През 1895 г. американският философ Уилям Джеймс за първи път споменава термина „мегавселена", с който впоследствие определят хипотетичното множество от всички възможни вселени, в които се случва всичко, което някога би могло да хрумне на висшия вселенски мозък.
През 1973-а всезнаещата архитектурна мисъл на българския „Софпроект" полага основите на съвсем нагледното съществуване на мегавселената. Проектът за 11 микрорайона - с годините броят им окапва до 10, получава кодовото име „Люлин", а идеята му е да приюти в крепката си бетонна прегръдка над 120 хиляди микрокосмоса.
Петилетката е взета 5 за 4 и днес грандиозният план е дори преизпълнен. Дивият запад пораства в Нов свят.
Докато американците строят теории, ние градим комплекси
Половин век по-късно Люлин доказва съществуването на мегавселената, при това всеки ден. Най-големият софийски комплекс е не-съвсем-малък паралелен свят, който живее според собствените си разбирания и правила. Тук светофарите често са само цветни лампи, а хигиенните навици, поне по отношение на екстериора, още се опитват да израстат периода на мръсните памперси и да узреят за фазата на чистите гащи.
Тук животът е песен на Ивана, под звуците на която чупят кълки седмокласничките „абитуриентки" в съседната пицария. Тук непризнатият Райконен подрусва изнурения си голф по разранените квартални улици, а тревата, асфалтът и околопейковите пространства се доказват като благодатна почва за разцъфтяване на поне три вариации на местната флора: фасове, опаковки и обелки от семки.
Люлин е мегавселената, в която живее другото ви възможно Аз. Или пък единственото ви.
The Dreamland
В човешката история хората най-често строят тунели в опита си да се свържат помежду си - Ла Манша например. Българската история е различна. Тунелът разделя Люлин от София, или поне това е усещането за резултата от може би добрите намерения на градоустройствената мисъл. Тунелът е последната, сутрешна фаза на съня на люлинчани, техният финален шанс за бързо душевно преобличане.
Всяка сутрин хиляди човешки микрокосмоси изпълзяват от сивата бетонна постеля и по класическата схема на преминаването Отвъд се гмурват в тунела, който ще ги изведе от Страната на панелните сънища.
Забележителната ви съседка по бюро, или любителят на потници, който някак незабележимо спомена майка ви на пътя - да, те са от там. Тунелът понякога е твърде кратък за постигане на обществено приемливи нива на катарзис. Важно е да не забравяме и че метрото също е тунел, а от висотата на дългогодишния си стаж като люлинчанка, лично го помня и като дупка - зееща, рохка и явно недотам обезопасена, щом съседчето успя да падне в нея и да разпори бузата си от край до край.
Животът в Люлин оставя белези. Понякога завинаги.
Ако се гмурнете достатъчно смело в тъмната вселена на местните, ще установите, че територията е населявана от поне две основни разновидности на Homo Lyulinus. С годините едните овладяват в различна степен шейпшифтърски* умения и бързо успяват да заменят кода на кварталната менталност с някой установен модел на общуване по софийски. Тази разновидност на местните се адаптира сравнително лесно при смяна на средата и предпочита да се намества в комплекса си предимно нощем, за сън.
Другата вариация на Homo Lyulinus обаче категорично подлага крак на еволюционните процеси и надига бухалка с призиви за пълна автономия. Ако нямате път на Запад, единственият ви шанс да се сблъскате (и Бог да ви е на помощ!) с местните сепаратисти е да се озовете в най-ярката част на агитките на стадиона, да попаднете (по-добре не) в метрото след мач от А група, или - при най-лошо стечение на обстоятелствата - да делите общ сапун в тясно пространство в Банишора.
Homo Lyulinus, патриотична версия, превзема местните поделения на Еврофутбол, жертвоготовно дава личен принос в обогатяването на словосъчетанията на тема „майка" и посреща Джулая всеки петък от балкона на панелната си микровселена, звучно изпращайки до околния космос посланията на Кондьо, Лепа Брена и Тони (или пък Фики?) Стораро.
Липсващото звено
В литературата пътят е символ на познанието. Фикционалните герои пътуват към себе си в стремежа си към съвършенството. Люлинските герои пътуват Отвъд, водени от мотива на липсата. „За мен е най-добрият квартал. Абсолютно без конкуренция. (..) Остава да ни построят мол, в който да има кино, и няма нужда да излизаме от Люлин", споделя пред bTV. Мис Люлин 2010. Сами разбирате - излизането от Люлин е излизане по нужда.
Днес, 4 години по-късно, мечтите на „първата квартална миска" са на финала на дългия път на сбъдването си. Люлин ще си има мол. „Мега мол" за мегавселената. Жалко само, че вестник „За Люлин" безрадостно склопи очи 3 години по-рано и няма кой да отрази събитието с подобаващ апломб.
За разлика от кастата на пътуващите Отвъд, една немалка част от Люлин калява самочувствие с мантрата „Липсва, значи е ненужно". Люлин няма университет - Люлин дава дипломи за живота. На Люлин не му трябва и театър, защото тук маските падат като прецъфтели задръжки.
Ако Стайнбек беше люлинчанин
Ако Стайнбек беше люлинчанин, „Улица Консервна" щеше да е само блед разказ в кръчмата на някоя паралелна вселена. А световната класика „Бетонни комплекси" вероятно щеше да започва така:
„Улиците на безкрайните сиви панелки в Люлин, София, са цяла стихосбирка, марихуанени облаци, скрибуцащи чалги, ослепели улични лампи, крясък, ежедневие, апатия, сън. Люлин - това са изхвърлените през балкона и цъфнали от сблъсъка със земята найлонови торбички, обелки от вафли и използвани дамски превръзки, озъбен асфалт и осакатени железни кораби по площадките, забравили предназначението си постройки, натъпкани с мръсни накъсани дюшеци, от които стърчат спринцовки, отчаяно пищящи нощем автоаларми, шкембеджийници и смущаващи входове, големи жужащи хипермаркети, зарязани строежи и неподозирани скривалища. Неговите жители, както често казват хората, са „чалгаджийки, дилъри, простаци и престъпници", с което искат да кажат „всички". Но ако надникнат към квартала от друго ъгълче, те може би ще видят „красавици, бизнесмени, зевзеци и хитреци". Или пък ще забележат Филиповци".
Историята на Люлин е
история на най-големия софийски комплекс.
И макар да не се нарежда на лавицата със световна класика, Люлин е легенда.
*От shapeshifting, англ. - способност на съществата да се трансформират в други същества или форми
Супер е статията, много добре написана. ЛяоЛин определено си имя своята дивашка история, съчетана с азиатски привкус, емигрантски аромати на манджи и миекане в десетина различни вариации. Всичко това е отделено с "елементарния ускорител на частици" и препълнено с хора носещи с вещите си в торбички от Кауфланд. Легенди се носят за "квартала на богатите," на които Перник може само да завижда и ако в съседния град бият с винкели, то в Люлинските гета могат да ви извадят черния дроб и да го продадат без да разберете. Циганите са по-тарикати от столипинските си събратя. Като в сервзиза на Мишел Вайан, свалят гуми и точат нафта в движение. Квартала е със собствен живот, имат си частен интернет и телевизия, пазар на който може да намериш всичко от кон до части за телевизор "Фотон." Имат си частна дилърска мрежа за наркотици, семки, смилянски боб, самоковски картофи и касетки на Лепа Брена с подпис от Митко Пайнера и от времето когато чалгата още прохождаше. В Люлин няма да разберат ако им спрат водата до поне шестия ден. След това чак ще писнат и то не за друго, а защото няма с какво да си поливат канабиса. На селянчето с първия коментар бих искал да кажа, да не се засяга. Идеята на статията е да се покаже разнообразието на квартал, който е на път да придобие собствен регистрационен номер на автомобилите си. Не за друго ама да знаем да бягаме бързо като ги видим. Ако, ти селянче можеш да пишеш така и знаеш някакви истории, ми вземи ги напиши вместо само да ръсиш простоти.
Това прочетох в един друг форум и предвид едновремешните уникални идеи на соца, не бих се учудила. Цитат: "Всеизвстен факт е, че когато и двата квартала са били в проект, Люлин е замислен за работническата класа, за хората с ниско интелектуално ниво - с основно или средно образование или дори без образование... Никой да не се обижда, но там хората са на по ниско ниво!!! Люлин е изграден с очакване за по-висока престъпност и неморални прояви заради естеството на населението... А пък Младост е замислен да приеме интелектуалците, хората с по-високо обрзование и заемащи по високи постове във всякакви предприятия и институции... Друго: Забележете интереса на повечето световни и български компании да изграждат обекти първо(за София и за България) в Младост - Метро, Билла, Хит, Мосю Бриколаж, за Практикер просто не остана място в Младост, за това го направиха на на най близкото свободно място до Младост... Сега се изгражда нов хипермаркет в Младост - Кауфланд! Една от първите бензиностанции Шел в България е в Младост, сега вече са три бензиности Шел в квартала! Да не говорим, че Макдоналдс си изгради втория ресторант в страната в Младост(след този на пл. Славейков) Нека да добавим Технополис и Техномаркет... Защо ли всички тези компании предпочитат да си строят търговските обекти точно в Младост? А защо ли Бизнес парка се изгражда точно в Младост??? Може би заради нивото на квартала... Друго: В Люлин престъпността е с пъти по-голяма от тази в Младост... Също така процента на наркоманите е огромен в сравнение с този от Младост... Дори самия факт, че в Младост няма нужда от полицейско управление говори сам за себе си... Същото и за пожарната! Не са изградени такива звена, поради факта, че в квартала живеят интелигентни хора, които не са сколнни към криминални действия и създаване на предпоставки за пожари... Дори в Младост пътните произшествиуя са по-малко, доста по-малко! Люлин е по-голям квартал следователно би трябвало да има повече училища... Люлин има 10 учиилща, докато Младост има 11... Младост е много близо до Витоша... До Младост няма ромски квартал, намращ се на няколко стотин метра от блоковете..." Край на цитата. Може би е писано от един и същ човек, не зная...
Представих си бизнес парка преместен в Люлин. Сутрин натокани какички правят "drive by" на купчина наркомани, че да стигнат до работа, а пред Народния театър се извива опашка от мангали готови да дадат последните си пари, за да гледат Сирано дьо Бержерак.
Аууу, селяка се разсърди. Ей, сега ида, само да прибера майка ти от околовръстното, че и тя иска да намокри гъза в тиняка дето го имаш за море
Хмм не се учудвам на тъпотията на "българският" народ.Гадно, завистливо и искрено просто племе с претенции за знаещи, можещи, интелигентни и т.н. Добре, провинцията умря мислите ли че на софия ще и се размине? След не повече от 20 години ще бъдем турцизирани, циганизирани смачкани отвсякъде а вие все още намирате сили да се карате и мразите помежду си. Нямаме шансове за оцеляване с "народ" като този и Те го знаят. Живеете в гета с различни имена в 40-50 годишни панелки и сте горди че сте софиянци. Обречени сте, като всички останали. Айде със здраве "българи".
KALITKO DASE ZAMISLIAME LI??11111!!!
За Люлин не знам, но аз живея в широкия център и онзи ден кучето на съседа се изсра пред входа. Питам го " Няма ли да почистиш след любимеца си?" , а той " Ако не те кефи занеси ми го пред вратата." Това е положението в България: лайна има навсякъде (някои от тях са двукраки).
Баси, само 16 коментара под толкова благодатна тема. Селяни, софиянци, столичани и др. пм, къде сте?!
"Историята на Люлин е история на най-големия софийски комплекс."
Дам...Почти всеки се ражда гений, а умира идиот...
Galin Diakov, благодаря, искрено ме размяхте. Вие сте глътката свеж въздух в опороченото ни общество!
*разсмяхте.. Шит, трябва да спра да п ия
И ас обикалям из Лу'ин с кололото..
Кириле, днеска май не си се пускал по магистралата ,люлинско-пернишката имам предвид, не тази за която ти си помисли и дето води към мазето в което живееш ве люлински пропадняк!