Общността на жените-любителки на литературата си има нова романтична героиня. Анастасия Стийл е студентка във Ванкувърския университет - девственица, която носи безлични дънки и чете стандартните романи ("Тес от рода Д'ъбървил", "Гордост и предразсъдъци" и т.н.) Нощно време обаче тя е покорната робиня на Крисчън Грей, който я връзва в своята "червена стая на болката", пляска я по дупето и я разтреперва само с върха на камшика си.
По имената на героите можете да познаете за какъв стил става въпрос: смесица между еротичен роман и "Арлекин", плюс лек намек за юридическа терминология (очевидно бондидж драмите изискват размяна на обстойни документи, формулиращи отказа от права).
Феминистките са потресени от склонността на жените да приемат доминацията
"50 нюанса на сивото" е сензация, която наскоро обиколи всички сутрешни токшоута и очевидно омагьосва жени от всяка класа и социална прослойка. Част от "XXX-трилогия", книгата започва като вдъхновен от Twilight разказ, наречен "Владетелят на вселената" от авторка, която използва псевдонима "Леденият дракон на снежната кралица", а едва сега разкрива истинското си име - Е. Л. Джеймс, мениджър в телевизия, съпруга и майка на две деца.
Преди броени дни клуб на жени-любителки на писаното слово се събра в шоуто Today по американската телевизия ABC, за да обсъди защо членките му не могат да я оставят, докато не изчетат и последната страница - а една от читателките призна, че след като цял ден работи и се грижи за децата, "е добре да имаш мъж, който да поеме контрола в спалнята".
Домакинът на литературната дискусия Савана Гътри, която по-рано е била юридически кореспондент на предаването, реагира с разновидност на свещения ужас, който книгата е провокирала сред феминистките среди: "Дотук ли стигнахме след 50 години, когато жените вече имат глас и сила? Наистина ли мислите, че на тях им харесва да си фантазират за мъж, който им причинява физическа болка?"
В "50 нюанса" ставаме свидетели на бавно и плавно прелъстяване
В първата половина на романа, съвсем нормалната героиня се опитва да стои настрани от извратения млад милиардер Крисчън. Те излизат за по чаша кафе или да потанцуват в някой бар. (Той е твърде млад за да бъде самореализирал се милиардер. И е покъртително красив. Очите му са - как какви? - като "тлеещи въглени"!) Героинята продължава да води скучния си студентски живот, карайки стария си "фолксваген костенурка" и кандидатствайки за стажантски позиции. Той й подарява Macbook Air, чрез който си обменят много изпълнени със смисъл мейлове. Той прекарва нощта с нея в собственото й легло без да я докосва, след което й признава, че никога не е правил нещо подобно преди.
Когато най-накрая й показва червената стая на болката, не ни оставя никакво съмнение, че историята е писана от нежна женска ръка:
- "Можеш да си тръгнеш по всяко време. Хеликоптерът е в готовност да те отведе където поискаш; можеш да останеш през нощта и да си тръгнеш на сутринта. Няма проблем, каквото и да решиш".
А тя отговаря с:
- "Просто отвори шибаната врата, Крисчън!"
Рецептата за успех: общодостъпна романтика, съчетана с лека забранена тръпка
Гениалното при Е. Л. Джеймс е как тя смесва червената стая с камшици и въжета с по-сигурната територия на емотиконите, документите за кандидатстване за работа и дружеските уверения, че "всичко е наред". Романът се цели към сладострастната граница между банално и скандално, която се харесва не само на романтичните домакини, но и на феновете на Джейн Остин. Нашата героиня не е някоя от пленителните червенокоски на Фабио или някоя чернокоса красавица. Тя казва неща като "ебаси майката" и пише остроумни имейли.
Никога не са я целували истински, нито дори са я изкушавали - но това е нормално предвид факта, че тя предпочита да прекарва вечерите си в библиотеката. Тя е бледа и "развлечена" и е толкова непохватна, че първият път, в който среща Крисчън, се спъва и пада на пода, точно като някоя Бриджит Джоунс. С други думи тя е обичайната ученолюбива зубърка, а нейният смисъл е да покаже, че всяка жена може да превъзмогне интелекта си и да се отдаде на истинската чувственост.
Дали това е обидно за мислещите жени няма значение в случая
Джеймс не се стреми към изявяване на социална позиция, а вместо това описва почти по учебникарски женската фантазия, която толкова дълго време е била регистрирана от безброй сексолози и отричана от двойно повече феминистки. Десетилетията борба за женска независимост не са успели да изтрият фантазията-табу за сексуалното подчинение на жените. Според учените това се дължи на факта, че женското желание не е задължително свързано с интимните връзки, както много хора приемат. Вместо това се оказва, че желанието е нарцистично, което означава че жените искат да бъдат обект на нечия непреодолима похотливост и нужда.
Една от целите на Джеймс изглежда е да накара жените да преодолеят страха от подсъзнанието си. Ако това наистина е така, значи дамите имат с какво да се утешат от факта, че са прочели книгата. За щастие, BDSM субкултурата е (понякога твърде) обстойно документирана онлайн. Бързо търсене в Google разкрива, че в истинския свят на червените стаи, повечето мъже предпочитат да бъдат доминирани, вместо да поемат контрола над половинките си. Един от най-новите фетиши е т.нар. "болбъстинг" (което означава точно това, което бихте предположили...), което е доказателство, че жените нямат от какво да се притесняват.
