"Бях млада и обичах да ходя по концерти. Харесваха ми изпълненията на живо, но той злоупотреби с това, че можех много лесно да бъде подведена".
С тези думи Рейчъл разказва как през 2011 г., когато е на 18 години, известна фигура от музикалния бранш я изнасилва. Тя допълва, че насилникът й още е в бизнеса и то като част от екипа на доста популярна банда. Младата жена се съгласява да говори пред "Би Би Си" за преживяното, но името й е променено от съображения за сигурност.
Факт е, че Рейчъл е само едно от многото момичета, за които се оказва, че да си запален фен на дадена група може да има и тъмна страна.
Тя и няколко други жертви разказват пред изданието историите на т. нар. "групита" (groupies) - запалени почитатели, които биха направили всичко (или почти всичко), за да се докоснат до музикалните си идоли.
Тази култура обаче води до изнасилвания и сексуални злоупотреби с момичетата, които обикновено следват любимите си певци по петите, където и да отидат. Музикалните компании от своя страна казват, че приемат проблема сериозно и налагат стриктни норми за поведение на музикантите си. Но последните не са прочути със склонността си да спазват правила.
Рейчъл се запознава с насилника си, когато е на 14 години.
Не знае на колко точно е бил той, но според информация от нейни познати е над 30-годишен. Момичето използва познанството си с човек от бранша съвсем невинно - влиза безплатно на концерти, запознава се с членовете на банди, които харесва. След една вечер, прекарана в пъб, се съгласява да отиде в апартамента му.
Оттам нещата се развиват бързо. Следващото, което си спомня, е, че лежи на леглото му и той прави секс с нея. Тийнейджърката се опитва да избута мъжа, а след като не успява - избухва в сълзи. Нищо от това не спира насилника и той продължава.
И до ден днешен Рейчъл е убедена, че вина за случилото се носи както мъжът от разказа й, така и начинът, по който функционира музикалната индустрия.
За такъв тип хора просто е твърде лесно да злоупотребят с положението си, както и да си намерят "лесна плячка". Само една обиколка из публиката, на което и да било музикално събитие им е достатъчна. Там веднага се открояват феновете, които искат нещо повече от това да послушат музика на живо и си търсят достъп до зад кулисите, запознанство с изпълнителите или билети за следващи участия.
Такива почитатели лесно могат да бъдат подлъгани да сключат сделка от типа "Ако ти направиш това за мен, аз ще ти осигуря каквото желаеш". По-лошото е, че някои от тези "хищници" са получавали отговора "Не" и не са го взели предвид. Според тях отсрещната страна така или иначе си заслужава отношението.
А има и истории за фенове, които са тормозени от самите музиканти, а не техните екипи.
Зое Мария е пример за това. През 2017 г. тя обвинява вокала на бандата Moose Blood, че е откраднал нейни голи снимки от телефона й, а след това ги е споделил в чат в WhatsApp с останалите членове на групата. Музикантите категорично отричат да се е случвало подобно нещо, но въпреки това миналата година обявиха, че си взимат почивка от сцената заради "фалшивите обвинения".
Зое смята, че единственият й грях в случая е, че е била невероятен фен на бандата.
И при нея всичко започва безобидно. Тя ходи по участия на групата и успява да се запознае с момчетата. Поласкана е, че нейните любимците й обръщат специално внимание и дори се съгласяват да присъстват на купон в къщата й - нещо, от което всеки почитател би бил най-малкото развълнуван.
След това разбира, че вокалистът Еди Брюртън се е сдобил с голите й снимки без нейно позволение. Дотук с обожанието и общите партита... Сред разказите, подобни на този, е и историята на Лаура, която като прохождаща изпълнителка също често ходи като фен на участия на по-известните си колеги.
Тя разказва как след един концерт фронтменът на бандата се приближил до нея и измъкнал телефона от ръката й с думите "Искам да си въведа номера".
После без никакво предупреждение я притиска до стената и я целува с език. Лаура е в пълен шок, но все пак успява да се отскубне.
Още по-шокиращи се оказват реакциите на нейни приятели и познати, които я съветват да не споделя какво се е случило, за да не саботира музикалната си кариера. Само че ако престъпленията продължават да бъдат прикривани, те просто няма да спрат да се случват, разсъждава на глас младата жена.
"Би Би Си" се опитва да се свърже с някои от лицата, обвинени в сексуални посегателства, включително и с Moose Blood, но никой от тях не се съгласява да изкаже своята гледна точка.
Вместо тях на преден план излизат изказванията на звукозаписните компании, според които действително има подобни ситуации, но като цяло изпълнителите и екипите им са под строг контрол и поведението им става все по-добро.
Само че с подобрение или не от изповедите на тези момичета става ясно, че нещата никак не са розови и положението е такова от много, много дълго време...
Тънкият момент е там, че аз няма как да си "вервам" или не относно това, което съм. Аз съм това, което съм, и понеже моето собствено съзнание го определя, то по дефиниция няма как да "вярвам" в това или онова - аз знам какво съм, защото аз самият и само аз го определям изцяло. Виж, вие можете да вярвате какво съм аз, и понеже нямате нито контрол върху мен, нито практични начини да изследвате същността ми, вярата е общо взето единствената ви опция. Това и правите. Разбираемо. Аз мога само съзнателно да лъжа за това, което съм, например за собствената си мотивация. Вие пък сте в пълното си право да вярвате, че лъжа. Никога не би ми и хрумнало да оспорвам това ви право, а и вие го упражнявате охотно - например, в случая ти напълно и необоримо вярваш, че мотивацията ми да пиша тук не е тази, която многократно съм изразявал. Твой прерогатив. Вярвай си. Но наистина нямаш никаква друга опция - определено няма как да знаеш, можеш само да си въобразяваш, че има как, което би било брутално интелектуално недостойнство. Аз, от друга страна, знам. Може би лъжа, може би - не, но определено знам. Никой друг няма как да знае какво съм аз, по дефиниция. --- И поредният пространен коментар в отговор на едно редче от мен. Едно време Потника го счупих така. Лол.
>Едно време Потника го счупих така Хах. Арогантната ти самоувереност е доста забавна. Потника, или Иван Вълков, се подвизаваше години наред в news.bg когато ти си ходел още с памперси, преди повече от 15 години, след това се довлече тук. Той винаги е on and off, никой не го "гони", и никой не го "докарва". Той просто е като леката настинка - може да се появи по всяко време, досадно е, не се лекува, а просто се изчаква да мине. А това, че явно си си въобразил, че ти лично си го "счупил" и прогонил от тук с могъществения си мозъкоинтелект, е напълно в синхрон с метаморфозата ти към Mako#2. Той също е безкрайно убеден, че спирам да коментирам след 5-6 EST и през уикенда, щото ме е страх от него, и че не му отговарям не защото съм безмерно отегчен от невероятната му предвидимост, а защото ме е "счупил" - точно като теб в случая. >Пуснах го, за да потърсиш, а после да се закачиш на въдичката. Да го потърся?? Ъм.. потърсил си го ти, аз само цъкнах на линка и нищо не съм търсил. Относно сгрешената сметка - доколкото си спомням, това беше в коментар с 10 други дребни сметки. Ти как точно мислиш, че смятам дребен и несъществен процент като този? Вадя хартията и пиша? Ако е нещо тривиално като 2.8/2.1 го смятам наум, очевидно, но иначе alt-tab-вам към Excel и го смятам там, щото става за секунда вместо три - right tool, right job. В случая явно съм написал там "=2.8/2/3" вместо "=2.8/2.3" и съм преписал процента след десетичната запетая без дори да погледна, че би следвало съотношението да е над 1, или да мисля дали 2.8 е с около 50% над 2.3 (очевидно не е). Вече споменах, че нито си препрочитам коментарите, нито си препроверявам сметките, защото според мен в този контекст не си струва. Ако съдиш за моите математически умения от някакви дребни сметки, които дори не смятам на ръка, то си дори по-тъп, отколкото предполагах. Да, естествено, че сега ще се опиташ да ми се присмееш, че дори не мога да смятам прости сметки, и трябва да ползвам Excel. Предвидима, удобна вяра. Вярвай си щом те влече. Ако беше хипотеза, щеше да може да бъде оборена и щеше да я тестваш. Не е оборима и не я тестваш, защото е вяра. Вярата се вярва и споделя със съмишленици, за които също е важно да я вярват.
Хах. Арогантната ти самоувереност е доста забавна. Потника, или Иван Вълков, се подвизаваше години наред в news.bg когато ти си ходел още с памперси, преди повече от 15 години, след това се довлече тук. Той винаги е on and off, никой не го "гони", и никой не го "докарва". --- Знам. Знам и как отговаряше на едноредовите ми постчета, преди да се пръждоса за бая време - горе-долу като теб сега. Аз заради това ти поведение на моменти подозирам, че ти е откраднал акаунта.
Подозирай каквото ти е угодно на душицата - щом е за нейното успокоение, повечето хора охотно вярват в произволни измислици, независимо колко въпиющо противоречиви и несъвместими с реалността. Що па ти да се цепиш от мнозинството? Ще повторя това за вярата - попитай се дали това, в което си решил да вярваш, е опровержимо, дали може да се тества, дали би го тествал. Ако не, говорим за обикновена сляпа душеугодна вяра.
"На моменти подозирам" = "вярвам". Логика.
Хах. Опитваш се да се криеш в полите на семантиката. Стандартно и доста евтино. Когато някой каже "на моменти подозирам, че си лайно, а майка ти работи на Околовръстното", това точно никога не е истинско подозрение и хипотеза, която се кани да тестваш, а си е просто перифразирана псувня и твърдо убеждение в нещо, което му е необходимо да вярва. Което, апропо, тривиално се демонстрира от факта, че точно никога не ти е хрумвало и няма да ти хрумне да тестваш "подозрението" си, че съм Потника. Защото не е подозрение, а вяра, независимо от това с какви ушеприятни, но и напълно прозрачни, семантични воали си се опитал да го прикриеш.
Деовин, псувните на майка бяха един от патентите на Потника. Към настоящия момент основната разлика между вас двамата е, че той не си криеше името.
>с лекота допускаш грешки Грешката да напиша в Excel "2.8/2/3" вместо "2.8/2.3" и да не ми дреме достатъчно за да внимавам или да проверя какво съм написал.. Да. Допуснал съм я. Съди ме. Също не бих нарекъл точно грешка това, че изобщо не внимавам какво пиша, понеже пиша за себе си, а не за четящите. Обиден си? Твой проблем. >И икономическата ти култура е нулева. Икономическа.. ъъ.. култура? Тоест? Нямам икономическо образование, никога не съм твърдял какъвто и да било ценз в сферата на икономиката. >Факт, че не си успял да коригираш грешката в изчислението на нейна база. Ъъъ.. тоест, ако имах образование по икономика, щях да забележа, че съм натиснал "/" вместо "."? Щях да внимавам повече в числото, което преписвам? Щях да съм по-склонен да забележа, че 2.3*156% не е 2.8? За кое от всичко това би помогнало икономическото образование? Също, откъде си толкова сигурен, след като твоят пък допир с икономическо образование е това, че евентуално може би си пътувал в същия автобус като студенти от великия УНСС?
>щеше да забележиш онова, което аз забелязах още на първо четене Щях да забележа, ако ми дремеше достатъчно много за точността на всяка моя буква и цифра, че да проверявам и преповерявам коментарите си. Което никога не правя. В контекста на мой коментар с 10 различни прости сметки с числа, мога да ти гарантирам, че точно никога няма да повторя сметките за да съм абсолютно сигурен, че не съм направил нито една елементарна грешка или натиснал съседни клавиши, точно никога няма да погледна повторно числата и да мисля дали имат смисъл от тази и онази гледна точка. Защото, повтарям, за мен това усилие не си струва. А това, изглежда, те дразни неимоверно, защото не ти се ще да признаеш, че тотално не ми дреме какво мислиш, абсолютно не ме интересува дали съм направил дребна правописна или аритметинча грешка от бързане. За мен е смехотворно дори да помисля, че очакваш да се засрамя от това, че съм допусмал такава грешка, защото самочувствието ми - заради чудесни причини - е далеееееч отвъд твоето, и изобщо не се крепи на крехките основи на това да не допускам елементарни грешки, тъй щото да ми е нужно да препрочитам коментарите си, да повтарям сметките си и прочие, което ти вероятно правиш от страх да не би през тях да проличи това, което иначе е повече от ясно - че си доволно тъп. >на своя профил е отбелязал "финанси" Първо, финанси ми е "Професия"-та в профила, не образованието, защото работя във финансовата област. Ако бях строителен инженер и работех по конструкцията на електропроводи, щях да пиша за професия "електроснабдяване". Второ, финанси има точно толкова общо с икономика, колкото строителното инженерство с архитектурата. Свързани са, но за да си строителен инженер не е необходимо да разбираш от архитектура. Може би помага, но не е необходимо. Ако не беше толкова тъп, необразован и с ниска обща култура може би щеше да го знаеш.
Апропо, понеже ми стана интересно как подхожда човек, който уж е толкова вманиачен за всяка дребна сметка, проверих това: >няма как американската икономика да бележи 46% ръст в периода "Обама" / 2009-2017/. Защото това са средно над 5% годишно нарастване. Може би си имал предвид "това са средно под 5% годишно нарастване", защото 5% годишно за 8 години е над 47.74%. Тоест, почти си улучил - "над 5%" е почти като "под 5%", само че е точно обратното. И не е точно грешка от съседни клавиши, точно както двукратно повторения "магломан" не беше. Предполагам сега ще ми обясниш защо тази грешка не е баш грешка. Или ще замълчиш за да замажеш ситуацията, в която очакваш някакво напълно несъответстващо на контекста високо ниво на внимание за всяка незначителна дреболия, ниво, каквото самият ти - въпреки явното ти старание, каквото при мен абсолютно отсъства - не успяваш да достигнеш.
Хахаха.. Разбира се, че "нарочно" си направил тъпа елементарна грешка. Всяка твоя грешка се превръща автоматично в "нарочна" когато бъде посочена. Бива ли да си толкова тъп и допотопен? Все пак "only trolling" е прийом от края на ранните зори на интернет, тоест, от края на миналия век. А грешката я установих точно когато реших да я проверя. Напълно очаквано е да не бързам да проверявам всяка чужда тъпа сметка за да търся дребни, незначителни грешки, след като не намирам за необходимо да проверявам дори собствените си такива. Или очакваше да съм толкова дребнав и педантичен, колкото си ти? Не съм. А и няма нищо по-жалко от педантичен дребнав човечец, който постоянно допуска грешките, които всячески се стреми да избягва заради силните си комплекси за малоценност.