Помолихме 14-годишната Алиса да прочете книгата на Емил Конрад и да напише какво мисли за нея. Тя я купи, изчете и написа, а ние публикуваме за всички, които никога няма да държат в ръцете си "Нещата, на които не ни учат в училище".
Той не е ходил в XFactor да се къса на сцената, нито пък е участвал в някой сериал. Въпреки това в момента всички пишат за него, четат за него, четат от него или пък го гледат. Емил Конрад е един от най-гледаните влогъри в България. Видеата му имат хиляди, хиляди посещения, той е интересен и забавен.
Преди една седмица издаде първата си книга „Нещата, на които не ни учат в училище”. Ако все още не сте я прочели, ви препоръчвам да го направите, защото няма да ви коства нищо. Книгата не е скъпа, чете се за един час и е доста увлекателна. Няма нужда да сте го гледали онлайн всъщност, тъй като в произведението си Емил разказва неща както за себе си, така и за мислите си, които не сме чували до сега. И именно това е, което ми хареса най-много. Вярно е, че написаното се свързва с това, което вече знаем за него; вярно е също, че има и видеа към книгата, но аз лично я прочетох наведнъж, а всичко останало гледах после.
В „Нещата, на които не ни учат в училище” Емил Конрад пише за собственото си мнение и история по 12 определени теми. Книгата не е така смешна, както видеата му, но това не я прави по-малко интересна.
Никога досега не сме виждали Емо да размишлява толкова дълбоко и философски. От клиповете му винаги може да се извлече поука и все пак тук са споделени много съкровени мисли. Това, което за мен представлява книгата, е начинът, по който той вижда света. Най-готиното е, че всички си мислим, че познаваме Емил Конрад от „Истината или се осмеляваш” и персонажът му Силвето, но въобще не е така. Никога не познаваш някого, докато не разбереш начина му на мислене. Не че разбрах всичко прочитайки книгата. Пфф друг път, не се надявайте. Но ми беше адски интересно да видя и друга негова страна, която никога не е споделял.
Разбира се, не съм съгласна с някои от нещата в книгата. Няма да говоря точно за всички тях, защото това сигурно би означавало аз да напиша книга. Както и да еее, Емил си има собствено мнение и на мен ми беше много интересно да прочета за него. Мисля, че вместо хората да се възмущават и да говорят колко им е безинтересен, може пък да се опитат да вникнат малко в книгата, защото тя наистина има смисъл. В нея има някои много важни неща, които трябва да бъдат осъзнати. Неща като празнината, която ни донасят новите технологии или колко е страшно да си глупав и да не го осъзнаваш.
Безкрайната омраза и страх са също част от темите, за които Емил Конрад пише това, което е открил и научил през своя живот. Всичко това е доста проницателно, но има нещо, с което аз лично никога няма да се съглася и то се отнася за 12 глава, в която става дума за смъртта. Смъртта си е за драматизиране. Изказването на съболезнования не е трудна логика за схващане, нито пък е нещо лошо. Ами ако го нямаше, какво? Хората просто да те подминават ли? Желанието да помогнеш, не прави никого лицемерно копеле.
Накрая на книгата имаше още една глава, в която обаче Емил не говореше за се бе си или въобще за каквото и да било. Тази последна глава е предоставена на читателя и неговите мисли. Няколко страници с празни редове и безкрайни възможности. Аз бих искала да ги изпълня, но какво, за Бога, да напиша, след като там дори няма тема.
Много хитро, наистина, да се опитваш да накараш хората да мислят. Колко често човек, който не се занимава с писане споделя мислите си на хартия? Доста е успокояващо между другото.
Един от най-основателните поводи, по които вие може да седнете да пишете е, че в училище не ни учат на почти нищо. Учат ни на много, това не го отричам. И все пак светът извън училище е безкраен и способността на решаване на задачи или писане на есе са много малка част от него. То ва, което казвам, е че има безброй много неща, на които не ни учат в училище. Знам, че и вие си го си мислите (точно така, аз чета мисли).
Ако наистина можете да ни кажете за нещо,което никой не ни казва в училище, може да имате шанса да сте автор на допечатката на книгата на Емил.
„Нещата, на които не ни учат в училище” е книга, която те кара да се замислиш, дори и да не си съгласен с написаното вътре. Аз мислих. Сега мислете и вие.
