирми, открити десетилетие по-рано.
Тази тенденция трябва да се разглежда в контекста на прословутите строги трудови закони в скандинавските държави, които по традиция създават повече препятствия пред работодателите, желаещи да освободят служителите си. Тази среда подтиква хората да пазят работното си място, след като достигнат определено ниво на реализация.
Правителството, синдикатите и работодателските организации в Швеция подкрепят правото на отпуск като начин за стимулиране на мобилността на пазара на труда. Много от служителите наистина се колебаят дали да напуснат сигурната си работа за нещо толкова несигурно като създаването на свой бизнес.
Има два начина за поощряване на предприемачеството: или да го направиш по-печеливша стратегия, или да го направиш малко по-безопасно.
Шведският модел би могъл да се приложи дори в страни с много по-гъвкав трудов пазар. Изследване от 2016 г. показва, че ако финансовият риск е най-сериозният възпиращ фактор за начинаещите технологични предприемачи в Европа, непосредствено след него се нарежда страхът за кариерата.
Намаляването на кариерния риск е също толкова важно, колкото финансовите субсидии за млади предприемачи - а тази политика често се пренебрегва от законодателите, твърди Тин Хъ, преподавател от Университета във Вирджиния. Неговото изследване се фокусира върху отпуска по майчинство, а не толкова върху неплатения отпуск, но все пак предоставя емпирични данни, които подкрепят тази идея.
Хъ проучва канадската реформа с удължаването на гарантираната защита на работното място на майките (до 1 година). Екипът му установява, че жените с право на по-дълъг отпуск са по-склонни да се заемат с предприемачество след 5 години в сравнение с тези, които са родили преди въвеждането на реформата през 2001 г.
Резултатът доказва, че когато кариерният риск е отстранен, стимулът за предприемаческа дейност се увеличава.
Критиците на тази система посочват, че приложението й извън Швеция би било по-проблематично за работодатлелите.
Служителите най-вероятно ще се сблъскат с дискриминационно отношение, когато се върнат на работа, особено що се отнася до евентуалните възможности за увеличение на заплатата или на отговорностите.
В Швеция това би било незаконно. Никой не третира с негативизъм работниците, които се връщат от неплатения си отпуск. В масовия случай, отношението е неутрално. Понякога работодателят дори се радва на факта, че служителят е предпочел да се върне при него.
Има и още един специфичен фактор за страната, който вероятно би затруднил прилагането на шведския модел навсякъде по света - това е фокусът върху баланса между личния и професионалния живот.
В Швеция хората се стараят към баланс на работното си място - не само да отделят повече време за семейството си, но и да уравновесяват нещата, които са важни за тяхното лично израстване. Тоест - създаването на нов бизнес може да бъде част от този процес на самоусъвършенстване.
Третият проблем е свързан с ресурса, който работодателят може да си позволи да загуби с отсъствието на служителя, без бизнесът му да пострада. За мнозина това създава значителни административни и финансови затруднения, особено ако става дума за квалифициран персонал в сфера с ограничени възможности за наемане на нови кадри.
За държави с по-нестабилни икономики от тази на Швеция подобна мярка може да доведе до трусове, а и е спорно дали е приложима в бъдеще, което все повече залага на свободния трудов пазар на "поръчките". През 2017 г. почти половината от шведите между 16-24 г. и 18% от лицата в групата 25-34 г. са имали само временна заетост.
Поляризирането между хората с постоянно работно място и хората без твърд трудов договор ще се превърне в проблем не само за Швеция. Тук все пак правителството вече работи по въпроса как да се осигури по-солидна защита за втория тип работници.
Колкото до неплатения отпуск - някои шведски синдикати вече са подписали колективни трудови договори с определени работодатели, които допускат увеличение на срока за отсъствие до 12 месеца.
Във всички случаи, създаването на собствен бизнес си остава рисковано начинание. Основният недостатък на прехода от сигурната работа към несигурното бъдеще на новата компания е валиден и тук, както и навсякъде по света. Във всеки един момент, човек може да остане без източник на доходи, ако плановете му се провалят.
Правото на отпуск за предприемачество обаче дава най-доброто от два свята - сигурността на кариерата, която ще те чака на изхода, и свободата да се отдадеш на мечтите си докрай.
