Нашата провалена връзка

Сигурно прилича на провалена връзка. Онази последна сутрин, в която се събуждате, лежите и се взирате в тавана, докато алармата звъни, а първото нещо, което изричате с леко дрезгав глас е: "Край. Дотук". Чувството е шокиращо, но след години се връщате назад и сглобявате парчетата от пъзела - тихите пътувания с колата, неразбирането между вас, онази странна лятна нощ, в която се случи нещо нередно - и така започвате да осъзнавате как точно се е променила връзката ви. Как нещата са се влошили.

Мисля, че жените са стигнали точно до този етап по отношение на списанията

Преглеждането на един от новите броеве на лъскавите женски списания е като пътуване с машината на времето. Всяка страница ви връща десетилетие назад. Краткото интервю с някоя звезда винаги включва тайната й диета, любимите й дрехи и това с кого излиза. Понякога тази информация е адекватна, но често пъти не е. Но преди всичко тя доказва, че идеите на тези списания за ролята на жената днес са много по-ограничени от всякога. Сякаш гледаме жените отдалеч. Сякаш не става въпрос за нас самите.

Една от статиите в тези списания започва така: "Между кариерата, писането, преместването в САЩ, срещите с неподходящи мъже и тестването на всеки коктейл, който Ню Йорк може да ми предложи, не успях да си дам шанс да си отдъхна малко". Когато чета това, за пореден път усещам напрежението от настъпилото ново хилядолетие. Чувам как Гери Халиуел пее "It's raining men". Не стига, че се намираме в свят, в който "Сексът и градът" би трябвало да бъде любимият ни гламурен оазис, но и ужасът на второто продължение на филма е представен просто като едно проблясване в окото на Кари. Или в обувката й. Или в Манолото й.

Или ме убийте сега и бързо

Обръщайки на следващата страница, виждам материал за "бюджета на булките за Големия ден: от 500 до 500 000 долара", който спокойно можеше да бъде написан по всяко време през последните 10 години. По всяко време, но не и сега, когато кризата го прави леко абсурден, когато стандартът на живот спада с най-големи темпове от 20-те години на XX век насам. Когато истеричната булка се е превърнала в пародия по всеки телевизионен канал, а имиджът на принцеса в бяла рокля е така преекспониран, че го виждаме дори от вътрешната страна на клепачите си, когато мигаме.

По-нататък в списанието има статия за секса във връзките от разстояние, която препоръчва на читателките да използват Интернет. Интернет - нали се сещате за онова нещо? Представете си милиони листове хартия, натъпкани в един компютър. Тази статия звучи сякаш е открадната от ерата на мейлите в Yahoo!. Ерата на тъмночерешовото червило.

Език, стил, тон... всичко е като извадено от музея

Това, което изглежда не на място в съвременните женски списания, е преди всичко техният тон. Езикът сякаш не е еволюирал и не признава начина, по който говорим сега. Нали се сещате, "музиката, която постоянно пускат, не ми казва нищо за живота ми". Заедно с броя на публикациите, продажбите на тези списания постепенно спадат, но се чудя дали това се дължи от части на факта, че те игнорират нарастващата тенденция жените да избират нещо различно от живота, който те са предначертали за тях - сватби, диети и сексуалното им привличане към обувките. Или просто защото голяма част от нас вече е открила алтернативни места, в които да разговарят за всичко това.

Например в Twitter или в блоговете като TV Agenda, който набра толкова голяма популярност покрай една статия за космите по тялото, че нейната авторка бе поканена в американското телевизионно шоу "Тази сутрин" да покаже косматите си подмишници. Темите често са едни и същи - връзки, работа, тяло - но подходът на женските списания към тях изглежда морално остарял.

Вече не купуваме дънки, които единствено да прикриват пищните ни бедра. Вече не се вълнуваме толкова от сексуалността си и не дискутираме оживено значението на секса за една нощ. След като съвременните разбирания за брак тотално се промениха и очакванията ни се сринаха, много по-малка част от нас с нетърпение планира "Големия ден". Абсолютните закони (че ще се омъжим в църква, с мъж и че въобще ще се омъжим) за щастие вече са се разпаднали напълно.

Жените отдавна вече не са това, което са били преди 20-30 години

Дали не звуча твърде надменно? Не искам да бъда злобна. Просто ми се иска женските списания да променят начина, по който разказват историите си. Днес имаме повече възможности от всякога преди, а това не се отчита от тях. За разлика от героините в техните приказки, нашият живот не се измерва по големината на сватбената торта.