Какъв е ключът за щастието? Прави това, което обичаш, не си слагай твърде много грижи на сърцето и живей така, че да не те тормозят съвест или съжаления. Това, което звучи като късметче за кафе, всъщност е философия, която намира своето доказателство в една общност на остров Окинава, наречена "Селото на дълголетниците, където жители имат най-високата средна продължителност на живота в света.
Философията, известна като "икигай", грубо преведено като щастие, произтичащо от собствените занимания, в които човек да намира смисъл и цел в живота. Иначе казано - да обичаш работата си, да вярваш, че правиш нещо полезно и да си щастлив от това.
Огими, приятно селце с 3000 души население, е известно с бавното си темпо на живот, красиви пейзажи с изглед към океана, публични събирания, лични зеленчукови градини и жители, които се усмихват, смеят се и се шегуват непрекъснато.
Тяхната особена гордост е, че често живеят по над 100 години и имат далеч по-малко заболявания, отколкото повечето други хора, включително рак, деменция и сърдечни заболявания.
Големият въпрос е как?
Редица книги са се изписали за икигай. Вероятно отговорът е комбинация от фактори, които включват обичайните заподозрени: диета, движение / упражнения и приятели и общности. Общото имат тези зони на дълголетие и щастие по света е фактът, че обичат своя начин на живот - обикновен, с малко притежания, повече време на открито, с честни приятелства, достатъчно сън и здравословно хранене.
Това, което дълголетните японци могат да добавят към този списък е икигай, понятие, което понякога се използва като синоним на цел, страст, смисъл, мисия, призвание и порив към нещо. Ако съберете всичко това заедно и изчистите съдържанието му, ще получите есенцията на японската философия.
Да намериш своят икигай
Според редица книги икигай се поставя център на диаграма на Вен, в която вашите отговори на няколко въпроса се припокриват, за да ви дадат отговора на този въпрос: Какво обичаш? В какво си добър? За какво може да ти бъде платено? От какво се нуждае светът? Когато намерите отговора, който отговаря на всичките четири въпроса, това е вашият икигай
Друг начин за определяне на вашата собствена икигай е просто да си зададете въпроса: Защо ставате сутрин? Какво ви мотивира? Или както би казал австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл - "Каква е причината, заради която не си си теглил куршума досега?".
Франкъл е създателят на тип терапия, вдъхновен от духовни теми, известни като логотерапия. Той също е автор на книгата "Човекът в търсене на смисъл", в която разказва за опита си от концентрационния лагер Аушвиц, в който е бил вкаран през Втората световна война. Психиатърът обяснява, че това преживяване го е научило, че един целенасочен живот е отговорът на преодоляването на повечето пречките и трудни моменти.
Кен Моги, японски невролог и автор на книгата "Пробуждането на вашия икигай: Как японците се събуждат с радост и цел всеки ден" сравнява етоса на икигай с известния британския лозунг от Втората световна война: "Keep Calm and Carry On" ("Запази спокойствие и продължавай напред").
Логотерапията на Франкъл има за цел да помогне на пациентите да намерят целта си в живота. Ако се чувствате неспокойни или празни, това е така, защото имате екзистенциална криза, твърди Франк. Логотерапията е склонна да гледа по-скоро напред, отколкото, да търси корените на недоволство в детството ви.
Терапията е един от начините да намерите своето "екзистенциалното гориво", което ви мотивира да живеете дълго и щастливо, както го описват различните автори, писали по темата. По-малко скъпо от терапията е просто да си зададете сериозно въпроса "какъв е смисълът на моя живот?" и след като си отговорите, да се придържате към това.
Още по-просто е въпросът "Какво обичам да правя най-много?" Вашият икигай може да се крие в нещата, които ви пращат в състояние на пълноценно и приятно потапяне в конкретно действие.
Разбира се, съществува и друго възможно тълкувание на идеята. Представете си, че парите не съществуваха и не ви задължаваха с нуждата от издръжка. С какво щяхте да се занимавате?
Няма универсален начин, който да ви покаже какъв е вашият икигай, при всеки човек отговорът е индивидуален и различен. Той може да бъде да се посветите на приятелите си, да бъдете добър родител, да пишете книги, да готвите, да пишете научни статии, да сте активист в борбата срещу измененията в климата или просто да се грижите за квартала и общността си. Дори може да бъде да сте счетоводител и да се оправяте със сметки (хора всякакви).
Не по-малко интересни са отговорите на хората от село Огими: "Отглеждам собствените си зеленчуци и ги готвя сам", "Събирам се често с приятели", "Плета кошници" и т.н.
Икигай не е нужно да бъде нещо възвишено или сложно, важно е да правим нещата с удоволствие и без стрес. До голяма степен идеята се крие в самата активност, която ви помага да се отпуснете и да се вглъбите, без да се натоварвате. Така ще бъдете блажено заети до края на дните си. (И като го следвате, вероятно ще имате повече от тези дни.)
Съветът на експертите е да търсите икигай в малките неща. Да започнете с нещо дребно като хоби. И най-вече - не трябва да обвинявате средата около себе си заради липсата на такова усещане. Или си го намерил, или не, това е.
След като направите това, дори и да не живеете до 100-годишна възраст, животът ви може да се усети по-дълъг, защото просто сте се ангажирали по-пълноценно с него. По-важното е - животът с цел променя и самото поведение на човек към по-добро. Човек живее по-здравословно и по-спокойно.
Разбира се, всичко звучи далеч по-лесно само казано, отколкото извършено на практика. Съвременният живот ни отнема все повече и повече от нашата истинска природа, което ни прави много лесно да водим живот, който няма смисъл.
Важният момент тук обаче е да излезеш от стъкления балон на ежедневието и стреса и действително да потърсиш някаква активност, която те кара да се отпуснеш. Тогава дори при някаква работа, изпълнена с напрежение, ще откриеш, че си доста по-спокоен, съсредоточен и в кондиция.
Ключови тук са тези важни първи крачки, които ще те накарат да потърсиш промяната и да намериш нещото, което те кара да "тиктакаш". А ако започнеш постепенно да се посвещаваш все повече и повече на него (особено ако ти носи пари), ще се чувстваш значително по-щастлив.
И както се казва в онази мъдрост, превърни хобито си, това, което обичаш, в работа, и няма да ти се налага да работиш и ден през живота си.
превърни хобито си в професия и намрази хобито си...
>Не по-малко интересни са отговорите на хората от село Огими: "Отглеждам собствените си зеленчуци и ги готвя сам", "Събирам се често с приятели", "Плета кошници" и т.н. Да, възможно е тези занимания да са точно това, с което обичат да се занимават запитаните японци. Но друга възможна хипотеза е, че това е просто някакъв отговор, какъвто са се почувствали задължени да дадат, защото са им задали въпроса. Заради начина, по който са събирали информацията, няма как да знаем дали прозаично занимания като горните е дори възможно да се превърнат в това, което най-много обича да прави човек, дали именно това е ключът към живот без стрес, и дали това е предпоставка за дълголетие - а именно това би било интересно за читателя, защото това би имало възможни последствия за него. Тоест, имаме само корелация между дълголетие, самооценка на нисък стрес, и лично споделяне, че най-любимите занимания на тези хора са прозаични, получено след като са били поставени в ситуация, в която е било необходимо да дадат някакъв отговор на въпрос, който може би дори не е приложим за тях. Щото, все пак, ако питаме някой атеист коя от десетте божи заповеди му харесва най-много, той ще се наложи да посочи някоя, но отговорът му изобщо няма да означава, че всъщност харесва, одобрява, оценява, почита или спазва която и да било от десетте заповеди на християнския бог.
"Разбира се, съществува и друго възможно тълкувание на идеята. Представете си, че парите не съществуваха и не ви задължаваха с нуждата от издръжка. С какво щяхте да се занимавате? : В най- добрия случай бихме работили в някои дюкян, защото това е максималното ниво на развитие в безмонетарното общество. В лошия бихме работили на полето при калта, комарите, маларията и мизерията.
Третият закон на Нютон изглежда се отнася и за случаят на съвременната истерична цивилизация-колкото повече стрес има, толкова повече хората ще се стремят да избягат от него. Надалеч от кутийиките наречени жилища в градовете, и от безумието да споделяш ограничено пространство с милиони себеподобни. Надалеч от безумното бързане на мениджурчетата да постигнат още повече напрежение без нужда от него. И да би било добре ако все още можеш да отгледаш нещо в градината, а не да можеш само да си включиш лаптопа в мрежата...