За хипстърите се говори какво ли не: те са завладели въображението на човечеството. Изглежда всяко десетилетие има нужда от своя уникален контракултурен авангард, а хипстърите не разочароват в това отношение. Няма нищо по-актуално от млади хора, които изоставят мобилността и се наслаждават на това.
Някои от най-запалените хипстъри са успяли да окичат цялата концепция за низходящата мобилност с иронични цитати, освобождавайки себе си от материалистичната надпревара на всекидневието, която успя да въвлече родителите им в икономически продуктивен, но духовно изтощаващ живот.
Във времена, в които бъдещето на най-големите индустрии изглежда несигурно, материалните характеристики на "хипстър икономиката" ни карат да се чудим дали действително няма нещо зад всичките тези татуировки, очила на Warby Parker и лицево окосмяване.
Но докато хипстърите все повече се появяват навсякъде, където поглеждаме - което затруднява все повече определянето кой е наистина хипстър и кой не е - се проявява нова, негативна страна на контракултурата
И тя настъпва с потресаваща скорост
Сред голяма част от хуманитаристите, внезапна вълна на реакционен негативизъм се надига от дълбините на хипстърството. След като изляха омразата си към фундаменти на американската цивилизация като бързото хранене, корпоративните кариери и луксозните предградия, сега някои влиятелни групи от хипстърския колективен разум започват да се обръщат срещу не толкова тайния виновник за десегрегацията на солидния просперитет на средната класа - Интернет.
Хипстърите често биват обвинявани в модно противоречие, че са адекватни само за маргинален, самообявил се елит. Това обвинение обаче все по-често е чуждо на реалността. Само група с толкова силен контрол над вниманието ни би могла да стартира метеж срещу живота в Мрежата - срещу победителите в него, в полза на губещите.
И в наши дни антиуеб манталитетът изглежда предопределен да набере вирусна популярност
Бунтът вече се надига сред отломките на творческите индустрии преди ерата на Интернет. Романите? The Circle на любимеца на хипстърите Дейв Егърс е хаплива атака срещу философските и антропологическите основи на новата икономика: в него единият от героите отбелязва, че "защитата на личните данни е кражба".
В титаничен манифест, публикуван наскоро от Guardian, романистът Джонатан Францен, вероятно най-големият ерудит сред хипстърите, с огорчение предупреждава, че апокалипсисът очаква нашия "ненаситен техно-консумеризъм".
В постапокалиптичния музикален свят Arcade Fire се завърнаха от четиригодишното си мълчание, за да привлекат аскета Дейвид Бауи и да пуснат "Reflektor" - мрачна антитехнологична тирада с плашещо буквално видео и ретро-диско бийт. Разказвачът оплаква нашата "ера на рефлексията", в която "се влюбихме, когато бях на 19, а сега гледаме в екрана".
Освен че ни прави стерилни и безинтересни, нетът е "пленил" нашите души "в призма". "Смятали сте, че се молите на възкресителя," звучат гласовете. "Оказва се, че е бил само рефлектор."
До същата степен, в която буквата K в заглавието носталгично ни отпраща към параноята на Берлин от ерата на Бауи, невъзможно е да не доловим, че бандата е поставила това K в заглавието поради по-съвременна причина: оптимизация за търсачки.
Адекватно напомняне, че в ерата на Интернет трябва да участваме в уеб-икономиката, за да може нашите тези срещу нея въобще да бъдат чути. Или, както инди-любимците на Интернет MGMT заявяват в своя упорито не-моден нов сингъл: "Your Life Is A Lie": "Пребройте на пръсти приятелите си/сега вижте отново/Те не са ваши приятели."
Точна забележка в ерата на Facebook приятелствата
Все повече изпълнители налагат забрана за мобилни телефони на концертите си. Yeah Yeah Yeahs сложиха вече превърнала се в световноизвестна обява на вратата на залата за шоуто им в Ню Йорк, изискваща посетителите да "оставите тези боклуци настрана като проява на любезност към човека зад вас" и към бандата.
Междувременно на фестивала Burning Man, роден от желанието на жителите на Сан Франциско да си върнат първичното, естествено човешко усещане, достъпно в еднаква степен за всички, "бърнърите" вече се борят ожесточено да спрат инвазията на смартфони и милионери от Силициевата долина.
Докато професионалните производители на ирония в САЩ се занимаваха да осмиват хипстърската култура като убежище на жалки неудачници, хипстърите научаваха ужасната истина онлайн: че всички са изложени на риск да прегорят от изобилието на споделяне, скролиране, харесване, следване и "свързване", което все повече контролира живота на човечеството.
В свят, който буквално ни крещи да се борим, ние страхливо жадуваме за усещането да отстъпваме. Това е важна културна стъпка - и естествена такава. Антитехнологичният хипстърски авангард обаче има потенциала бързо да преобразува културната си власт в нещо повече - нещо с икономически и политически последици, толкова фундаментално разтърсващи, колкото и самият Интернет.
Представете си колко различни биха били протестите на "Окупирай Уолстрийт", ако бяха удържали досега, когато не изглежда толкова спешна задача да бъде спасено производственото ядро на Америка, и е доста по-належащо да се отхвърли тоталността и вездесъщостта на iИкономиката.
Интернет не просто унищожи индустрии и замени човешки работни места с нови контролиращи всичко сървъри. Той направи възможни някои от най-големите частни и обществени завоевания на власт в историята - от една страна вездесъщата шпионираща всички държава, а от друга - финансова индустрия, способна да разлага, обединява и търгува невъзможно сложни дългови инструменти буквално със скоростта на светлината.
Наречете го баналност и вездесъщост на системното зло
В основата на нашия страх, подклаждан от бунтовници, които най-накрая са открили каузата си, стои подозрението, че всеобщото безумие и съществуването на фундаментални институции на уеб икономиката са частици от един и същ пъзел. Как да приемаме охотно Amazon, но да отхвърляме NSA? Как да търгуваме с ценни книжа по борсите онлайн, но да изоставим Gmail? Как да сме информирани за всичко във всеки момент, но да спрем с безпомощното, механично обновяване на iPhone до поредната най-нова версия?
Ако не можем - ако Интернет е или с нас, или срещу нас - то поляризиращата същност на войната срещу тероризма ще изглежда само като репетиция за бъдещата социална борба срещу доминацията на технологиите (и повелителите им) над интимните моменти от ежедневния живот.
Антитехнологичните хипстъри си играят с огъня. Те обаче изричат на глас таен копнеж, който присъства във всички нас.
