Облечена в пищна бяла рокла булката пристъпва сред събраните около 30 свои приятели в банкетната зала на известен токийски ресторант. Тази сватба не е типична, макар да е част от нарастващ тренд в Япония, тук 31-годишната Санене Ханаока няма да се обвърже с някой мъж, дори не и с някоя жена. С тази церемония тя цели да засвидетелства цялата си любов към човека, когото обича най-много на този свят - себе си.
"Исках да открия как да живея самостоятелно, как да разчитам само и единствено на собствените си сили", казва Ханаока пред събралите се нейни приятели, благодарейки им, че присъстват на нейната соло сватба.
До неотдавна японките, останали незадомени и след 25 години бяха наричани "коледни сладкиши" - жаргон, визиращ онези останали неизядени празнични лакомсва, които не могат да се продадат след 25 декември и трябва да бъдат изхвърлени.
Днес подобни откровени обиди остават все повече в миналото, тъй като нарастващ брой жени в страната отлагат брака или тотално се отказват от него, отхвърляйки по този начин пътя на традициите от миналото. За много от тези жени дори бракът се превръща в символ на един път на слугинска работа и волско търпение към поведението на неблагодарни и твърде патриархални мъже.
Процентът на работещите жени в Япония е по-висок от всякога, но културните норми все още остават до голяма степен в миналото. От жените се очаква освен да прекарват деня си на работното място, също така да се грижат и за цялата домакинска работа, както и за грижата за децата и за възрастните роднини - все фактори, които се явяват спирачка в кариерното развитие.
За да избегнат тези двойни стандарти много жени предпочитат да не влизат в брак, съсредоточавайки се върху работата, хобитата си, пътувания и новооткрити възможности на независими хора в една модерна страна.
За много политици тази тенденция е повече от тревожна на фона на все по-застаряващото и намаляващо население на Япония.
Ако до средата на 90-те едва една на 20 жени в страната е оставала неомъжена до навършване на 50 години, сега нещата са се променили драстично - през 2015 г. (последната година, за която има налична статистика) една от седем жени остава неомъжена до тази възраст.
А при жените на възраст от 35 до 39 години процентът е още по-висок: Близо 1/4 от жените в тази възрастова група никога не е сключвала брак. Две десетилетия по-рано този дял е бил около 10%.
Според оценките на правителството миналата година броят на двойките, сключили брак, е стигнал най-ниските си нива от края на Втората световна война насам. И това е шестата поредна година, в която браковете намаляват. Паралелно с това има и логичен спад в броя на новородените деца - най-ниският от 1899 г. насам, когато Япония започва да поддържа статистика за раждаемостта и смъртността в страната.
Местните власти вече се опитват да противодействат на тази тенденция с кампании за насърчаване на браковете и раждаемостта, но поне засега не си личи да има ефект.
Дори напротив - бизнесът забелязва тенденцията на самотните жени и започва да предлага все повече услуги, насочени към тях - от ресторанти за самостоятелна вечеря, през единични салони за караоке, та до жилищни комплекси, насочени към жени, които искат да купуват или наемат жилище самостоятелно.
Туристическите компании вече предлагат пакети за пътешествия, подбрани специално за самотни жени, а фотостудиата имат опция за фотосесия и самостоятелни булчински портрети.
Промяната е обвързана и с променящата се среда на труда в Япония. Вече близо 70% от жените в страната на възраст от 15 до 64 години са трудово заети, което представлява своеобразен рекорд. Кариерата им обаче често е възпрепятствана от безмилостен прилив на тежести в домашните задължения.
Макар темата за прекалената заетост на работното място да става все по-актуална в японското общество, и досега от младите служители се очаква да прекарват по-голямата част от будното си време в работа. Това, заедно със задълженията в дома, поставя жените в много неблагоприятна ситуация.
Един от ключовите фактори тук много японки да не искат да влизат в брак обаче е фактът, че на тях просто вече не им се налага.
"Една от причините една жена да се омъжи е да има финансово стабилен живот", казва 49-годишната Мики Мацуи, директор на издателство в Токио. "Нямам никакви притеснения относно това да бъда сама, както нямам и финансови притеснения. Така че не бях притисната в ъгъла да си избирам мъж по финансови причини."
Същевременно за онези жени, които не са обременени от семейство, но работят и разполагат с достатъчно пари за себе си, японският пазар и ориентирана към потреблението култура предлагат широка гама от дейности, хобита и въобще възможности, каквато нито майките, нито бабите им са имали. За тях обвързаните им приятелки със семейства и деца дори могат да служат като предупредителен знак за всички нежелани ефекти, които вървят в кюпа.
Шигеко Широта, на 48 години, работи като администратор в занималня за деца в предучилищна възраст. По нейни думи много от омъжените й приятелки остават вкъщи с децата си и получават твърде малко помощ от съпрузите си.
"Не е честно жените да се забиват в домовете си като домакини. Те са щастливи, докато са с децата си, но някои от тях просто описват съпрузите си като едни големи бебета. Тези жени не харесват идеята да се грижат и за съпрузите си", споделя тя.
Липсата на връзка или деца дава на Широта достатъчното да време да пътува и да се занимава с хобитата си - часове по изработка на бижута, уроци по ирландски танци. Миналото лято дори е летяла до Ирландия, където да се състезава на голям международен форум по ирландски танци. А след състезанието си има достатъчно пари и време, за да заведе майка си на екскурзия в Китай. И няма намерение да спира да пътува скоро.
Но не са само жените, често и мъжете бягат от брака. Тежестта на традиционната култура влияе и на силния пол, тъй като от мъжете се очаква да носят основния доход на семейството.
В условията на огромна конкуренция за работни места и несигурни договори много млади мъже предпочитат да останат сами, тъй като се притесняват, че ще им е трудно да подкрепят финансово цяло семейство. Така малко над една трета от мъжете на възраст от 35 до 39 години никога не са били женени, за разлика от по-малко от 1/4 преди 20 години.
По този начин дори и за мъжете идеята за брака се превръща до голяма степен в бреме, което могат и да си спестят.
Според експертите обаче за младите хора да останат сами не е толкова избор, колкото често просто стечение на обстоятелствата, особено при жените. Самата нужда от брака за финансова стабилност е отпаднала и това позволява на жените да избират този, който им харесва наистина. Това обаче не винаги става.
42-годишната Каори Шибуя има сериозна връзка в 20-те си години, но тя не сработва. В 30-те си използва услуги за запознанства като сайтове и приложения, но и с тях няма кой знае какъв успех. Сега продължава да излиза на срещи от време на време, но досега не е срещнала някой, който наистина да я грабне. А с времето и нейните собствени шансове намаляват, казва самата тя.
Шибуя в момента живее с овдовялата си майка. Според нея жени избират брака, защото се чувстват уязвими сами. Но тя започна собствен бизнес преди две години, отваряйки свое кафене, и сега е уверена, че може да се справя и сама с живота.
Макар като дете да е виждала отношенията между баща й и майка й като идилични, сега като вече пораснал човек всичко й изглежда по-различно. Сега тя осъзнава какви неща е трябвало да издържи майка й.
Жените, които не се интересуват от това да имат деца, също често виждат малко смисъл и в самия брак. Въпреки че броят на самотните майки в Япония расте, това до голяма степен се дължи най-вече на ръста в разводите, а не толкова на жените, които се решават сами да отгледат дете.
Тази свобода обаче има своята цена и тези жени, които са поели по пътя на това да бъдат сами, трябва да правят компромиси. Единият от тях е чисто физическата самота.
Санене Ханаока опитва да пребори това, споделяйки жилище в покрайнините на Токио с двама съквартиранти. Когато усети, че започва да се чувства самотна, тя гледа отново записа от "сватбата си", където е заобиколена от всички хора, които я подкрепят и обичат.
Ако и това не помага, си спомня и алтернативата - на собствената й майка, която има нещастен брак, както и на всички онези млади майки, които вижда на работа като детска учителка - една голяма част от тези жени дотолкова са вглъбени в идеята да се грижат за собствените си деца, че не се грижат за себе си.
"Ако стана майка, страхувам се, че ще се очаква да играя ролята на майка, която се изисква от японското общество, а не да бъда себе си", споделя тя. А на страховете й няма отговор.
